Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Ето го предложението:
Използвала съм и части от един постинг на констанца, защото доста се доближават до мислите ми
---------------------
Мнение от  родителите във форум „Деца с увреждания и хронични заболявания“ , БГ мама http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=641483.90

Изчетохме закона с голяма загриженост и надежда за децата с увреждания. Повечето родители на деца с увреждания и на здрави деца  осъзнават, че грижите за децата с увреждания са подобно създаване на здравно-осигурителна система и всеки ще се възползва от нея при нужда. Ние изказваме становище по няколко точки от закона:

1. Държим новосъздадената институция Център за личностно развитие , в която ще се трансформират помощните училища и ще се предоставя грижа за всички деца със СОП да е с достатъчно подготвени педагогически кадри, психолози и логопеди, с  по-добра база за подпомагането на всички деца със СОП. Допълнително държим да има възможности за качествено обучение, спортуване и извънкласни занимания и на най-тежко увредените деца. Предлагаме да има 3 годишен срок на наблюдение и при невъзможност за осигуряване на нормални условия за развитие на най-тежко увредените деца в Центровете за личностно развитие, да се създадат Специални училища за тях , като за децата с увреден слух и зрение.

2. Считаме, че в чл. 193 и чл.194 се дава законова възможност за отстраняване от масовото училище на децата с леки и умерени увреждания, които не създават трайно проблеми с поведението си. В чл. 193 и чл.194 е записано създаването на специални паралелки и групи за деца и ученици с  “ тежка и с умерена умствена изостаналост”.  Умерената умствена  изостаналост се проявава с различни стойности при различни тестове, тя е възможно и да се проявява по различни начини, а и да се компенсира по различен начин за всяко дете. Поставянето им в член на закона е заплаха за всички деца с показан резултат  „умерена умствена изостаналост“  в някакъв етап от живота им. Ние предлагамче думата умерена умствена изостаналост да бъде премахната от тези членове.

3. В чл. 193 е дадена възможност да се организират специални групи  и паралелки за деца с увреждания в масовите детски градини и училища. Ние виждаме опасност в този текст изолиране на голяма група деца  в  специални тихи стаички, за да не пречат на другите деца. Ние предлагаме да отпадне чл. 193 тъй като считаме, че той се покрива с чл. 194. Ако се налага оставането му за населени места с по-малко жители да се уточни, че подобни паралелки и групи в училищата е възможно да се направят в общините с население под 30 хил. жители.

Закона предвижда най-много промени в часта Деца със специални образователни потребности. Това са част от проблемите, които сме видели ние като родители до сега. Имаме неясноти и по други въпроси, затруднени сме от липсата на стандарт Приобщаващо образование.

Четох, четох проекта и не разбрах какво ще стане с децата, които учат в нормалното училище по индивидуална програма сега.  Детето ми покрива ДОИ, но поради спецификата на увреждането му не посещава редовните занятия когато има епидемия от вируси или е много студено, защото е рисковано за здравето му. От тази учебна година е на индивидуално обучение.

Момичета, следващите дни няма да съм много активна, защото ще имам работа. Вие обсъдете и в понеделник да изпратим становище.

мамаРаче, в закона има доста форми на обучение, индивидуалната си остава. Но не е лошо да ги изкоментирате, че много форми, много нещо.

За съжаление не мога да предоставя стандарта за приобщаващо образование, защото все още не е готов, доизкусурява се.
Относно помощните училища- да, няма да се закриват, да ще се преобразуват, защото както повечето тук казахте, те така или иначе не дават образование на децата с най-тежки увреждания, затова е и безмислено да се водят образователна институция, обучителна да, защото всяко, без изключения всяко едно дете може да научи нещо и да напредва стига да работят с него специалисти отговарящи на потребностите му. В момента много от децата в ПУ могат да се обучават в масово училище, но за това единия родител трябва да е нон стоп до детето, много често този един родител е и единствен- е кога да работи, че да осигури средства за всички разходи по това дете. Много родители предпочитат ПУ и заради специалистите в него, защото в масовото липсват, и след края на учебния ден се почва лудо тичане от логопед, към психолог, после рехабилитатор и т.н.т- това също е една сложна акробатика която ни къса нервите и трови живота ни.
И относно думите на Янчето, че има деца, които не могат да бъдат отглеждани в собствените си домове- дефакто те използват ПУ за отглеждане едва ли не, за подобни случаи е деинституализацията- когато въпреки подкрепата на съответните служби(социална подкрепа, здравна и прочие) семейството не се справя то детето да се отглежда в друго такова- приемно например, за да нямаме деца натирени по гори и балкани в институции, а да бъдат отглеждани в семейна среда.
Тук искам да кажа и нещо друго- има и много деца, чиито проблеми са тежки, но не невъзможни за преодоляване в семейството, но родителите са избрали да се отърват от тях поверявайки ги щедро на държавата- тук, ще поздравя Констанца за думите и- не искам да съм силна, никой от нас не иска сила за да се бори всеки миг за живота на децата си, защото извинете, че се повтарям- увреждането не е личен избор или сбъднато желание, то просто се случва, и отговорните родители поемат своята отговорност и правят каквото е нужно за да осигурят нормален живот на децата си.
Относно ресурсните центрове- те няма просто да сменят името си, в тях ще се работи с децата така както трябва с нужните за целта специалисти, защото извинете, но към днешна дата много от тях само на хартия оказват помощ, на практика ги няма никакви, защото нямат достатъчно на брой специалисти и повечето от децата ни са интегрирани не благодарение на тях, а на личните  усилия на родителите.
Притеснително в закона е, че в бъдеще като центрове за личностно развитие в един член уж ще ги финансира министерството на образованието, а в друг -общините- тоест има неяснота кой в крайна сметка ще ги финансира за да работят ефективно.
За децата със СОП в масовите училища- вече обясних, че стандарта за приобщаващо образование предвижда за тях всичко, което е нужно- от достъпна среда и специалисти, до грижа за детето, единственото, което ме притеснява мен лично е, че специалистите, които до момента работят в ПУ и ресурсните центрове са малко на брой и няма да стигнат за навсякъде.

Извинете, че спирам до тук, но синът ми е с болки в единия крак.
По-късно пак ще пиша.

Така, юнака заспа, да продължа:

Охи, относно образованието на децата за насоки и прочие, родителите ще получават такива в момента в който детето влезе в образователната система - още в най-ранна възраст ще се прави скрининг какво може или не може детето, ако има някакви затруднения- установяване на какво се дължат те(увреждане, лоша семейна среда, насилие и др.), какви са  и план за работа на детето(какви специалисти, за колко време, как) с цел оптимално развитие на потенциала му.
Насоки и помощ преди влизането на детето в образователната система, са предвидени в новия закон за детето- още от момента на установяване на увреждането, родителя  да получи подкрепа от медицинските и социални служби- какво, как и къде, какви права има и как да ги получи, не че сега нямат такива, има ги, но малцина са тези сред нас, които са попадали на читав соц.служител който да ги информира или лекар който да не ги посъветва още в първия момент да изоставят детето си, защото било с увреждане и нямало смисъл да си губят времето с него.

Таня, и на всички майки тук, страшно съм ви благодарна, че реално смятате да заявите мнението си, няма нещо, с което повече да ни помогнете. Благодарна съм и на Пожар, че се е включила активно да обяснява нещата, за никого от нас не е лесно.......

Понеже няма нищо по-важно от това всеки родител да се включи активно и мнението му да стигне до МОМН, без да съм чела назад се включвам по пуснатото от Таня по-нагоре.

Ресурсните учители, психолозите и логопедите, ще са на щат към масовата, квартална детска градина или училище, не към РЦ или ПУ. Психологът и ресурсния са задължителен присъствен щат в масовата градина или училище. Абсолютно всички останали специалисти, които се сетите, училище или градината ще имат пълната възможожност да си ги привлича от където си иска, било ЦПЛР, било социални центрове, било Университети. Центърът на цялото финансиране е насочен към градината и училището, а не към странични обслужващи звена. Порочният модел в момента се обръща. Масовата, квартала градина или училище е център, а около нея има различни подкрепящи услуги, които те ползват и избират свободно, в зависимост от качеството и ефективността им. Няма монопол на подкрепата, избираш най-доброто и работещо за детето си, участваш пълноправно в оценката на потребностите му, в кварталното или което си си избрал училище или градина. Оценката трае толкова, колкото е необходимо, срокът й ще е дълъг. Случва се в градината, училището, което си си избрал, няма обикаляне по служби и инспекторати. Няма формални оценки по документи. Има реална възможност, и за средно образование, и за професионално такова, и за реализация с него, ама не в специализирани предприятия, и за продължаване във висше. Помощните училища, не знам за какво ги коментирате? Отннсно ресурсните центрове, реформите за тях гарантират конкурентна среда и стимул да се гони качесвтво и полза за децата, на практика им се развързват ръцете, увеличават им се в пъти възможностите да осъществят идеалните си цели относно децата, в масова среда.
Създава се нова форма, комбинирана, специализираната подкрепа се разширява страшно, като задължителна за всяко обикновено квартално училище. Това означава обезпечаване и осигуряване на специалисти. Рехабилитация на слуха и говора, рехабилитация на опорно-двигателния апарат......
Ресурсният, психолога, логопеда са си там, част от педагодическия състав, всички останали се дърпат от всякъде, зависи от предлаганото в населеното място качество. Избираш и ползваш това, което ти върш рработа. Родителят е равноправна част от решението и плана за всичко това, задължителнио участва, без неговия подпис, няма как да се случи.

Хич на никой и никой от вас не досажда, радвам се за всяко изказано мнение, защото децата ни са много и с най-различни затруднения, всяко мнение и опит ще са от полза, за да стане този закон наистина добър и работещ, та най-после и за нашите деца да изгрее слънце.
Относно това какво образование ще получат децата с най-тежки увреждания- кое дете къде да отиде ще се решава от екип от специалисти компетентни именно по проблемите на това дете, в този екип ще участва и родителя, с риск да прозвучи грозно ще кажа от своята си камбанария- ако не се променят изискванията за покриване на държавните образователни стандарти, децата с тежки увреждания (в това число и моето) и в космоса да ги изстреляме все тая- в момента ни в масово, ни в помощно получават документ за завършено образование, а един лист хартия показващ присъствието им в учебно заведение през годините.

Поли79,  забранявам ти да плачеш и хабиш нерви за хората невиждащи по-далече от носа си. Личният ти опит ще те срещне с много такива, но ще срещнеш и много от другите- тези, които възпитават децата си, че различен не значи негоден, все по-често непознати деца плахо ще питат какво му е на твоето- обясняваш спокойно, достъпно, с усмивка и ще видиш благодарност в очите на притеснените им родители, които много често не са им обяснявали не защото не искат, а защото не знаят как.
И не, няма да крием децата си, защото както другите така и те са хора.
Янчето, тъй като по-горе пропуснах, права си, че учителите в масовите училища нямат опит, но както мнозина от тях не желаят и да го добият, така и още толкова от тях имат желание и се справят не по-лошо от колегите си обучени за това.
Аз съм завършила гимназия преди 20г- в по-долен клас имаше дете с епилепсия- ами научиха се хората как да му помагат, разбира се бяха информирани от родителите му за проблема, за да няма неприятни изненади.
Относно това колко и как би научило едно дете с тежко увреждане в училище- извинете, че ще споря с професионализма Ви, но никой от нас и Вас не би могъл да знае докато не опита, като за пример ще Ви дам собствения си син- първо лекарите го отписаха- казаха, че ще живее до 4г, е в момента е на почти 15г, казаха, че ще е труп, неразбиращ и неговорещ, е не е труп, разбира и още как, слава богу поне докато спи не говори , когато стана на 6г дори в помощното училище не го искаха- за нищо не ставал, 2г по-късно след мнооооого писане държейки ръката му, а после и сам той пишеше букви и то ръкописни- да , не много красиво, но четливо, после се научи да чете, а думите на психоложката бяха- нямаш идея колко се радвам за Вас, въпреки вярата си и многото работа, не се надявах твоя син да се научи да чете и пише.
Не, не мислете, че е гений- не е, сам не може и чаша вода да изпие, едва ли някога ще покрие изискванията на образователната ни система, но ако с него работят упорито специалисти вярващи в успеха му, то ще се научи поне частично да се самообслужва и да се занимава с нещо макар и незначително(не е и нужно всички да сме ядрени физици или лекари), за да е от полза на себе си и обществото.
Както на него така и на всички останали дължим едно нещо- шанс и упорита работа, пък каквото дойде- добре дошло.

Таня, ако може в края напишете не"Имаме неясноти и по други въпроси, затруднени сме от липсата на стандарт Приобщаващо образование." А нещо от рода на- представете ни и стандарта за приобщаващо образование, за да добием цялостна представа какво ще се случи с децата ни.

pogar, благодаря, че се включи  . Така обяснени нещата, звучат направо идеално. Ако и наистина се случат... ще бъде повече от чудесно. Две еднакви деца с увреждания няма и както казват лекарите два еднакви случая няма. Надявам се, че ще се намери правилния подход към всяко дете, да се улесни живота на него и семейството му, да заживеем една идея по - нормално.
Таня МГ, съгласна съм с Тео777    да изискаме да се запознаем и със стандарта за ПО.

Така като чета това което пишете звучи добре - децентрализиране на специалистите и работа на място с децата! Това означава че вече като избираме училището ще знаем и ресурсния учител , логопед и психолог . От една страна това е добри - ако се случат добре специалисти , даже идеално , защото например на сина ми всяка година се сменя ресурсния учител по независещи от мен обстоятелства. От друга страна - в училището на сина ми си има и логопед и психолог на щат. С първия опитахме да работим - 2 г. без резултат , а психоложката освен че направи входящ тест преди първи клас и ми каза че има проблеми , нито съм я чула , нито видяла! Е имат си оправдание- детето е на ресурсно подпомагане и не е техен проблем , ами от догодина като стане техен проблем аз какво трябва да очаквам?!!

Все още не само , че нещата ми изглеждат прекалено розови, но и може би ще имат реализация само в големите градове. Помощните училища нямат ученици, защото по-леките случаи са насочени към масови училища, а предвижването на по-тежките дори и в рамките на града не винаги е възможно, особено при самотна майка с две проблемни деца (има такъв случай, едното в масово училище, другото в помощното). А децата на пансион знаете ли какво закусваха 5 дни в началото на учебната година? Слива. Една голяма синя слива. Това пък в резултат на борбата за здравословна храна в училище (и в масовото това раздават) и, разбира се, защото училището разчита на пари от държавния бюджет. Много здравословно , няма що. А яли ли сте боб с две зрънца вътре? Там го ядат.С филийка хляб (слава Богу!).
Иначе на книга нещата изглеждат прекрасни.

На мен също ми звучи твърде хубаво, за да е истина...
На мен също ще ми е по удобно, ако в градината има логопед и психолог и не се налага да я водя от единия край на града до другия и да закъснявам за работа. Слава богу, че ги превозват обратно. Но и занимания от веднъж на седмица ви се струват страшно малко....

Съвсем умишлено споменах здравословното хранене, защото от една хубава идея се превърна в недомислица. Всеки ден слагам закуска на детето, защото представа нямам слива ли ще яде за закуска, или кроасан (редуват, за 5 дни трите са плод, двата закуска) Какво да очакваме за един такъв мащабен проект? И как да очакваме финансиране, като министъра има идеята да финансира частните училища? Откъде накъде и откъде толкова пари изведнъж, че да има и за екип специалисти за нашите деца!? 

Любознателна съвсем резонни въпроси задаваш.
Честно си казвам, направо страшно ми става. Затова и в по - предните си постове писах, че задавам въпросите си от чисто практическа гледна точка, от ежедневието. Толкова въпроси, проблеми не решени...

Ljuboznatelna извинявай ама за частните училища не съм съгласна, дори има дела за това, които са спечелени и Министерството е принудено вече да финансира, като издръжката е само издръжката за ученик, не за останалите консумативи и това е 1/4 от това което се харчи за нашите деца. А едно училище със СОП получава и допълнителна субсидия за обучение на тези деца. Родителите все пак плащат данъци, а знаеш, че и тук доста родители плащат на частни центрове.

Днес сутринта по БТВ Министъра пак го обясни, http://btvnews.bg/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/pchelichki-vmest … se-stresirat.html

Най-хубаво ще е, че всички специалисти нужни за нашите деца ще са под шапката на училището. Надявам се, че вече няма да има ресурсни учители работещи като сервитьори в нощни клубове и вместо да се занимават с децата ни през деня да им разказват за преживелиците от нощната си работа. Най- лошото е, че ресурсния изживяващ се и като нощна птица се оказа на ръководна длъжност в ресурсен център.Така е когато има як гръб.

Dorothy, не разбрах с кое не си съгласна? Не ми е работа тук да коментирам частните училища, обаче нали ти е ясно, че парите за тях няма да паднат от небето, а ще дойдат от бюджета? Той да не е безкраен? За да се осъществи проекта са нужни страшно много пари, възможно е и да се бърза, за да се вземат парите от Европа, но това не дава гаранции, че ще бъдат похарчени за по-качествено образование.