Когато искаш, ама не можеш...

Според мен нещата са точно такива, каквито трябва да са.

Обясни с точни и ясни думи на мъжа си, че кърменето е момент, в който организмът на жената дава максималното. Диета в този момент би ограничила важни съставки, би довела до дефицити, които в последствие може да се проявят и като заболявания. С кърменето шега не бива, след година и 9 месеца кърмене ми отне година да "стана себе си", година, изпълена с много ядене. Според мен напълняването е свързано със сигнал на организма, че кърменето го изтощава и трябва да попълни запасите си.

Това, което можеш да направиш, е да намалиш хляба и тестените за сметка на храна с голяма плътност- месо, яйца, масло. Трябват ти  микроелементи и омега-3 мастни киселини, както и протеин. Маслото е незаменимо, защото кърменето дърпа мазнинки.

Според мен всякакви уреди и кавитации имат само временен ефект.

Друго нещо: не гледай много кантара, по-скоро се снимай. Ще дойде време и ще се занимаеш с домашен спорт, а лятото ще има разходки. Качественото сваляне на мазнини става бавно.

Колкото до девойките от списанията- там е играл Фотошоп на много високо ниво.

Това е, търпение и му кажи, че за да станеш хубава, трябва да обичаш тялото си. Иначе нито спортът върви, нито диетите, ако се мразиш. А ако си на кеф, за три месеца може да станеш Нефертити (младата Нефертити, щото старата я изобразяват пълничка, но тогава не ги е притеснявало това)

         
     1. Хич не ми харесва обръщението към бащата на детето ти. Уважи първо себе си и синът ти. .
    2. Не се лишавай от никоя група храни,но понамали количеството на храната,пий повече вода,разхождай се,т.е - повече движение или гимнастика. 

На мен пък не ми харесва отношението на мъжа към майката на детето му. Цяб живот съм била дебела (и то истински дебела, не 55 кг), но никога не бих позволила подобно отношение. И не мисля, че и ти трябва да го позволяваш. Тялото си е твое и какво ще правиш с него решаваш ти. Разбира се той има свободата да те харесва или да не те харесва, но няма право да те тормози. Не позволявай такова нещо. Обясни му как се чувстваш и какво ти причинява, но без да хленчиш. Просто спокойно и директно му обясни какво ти причинява поведението му. В края на краищата той се оженил за теб или за краката ти? И кое му е по-важно - гладкостта на задника ти или комфорта на душата ти и здравето на детето му? 

savina_33, .Лично аз по никакъв повод няма да пиша по форумите нищо лошо за своят съпруг,защото уважавам себе си и обичам дъщеря си. Няма човек без лична драма и неприятни моменти в живота си,но публично никога не наранявам моето семейство - това са най-близките хора в живота ми. Въпрос на виждане е...и истинска обич. 

Като сме го ударили на откровения - той не е женен за мен, защото "няма да ми направи това удоволствие"... Обичам го безкрайно, но това не ми пречи да виждам в него и негативите.
Аз съм млада майка, която обича детето си и се грижи за него без да мисли за това какво пропускам. Баща му е този, които си щрака с пръсти, защото не работи, освен, когато пожелае при неговите родители. Почти няма пропуск да излезе на кафе вечер и да се прибере около полунощ. Да не споменавам в подробности, че дискотеките са му слабото място.
Той е човека, които знае, че страдам от множествена склероза и трябва да ме пази от нервните си изблици, които особено напоследък са прекалено чести. Той е човека, които винаги е недоволен и винаги изисква. Той е този с постоянните натяквания, че съм дебела. И той е човека, които държи на своето, дори след като му обясних, че не мога да отслабна веднага, защото кърмя, а за мен и бебето е важно да имам кърма...
Накратко - заслужава си етикета, защото когато му обяснявам като на човек, той не вниква в думите ми или не му пука...
Благодаря Ви savina_33 и Mamacita Bandida.

Mamacita Bandida е обобщила повече от ясно какво трябва да правиш за да ограничиш "щетите". Спокойно изхвърли от менюто си всички прости въглехидрати, въпреки че е ужасно трудно точно, когато кърмиш. Аз също родиш секцио но юли 2011:) За разлика от теб обаче, аз качих над 30 кг. А не съм "левент", джобно гадже съм:) - стартирах 42 и финиширах 73. С много, ама много, много, много зор, пот, глад, тренировки и ПОМОЩ вече съм 46кг. Наблягам на думата помощ, тъй като без такава, нямаше да постигна това по никакъв начин. Точно това трябва да набиеш в явно твърдата глава на мъжът си.... Идват ми адски много неприятни епитети по негов адрес и с риск да наруша принципа си (каквото ми е на акъла, това ми е на устата) ще си премълча.
Относно това, че трябва да се яде "повечко" докато кърмиш или пък, че не трябва да се ограничаваш - са пълни глупости. Разбира се, нямам предвид да минеш на драстична диета. Аз започнах да се ограничавам в момента, в който се прибрах от болницата - не само, че имах кърма ами имах хиперлактация и освен, че си кърмех, напълних и фризера с кърма:)

sivila, напълно разбирам какво имаш предвид, но знаеш колко е трудно човек да се адаптира след появата на малкото човече - тази мама е точно в този момент, гонят я депресии за качените килограми и начинът по който НЕ изглежда. Думата глупак най-вероятно се поражда от безсилието й или по-скоро от отказът на таткото да приеме промените.

Fantasy22, никога не позволявай на когото и да е да ти казва как трябва да изглеждаш, пък било то и бащата на детето ти. Ако той е толкова глупав да иска от теб "перфектно тяло", след като си дала нов живот, толкова по-зле за него. Единственото, което той трябва да прави е да те ПОДКРЕПЯ. За мен самата бе изключително трудно и все още е, тъй като съм безкрайно суетна и винаги съм имала идеално тяло и не мога да си представя как щях да се чувствам, ако мъжът ми ми натякваше непрекъснато това и онова... Пък и смееше ли човекът, не ми беше в категорията... Ако пък толкова много иска отново да си перфектна, трябва да вземе дейно участие в процеса - имаш нужда от време за себе си и то не просто по час на ден. Имаш нужда да спиш, да почиваш, да тренираш и да приготвяш храната си. Това без помощ с домакинската работа и бебето, просто няма как да стане. От сърце ти желая успех!!!!

Благодаря ти Lana_, разбра ме чудесно! Просто за него нищо не се е променило, все едно това малко човече се е появило с щракване на пръстите ми! Той живее живота си точно така, както го живееше преди. Явно очаква и аз да съм същата.... Но просто не става изведнъж. А когато му го обясня, той се ядосва, че просто на мен не ми пукало. На мен ми пука, правя упражнения, но просто не става... трябва ми време, а той не ми го дава и непрестанно ме притиска, вместо да ме подкрепи. А помощ от него и не очаквам, за него трябва да съм перфектна домакиня и няма оправдание, ако не съм свършила нещо...
P.S. и аз имах хиперлактация, която продължи повече от обичайното, нормализира се малко преди бебо да навърши 7-мия си месец.

Чета и не вярвам на очите си.... И се чудя защо си с този човек?  Извинявай, ама колкото и да си мислиш, че го обичаш (щото хич не звучиш като влюбена), човек трябва и някакво себеуважение да има все пак. До сега едно положително качество не разбрах да има този мъж. 

Съгласна съм със Савина! А ако наистина искаш да останеш с него, остави му бебето за ден и излез. Независимо колко ще мрънка после. Сам ще види какво правиш ти по цял ден. Ако имаш познат лекар пък ще е чудесно! Измисляш един болничен престой за 2-3 дни и го оставяш да се оправя както може.

За ден нищо няма да разбере. Аз моя го оставих за седмица и пак не разбра, щото всичко му беше подготвено предварително, цяла тетрадка инструкции бях изписала  и мама дотича още на втория ден да му помага. Това е друга тема за домашната работа. Но не може като него да не даваш абсолютно нищо, а да имаш 100 изисквания. Искането и даването трябва да вървят ръка за ръка. И моят не дава кой знае какво, като домакински задължения, деца, заинтересованост (поне работи обаче), но пък и почти нищо не иска. 

Обичам го, защото когато се запознахме, а и все още намирам много сходни интереси и теми на разговор с него. Той беше наистина различен от другите. Точно тогава бях приключила сериозна връзка, която ми съсипа нервите,смятам него и на баща ми за основните виновници за моето неврологично заболяване. Баща ми цял живот е бил "някои" и от хилядите му задължения, отговорности и притеснения като директор и политик е кълбо от нерви, които си ги изкарва на нас. Въпросният ми бивш пък беше ужасяващо ревнив, щом и от приятелките ми ревнуваше и ми звънеше посред нощите да ме проверява... След всичко това моят сегашен приятел или мъж, още не съм наясно как да го наричам... беше човек, които ме накара да се почувствам сигурна и свободна и обичана.
Преди години претърпяхме катастрофа, бях с комоцио, той не ме остави и се грижеше за мен в болницата, която не беше в нашия град, а и след като се прибрахме ми отделяше максимално много от вниманието си.
Известно време след това, когато започнах да имам по-сериозни симптоми и бях изплашена, той обикаляше с мен по болниците и стоеше до мен, когато бях на системи. Да, беше нервен, но на ситуацията, не на мен, защото болниците са депресиращи, а и отношението на персонала не е особено приятно. 
Неговото семейство беше по-съпричастно към мен, от моето собствено. Те са ме водили по прегледи и са търсили лекари, че даже и са плащали някои неща. Нашите в момента са ужасно зле финансово, нищо че живеят в огромен апартамент...
Към моя мъж имам огромно уважение, почитам го и го обичам, да не споменавам колко съм привързана към него. Точно затова ме боли, че не мога да му дам това, което той иска и не ме разбира като му обяснявам колко ме нараняват и обиждат думите му. Обичам, когато е до мен, когато говорим, когато мечтаем, когато играем с малкия, когато излизаме заедно. Е, изключвам пазара на дрехи, защото тогава ми съсипва настроението винаги или защото трябва да бързаме или защото когато нещо не ми седи добре го казва без да ме щади...
Няколко пъти, в наши спорове относно неговото непрекъснато излизане, ми е казвал, че и аз мога да излизам с приятелки. Но в този случай той моментално ще връчи бебо на майка му. Имаше случай, в които си бях счупила нокът мнооого зле и ме болеше при най-лекия натиск. Имаме приятелка маникюристка. Той и се обади за да ми запише час. Първия въпрос, след като уточниха ден и час за да залепи нокътя с гел, беше колко време ще се бавя, защото повече от половин час той не може да се справи с бебето...До тук с идеята да му го оставя. Още повече, че малкото диване и силно привързано към мамините гърди и без тях ще се побърка цял ден

А в момента ми помага с домакинството като ходи на пазар, в началото много мрънкаше, но сега свикна. Понякога, ако е на кеф се прибира през деня и прави по някой и друг сандвич. Вечер се занимава с малкия, гледайки нещо в интернет или телевизия, но все пак му обръща внимание. А относно работата - той изкарва достатъчно пари, въпреки това, че реално не е особено ангажиран, нито с конкретна работа, а още повече с работно време, защото се занимава с коли.

      Fantasy22 ,  умолявам - не пиши за личните си преживелици тук,в този подфорум. Иди и се пусни тема или в Клюкарника, или не зная точно,но момичетата ще ти помогнат.
       Тук се обсъждат диети и поддържане на фигурата !!!,
               От мен успех.   

Просто тук я попитаха и затова отговаря тук.