Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

livia, a какво бихте предложили да се направи с агресивните, невъзпитани деца без дефицити , за тези, които системно тероризират по-дебеличкия си съученик или този с очила? Да не говорим за тия, които посягат на другите ученици или на учителите си. Те също смущават нормалния образователен процес, често много повече от дете със СОП.
 А между другото хиперактивност и аутизъм въобще не е задължително да са равни на агресия, кротките с нормален интелект и тях ли да тикнем в изолатора?  Какво тогава мислите за децата с Даун, които по принцип са много дружелюбни?  Не ми отговорихте и за децата със СОП без поведенчески и интелектуални проблеми.

annie13, ми това са деца, които имат права, а не като децата със СОП, да имат претенции /това според Ливия /. За тях нищичко, ще правят каквото си искат и това е. За това всички деца със СОП - В изолатора!!! Да не нарушаваме правата на тези, които ги имат. Не очаквай отговори от Ливия. Тя може единствено да обижда.

Ливия, специалистите(ресурсен, логопед, психолог и прочие)извеждащи от клас детето със СОП как точно пречат на останалите с това извеждане?
В училище/детската градина  се добиват не само образователни умения, но и социални такива, на тях как ще научите детето със СОП като го натикате в среда със себеподобни, и след дипломирането къде и как очаквате да се впише след като му липсват?

Не измествайте темата. Децата, които тормозят останалите в училището не го правят защото имат дефицит(разбирайте недоразвитие, здравословен проблем и др.), а защото поради липсата на възпитание и желание за себеизява правят опити да са лидери. Тези ученици подлежат на санкции в това число и извеждане от учебното заведение. Въпросът е за непровокираната хиперактивност. Считам, че до момента, в който тя не е овладяна с всички мерки предвидени от здравеопазването - медикаменти и др. терапии, от специалното образование - със специални подходи и психолого-терапевтични методи, тези деца трябва да се обучават в специално училище. Това трябва да бъде валидно за всички (включително деца със съхранен интелект), които нарушават общоприетия ред и правила и несъзнателно правят учебния процес в масовия клас невъзможен. Но повлияни от терапиите, задължително децата трябва да са заедно, като водещи в оценките са както независими комисии от специалисти(неподчинени на общообразователно или специално училище, или инспекторат), комисии, които работят активно и в интерес на децата, така и  родителите на тези деца, с които също трябва да се работи.

Повечето време ви отива да се карате помежду си и да си търсите врагове, какво помага това на децата ни? Би помогнало единствено толерантност, разбиране и като си помагаме.
Относно НПО, за хора ползващи интернет, постовете ви са меко казано странни, що е то и прочие, при положение, че отговорите са на едно копче разстояние. НПО се регистрират по два закона, търговския и ЗЮЛНЦ, има и закон за НПО. НПО е формата, чрез която гражданите осъществяват правото си по Конституция да се сдружават, за да отстояват интересите и правата си. Обезпечаването на дейността на НПО си е тяхна грижа, могат да набират дарения, могат да кандидатсват по проекти, наши, чужди, програми.... Зависи от приоритетите на дейността им. Изключения са само т.н. „национално представителни“ НПО, за които всяка година се отделят доста сериозни средства от бюджета, без да съществуват никакви критерии за ефективност и резултатност от дейността им в полза на представляваните хора, но те са дълга тема. Специално в София, представителите на Алианса, приоритет е независимостта ни, тъй като първата ни цел е промяна в политиките, а това означaва законодателни и нормативни промени. За нас е важно, случвайки и участвайки в подобни законодателни промени, да сме изцяло независими от наши и от чужди донори, партии и политици. Най-сериозният проблем в Бг е липсата на образованост на хората, относно гражданските им права. Аз лично не познавам човек, който да е прочел дори Конституцията на България. Правата и интересите на българските деца ще бъдат защитени и гарантирани едва, когато родителите им са образовани и осъзнаят собствените си права, роля и място в политиките за собствените им деца. Това в най-голяма степен се отнася за най-уязвимите групи деца и семейства.

Момичета, ами хайде спрете да се опитвате да убедите госпожата в нещо, което тя би могла да почувства и разбере, само, ако бъде лично засегната. С нейното "глобално" мислене, тя се счита вероятно за недосегаема.  
Ако върнете обаче лентата назад, ще видите, че и вие не сте се замисляли прекомерно по такива проблеми, докато не е дошъл момент, в който сте с си задали въпроса: "Защо на мен?". Казвам "вие", защото, както повечето от вас знаят, аз съм лекар и съм видяла, съпреживявала и помагала на много хора, засегнати по някакъв начин от физическо или психично страдание.  Но и аз не си представях, че мога да имам друго дете, освен много умно, добро и красиво. Но и за мен дойде време да си задам този въпрос.
Така че, ако децата на някого са в норма, не значи, че децата на децата му няма да със СОП. Това не е лошо пожелание към някого, а просто констатация в резултат на много наблюдения и опит.

А книгите, които съм прочела, госпожо, не са педагогически, а медицински, художествени, юридически, философски и т.н., защото съм живяла и общувала с хора от тези области. И позициите, които съм заемала са били много по-високи от тази на учител на деца със СОП. Но ако бях по-млада, може би щях да се опитам да помогна и на други деца освен на моето. И сигурно бих се гордяла да съм учителка на такива деца.

Естествено, че зависи изцяло от Закона. През цялото време беше жестока борба с голямата група по закона, за всичко, което искаме като нови политики и промени да се заложи в стандарта, както и за самия стандарт като статут и приоритет. Към днешна дата това е най-важния стандарт в Закона. Изписани са не един, а сто варианта на стандарта... Проблем беше единствено управляващите да приемат предлаганите промени и да бъдат заложени в текстовете на закона. Е, заложиха ги. Стандартите, след като е ясен закона като основа, ще се приключат. Всички са почти изцяло готови.

teo, МС направил ли е някаква промяна на първоначалния вариант на закона.

Това което изтече като информация не видях да засяга децата със СОП.
По- точно във варианта който ще се предложи на НС няма промяна на частта засягаща децата със СОП.

Ливия, за Вас явно е непонятно, че най-съществената част от терапията на детето със СОП посочено от Вас (ако искаме да се социализира) е обучението му в масовия клас, подкрепено от съответните специалисти.

Доста е пресилено това, че повечето време ни отивало да се караме и да си търсим врагове. Според моите наблюдения ,това са единични случаи на екзацербация на чувства, обикновено засягащи много от майките. Но аз се чудя, дали появата на някои хора с подновяване на темата за специалните училища, не е за наливане вода в нечия воденица.
Имам предвид някои "харизматични" личности, на които много би им подхождало самоуспокоението, че "кучетата си лаят, а керванът си върви".

Искам да питам още нещо, но не знам кой? Стана ли ясно каква ще съдбата на дневните центрове за деца с увреждания? Навсякъде се коментира преобразуването на ресурсните центрове, за ДЦДУ аз лично не срещнах нищо.

За болничните и специализирани училища - също.
Лошо е, ако това за тях е едно и също и всичко се заменя с центъра за личностно развитие.

Te са кък социалните, случват се от НПО и общините. По ЗПУО, долколкото имам информация като идея, обсъждаше се да се остави възможност, и те да могат да се ползват като Центрове, където да се случва образование, по смисъла на Закона. По смисъла на съвместяването на различните политики в образователната.

Съжалявам, че се поддадох на емоционалния изблик да споря с livia  , досега се удържах. Pоgar e казала достатъчно. Това, за което ми е най-болно, че независимо какъв закон се приеме, ако съзнанието на хората работещи с децата ни е като на livia, те ще имат повече вреда, отколкото полза да учат в масово училище.
За мен основните проблеми в закона вече бяха отразени в писмото, подготвено от Констанца и Таня. Оттук нататък са много важни:
Осигуряването на финансиране (безумно е да е на калпак, а иначе да говорим за удовлетворяване на нуждите на всяко дете индивидуално)
Достатъчен брой квалифицирани специалисти (не виждам откъде ще дойдат  )
Строг контрол. За мен е голям проблем оценяването на потребностите на детето в училището. Да, със сигурност оценката в РИО е формална и неприемлива като формат в момента, но как точно ще бъдат оценени потребностите на едно дете в малко местно училище, например в Омуртаг? Много е вероятно да има залитане към леките случаи или просто към занемарени деца без дефицити, които да бъдат свръхобгрижени, за да бъдат взети парите за тях, а по-проблемните да бъдат направо насочвани към центровете за подкрепа, като заместител на помощните училища или в обособени паралелки.
Съгласна съм за ролята на родителите, но истината е, че те в много случаи са объркани и недостатъчно компетентни . Преди няколко дни се запознах със загрижен баща на дете със съмнения за аутизъм, вече на 4 години и с доста изразени сиптоми. Той тепърва се ориентира къде и каква помощ да търси, реално не ползва Интернет, и представа си няма къде да отиде за окончателна диагноза. Неслучайно казах загрижен, защото наистина иска да подобри състоянието на детето, но не знае как. Аз, например, съм получавала доста неверни констатации за сина ми и то от водещи специалисти (лекари, логопеди, психолог). Въпреки че много чета и разчитам на собствената си преценка, съм била много притеснена  от тях, без да мога да кажа категорично верни ли са или не. Не е възможно родителите винаги да направят адекватна оценка, още по-малко да се борят срещу дадена погрешна такава.

Тео, права си, че е наша отговорност да защитаваме по-активно правата на децата ни. Например, на този етап как можем да се информираме за дебатите по стандартите и да се включим с мнение по тях.

Предаване на БТВ за закона, като информация преповтаря известните неща. Вижда се труда на майката, детето не е от най-лесните случаи, но се интегрира благодарение на нея.
http://btvnews.bg/video/news/km-sdbata-na-detsata-s-uvrezhdaniya-u-nas.html

Предаването с Цолова и Ламбовска, не съм го гледала.
http://tv7.bg/news/7586642.html

Да бъдем конструктивни, че следващите дни са важни. Няма смисъл да обръщаме внимание на старите уж оплаквания. Те не се появават случайно в този момент.

Предполагам, че следващата седмица закона ще бъде внесен в парламента. Ето от тази страница се вижда дали е внесен- http://www.parliament.bg/bg/bills/ . Трябва да потърсим и редакцията на закона, която ще бъде внесена.

И аз това питам

Стандартите ще подлежат ли на обсъждане?