Нямаме си баба

  • 2 941
  • 33
Здравейте.  Не си намерих подтема във форума и затова пиша тук.
Накратко моят поблем - нямаме си баба и дядо. Случайност, съдба или какво то и да е. Но свекърва ми почина много млада, по късно майка ми също млада.
Когато се роди детенцето ми имахме дядовци. Но преди година и половина почина свекър ми и преди половин година баща ми. Много е тежко но сега не става дума за мен. Детенцето ми е почти на 6.  Децата в детската говорят за баби, защото ходят при тях.  Не знам какво мисли той и какво минава през малката му главица. Той не подхваща тази тема и аз я избягвам. Вчера за пръв път спомена нещо. Попита за едно детенце от улицата дали има дядо и аз като му казах не той вика - Аз пък нямам баба. Използвах случая и му показах снимки на майка ми. Казах му че тя е на небето и от там му се радва. Той погледна една снимка и повече не пожела. Каза добре де нали видях.  Получи осе доста объркано защото не мога да съм спокойна когато говоря по тази тема. От една страна болката за родителите ми от друга страна за детенцето.
Мися си ако си потърсим баба. Някоя жена която няма близки или те са далеч. Без никакви користни цели. Само да се срещаме някъде навън. Може би тя ще го обикне и той нея.
Виж целия пост
# 1
Не товари детето с твои драми.... Peace
Виж целия пост
# 2

Мися си ако си потърсим баба. Някоя жена която няма близки или те са далеч. Без никакви користни цели. Само да се срещаме някъде навън. Може би тя ще го обикне и той нея.

ooooh! Това е шега, нали Whistling
Виж целия пост
# 3
... Казах му че тя е на небето и от там му се радва. ...
Помислила ли си дали в един момент детето ти няма да реши да отиде да провери как му се радва баба му?
Виж целия пост
# 4
С децата се говори деликатно по този въпрос, но задължително се говори. Това не е Дядо Коледа все пак, че да го залъгвате с някаква случайна жена. За мен е неприемливо. Понякога просто трябва да се стиснат зъбите и да се говори по темата, но не и да се прикрива. Детето вече започва да осъзнава какво се случва около него. Децата сигурно ходят на село, бабите им подаряват разни дребни нещица, готвят им и т.н. Тая жена как мислите ще прави такова нещо за някое непознато дете? Къде ще го води? Ще и плащате ли? Ще ѝ се доверите ли? Или ще се срещат само в парка? Когато попитат мъничето "Къде живее баба ти?" то да каже "В парка!" ... Ами когато разбере? Много необмислено решение... Даже решение не е, а само бягане от проблема. Най-добре седнете и поговорете с детето. Така всичко ще е на мястото си.
Виж целия пост
# 5
Аз не разбрах-не смеете да му кажете, че вашите родители с апочинали ли?
Защото не е истина това, че си Няма баба детето, просто живота понякога така се стича, че без време хората си заминават, не дочакват внуци, не сте само вие така.Реално детето няма от какво да се травмира-нито е свидетел на болни стари хора, умиращи пред очите им нито нияо.Детето е за 1 клас, достатъчно голямо.Говорете с него Нормално.Детето ли страда и драматизира от липсата на баба или вие?От първия пост не разбирам, че детето страда от това, по-скоро го приема нормално, защо очаквате от дете да говори за умрелите си баби?Пак казвам, ако е ваша болка-като деца на починали родители, което е съвсем нормално-не я пренасяйте върху детето и не го товарете с това.Половината ми приятелчета от детството няма баби и нищо им нямаше.Сега, сред децата-приятелчета на моите деца също има деца без баби-детето нито драматизира, нито говори постоянно за бабите си и го намирам з анормално.
Виж целия пост
# 6
Освен да обясниш на кратко друго няма какво да направиш.
И не искай да изпитва чувства към тях.
Виж целия пост
# 7
  Детето със сигурност не изпитва вашата болка, понеже не познава бабите си и няма как да му липсват по начина, по който липсват на възрастните. Това с бабата "под наем" е нелепо - детето си има такива, за съжаление не между живите, и това може да му се обясни съвсем нормално - проблемът не е в детето, а във вас - сама казвате, че вие не сте спокойна да говорите по темата. Всъщност то детето правилно е констатирало фактическото положение  - като иска да научи повече, тогава му разкажете, не насила.
Виж целия пост
# 8

Мися си ако си потърсим баба. Някоя жена която няма близки или те са далеч. Без никакви користни цели. Само да се срещаме някъде навън. Може би тя ще го обикне и той нея.

ooooh! Това е шега, нали Whistling
+1 Не се впускай във филми ! Ако детето попита , спокойно обясни ,
че както хората са различни - /очи,коси и пр./,така някой имат , а други нямат.
А мъката ти си е само твоя , с времето притъпява , но остава добрият спомен.
Виж целия пост
# 9
Не детето, а вие имате проблем с липсата на баби и дядовци.
Не разбирам желанието ви да му обяснявате неща, към които то явно не проявява интерес на този етап.
Виж целия пост
# 10
Мися си ако си потърсим баба. Някоя жена която няма близки или те са далеч. Без никакви користни цели. Само да се срещаме някъде навън. Може би тя ще го обикне и той нея.


Аз имам две живи баби и двама дядовци. Ще ми липсват страшно много, когато някой ден си отидат. Но, честно казано, никога не са ми липсвали тези /пра-/баби и дядовци, които не познавам. Мисля, че е напълно нормално и детето ти да не чувства липсата им.
Моите искрени съболезнования за загубата на близките ви, но "баба под наем" няма да  ги замести нито във вашите сърца, нито в сърцето на детето.
Представи си, че все пак намериш такава жена, довериш й се, всичко стане идеално... А, ако и тя почине? Няма ли детето ти да е по-наранено и да го преживее по-болезнено, отколкото пълната липса на баба? Не създавай излишни ситуации, които няма да помогнат на никого!
Може би, детето не е готово да попита за починалите си роднини. Някой ден ще го направи и ти трябва да му обясниш по най-интелигентния начин.
Успех! Hug
 
Виж целия пост
# 11
Елена (адашки сме), не слагай собствените си мисли в главата на детето. Отношението на децата към смъртта е съвсем различно от нашето. Тяхната представа за "никога" и "завинаги" е абстрактно понятие - не могат да го схванат в дълбочина. Ние с брат ми загубихме нашата майка много рано, той дори не я помни. И помежду си никога не сме водили разговор за нея като деца. Когато пораснахме, по различни поводи сме я споменавали и у него няма мъка по загубен родител или липса на майка, каквато той никога не е познавал (беше на 2 години). Предполагам, че не сме усетили липсата благодарение на баща ни. Така че - грижи се за детенцето си с любов, както до сега и то няма да чувства липсата на по-възрастните си роднини.
Виж целия пост
# 12
На 6 години детето е достатъчно голямо, за да разбере нещата. Моята дъщеря отдавна знае за починалия си брат. Миналата година почина любимият ми дядо, неин прадядо, когото много обичаше. Не съм и опитвала да замазвам нещата, не виждам причина и смисъл да го правя.
Просто седни и обясни в откровен разговор действителната ситуация при вас.
Виж целия пост
# 13
Благодаря. Може би наистина това е моя драма. Смятам че детето ми получава достатъчност обич от мен и баща му.
Виж целия пост
# 14
елена, право са Ви писали по-горе, да не залъгвате детето, а спокойно да проведете един разговор и толкова, без драми и дълбоки обяснения. По-скоро Вие трябва да надживеете мъката си, колкото и да Ви е тежко. Съжалявам за загубата Ви, но детето има много други неща, които да учи тепърва, да са му интересни.
Обяснили сте му как хората отиват на небето и т.н. това според мен е достатъчно, но не и да го 'лъжете', защото рано или късно ще проумее и може да загубите неговото доверие, което е по-ценно.
Само да споделя, че когато загубих единия си дядо бях на 10 и непрекъснато близо месец разнасях снимката му наляво-надясно изкъщи и само повтарях името му и как искам да се върне, въпреки че го виждах два-три пъти в годината. Благодарение на родителите ми и това, че имах странични занимания го преживях. Но няма нужда Вие да пренасяте мъката си към детето Ви, ако то е решило проблема за себе си, видяло е снимката и продължава нататък.
Продължете и Вие, участвайте в повече забавления заедно с детето Ви, за да се разсявате.
Дано се възстановите скоро    Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия