Аз съм от студените.Не разпитвам,защото не ме интересува.Интересува ме живота само на няколко мои близки,но и тях не разпитвам-ако искат да ми разкажат нещо,ще го направят.Съответно и не споделям с който ми падне.Но не винаги съм била такава.Бях тактична и търпелива.Но откогато някои клиенти започнаха да ме ползват за слушател,и в един момент чашата ми преля,придобих студенина в общуването.Сега гарантирано на никой,няма и да му мине през ума,че може да си позволи да ме натовари с проблемите си.
Виж целия пост
Защо хората не разбират?
- Публикувана: 9 апр. 2012, 19:23 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2012, 11:40 ч.
# 16
11 апр. 2012, 14:44 ч.
Със сигурност си има причини и със сигурност не е клюкарка. Конкретно с нея си говорим общи неща от време на време - аз и за това реших, че трябва точно с нея да опитам малко да се променя. Но реакцията й ме изненада и така и не намирам причина. Всъщност имам една идея, но никога не мога да съм сигурна в предположението си - тя просто е близка с друга наша колежка, която не съм сигурна, че храни симпатии към мен. 
Но това твое поведение те кара да се чувстваш добре, а при мен не е така. И със сигурност не съм студена, просто смятам, че това е такт от моя страна, но явно хората не го разбират по този начин.
Виж целия пост
Ти много се засягаш, има много причини колежката ти да е реагирала така на въпроса ти. Второ тя може да е от типа - клюкарки, имам такава колежка и тя също нищо не споделя, но много обича да разпитва. Мисля че първо трябва да говорите по общи неща и едва тогава по-лични. Не се променяй, мисля че това си е до характер и темперамент. Аз съм точно обратното, понякога се опитвам всеячески да си мълча и не споделям, но просто не се получава. 
Аз съм от студените.Не разпитвам,защото не ме интересува.Интересува ме живота само на няколко мои близки,но и тях не разпитвам-ако искат да ми разкажат нещо,ще го направят.Съответно и не споделям с който ми падне.Но не винаги съм била такава.Бях тактична и търпелива.Но откогато някои клиенти започнаха да ме ползват за слушател,и в един момент чашата ми преля,придобих студенина в общуването.Сега гарантирано на никой,няма и да му мине през ума,че може да си позволи да ме натовари с проблемите си.
# 17
11 апр. 2012, 15:26 ч.
sladurkа, може би си улучила където не трябва, без да знаеш.
Просто когато не познаваш човека, не можеш да си сигурен, че един съвсем обикновен въпрос може да го засегне.
Например Как си?
Аз ако съм зле, този въпрос може да ми прозвучи всякак.
По този повод си спомням един отговор от моя позната. " Добър е Господ, че ни държи".
Виж целия пост
Просто когато не познаваш човека, не можеш да си сигурен, че един съвсем обикновен въпрос може да го засегне.
Например Как си?
Аз ако съм зле, този въпрос може да ми прозвучи всякак.
По този повод си спомням един отговор от моя позната. " Добър е Господ, че ни държи".
# 18
11 апр. 2012, 20:42 ч.
Колкото и да ми се иска да вярвам в предположението ти - не мога. 
Фактите просто не са на моя страна.
Виж целия пост
sladurkа, може би си улучила където не трябва, без да знаеш.
Просто когато не познаваш човека, не можеш да си сигурен, че един съвсем обикновен въпрос може да го засегне.
Например Как си?
Аз ако съм зле, този въпрос може да ми прозвучи всякак.
По този повод си спомням един отговор от моя позната. " Добър е Господ, че ни държи".
Просто когато не познаваш човека, не можеш да си сигурен, че един съвсем обикновен въпрос може да го засегне.
Например Как си?
Аз ако съм зле, този въпрос може да ми прозвучи всякак.
По този повод си спомням един отговор от моя позната. " Добър е Господ, че ни държи".
Фактите просто не са на моя страна.
# 19
13 апр. 2012, 09:17 ч.
Аз не разбарх какво ти тежи и защо да се променяш, все пак всички хора сме различни. Аз лично имам 1 приятелка и сестра ми на който казвам всичко което ми тежи, с колегите сме просто колеги и съм на принципа ако някой иска да ми каже нещо ще ми го каже. Нямам нужда от фалшиви приятелства. Него мисли толкова и бъди себе си, така ще се чувстваш добре. 
Виж целия пост
# 20
14 апр. 2012, 20:31 ч.
И аз съм такава и според мене това е по-добрия вариант, отколкото обратния - да мрънкаш и да натоварваш околните. Споделянето ми също е доста преценено
Виж целия пост
Не си само ти....
Аз също не обичам да любопитствам.И да споделям наляво -надясно....И много хора ме мислят за надута и надменна.Не че ми дреме, де....
Но пък явно ставам за идеален изповедник.Може би факта , че не разпитвам нон-стоп, дава едно усещане за дискретност, и много хора ми споделят какво ли не....
Аз също не обичам да любопитствам.И да споделям наляво -надясно....И много хора ме мислят за надута и надменна.Не че ми дреме, де....
Но пък явно ставам за идеален изповедник.Може би факта , че не разпитвам нон-стоп, дава едно усещане за дискретност, и много хора ми споделят какво ли не....
И аз съм такава и според мене това е по-добрия вариант, отколкото обратния - да мрънкаш и да натоварваш околните. Споделянето ми също е доста преценено
# 21
15 апр. 2012, 00:05 ч.
не знам за другите,
Но аз не обичам да споделям много,защото
от досегашния ми опит съм научила,
Че казаното от мен на някого,който е неподходящ довереник
може да бъде използване срещу мен
и да ми навлече неприятности.
не всеки умее да изслушва, да разбира, да запази тайната ти.
Не случайно казват,че мълчанието е злато.
На мен пък тези,дето не млъкват са ми досадни-като латерна,в един момент спирам да ги чувам и не реагирам.
Виж целия пост
Но аз не обичам да споделям много,защото
от досегашния ми опит съм научила,
Че казаното от мен на някого,който е неподходящ довереник
може да бъде използване срещу мен
и да ми навлече неприятности.
не всеки умее да изслушва, да разбира, да запази тайната ти.
Не случайно казват,че мълчанието е злато.
На мен пък тези,дето не млъкват са ми досадни-като латерна,в един момент спирам да ги чувам и не реагирам.
# 22
15 апр. 2012, 18:44 ч.
И аз вече не споделям, парила съм се. Предпочитам другите да говорят.
Авторката, не се косИ. Ти си си ти. Който не те харесва го игнорираш и продължаваш. Не е сложно.
Виж целия пост
Авторката, не се косИ. Ти си си ти. Който не те харесва го игнорираш и продължаваш. Не е сложно.
# 23
16 апр. 2012, 22:49 ч.
Ами тежи ми, че хората ме мислят за странна, ако мога така да се изразя и избягват да общуват с мен. Имам две приятелки, едната в друг град, другата зад граница. Рядко се виждаме, говорим си в скайп, но не е като да се срещнеш с някой и да си поговориш с него ей така, очи в очи. По стечение на обстоятелствата, през последните 7 години живях в три различни града и докато си създам някаква прилична среда се налага да се местя. Вероятно постоянните промени са и причина за все по-трудното ми сближаване и общуване с хората
Благодаря Малко ми е трудно с игнорирането, но в крайна сметка "на сила хубост не става".
Виж целия пост
Аз не разбарх какво ти тежи и защо да се променяш, все пак всички хора сме различни. Аз лично имам 1 приятелка и сестра ми на който казвам всичко което ми тежи, с колегите сме просто колеги и съм на принципа ако някой иска да ми каже нещо ще ми го каже. Нямам нужда от фалшиви приятелства. Него мисли толкова и бъди себе си, така ще се чувстваш добре.
И аз вече не споделям, парила съм се. Предпочитам другите да говорят.
Авторката, не се косИ. Ти си си ти. Който не те харесва го игнорираш и продължаваш. Не е сложно.
Авторката, не се косИ. Ти си си ти. Който не те харесва го игнорираш и продължаваш. Не е сложно.
Малко ми е трудно с игнорирането, но в крайна сметка "на сила хубост не става". 
# 24
21 апр. 2012, 19:48 ч.
И аз така. За мен споделянето БЕШЕ начин да покажа, че даден човек ми е симпатичен и да се опитам да създам приятлство, докато не се опарих безброй пъти и ми писна. Подсъзнателно си изработих някакъв щит за пред по- малко познатите и или неблизки хора и дори след като ме опознаят ми казват, че в началото съм изглеждала изключително надменна, надута и други подобни епитети и не могат да повярват, че всъщност съм точно обратното- общителна и много ведра, човек трябва да си пази душата. В днешно време много малко хора питат "Как си?" понеже се интересуват от теб, това обикновено е някаква престорена любезност. Вече питам само когато наистина ме интерсува, гледам тъпо и празно хората, които не ми допадат, за да не ме закачат. Всеки, който ми е показал, че има желание да ме опознае съм го допуснала, останалите ги държа далече.
Общувай колкото да не те мислят за аутсайдер, но тази дистанция, която подържаш с колегите си според мен е полезна, а който поиска да те опознае подробно ще бъде по- упорит!
Виж целия пост
И аз вече не споделям, парила съм се. Предпочитам другите да говорят.
Авторката, не се косИ. Ти си си ти. Който не те харесва го игнорираш и продължаваш. Не е сложно.
Авторката, не се косИ. Ти си си ти. Който не те харесва го игнорираш и продължаваш. Не е сложно.
И аз така. За мен споделянето БЕШЕ начин да покажа, че даден човек ми е симпатичен и да се опитам да създам приятлство, докато не се опарих безброй пъти и ми писна. Подсъзнателно си изработих някакъв щит за пред по- малко познатите и или неблизки хора и дори след като ме опознаят ми казват, че в началото съм изглеждала изключително надменна, надута и други подобни епитети и не могат да повярват, че всъщност съм точно обратното- общителна и много ведра, човек трябва да си пази душата. В днешно време много малко хора питат "Как си?" понеже се интересуват от теб, това обикновено е някаква престорена любезност. Вече питам само когато наистина ме интерсува, гледам тъпо и празно хората, които не ми допадат, за да не ме закачат. Всеки, който ми е показал, че има желание да ме опознае съм го допуснала, останалите ги държа далече.
Общувай колкото да не те мислят за аутсайдер, но тази дистанция, която подържаш с колегите си според мен е полезна, а който поиска да те опознае подробно ще бъде по- упорит!
# 25
21 апр. 2012, 20:08 ч.
И аз така. Бях добър слушател, докато един ден ми писна. Снаха и свекърва една за друга ми споделяха, ей богу по едно време щях да лудна!
Сега колежката ми нищо не споделя. Понякога искам да й кажа нещо безобидно,колкото да не мълчим,като например:днес уж щеше да вали,а то я виж как пече- и тя само ми хвърля един поглед и нищо.Все едно не е при мен.Ами научих се и аз да мълча.
Това е.
Мисля,че грешката не е в твоя телевизор.
Виж целия пост
Аз съм от студените.Не разпитвам,защото не ме интересува.Интересува ме живота само на няколко мои близки,но и тях не разпитвам-ако искат да ми разкажат нещо,ще го направят.Съответно и не споделям с който ми падне.Но не винаги съм била такава.
Сега колежката ми нищо не споделя. Понякога искам да й кажа нещо безобидно,колкото да не мълчим,като например:днес уж щеше да вали,а то я виж как пече- и тя само ми хвърля един поглед и нищо.Все едно не е при мен.Ами научих се и аз да мълча.
Това е.
Мисля,че грешката не е в твоя телевизор.
# 26
22 апр. 2012, 11:40 ч.
И аз така. За мен споделянето БЕШЕ начин да покажа, че даден човек ми е симпатичен и да се опитам да създам приятлство, докато не се опарих безброй пъти и ми писна. Подсъзнателно си изработих някакъв щит за пред по- малко познатите и или неблизки хора и дори след като ме опознаят ми казват, че в началото съм изглеждала изключително надменна, надута и други подобни епитети и не могат да повярват, че всъщност съм точно обратното- общителна и много ведра, човек трябва да си пази душата. В днешно време много малко хора питат "Как си?" понеже се интересуват от теб, това обикновено е някаква престорена любезност. Вече питам само когато наистина ме интерсува, гледам тъпо и празно хората, които не ми допадат, за да не ме закачат. Всеки, който ми е показал, че има желание да ме опознае съм го допуснала, останалите ги държа далече.
Общувай колкото да не те мислят за аутсайдер, но тази дистанция, която подържаш с колегите си според мен е полезна, а който поиска да те опознае подробно ще бъде по- упорит!
Те вече ме мислят за аутсайдер, така че услията ми да го променя ще са излишни. Вече съм уморена, не ми се полагат услия за неща, които не мога до променя, а и не съм сигурна дали вече го искам. Както и ти си писала, ако някой има желание да ме опознае, е добре дошъл.
Виж целия пост
И аз вече не споделям, парила съм се. Предпочитам другите да говорят.
Авторката, не се косИ. Ти си си ти. Който не те харесва го игнорираш и продължаваш. Не е сложно.
Авторката, не се косИ. Ти си си ти. Който не те харесва го игнорираш и продължаваш. Не е сложно.
И аз така. За мен споделянето БЕШЕ начин да покажа, че даден човек ми е симпатичен и да се опитам да създам приятлство, докато не се опарих безброй пъти и ми писна. Подсъзнателно си изработих някакъв щит за пред по- малко познатите и или неблизки хора и дори след като ме опознаят ми казват, че в началото съм изглеждала изключително надменна, надута и други подобни епитети и не могат да повярват, че всъщност съм точно обратното- общителна и много ведра, човек трябва да си пази душата. В днешно време много малко хора питат "Как си?" понеже се интересуват от теб, това обикновено е някаква престорена любезност. Вече питам само когато наистина ме интерсува, гледам тъпо и празно хората, които не ми допадат, за да не ме закачат. Всеки, който ми е показал, че има желание да ме опознае съм го допуснала, останалите ги държа далече.
Общувай колкото да не те мислят за аутсайдер, но тази дистанция, която подържаш с колегите си според мен е полезна, а който поиска да те опознае подробно ще бъде по- упорит!
Препоръчани теми