Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Отговорих си на въпроса.
Защото тези деца, ако се изхвърлят от масовото училище след това да не им се даде възможност да докажат сами, че по нищо не отстъпват от другите деца. Затова ще им забраним да се обучават индивидуално, да не изпъкнем на този фон колко сме по- прости и по- нищожни от тях.

Още веднъж да постна внесеният в парламента текст. Този текст се тълкува с лека, с умерена и с тежка умстевна изостаналост:

Чл. 194. (1) За подпомагане обучението на деца и ученици с
умствена изостаналост, с множество увреждания може да се организират и
паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по
чл. 37 в центровете за подкрепа за личностно развитие и в системата на
социалното подпомагане.

Да, при трапията на децата има една особеност - специалистите винаги искат да ти помогнат, ама не съвсем. Защото, ако се оправи детето ти, те остават без работа.
Нещо подобно е смисъла на този член. Да отделим достатъчно деца извън масов клас в стаичка, там ще им пускаме ТВ, ще си правим експерименти с тях и ще доказваме, че те са умствено изостанали и за нищо не стават.

Следващите дни са светли празници. Идете на църква и се молете вашите деца да не са от избраните за отглеждане в стаичките. На мен ми е мъчно и за ромите и техните деца не заслужават да са в стаички и да нямат никакво образование.

Хайде ще помислим в следващите дни дали да правим нещо, има ли смисъл, какво можем да направим срещу изгладнели не знам колко хиляди работещи или канещи се да печелят чрез децата с увреждания.

Чл. 110. (1) В самостоятелна форма може да се обучават:

2) Самостоятелна форма на обучение не може да се организира за
ученици с умствена изостаналост и с множество увреждания.

Ето и този в допълнение.
Не ви ли се струва, че умствена изостаналост е много трудно оспорима и доказуема?

Таня, нямам нищо против празниците, но не съм много добре в моленето.
Не мисля, че и тук ще помогне.

Снеже,
за да не започваме наново да обсъждаме въпроси, които сме обсъждали и повдигнали, копирах част от изпратеното от нас писмо до министъра на образованието, парламенталрната комисия по образование и т.н. Ето откъса:

5. Ние тълкуваме алинея 1 от чл. 194 (организиране на “изнесени” паралелки и групи) като практическо решение за извеждане от детските градини и училищата на всички водещи им се деца с каквато и да е степен на умствена изостаналост и с каквито и да е повече от едно увреждания  въпреки че е записано “с тежка, с умерена умствена изостаналост, с множествени увреждания”.
   Нека се има предвид, че за определянето на наличието или отсъствието на умствена изостаналост, както и за нейната степен, съществуват различни методики, които дават понякога значително различаващи се един от друг резултати. Изборът на такава методика зависи от личните предпочитания на конкретния специалист, прилагащ методиката. Вследствие на това може да се окаже, че дете, диагностицирано от различни специалисти и по различни методики, попада в различни категории на умствена изостаналост. Освен това по МКБ-10 (международна класификация на болестите) дори при правилно определена степен на умствена недостатъчност, децата с умерена такава са способни на “елементарни училищни постижения”
   
   Предлагаме:
   Член 194 да се отнася само за децата с тежка умствена изостаналост.

. Не сме съгласни също с чл.110 съгласно който “Самостоятелна форма на обучение не може да се организира за ученици с умствена изостаналост и с множество увреждания”.
   Децата с лека и дори умерена умствена изостаналост могат да бъдат обучавани успешно самостоятелно при създаване на адекватна организация за обучение от страна на родителите им. Освен изтъкнатото по-горе по отношение на различните методики, проявите на умерена умствена изостаналост са различни при всяко дете, както са различни и възможностите за компенсирането й. Това ще мотивира родители, чиито деца не са могли да се възползват по една или друга причина от индивидуалната или комбинираната форма на приобщаващо образование, да положат повече самостоятелни усилия за обучение на децата си.
   Същото се отнася и за част от децата с “множествени увреждания”. Доколкото ни е известно, няма медицинско определение на този термин. Деца, получили такава диагноза, могат не само да са напълно обучаеми, но и да достигнат високи нива на познание. За тях би трябвало да важи също степента на умствена изостаналост.
      
   Предлагаме:
   От ал.2 на чл.110 да  отпадне “множествени увреждания”, а пред “умствена изостаналост” се добави “тежка”. Така че, чл.110 да гласи: “Самостоятелна форма на обучение не може да се организира за ученици с тежка умствена изостаналост”
.          

TanyaMG
Би ли пуснала линк към последния вариант на нашето становище, изпратен до НС.
Мами,
ако някоя от вас не е гласувала в анкетата и иска, може да го направи. Мисля да отправим ново писмо до НСр в което ще цитираме резултата от нея.

констанца и други майки, какво мислите за това предложение. Да се махнат от членове 193 и 194 всякакви посочени заболявания и изостаналости. А да пише:

"Деца със заболявания и значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение, за които целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин се обучават...."

Съображенията ми са, че любителите на помощните училища казаха, че има и деца с умерена и лека степен на изоставане, които не са за масово училище и явно лобират силно в тази посока. А и по медицинската квалификация - http://www.doctorbg.com/page.php?id=2516 пише, че има деца със значителни нарушения в поведението.

Идеята ми е, е че ако има такъв текст той трябва да е общ подобен на предложеният от мен, а не като сега са разписани 10 заболявания, без да се отчитат особеностите на децата в тях. Кажете си мнението, че имам една последваща идея.

А колко са лицемерни всички - Цветанов каза преди няколко дни на митинг на деца със заболявания, че тези деца трябва да са приоритетно в масово училище, а тихомълком са си оставили вратичка да си правят каквото искат с тези деца.

Ето тук Пиралкова е посочила списък на НПО-та, участващи в закона, всички уж са за интеграцията, а реално са за дискриминацията

Констанца, ето линк, конкретно към становището - http://mamtomam.files.wordpress.com/2012/03/thirdreviewofmamwithspeckids.pdf . Но не очаквам особена допълнителна подкрепа,  родителите са впечатлени от последните изказвания на политиците по митингите и всички са с приспани сетива, за да видят двата члена 193 и 194 от внесеният в парламента закон - http://parliament.bg/bills/41/202-01-20.pdf .

Сегашен член
Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не
могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и
ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни
увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в
училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.

Предлагам:
Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не
могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение
на деца със заболявания и значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение
в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3
може да се организират специални паралелки или групи

Сегашен член
Чл. 194. (1) За подпомагане обучението на деца и ученици с
умствена изостаналост, с множество увреждания може да се организират и
паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по
чл. 37 в центровете за подкрепа за личностно развитие и в системата на
социалното подпомагане

Предлагам:
Чл. 194. (1) За подпомагане обучението на деца и ученици с
обучение на деца със заболявания и значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение може да се организират и паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 37 в центровете за подкрепа за личностно развитие и в системата на
социалното подпомагане.

Водещо да е поведението и нуждата от лечение, а не вида на заболяването.

Таня,
идеята ти заслужава обсъждане, но си мисля, че трябва да се добави "хронични"  към заболявания и да се махне "грижи" - да остане само "лечение". В противен случай пак се създава възможност за субективни преценки.

Добре, Констанца, ето как стана:

Сегашен член
Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не
могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и
ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни
увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в
училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.

Предлагам:
Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не
могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение
на деца със специални образователни потребности и значително нарушение на поведението, изискващо лечение
в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3
може да се организират специални паралелки или групи

Сегашен член
Чл. 194. (1) За подпомагане обучението на деца и ученици с
умствена изостаналост, с множество увреждания може да се организират и
паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по
чл. 37 в центровете за подкрепа за личностно развитие и в системата на
социалното подпомагане

Предлагам:
Чл. 194. (1) За подпомагане обучението на деца и ученици с
обучение на деца със специални образователни потребности и значително нарушение на поведението, изискващо лечение може да се организират и паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 37 в центровете за подкрепа за личностно развитие и в системата на
социалното подпомагане.

Водещо да е поведението и нуждата от лечение, а не вида на заболяването.

А идеята ми за последващи действия е да го изпратим на различни места до депутатите от опозицията и до НПО-тата, споменати от Пиралкова в предният пост. Щом те твърдят, че работят против дискриминацията трябва да могат да упражнят влиание. В крайна сметка те от години изграждат връзки с властта, ние сега за 2-3 дни нищо няма да направим.

Също да се фокусираме върху тези 2 члена, когато има по-малко и по-ясни изисквания, хората по-лесно разбират. А и по другите точки работят и други групи - има група за защита на помощните училища и там би трябвало да лобират и за най-увредените деца и група за защита на ресурсното подпомагане. А няма гурпа, която да лобира срещу дискриминацията на децата. Уж всички са против дискриминацията, а ето че портата за изгонване е оставена широко отворена.

Констанца, и да видим дали и други майки ще видят опасността от изгонване. Ако сега всеки си казва "мен не може да ме стигне" и си гледа другата работа, ние трудно ще се справим.

Според мен трябва да се наблегне на думите "по изключение" и "може" и да се придържаме към правилата за интеграция и подкрепа. Наистина е притеснително да ги има тези членове, но в крайна сметка е важно как трябва да се тълкуват и да няма злоупотреба.

Аз не виждам смисъл от чл.193. При положение, че в у.щето ще има ресурсно подпомагане, индивидуална форма на работа, защо трябва да има група или клас, в която да бъдат събрани деца чиято съвместмост е под въпрос, а съответно и полза от такова нещо. Не вярвам примерно за 15 деца да се разкрият 3 групи, а всичките 15, ще имат законова основа, да ги вкарат в една
При чл.194 вече група се сформира в центъра и там децата могат да се подберат така, че да са полезни едно на друго, да се регулира броя и под ръководство на компетентен учител или други специалисти да се гони постижение.

Иначе подкрепям твърдо да няма конкретизирани диагнози в закона.

Mama_Nana,
Погледни чл.191 или по-добре нашето писмо, за което Таня даде и днес линк и ще рабереш за какво става дума. Законотворците не се интересуват от човешкия смисъл и логиката на хуманното отношение, а от това как да се направи законът така, все едно, че няма дискриманация и сегрегиране, а на практика повчето деца дсъс СОП да останат извън редовното обучение.

Значи по чл.191 е ясно, че всяко дете със СОП трябва да бъде прието. От тук нататък обаче, какво ще става вътре в у-щето. Регламента 3 деца е добър според мен. В зависимост от децата /тук е вашето/нашето предложение да бъде предвидено ресурсен учител, а в з-на чл.192 ал.3 има предвиден още един учител - помощник. Ако тази система не сработи до тук, не виждам как ще сработи идеята по чл.193., който с право в предложението е да отпадне, но  пак чета тази част от закона. Тъй като не е сигурно колко такива центрове за личностно развитие ще има и реално съществува възможност в някой населини места да няма, то у-щето остава единствената алтернатива и тогава по добре да има група в у-щето отколкото изобщо да няма нищо. При всички случай обаче, този чл.193 да няма упоменати диагнози, синдроми и т.н. т.е. приемам варианта на Таня.
Не мога да се отърся от мисълта, че този член хем дава на детето да е в училище, хем го отделя от другите.
А що се отнася до чл.194, аз поне го разбирам като допълнително обучение т.е. детето учи в клас с ресурсен, помощен и т.н., но групата в центъра донажда /тук разбира се предполагам, че в центровете ще работят хора, които знаят какво искат от децата и знаят как да го постигнат/ и втората задача на чл.194 е за деца, които няма как да бъдат в клас, няма ПУ т.е. това е единствената им алтернатива за образование.
Вероятно ще има правилник за прилагане на този закон и там ще бъдат разписани по детайлно нещата.
Искрено се надявам тези неща наистина да проработят за добро, а не да бъдат използвани с/у децата.

Извинявам се за дългия и доста объркан пост.

Mama_Nana, аз те разбрах, беше ми полезно твоето тълкуване.

Цитат на чл. 191, ал. 3

(3) Броят на децата и учениците в конкретна група или паралелка
може да бъде по-голям от посочения в ал. 2 по предложение на екипа за
подкрепа за личностно развитие на децата и учениците към регионалното
управление на образованието с разрешение на началника на съответното
регионално управление на образованието, ако на територията на населеното
място няма друга група или паралелка, която да осигурява същото по вид
образование.

В чл. 191 е казано, че може да са над 3, ако няма друга паралелка или група от същият вид в населеното място. От ал. 2 се разбира, че група са деца от детската градина, а паралелка е училищен клас. Според мен този член е предвиден за районите, където преобладаващо населението е слабо грамотно и има по едно училище - ромски и други общности, където децата поради занемарено гледане да с лека умствена недостатъчност. И точно там ще бъдат новите НПО, ще обучават по 18 деца със СОП в един клас с двоино финансиране. Към този член нищо не мога да кажа, ясно ми е, че ще е касичка, както и сега много НПО работят за приобщаване на ромите, а ефект никакъв. Но няма законово основание - ще си командироват един психолог и ще изкарат 100 деца с лека умствена недостатъчност. А пък и трябва да се работи и с тези общности.

За чл. 193 за мен основният  му замисъл е да се прилага пак в малки общини, където няма да има ЦЛР и 5-6 деца с по-тежки заболявания ще бъдат събрани в една стаичка.  И съм съгласна , че е по-добре да има такава стаичка, отколкото никаква стаичка. Другото приложение е например в големите градове, ето сещам се, че в район Дружба и Младост май няма нито едно помощно училище. Майките пътуват точно 2 часа, за да доведат децата си в други райони. Наличието на такава група в стаичка е възможно да е известна помощ. Но в закона е оставено много широка врата и съм сигурна, че директорите ще манипулират родителите за стаички, а и дори няма да им казват, ще си организират такива без знанието на родителите.
Изброените в момента диагнози "ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър" предполагат всяко дете с тази диагноза по преценка на директора и назначен от нея психолог в екира за оценка да бъде в група в стаичка. Колко време от учебният процес ще прекарва там не е ясно.

За чл. 194 това е наследникът на помощното училище, изнесено в ЦЛР. Много са подвеждащи думите "за подпомагане обучението", с които започва този член. Тук не се има предвид подпомагането като допълнителна подкрепа - ресурсен, психолог на деца от масово у-ще, те са изброени в друг член. Тук се има предвид деца, които се водят в общообразователното у-ще, но стъпват там евентуално само по празници и не им се провежда учебна дейност в училище. За това и в алинея 2 е казано, че "Обучението на учениците по ал. 1 се организира при условията на чл. 43, ал. 3 и 4.". А вие как тълкувате този член чл. 43, ал. 3 и 4., той е за Специалните училища, а тук говорим за паралелки в ЦЛР
И по сега предложената алинея с всяко дете умствена изостаналост /т.е лека, умерена или тежка/, с множество увреждания по преценка на директора и назначен психолог в екипа за оценка, може да бъде насочено към паралелка в ЦЛР.

Така беше и в един филм от Холандия за техните хора с увреждания, мисля, че името му беше "Град на мечтите" даваха го по БТВ преди 3 години. Там в подобие на ЦЛР се отглеждаха най-тежките случаи деца. И на едно дете с епилепсия му бяха сложили каска на главата и то се мотаеше в този център, лежеше по креватите и по 2 учебни часа го занимаваха млади момичета.

Единственото малка възможност за по точно определяне са думите за подбор  "деца със специални образователни потребности и значително нарушение на поведението, изискващо лечение". Психологическите интервенции също са лечение, децата с епилепсия са съвсем забравени, а в момента има такива тежки случаи в ПУ. Това ще даде и повече възможност за избор на родителите. Ако мислят, че детето ще е по-обгрижено в такава паралелка в ЦЛР, ще обсъдят с клиничният психолог и той ще напише становище.

И е дискриминационно да има изброени диагнози в закон за образованието, важно е нивото на възприемане и начина на поведение в клас, а не от какво си болен или какъв синдром имаш.

Момичета,
зачудих се защо Mama_Nana разбира, че според чл.194 ще се организира допълнително подпомагане на децата със СОП. Когато писахме писмото на нас ни беше напълно ясен смисъла му - да се изведат децата с тежка и средна умствена изостаналост и множествени увреждания от масовите ДГ и училища и с тях да се занимават центровете за личностно развитие.
В миналия текст се казваше " изнесени" групи и паралелки, споменаваше се само степента на умствено изоставане и се говореше само за центровете. В новия текст се казва само “умствена изостаналост и множествени увреждания” и се добавя и “системата за социално подпомагане”.
Махането на “ и изнесени” подвежда, т.е. че става дума за допълнително подпомагане, но другите две промени показват недвусмислено намеренията – възможност за законно недопускане/извеждане на всички деца с умствено изоставане – част от тях в зентровете, останалите – в системата за социално подпомагане. Казах го и го казвам – всяко дете дори, срамежливите и свити деца могат да бъдат диагностицирани като такива с леко умствено изоставане.