Да се погрижим и за родителите си

Запис в темата, много е полезна. 

Ние не чакаме за дом. Както вече обясних баща ми за нищо на света няма да се съгласи. Трябва да е в безсъзнание за да отиде.
Просто се оплаквам, защото вече много години се грижа за него и ми тежи.

Разбирам те Непоклатим егоизъм ги завладява като станат на тези години. Моля се никога да не стана такава.
От сега се смеем с мъж ми, че в дом за стари хора е като в пионерски лагер - интрижки, забавления, любови... не знаят какво изпускат, а защо така упорито се запъват, не разбирам! Все едно си ги изхвърлил на боклука като ги пратиш в дом. Що за криво мислене е това?!

Здравейте момичета!
Тази тема ще ми е много полезна.
И моята майка е с проблеми. Но ще разказвам по нататък, сега се връщам да ви чета от началото!

Запис да следя темата.

Здравеѝте ,мили момичета!Поздравявам ви за полезната и хубава тема!Аз  ще имам подобни проблеми в бъдеще с маѝка ми. Засега започва деменция и колко бързо ще настъпи божа работа.Много ми е болно,че забравя, не знае кое къде оставя.За 2-3 месеца си изгуби 2 пъти дебитната карта ,след което аз ѝ я взех и ѝ тегля пари при нужда.Живее сама в апартамента си ,здрава е слава на Бога, чувстба се самотна ,макар,че не минава ден без да се видим .Аз след работа задължително минавам през нея и каквото я притеснява го оправяме.Давам ѝ много от ссебе си ,но изпитвам някаква вина,че е сама,че не е щастлива.Мога още да пиша, но има време. Аз за нищо не съм виновна , но така се чувствам,дори не мога да си гледам пълноценно семеѝството от мисъл за нея , а звънне ли телефона умирам докато разбера защо ме търси. Искам да ви питам давате ли някакви лекарства за оросяване на мозъка ,от които да има ефект.Благодаря ви!

За да не се чувстваш гузна, разхождай я отвреме навреме. Вземи я някоя неделя с вас на екскурзия или дори на почивка. Аз така правя с моите родители - водя ги с мен, когато мога. Все пак и те са хора, нищо че са възрастни.
Колкото до лекарства за мозъка, давам Ноотропил, но след лекарско предписание.

Баща ми и майка ми все още са в състояние да се грижат двамата един за друг. Търся обаче варианти за помощ на възрастни хора в Пловдив и близките околности - като Марково например. Мисля за нещо такова като Пиа Матер-агенция за частен домашен патронаж, но за Пловдив. Ще съм благодарна на всякаква информация,

Алекс, а водила ли си майка си на лекар. Преглед е необходим за да предпишат лекарства за оросяване. За всеки са различни. Но те не спират, само забавят процеса.

Здравейте на всички в групата.Тъй като съм минала през това,ще ви кажа само следните неща.Имах най добрата баба на света!Докато беше млада всички много я обичаха!Но с времето и проблемите настъпи момент в който не тя трябваше да ни гледа а ние нея.И в този момент всички си намериха оправдание че не могат!Кой имал деца,кой искал да си оправя живота и т.н. Тъй като много обичам баба , почнах да се грижа за нея.Живеехме заедно, и общо взето си споделяхме една на друга какво ни тежи... През всичките тези години, никой не се поинтересува от нея.Беше и много тъжно!Много ми беше трудно, но и за момент не съм си помисляла да я дам в старчески дом!!!Защото знам какво се случва там.В България старческите домове не са като в Германия да кажем.Там е най големия затвор за възрастните хора.Баба не беше никак капризна какво ще сервирам за обяд или вечеря,просто искаше да е около нас!Също така хората в България които предлагат услугите си да се грижат за възрастен човек,само ще ви докарат допълнителни проблеми вместо да ви облекчат! Не е лесно да се гледа възрастен човек и то с заболяване или трудно подвижен,но ако има желание винаги има начин!

Да.Така е!Изхвърляте ги на боклука!И повярвайте ми това не е никак "криво мислене"! Всеки нормален човек независимо на каква възраст е , иска да е със семейството си! Надявам се да НЕ си отговорите на въпроса на старини!

ПРИТЧА ЗА СТАРЕЦА
Един болен старец отишъл да живее при сина си, снаха си и четиригодишния си внук. Ръцете му треперели, погледът му бил замъглен, едва ходел. Семейството се хранело заедно, но слабото зрение на дядото и треперещите му ръце правели храненето истинско изпитание.
Зърната се разпилявали по масата, а вземел ли чашата, млякото се разливало по покривката. Синът и жена му се дразнели от неразборията.
- Трябва да направим нещо, не може да продължава така - казал синът за баща си.
- Омръзна ми от разсипаното му мляко, мляскането и храната по пода.
Тогава двамата решили да сложат отделна маса в ъгъла за стареца. Така дядото седял отделно, докато останалите се събирали около масата. След като счупил една-две чинии, дори започнали да му сервират храната в дървена купичка. Когато семейството поглеждало към дядото, виждали в очите му сълзи. Обръщали му внимание само ако трябвали да му се карат, че е изпуснал вилицата или е разсипал храна...
...Един ден преди вечеря мъжът забелязал, че малкото му дете си играе с дървени кубчета на пода.
- Какво правиш? - попитал го той.
- Приготвям дървени купички за теб и мама, за да ви храня от тях, когато остареете - отговорило детето със сладък глас.
Родителите били поразени от чутото и не обелили дума. По бузите им потекли сълзи. И двамата знаели какво трябва да направят. Вечерта синът взел ръката на баща си и внимателно го настанил на общата маса. И той седял на нея с другите до края на дните си. Вече никой не се сърдел, когато дядото изпускал вилицата си, разливал млякото или изцапвал покривката.

Хайде да не вменяваме вина в останалите потребители.
Твой избор е да гледаш баба си, всеки решава сам за себе си.
Моята баба бях на косъм да я дам, в старчески дом, но вуйчо ми реагира точно като теб, хвърля ли сме я на улицата, и след 17г. реши да я вземе. 17г. не се обаждаше дори по празници на майка ми, да пита как са с баба ми, мине 2 пъти в годината за половин час, дори когато бяха двете в болница и правиха на баба ми операция дойде да я види чак след месец/ живее на 2 ч. път с кола/...много лесно отсрани....майка ми е доста здрав и силен човек, но последните месеци започна да вдига кръвно от претенциите и капризите на баба ми, за която вуйчо ми е любимото дете, а от нас е все недоволна......Сега съм в очакване вуйчо ми да си измисли причина и я върне при нас, въъзрастен човек не се гледа лесно, особено, който е с претенции, болестити и ужасен характер......хората си имат личен живот, и не виждам защо да трябва да жертваш всичко, в името на близък възрастен човек....да, да, защото го обичаш.......но аз обичам повече себе си и родителите си...сигурно е грозно, но баба ми е на 85г. баща ми едва ли ще доживее толкова/ откриха му рак/, майка ми  ако продължаваше да я гледа, щеше и тя да си отиде по-рано.....е, трябва ли цялото ми семейство да си променяме живота, само за да е комфортно на един човек.....да не коментирам, че родителите ми, отдавна щяха да живеят в Сф, т.е. близо до нас,ако не беше баба ми.....така и аз щях да съм спокойна, хем и те на мен да помагат.....
монетата винаги има две страни, ако обичаш да не съдиш хората, темата е за друго....
разбирам те, че си ядосана на всички, които са я изоставили, но повярвай ми, понякога има и по-важни неща.....за мен, в момента децата ми, аз, ММ, и родителите ми са ми по-важни от баба ми......отделно аз никога не съм изпитвала някаква любов към баба ми, между нас не е имало особена връзка...всеки си знае от неговата камбанарийка

sad fairy,всеки си знае себе си...Всеки случай е индивидуален и това ,че ти се грижиш за баба ти която много обичаш и с която имаш силна връзка е похвално.Но хайде моля те не се прави на съдник и не ръси силни думи срещу другите.С какво право...Какъв поучителен тон само!Още си мноооого млада.Когато имаш семейство и деца в малко тясно жилище и без достатъчно пари ще те питам дали първа грижа ще ти е баба ти.Ти няма да може да си вдигнеш главата от ангажименти покрай децата и дома си най-малкото....

Ако реагираш така например на един англичанин ще има да те гледа да не би нещо да ти има-не е прието да се осъждат другите,а и в обществото е прието такива хора да са в дом,където се полагат съответните грижи.А не близките са се побъркват покрай тях с години.Така ,че за тях няма нищо нередно в това.Твоето отношение е някак примитивно,типично балканско....Е сега ще кажеш ама там домовете не са като у нас.Има вече и добри домове.

И пак ти казвам -всеки си знае себе си.Остави всеки да си направи своя избор-може ли ,не може ли да се справя и ако може до кога и т.н.Не всеки има психиката, нагласата и може физически да издържи с години на понякога непосилните грижи за възрастния човек,чието положение прогресивно се влошава....Така,че хайде по-кротко ,моля те.До сега темата си вървеше спокойно и мненията бяха полезни.

Само искам да кажа на всички дами които четат, ако последните думи за "извърлянето" от някои потребителки са ги засегнали просто да ги прескочат. Абсолютно никой не може да ми вмени вина!Даже грам! Майка ми заминава в дом и няма да я я приема в къщи. Избора е или тя или децата и семейството. Има болести които изискват 24 часа гледане. За съжаление напреднала фаза на деменция е точно този тип болести и който не го е преживял няма даже и най-малка идеа какво става тогава. Според мен колкото по бързо човек преодолее емоционалната страна на нещата и започне да действа и планира това е най-доброто и за болния и за здравите.