Накратко моят поблем - нямаме си баба и дядо. Случайност, съдба или какво то и да е. Но свекърва ми почина много млада, по късно майка ми също млада.
Когато се роди детенцето ми имахме дядовци. Но преди година и половина почина свекър ми и преди половин година баща ми. Много е тежко но сега не става дума за мен. Детенцето ми е почти на 6. Децата в детската говорят за баби, защото ходят при тях. Не знам какво мисли той и какво минава през малката му главица. Той не подхваща тази тема и аз я избягвам. Вчера за пръв път спомена нещо. Попита за едно детенце от улицата дали има дядо и аз като му казах не той вика - Аз пък нямам баба. Използвах случая и му показах снимки на майка ми. Казах му че тя е на небето и от там му се радва. Той погледна една снимка и повече не пожела. Каза добре де нали видях. Получи осе доста объркано защото не мога да съм спокойна когато говоря по тази тема. От една страна болката за родителите ми от друга страна за детенцето.
Мися си ако си потърсим баба. Някоя жена която няма близки или те са далеч. Без никакви користни цели. Само да се срещаме някъде навън. Може би тя ще го обикне и той нея.