Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Уважаема госпожо tanq_ludoto, вие защо не сте в работната група, след като имате какво да защитавате, нали не смятатате, че нас някой там ни е поканил с официално писмо и покана?  Разбирам пристрастието Ви към училището Ви, но не мисля, че се споделя не само тук, но и в целия ЕС. Просто не съвпада с интересите на децата, по доста брутален начин. Със сигурност съвпада с доста други интереси, но е крайно време структурите да проумеят, че системата не съществува заради тях, а заради децата.

За съжаление трябва да се съглася с мнението на firebird , колкото и да ми е трудно.
Аз съм за оставане на помощните училища и запазване на техния статус.

Приобщаването в общи училища изисква първо приобщаващия се да може да бъде приобщен.
Сравняването за мен на деца с различни увреждания е немислимо, особено поставянето им под един знаменател.
Разликата между тях и другите деца при много случаи е огромна.
Опитът да бъде завоалирани различията или просто приети при повечето случаи е крайно вреден.
Мисля, че оставането на повечето форми за обучение и избора им относно характеристиките на децата е за предпочитане.
Друг е въпросът за начина на оценяване на възможностите, както и за възможността за избор.

Даването на права които не можеш да използваш е по- лошо от липсата на всякакви права.
Възможност за изява на способностите трябва да има всеки човек, но не на неравноправно ниво.

 Скъпа teo7777, много бях учудена и възмутена, че хора като вас приемат ПУ само като една голяма сграда! Разбира се, това също е от значение. По-преди бях писала,че имаме чудесна сграда на три етажа и чудесна база. Но не това е важното за едно ПУ! Всички учители при нас са специалисти, някои (като мен) с доста дълъг стаж. Работим с деца в умерена и тежка степен. И постигаме някакви успехи! Това, че сме в дълбоката провинция и хора като Вас не намират време да ни посетят е друг въпрос. Родителите на нашите деца са доволни, защото виждат постоянен напредък.И това е нашата награда!

В "работната" група бяха колеги от Плевен и Нови пазар. И какво? Нито едно тяхно предложение не е зачетено в проекта! Пък и как всички ние да сме в работната група?
После говорите за ЕС. Вие познавате ли политиката на всяка страна от ЕС? Бих ви дала доста примери за страни от ЕС, в които ПУ съществуват и в тях се работи.
Не съвпадало с интересите на децата!!!!
Кои сте вие да определяте какви са интересите на децата? Те си имат родители, които най-добре ги познават. Ето кой трябва да определя интересите на децата!Още доста бих могла да ви напиша, но понеже стана доста късно, ще го оставя за утре.

И аз не си крия детето в ПУ, защото ме е страх да се боря със системата! Хората са си изградили представа за децата със СОП изглежда от предавания, в които участват и такива деца? Ами аз моето нямам как да го заведа там, защото всяка секунда ще трябва да съм след него и да следя дали не е дръпнало кабел или не е натиснало някъде копче. Не е преувеличено, ако искате вярвайте, но дори когато си бъркам в чантата да извадя нещо, под мишница здраво стискам ръката й, за да не избяга, а с периферното зрение гледам къде пипа. Всяко мое разсейване и за миг може да бъде фатално. А когато иска да се докопа до нещо, което й е забранено, е ловка и незабележима като джебчийка. В супермаркетите я държа на разстояние от щандовете, а ако не става - държа и двете й ръце.
 Не желая детето ми да учи в масово училище. Да не говорим,че за учене изобщо не може и да става въпрос.

Реших да потърся информация в интернет за у-щето за което е писано на предната страница.
http://www.giantstepstoronto.ca/Default.aspx?Page=About_Us
Established in 1995 by parents and professionals, and modelled on the Giant Steps program in Montreal, we are a registered charitable non-profit organization.............
 ....After a period of intensive intervention, students are integrated gradually into their local schools. There they spend part of their school week with typically developing peers, supported by a Giant Steps Program Assistant and the consulting services of the Giant Steps team.

Our long-term goal is to integrate children with autism into their neighbourhood schools full-time.


Или казано на български- това е неправителствена организация, чиято цел е така да подпомогне и развие способностите на децата с аутизъм, че те да се включат в масовото училище, първоначално частично, а после и изцяло да посещават такова! Това ще рече че с децата от най- ранна детска възраст / в Канада на 5 г. започват предучилищна/  се започва усилена работа в резултат на което те успяват частично или изцяло да преминат на обучение в масовото училище! Не виждам нищо лошо в това помощните училища да бъдат преобразувани в такива центрове! Децата с най- сериосни проблеми  да се обучават там още от предучилищна възраст от специалисти за да могат да се включат на по късен етап в масово училище в някаква форма с индивидуална програма. Лично моето мнение е че нашето общество не е свикнало да приема тази деца, тъй като до сега те са били изолирани и непознати за другите. Колкото по рано едно такова дете попадне в нормална училища среда толкова по голям шанс има обществото да го приеме такова каквото е!И дори предучилищната възраст е твърде късно за да се почне сериозна работа- веднага щом се установи даден проблем детето трябва да получава специализирана помощ! Според мен всичко на хартия е написано добре, но на практика дали ще се случи- зависи от финансирането! Сами разбирате че нуждите от специализирана помощ на едно такова дете са в пъти по големи от тези  с леки увреждания ! И ако финансирането е наистина на калпак - 2000 лв годишно , то няма начин а стане това!

Вени, наистина няма лошо да има центрове, в които децата да се подготвят за масовото у-ще.
Но има една много голяма разлика. Във всички тези цитирани западни държави обучението в началните класове включва много игри, в сравнение с нашата програмата е по-лека и по-забавна. Целта е на децата да им е приятно и да заобичат училището и да учат с интерес. Освен оценките, децата получават и награди като грамоти, купи и тн., неща, които могат да вземат в ръце и да усетят, а не абстрактни като оценка в бележника.

Преди време, когато бях студентка, водех кръжок по орнитология към дружеството за защита на птиците. Специалността ми не беше с преподавателска насоченост, но се явих на 12 изпита допълнително, за да имам право да бъда и учителка.  Спомням си как за един практически изпит (кръжочна дейност) използвах материали на Кралското Д-во за защита на птиците и познайте какво - върнаха ме - било много елементарно и повърхностно. И защо на децата трябвало да им е забавно!?
Та това е кръжок, в крайна сметка, как защо да им е забавно? Дали са глупави англичаните, които с простичките си, забавни занимания привличат децата от малки и тези деца, като пораснат, макар и да не са орнитолози, имат изградена култура за природозащита. RSPB има над един милион членове, а наблюдението на птиците е широко разпространено хоби. А у нас се стреля по защитени видове, с обяснението "па защо да е жив?"

Докато в масовото училище царува идеята, че на децата трябва да им е трудно, интеграцията никак няма да е лесна. Защото учителят се чуди как да преподава голямото количество материал, и къде остава тогава времето да се погледне на децата като на хора?
Темата е огромна и отиваме в друга посока, но това е още една причина, която затруднява интеграцията, и то много сериозна причина. Учебният материал е много, учебниците са прекалено сухи и често стилът не е подходящ за възрастта на децата, а знанията са без връзка с практиката и децата често питат "а това защо ми е?"

Firebird, нормално е да се тревижиш. Всеки един от нас иска най-доброто за детето си.

Това, което се предижда е следното: Родителят определя къде ще се обучава детето му, т.е. ти. Нито едно дете, чийто родител не иска то да учи или да е в масово училище/градина, няма да бъде записано и да е там. Нищо подобно няма да се случи и няма как да се случи по новия закон. Единственото, което ще се случи е, че няма да се гонят деца от масови градини и училища, няма да се гаврят с родители, като ги принуждават да обикалят, молят по врати, кабинети, РИО-та, чиновници, директори, институции, медии да сигнализират....., за да им приемат и запишат детето в градината или училището, което те са избрали и смятат за най-доброто за детето си. Детето ще учи там, където иска родителят, отива в градината или училището, в което иска и е част от екипа, който прави оценката на потребностите на детето. Точно, както е описано по-горе в линка от Таня, по същия начин се предвижда да се случва, началната база са всички документи предоставени от родителя, включени са психолог, логопед, учител вкл. и ресурсен, социален педагог, директор, родителя....... Екипът, заедно с родителя правят оцеката и решават и къде е най-добре за детето, и всички останало, план, програма по предмет/и, индивидуална работа, колко, кога, какви специалисти, колко часа специален педагог, учебна форма...., всичко. Във всеки един момент родителят може да сигнализира РУО, ако нещата не се случват, както и изобщо да не подпише крайната оценка като цяло или определени решения в нея, като например къде ще учи детето му. Няма никакъв шанс детето ти да учи в масово училище, ако родителя не иска или не е добре за детето. Но в същото време, понеже всички сме наясно, че родителите не са някакво идеално понятие, а има всякакви, и Екипа има право да се обърне за съдействие към примерно отдела за закрила на деца, РУО, ако прецени, че има заплаха за интересите на детето.

Относно ПУ, нищо притеснително няма, тъй като към всяко ПУ, децата в него, целия му екип педагози и специалисти, родители....,  ще се подхожа персонално. Пет годишен период е даден за това. Персонално ще се преценява за всяко ПУ, заедно с родителите, учителите и всички в него, както и за всяко едно дете индивидуално. Ако в крайна сметка се реши ПУ да се реформира в ЦЛРП, то и условията като база, специалисти, педагози, цялата работа и обучение ще се повиши и ще стане по-добро като качество. Всяко едно дете, за което там е най-добре, ще си остане там. Обаче и всяко едно дете, чийто родител не иска детето му да е там, а е там по принуда от системата, ще му бъде помогнато и съдействано детето му да учи там, където е най-добре за него и иска родителя. Както и във всеки един момент нещата около детето могат да се променят, родител на дете в ПУ или в масово училище/градина, може да реши, че там вече не добре за детето му, и да поиска нова оценка, да се обърне към екипа в училището или направо към екипа в РУО.

Момичета, относно преобразуването на помощните училища да ви споделя аз как си го представям - в София има един частен терапевтичен център, където работят с деца от ранна възраст, детето може да постъпи в детска градина там, а когато стане време за училище да постъпи във филиал на помощно училище, което е към центъра. Моята дъщеря е била в този център, а в момента 3 майки, които вие познавате, след обикаляне на софийските помощни училища избраха да запишат децата си там. Според мен в този център добре обучават децата, а и щом майките го предпочитат значи за тях е най-доброто в момента.
Аз си представям по подобен начин бъдещите Центрове за личностно развитие, като място където детето може да влезе, а в момента когато е готово и да излезе. И с ангажимент към децата, които останат в Центъра, че ще имат добри условия. За това ние в писмото сме записали, че искаме ангажименти, че центровете ще работят по-добре от сегашните ПУ. Сегашните ПУ се предвижда да работят още 5 години, ние сме записали като мнение да се направи оценка след 3 години на реформата в тях. И ако не е достатъчно качествена да има възможност ПУ да останат като Специални училища.

Относно Писмото с обобщено становище на повече от 14 дневното обсъждане в тази тема

може да го видите на - http://mamtomam.files.wordpress.com/2012/03/reviewofmotherswiths … ecialchildren.pdf

Аспектите, засегнати в нашето писмо са по точки:

1. Дефиницията на приобщаващо образование и изискваме ангажимент, че е за всяко дете .
2. Очакваме по-добри наследници на сегашните помощни училища. Описали сме кои членове ни смущават и защо.
3. Ангажимент за новата институция Център за личностно развитие и сме разгледали кои членове ни притесняват и се нуждаят от допълнително пояснение
4. Членове 191, 193 и 194 - с член 191 се дава възможност за неограничен брой деца със СОП в клас, а с членове 193 и 194 много лесно извеждане на децата с умерена умствена изостаналост и други заболявания в отделни паралелки извън масовият клас. Предвид променливият характер на термина "умерена умстевна изостаналост" ние предлагаме да бъде заличен, както и да са заличени още няколко думи, даващи възможност за лесна дискриминация на децата.
5. Предлагаме да се даде възможност и за самостоятелна форма на обучение на децата със СОП при положение, че родителят я пожелае.
6. На учениците на индивидуална форма на обучение да се даде възможност и за оценка с количествен показател.

Моля ви прочетете становището. Ние го изпратихме до МОН на посоченият от тях адрес и го качихме на стената на министър Игнатов. Срока за обсъждане мисля , че изтича скоро. Моля подкрепете предложението с Харесвам във Фейсбук, ако считате че отразява и вашите тревоги. То е пуснато от Румяна Константинова на стената на министъра и съдържа нашият файл - http://mamtomam.files.wordpress.com/2012/03/reviewofmotherswiths … ecialchildren.pdf. Ако е подкрепено от достатъчно хора, ще му обърнат внимание. Добавих модул за анкета в тази тема и ще ви помоля  да гласувате, ако подкрепяте предложението.

В закона опасностите не са само ПУ, а и други точки и е важно да сме показали, че се интересуваме.

Редактирала съм и първа страница на темата и в момента съдържанието е подобно на този постинг.

 

Таня, може ли линк към фейсбук? Имаше го на предните страници, но не го намирам.

Ohi , ето това е линка
https://www.facebook.com/SergeiIgnatov

Таня, притеснявам се, че преустройството на ПУ в ЦПЛП с неизвестно съдържание и ресурси от общините и обединение на неизвестни принципи ще се превърне в поредния бизнес Със потъване на средства.
Тук се отнася за нашите деца при които експериментите не са много желателни.
При дете на 3-7 години можеш да си позволиш експерименти от всякакъв род, но за възраст от 7-14 не е желателно.
ЦПЛП заменящ ПУ, както и Центровете е още един начин да се оголи провинцията от специалисти при което и без това са малко.
Децата с СОП се нуждаят от различен начин на образование и подход към тях, включително тези от аутистичния спектър.

Струва ми се за разумно да се разгледат предложенията за различни деца с СОП и да се дадат предложения с доста по - голяма маневреност.
По какъв начин един родител ще процедира зависи от детето, неговите възможности и развитието на условията.

За начина на процедиране съм напълно съгласна с teo7777 .

Снеже, същото притеснение и ние сме изразили в писмото. Констанца разгледа много подробно закона и ги е отбелязала и като точки от закона. Сегашните ПУ се предвижда да работят още 5 години, ние сме записали като мнение да се направи оценка след 3 години на започналата реформа в тях, още преди да са преобразувани, но вече ще има изградени и работещи ЦЛР. Аз си го представям, ако за 3 годишен срок тези ЦЛР имат хроничен недостиг на средства и специалисти, то е ясно, че след още 2 години, когато ще изтече 5 годишният срок за преобразуване на ПУ, няма да заработят по-добре. И ако не е достатъчно качествена помощта, която ще получат да има възможност ПУ да останат като Специални училища.

     Политиката за въпросните ПУ е, че няма политика! Те са оставени на доизживяване (макс. до 5 години!). Политика има за интеграция на децата със СОП в общообразователни училища, за обучение на деца със сензорни увреждания в специални училища; политика има за децата от ВУИ и СПИ; за приобщаващо образование… и т.н. Може да не е всичко ОК, но развитие има…За ПУ с години никой не се напрегна да промени нещата. ЗАЩО ЛИ?
Както много участници във форума споменаха, при закриване на ПУ проблем ще имат единствено децата и семействата им, а не специалистите, които са там. Специалистите от ПУ се квалифицират непрекъснато - някой имат по 2 магистратури, защитават ПКС, владеят езици, посещават квалификационни курсове (вкл. в чужбина, вкл. за собствена сметка), кадърни са и заедно с децата от ПУ участват в международни проекти – участват на фестивали и състезания в Полша, Китай, Франция, Унгария, Турция и др. Всяка учебна година деца, педагози и помощен персонал провеждат екскурзии в България,  летни лагери;  Участват в проекти на МОМН - по НП" Достъпна архитектурна среда" - и то не само за рампи; в „УСПЕХ”; на АХУ; на МТСП; на МОСВ; на ЦРЧР и др.... Педагозите от ПУ ще се реализират успешно и след преобразуването  (закриването) на ПУ... Това не е проблем! Защото всеки директор на масово училище ще предпочете да има в екипа си такъв педагог…..   
А какво ще стане с тези 3200 деца от ПУ, както и със следващите, които ще имат същите проблеми в ученето, социализацията, комуникацията и пр.? Родителите им ще могат да „избират” в кое общообразователно училище да ги запишат!? Защо им е специално училище (ПУ)??? Там е кочина (цитат от форума)! Как ли трябва да се нарекат децата, които в момента учат в тези кочини?!!! А учителите им?!!! Сигурно и на едните и на другите им е много приятно да узнаят тези квалификации!  Само за сведение – в тези „кочини” работят педагози, които са наградени от МОМН с престижни отличия за постижения в работата си с деца със СОП!!! И най-важното – имат признанието на родителите!
Никой не "плаче" за сградите на ПУ (защото и за тях ще се намери кандидат), а за ДЕЦАТА  от ПУ и за това, че с малко пари и правилен подход - това ще са чудесни звена за учене на децата със СОП. Негативите към ПУ не са от днес и не от вчера - това е промяна на общественото мнение с години..., за да се стигне до там - да нямаме специални училища за деца с УИ и да не даваме специална подкрепа за тяхното развитие... Знаем, че това е проект по ОП РЧР, но все пак да имаме и малко здрав разум какво се случва всъщност (четейки проекта на закона)... Да се направи най-после реформа в ПУ (и не само в името)!  За да не се наложи след 6 години, пак по ОП, да създаваме специални училища...
А, що се отнася кой е обикалял ПУ - мога да кажа, че от доста години никой няма желание и време да ги обикаля - нито МОМН, нито ДАЗД, нито кметове, нито народни представители ...  Темата за реформиране на ПУ е табу от години. Просто нищо не се предприема (а добри идеи има – често и от самите ПУ, от родителите). Предимно се подкрепяше дейността на Ресурсен център - като нова структура. ОК - в това няма нищо лошо.... А екипите от ПУ, едва ли не "пречат умишлено на развитието на децата"?!? Дано сега, с новия закон ДА ГИ ЗАКРИЯТ - та всички заинтересовани страни да отдъхнат, а 3200 деца от ПУ най-после да "получат" страхотно развитие някъде другаде... ВЯРВАТЕ ЛИ???
Освен това, издръжката на едно дете в ПУ не е 8000 лв.! Това може да провери всеки в сайта на МОМН.
Базите на ПУ се поддържат със средства не само от бюджета на училищата, а предимно със средства от МОМН и РИО -  винаги са били подкрепяни!  Наистина, всяко лято учителите от ПУ лъскат и боядисват училищата си, но това правят всички учители, ако сте забелязали. Има ПУ, които работят по проекти на ОП за над 180 000 лв.; такива, които базите им се ремонтират от млади доброволци-чужденци (психолози, счетоводители и пр.), от чуждестранни асоциации или със средства на български дарители - така, стая по стая, условията се подобряват... Много ПУ имат сензорни стаи, стая за кинезитерапия, за музикотерапия, за Монтесори терапия, стая за танци, кабинети на логопед и психолог, компютърен кабинет, кабинети за професионални паралелки и пр.
Големият брой персонал в ПУ е необходим, защото той се определя не на око, а по наредба. Има ПУ с пансион, в които има педагози 24 часа от понеделник до петък, вкл. обслужващ персонал (чистач-санитари - те преобличат децата, мият ги, сменят памперси и дрехите на подмокращите се, сменят постелъчно бельо, поддържат хигиената на помещенията...)... Има много неща, които не се знаят в обществото, защото никой от ПУ не парадира с труда си, не излиза пред медии да говори и тръби какво му коства работата в такова училище...  За всеки от персонала на ПУ това е личен избор! Освен това, работещите в ПУ не се „вкопчват” в идеята непременно да работят в структура (ПУ), която с негативите на името си винаги ще хвърля петно върху репутацията им. Защото и на тях им дойде в повече да доказват професионализма си и да формират позитивно обществено мнение. Време е да настъпи промяна и в ПУ!  Защото труда на хората там е достоен и заслужава уважение, а децата - да получат най-доброто!
Не знам кои са "безобразните проблеми" в ПУ, за които говорите. Сега, обаче, българското образование трябва да се подготви за още по-големи проблеми в общообразователните училища (това може би няма да засегне частните)! Защото децата с УИ не са цветя, които могат да виреят, където ги посадите... И работата с тях не е фасулска... Всичко е много специфично и индивидуално. Не трябва да подхождаме към въпроса за обучението на деца с УИ елементарно. Но това Вие, предполагам, го знаете ...

От какви средства ще се поддържат едновременно?
Това ще бъде нито едното, нито другото?
Това ще е разкарване на деца и родители и накрая с борба за сметка на децата ще се източат милиони средства които няма да отидат за образование.

Хиляди деца със специални потребности могат да останат без качествено обучение
http://www.novatv.bg/news/view/2012/03/02/27651/%D0%A5%D0%B8%D0% … 0%BD%D0%B8%D0%B5/
От Министерството на образованието обясниха, че пари ще бъдат осигурени, ако дадена община предлага специализирано обучение, според броя на децата и техните потребности.