За първокласници - образование вкъщи

Преди малко попаднах на интересна публикация за домашното обучение. Балансирана е.

http://www.bbc.co.uk/news/magazine-17224662

Ето нещо, което мисля, че би било интересно на повечето, пишещи тук:

Защото съм си дала сметка, Анди, че не е за мен. Това не означава, че не съм се интересувала за домашното образование преди да пусна детето си на училище. Правиш ли разликата? След като съм се запознала, харесала съм някакъв вид или части от него, съм потърсила алтернатива. Избрала съм това, което ми харесва.
Аз от яслата и градината съм адски доволна в София - учители, подход, колектив, обстановка и пр.
Всеки родител има право на избор как ще се образова детето му във всеки един етап от живота му.
За мен са важни едни неща, за теб други.

Да, виждам някакви цитати от Не се сърди, човече, но в тях НЯМА пряка връзка с последващите от нея тълкувания.

Например, това, че искам децата ми да учат спокойно, без да ги стряскат звънци и без да ги прекъсват принудително, точно когато им е станало най-интересно, като по този начин им се дава възможност да се развиват със своя темп, не предполага, че НЯМА други ограничения във времето, а просто, че им се спестяват тези ЕЖЕДНЕВНИ такива.

Относно това, че "искам децата ми да разберат, че ученето е ПРИЯТНО преживяване, изпълнено с вълнуващи моменти и чудесни нови факти, а не скучно задължение, което се прави обикновено, точно когато децата искат да общуват помежду си и да играят на какво ли не с още 30 деца" - тук не разбирам, срещу кое заставате точно, дали с/у това, че на децата им е ПРИЯТНО, ами да вземем да им дадем достатъчно НЕприятни занимания, за да могат да реагират адекватно един ден на суровия и жесток свят?!? Не ми се струва много педагогически правилно. Между другото педагогиката във висшето образование, която съм изучавала, не дава никакви гаранции, че учителят ще може да се справи с преподаването и ще се адаптира адекватно. Ами всички сме свидетели ежедневно на меко казано нелогични и често абсурдни разсъждения от съвсем разумни на пръв поглед хора.

Какво да кажа за извънкласните занимания, които дават много по-благоприятна възможност за създаване на нови приятелства, за споделяне на идеи и игри, тъй като в тях децата са обединени от ОБЩИ интереси и са ИЗБРАЛИ да контактуват с тези деца. Ами именно, че могат да изберат ВСЯКА извънкласна форма на обучение, според условията, учителите и децата, говори, че всъщност избора им е значително по-голям от избора на деца, записани в определено училище. И, освен това, при наличието на общи интереси и изграден добър характер у детето, с изразено критично мислене, отношенията му с подобни на него деца ще бъдат лесни и естествени.

Тук пък няма смислова аналогия между вашето изказване "да израснат с мисълта, че учителят е едно страшно, нацупено същество, което не си вдига главата от дневника и със стиснати зъби си отмъщава заради ниската заплата" и моето "Искам да се научат да се преборват за това, което желаят, в ежедневните си контакти с други деца, под влиянието на своите учители, а не под влиянието на своите връстници, като това е много подходящо при описаните вече методи на обучение, като по този начин извличат за себе си ценните уроци за живота. Учителите им обикновено са дори повече от учителите на едно дете, посещаващо държавно училище и никакви извънкласни форми на обучение. Тези учители ги познават отблизо, имат много по-голям пряк контакт с тях ежедневно и допринасят много повече за тяхното развитие от учителите на заплата, които се чувстват изтормозени и изцедени в края на учебния ден, а такива са болшинството от учителите." Забележете, че ИМА РАЗЛИКА м/у учителите в извънкласните и домашни форми на обучение и учителите в конвенционалните училища.

добре де, как тогава знаете какви са ползите и предимствата на домашното обучение, като доори не сте го практикували? колко лични познати или приятели имате, които така си учат децата, че да имате инфо от първа ръка? Не се заяждам, сериозно питам! Дори бих казала, че в момента по нашенско е все още някакво средно положение, в което хем детето е половин ден на училище, хем има още половин ден да прави това, което иска. възползвайте се, докато не са направили задължително целодневното обучение, а домашното никога няма да го разрешат. Съвсем доброжелателно го казвам - домашно обучение по нашенско няма да има, защото това означава повече деца да оотпаднат от училище, защото ще има безброй незаинтересовани и бедни родители, които ще пишат домашно обучение, за да вземат детските и социалните помощи, а на практика децатта ще са неграмотни и по улиците. 

юля, ученето на такива умения като скатаването и играта на котка и мишка е важна, защото и възрастните я играя всекидневно на работа, със съседите, че дори и с държавата. Смятам, че това е полезно умение, колкото и официално да гледаме на него като на нещо лошо и нечестно. Не виждам смисъл да се правим на герои и да идеализираме света и себе си - който може се скатава, докато не го хванат.

Това го цитирам, да не решиш да си го изтриеш.

защо да го изтривам, и друг път съм писала в този дух и в този смисъл, макар и не с точно тези думи! Според мен много хора изобщо не осъзнават колко нормално се развиват децата им, включотелно играейки на коттка и мишка, защото нямат грам информация какъв проблем може да е в развитието на едно дете, което после ще стане възрастен. Да си кажа честно, колкото ме ядосват такива шмекерувания и да са в разрез с морала и възпитанието ми, толкова в един момент "включвам" другите знания, които имам, и разбирам, че това не е чак такъв проблем, а индикатор, че децата ми се развиват нормално психически. Някои родители ще разберат какво точно имам предвид, други - не. 

Не мисля, че това са основателни причини да не разрешат домашното образование. Проблемите на бедните родители и на родителите от малцинствата трябва да се решават по други начини.

Мисля, че домашното образование ще бъде разрешено, първо защото ще е една конкурентна форма на конвенционалното, второ, защото ще допринесе за напредъка на обществото ни и трето, защото има нужните надлежни мерки, които да гарантират качеството на това образование.

А на бас! Ще те черпя тортичка, ако приемат домашното обучение по нашенско! Ти какво ще направвиш, ако изгубиш баса? 

Само вметки ...
200 деца - домашно образование - конкуретна среда на останалите 60 000.
Малко като с 1-ия % частно образование.

На 14 г. дете, чете много книги, харесва историята, ще става политик, без да се е сблъсквало с реалността....

"Мама повтаря, ако не сме разбрали, докато не разберем ..."

"Свързано е обаче и с жертва- повечето майки или работят отвкъщи, или не работят."

Уж се опитваме да избягаме от това всеки да върши всичко сам и да е компетентен по всичко, а то...

за това страните от бившия соцлагер сме на този хал, защото сме с лоши навици вкоренени още от училище и не поемаме отговорност, какво остава да имаме отговорност за собствените си деца.

Наистина не е за всеки родител, по-скоро родителите тръгнали по този път или са професори или бивши педагози с опит. Много е трудно да запазиш авторитета си при обучението вкъщи, аз опитах с дъщеря ми първо уроци по солфеж на 6, тя се смееше и се лигавеше, после с един с чужд език, измъква се от заниманията при всеки удобен случай иска да крънка.
Трябва иизцяло да отрежеш училището, па не да съвместяваш двете неща и да се бориш с конкуренцията на учителите които са в системата. Избира се или-или.

да, бе, щото тези извън соца са все ангели небесни, и нито крадат от работно време, нито играят на котка и мишка!   Наистина ли го вярваш, Юля?

Мисля че се отклоняваме от темата в безсмислени заяжданици.
Въпросът е дали родителят ще успее да създаде работни навици на детето в ученето. Дали ще има авторитет пред него, дали ще го мотивира с похвали или демотивира с огорчението от неоправданите си очаквания към умствените му способности.
 Проблемът с дисциплината и организацията на времето дори с 1 дете си е пак проблем.
Моето примерно ме разиграваше и се опитваше да се измъкне. Какви ли не стихотворения измислях за нотите, маймунясвах накрая и пак си правеше каквото знае. После го дадох в музикална школа една друга учителка в критическата да му бере гайлето. Разбрах защо опитните музиканти казват че родителят не е учител и вдигнали ръце си дават децата на колеги, защото не успяват да се справят с дисциплината на собствените си отрочета.

В интерес на истината в линка на статията, която пуснах, американката която говори, че ако майката успее на гърне да приучи детето, ще успее и да го обучава - вярно е! Моето дете не успях аз да го приуча на гърнето, а свекървата лятото на село се справи с това с огромно търпение и постоянство. Нека отбележа че е учителка по математика с 30 годишен стаж в гимназия. За сметка на това нейните деца не са кой-знае колко добре възпитани и обучени, защото винаги се е занимавала с чуждите деца и е градила кариера. Ето това са парадоксите на възпитанието на учителските деца.

Това, че броя на държавните ученици е по-голям от броя на домашните, не означава, че двата типа образование не са конкурентни. Конкурентността се изразява в качеството, а не в количеството.

Точно дете, което е учило в разнообразна среда, има повече представа за реалния живот, от това, което е седяло само в училище. Тук пак опираме до въпроса, коя е естествената (реална) среда за едно дете.

Не виждам нищо непрофесионално или непедагогическо в това мама да повтори това, което децата не са разбрали. По-скоро непрофесионално и непедагогическо е, въпреки че не са разбрали, да продължават напред.

Да кажа от опит, работата от къщи не е никак неприятна, нито е по-малко приятно да работиш с децата си, образовайки ги.

Никой не е абсолютно компетентен по всичко, но затова има умело разработени дистанционни системи.