Нямаме си баба

И аз мисля, че трябва да обясните реалната ситуация на детето. Родителите на мъжа ми също починаха много млади, баща му преди да се оженим, майка му, когато голямата ни дъщеря беше на 2. Точно от разговори в ДГ, някъде към 4 - тата си година попита защо има само едни баба и дядо, а другите имат по двама. Обяснихме и истината, тя не ги е познавала и не мисля, че е било някаква травма за нея. От тогава /вече е на 12/ задава от време на време някакви конкретни въпроси като се присети за нещо и виждам, че и е много мило и интересно да и разказваме. При вас за съжаление, липсата е двойна, но няма какво да се направи. Съветвам те, когато детето попита нещо за бабите и дядовците си, да му разказвате за тях. Кураж!

 Елена 2006,  !
 При нас положението е същото, ако не и по-лошо, защото само един от дядовците им доживя да ги види, но и той си отиде когато бяха на 1г. и 4 м. доскоро мислех, че не го помнят, но се изумих, когато около Коледа бяхме в родния град на съпруга ми и единия ни в клин ни в ръкав се изцепи в колата: "Дядо Киро го няма, той е болен в болница", а по онова време не говореха още и си бяха съвсем бебета.
 Писнало ми е да обяснявам на бабите и лелите по градинките, че нямаме баби да ми помагат с близнаците и си ги гледаме сами. Но това са си бели кахъри и дори в известен смисъл забавни като им видя опулените физиономии и увисналите ченета в сравнение с това, което предстои. Ще трябва да им се обясни на децата по достъпен и нетравмиращ начин и в същото време да се опитаме да компенсираме по някакъв начин липсата. Идеята да си "осиновим" баба и на мен ми е хрумвала, но вероятността да попаднем на подходящ човек направо си клони към 0, затова изключвам този вариант. Сега викат "баба" и "дядо" на нашите лели, моят чичо и вуйчо, но това са хора, които им се радват по няколко пъти в годината и които си имат собствени внуци, с които са ангажирани достатъчно.
  Сигурно нямаше да е толкова тежко ако аз самата, а и таткото не бяхме имали детство със силно бабино присъствие включващо всички екстри - ваканционни гостувания, готвене по желание, и не на последно място незаменими уроци.   

"Намирането" на баба ми се струва лоша идея. Детето е достатъчно голямо да разбере истината. Все пак поднесена внимателно, защото някои деца пренасят идеята за смъртта върху себе си и родителите си и се разстойват доста. 

Едва ли детето има нужда от баба под наем .

моето дете има само една баба. всички останали си отидоха рано, още преди то да се роди.

знае им имената, гледа им портретите, обяснили сме, че те са умрели и са на небето. докато беше малък, казвахме само, че са на небето. на гробища не го водим и не възнамерявам.

много ми е мъчно, че не е обграден с любовта на повече хора в семейството, както е нормално да бъде на тази възраст, но това е положението. нищо не може да се направи.

п.п. мисля, че не сте разбрали правилно авторката на темата. тя е казала на детето, че баба му е на небето. тя страда от това, че детето не получава бабина обич и ласка. и обмисля да ги потърси под наем. уви, не мисля, че това е възможно - особено, ако е търсено нарочно.

  Аз също така разбрах авторката, моето дете също знае, че дядовците му са на небето, а наскоро почина и наша близка, също позната на детето, то я обичаше, сега знае ,че е при тях на небето. Пък кой знае, може и да е...
  Да се потърси непозната баба не е уместно, нямате ли някоя по далечна роднина, ваша леля, или нещо подобно, тя също ще се пада баба на детето.
  Не е хубаво да си без баби и дядовци, аз също мисля така, и ми е мъчно, че детето ми не познава своите дядовци, но какво да се прави...
   

Всякак я разбрах авторката.От каквото и да страда тя-ТЯ страда,Дали ще е от липса на детегледач, бабина обич, бабини мекици , или просто бабино присъствие-то страда ТЯ.Детето не е проявило страдание.Най-много да му го внуши, както е тръгнала.Да не прехвърля своите проблеми на детето-това и писах още в първия ми пост.

Мисля, че все пак тя си е взела поука, ето:

  Децата също си говорят помежду си кое има баба, дядо, ходят да ги вземат, гостуват им през празниците, нормално е детето да попита защо няма баби и дядовци, а другите имат.
 

Нямате ли роднини на тази възраст - мъдрата. Децата казват на лелите и чичовците ни (моите и на мъжа ми) - баба Ванче, дядо Иван и т.н.
Те също са баби и дядовци, не пряко на децата, но са роднини и могат дадат тази комуникация между поколенията.
Моите (вече) тийнеджъри имат незабравими спомени с тях.

А защо не? Всяко дете има нужда от баби и дядовци.. И ако обстоятелствата са се стекли така, че истинските ги няма, защо тази роля да не се поеме от някой друг? Точно това и съветва Стив Бидъл в книгата си "Тайната на щастливите деца"
Честно, не мога да разбера какво ви смущава чак толкова в идеята?! Чак такова голямо значение ли отдавате на кръвната връзка? И колкото и много обич да получава едно дете от родителите си, то има нужда и от други възрастни, които да са му близки.
Jizzlobber, нима мислиш, че когато на едно дете му липсва нещо или страда, то непременно го проявява по разбираем за родителите начин? да, сигурно не му липсва баба, защото не знае какво е това, но със сигурност едно дете би расло по-щастливо и уверено, ако има такава. И ако пенсионираната съседка от долния етаж например се чувства самотна, ненужна и т.н. и общуването с едно дете може да я направи поне малко щастлива, не виждам наистина защо не? И защо винаги болшинството сте черногледи и готови за най-лошото?

Защото такава е народопсихологията.  Когато прочетох поста, на дамата пуснала темата и за чуденето и за "друга баба" се сетих за филма "Животът е прекрасен" на Белини и за готовността на родителите да осигурят прекрасно детство на децата си, било то и илюзорно.
Разбира се случая по никакъв начин не е идентичен, това беше моя свободна асоциация и мисленето на дамата ме изкефи. 

Това което ме сащиса бяха постовете след това, на жени които моментално обясниха колко лоша идея е това, и по-точно тонът с който това беше обяснено. Тон който изобщо не би помогнал на човек да се почувства по-добре, човек който се чуди какво точно да направи и е объркан и без осъдителни и подигравателни постинги. Жени, обясняват как се чувства детето на собствената му майка, без дори да го познават, яко а? Да бе ясно, всички сме Хипер Компетентни, ама много ми се иска да сме и малко по - Толерантни към Друго Мнение.

Иначе и според мен идеята въпреки, че е достойна за възхищение в реалността не е добра, точно защото няма как да бъде обяснена на детето, а да се лъже детенце няма смисъл.

Елфин, не мисля, че авторката има за цел да заблуждава детето и да търси буквално заместител на баба. Просто на детенце му липсва контакт с възрастни хора и тя иска да му го осигури. То е наясно, че няма баби и дядовци. Проблем е по-скоро как би била приета такава идея от другата страна, защото голяма част от възрастните хора, които поне аз срещам, не са това, което би трябвало да бъдат (може и да бъркам, но бабите и дядовците от моето детство бяха много по-благи, мъдри, добронамерени..)
Вариант би било, ако авторката има нужда и възможност, да наеме по-възрастна жена, която в някои дни от седмицата да взима детенце от у-ще (доколкото разбрах догодина то ще е ученик), да му приготвя обяда, да учи с него, да го разхожда..

Аз имах само една баба.

Когато питах за починалите ми баба и дядо - беше ми просто интересно, защото децата около мен си имаха по две баби и дядовци и им ходеха често на гости. Не съм страдала за хора, които не съм виждала (починалите ми баба и дядо), даже не знаех какво е някой да почине и да те боли за него, но ми беше интересно като ми разказваха за тях (е не винаги, ако е интересна случка, подробности от ежедневието не ме интересуваха  ).

На детето му е просто любопитно защо си няма, вижда че другите деца ходят при баба и дядо и се чуди защо то не ходи. Няма нищо странно, нито чудно. Обясни му, че са починали рано, че вие сте там и го обичате  Нищо лошо и нищо необичайно.

Лекси, ДА, на мнение съм, че Не всяко дете Има Нужда точно от това, от което родителите му смятат , че има нужда....Майка ми смяташе, че имам нужда от едно, пък моите нужди бяха съвсем други. Това е мое мнение.
Ако на детето му липсва нещо и страда, макар да не показва-родителя да намери начин да стигне до това, ама да търсиш под вола теле....щото на теб ти е тегаво, да очакваш, че и на детето ще му е, пък то да крие видиш ли....сори, не го приемам, да.
Кой казва, че на детето му липсва контакт с възрастни?Аз чета поста и там не пиша това.За да му липсва на детето-все някак би си проличало.Ако проличи, ако се съмняват-ок-нека търсят как да запушат липсата, ама ако на детето не му липсва , а те му насаждат как трябва да му липсва е направо ужасно.
Мое мнение.Всеки има право на такова.
В живота на човек Винаги има някаква Липса.Хубаво е да си наясно с нея и да не товариш околните с нея.На детето може да му липсва нещо съвсем друго, съвсем да не е точно баба.Ролята на родителя е да напипа този момент, а не да прехвърля собствените си липси от загубата на родител, върху детето си.
Моите деца имат баба, която не се ползва по предназначение-за водене на училище и безплатно гледане и готвене.Контактите им не са на толкова долно ниво битово.Виждам техните приятелчета как чак се дразнят на бабите си, които са зачислени за тази дейност.Та монетата има две страни, хубаво е да се поогледат.За мен е също народопсихология спрягането на бабата за гледане и хранене.Също и насаждането, че не е хубаво еди си как.Хубаво или нехубаво-това е така, както си го направим ние сами, а не защото някой е казал, че не е хубаво без баби и хайде-драма.Уча децата ми да са адаптивни, а не да страдат по нещо, което Някой е казал, че Трябва да има, а то няма например...