С какво ви дразнят свекървите-15

Като го кажеш това "въвличане", все едно става въпрос за нещо мръсно! Не виждам нищо лошо в това детето да знае, че баба му и дядо му са направили такъв жест, оказвайки му подкрепа. аз пък бих казала, дай Боже, всекиму такива баби и дядовци!
Ти много добре го обясняваш и много добре те разбирам, но не си хич в час, защото ти липсва личен опит,който в точно такива ситуации е определящ. говорим за тринайсетгодишни съвременни деца, за които "пари" не е него имагинерно, нито така да се каже, мръсна дума, че да бъдат държани настрана, сакън да не би да бъдат въвлечени в нещо, което ще ги ощети и отклони от заветното учене. И това за залъка е ефектно, но е твърде мелодраматично. Ленни, става въпрос за дете на тринайсет, не на три! Моля ти се, правиш от мухата слон! Мала част от децата, които са ходили на уроци влизат в най-добрите училища, но те едва ли са държани настрана от финансовите разходи и им е било до някаква връзка между парите и влизането! Те са били достатъчно разочаровани отт това, че не са вътре, едва ли им е била мисълта колко пари са отишли на вятъра.

Е, не, ти напълно ми изопачаваш думите. А и къде съм споменала, че става въпрос за първото дете - в случая е за второто  

п.с Само да вметна - с никого не се карам за имоти и пари   

Не, не смятам, че е мръсно, а че е излишна информация за периода на подготовка.
Като влезе бих разказала, организирала някаква благодарност към баба и дядо - съвсем друг контекст. И няма нищо общо с личния опит, а със здравия разум. Лично мнение.


Специален поздрав за теб, Андариел   
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=NScs_qX2Okk

не изопачавам, а с такова впечатление останах от поста ти, че става въпрос за това, че щом първо на първото се дава, то свиква, че винаги ще му се дава.

Изобщо, тук виждам как възрастни хора се тревожат за товва кой какво на кое дете е дал, лепвайки го като емоции и преценка на децата, които може и да не подозират дори за тези родителски драми.

Лени, последните ти думи са доста далеч от здравия разум. Това, което описваш е по-скоро поведение към 3-годишно. Сега се сещам за един тенисист, май беше хърватин, чиито родители наремето си продали единственото жилище, за да могат да го изпратят още като ученик да тренира в някоя от най-добрите школи в чужбина. По твоята логика, той досега да се е побъркал от смазващото бреме дали ще победи при всеки мач, че да оправдае откъсването от залъка на родителите си. Да не мислиш, че той не е знаел за направеното от родителите?

Мерси за поздрава! 

Зависи. Мога да давам примери за различни хора, вкл. лични, но няма да те убедя, виждам 

е, то че зависи - зависи, един с един хората не си приличат! Някои деца се спичат, други вирват нос. Това, което виждам и  чувам от други родители и предадени думи на други деца е, че операция "кандидатстване в елитна гимназия" се възприема като нещо подразбиращо се и за деца, и за родители, и по0скоро фокусът е върху изкарването на високи оценки, а не върху това кой на кого морално и емоционално е задължен заради едни пари. Тези, които ходят на уроци го приемат за в реда на нещата и са по-скоро изненадани, че други не ходят. Ако щеш, до известна степен се възприемат като атрибут на социален статус.

Добре, ти защо искаш детето да знае списъка на хората, които дават пари за неговите уроци.
Като ако е възможно се аргументирай с нещо друго освен " Ми защо пък да се крие , така най-мразя"  

ох, нещо съвсем задълбахме в този случай! Моля ти се, не преувеличавай! Защо твърдиш, че държа да знае списъка, по-скоро бих казала, че не съм/сме крили. Първо, детето е достатъчно голямо, че да е в час с нещата с парите и подготовката, то от години е в час, защото общува с по-големи деца, които вече са минали през този етап, та не е нещо странно или ново. Второ, когато обсъждахме и решавахме какво да правим с подготовката, включително какви са цените, децата присъстваха и участваха в разговора -те видяха на живо как се прави проучване и се вземат решения. Трето, не смятам че психиката на едно 13-годишно дете е чак толкова крехка, че да се натовари от мисълта за задълженост и сън да не спи кой платил и защо платил. Решили са хората - дали са. Така проявяват своята загриженост и съпричастност, подкрепа за детето, и това не е станало под някаква тайна, затова не виждам смисъл да се крие от детето, просто е факт, който е споменат. сеа не помня точно реакцията на детето, но беше по-скоро положителна, като при неочакван подарък, а не каато някакво бреме. Децата ми ходят от години на разни занимания, включително те сами плащат таксите понякога, та са ннапълно наясно кое колко излиза, ама не са се скъсали от притеснения дали на състезание ще са първи или петнайсти, защото ние плащаме и защото са ни задължени. И да, аргументът "най мразя скришни работи" за мен е сериозен, пък за теб може и да не е - това не го променя по важност за мен, защото касае моите решения. Предпочитам с родата да живея на принципа "чисти сметки - добри приятели", за да не се въртят недомлъвки и интриги, подозрения дали някой нещо не е получил, пък на кого по колко.

Признавам, че ми разчовърка любопитството и бих искала да дадеш примери защо едно толкова голямо дете не трябва да знае или да бъде ограничено откъм информация. Чудя се какво толкова травмиращо може да има в знанието на детето, че подготовката му струва Ф пари и че баба му и дядо му са дали една част от тях, за да му помогнат и от добро сърце. Очевидно е, че бабата и дядото няма как да седнат да решават задачи с детето, че да покажат загрижеността си  по нематериален начин, затова го правят по материален. Честно, не мога да си представя как едно 13-годишно дете, дето знае цените на половината марки телефони и др. скъпи стоки, ще се почувства натоварено и задължено за това, че курсовете му струват пари и че някой ги плаща! За мен това е или история от миналите времена, когато пред децата за пари не се говореше, или сега това дете е толкова обгрижено и държано настрани, та чак е с психика и мислене на 3-годишно. То, вече 3-годишните не си поплюват като става въпрос за пари и са доста ококорени на тази тема.

Точно така. Тъкмо да ти се обидя Анди на предното изречение, но си се поправила в следващото. 

    Аз го споменах и говорех за деца, не за пораснали индивиди.  И нямах предвид да се влагат средства само в едното дете. А да се влагат тогава, когато детето има нужда от тях. А в другото - когато същата/сходна нужда се появи при него. Как се разпределят по равно средствата, ако едно от двете деца не желае да учи, не желае да създаде семейство? Или нещо по-простичко. Ако якето на голямото ви дете якето е омаляло, две якета ли купувате едновременно? И после, когато и малкото изпита нужда от ново яке - пак две?
    Не виждам нито смисъл, нито разум в това (пък и колко хора могат да си позволят този лукс) голямото дете да е студент, да му се поемат таксите за университета и квартирата, и по същото време да се отделя същата сума за малкото дете в училищна възраст (което живее с родителите си). А после, когато/ако малкото отиде да учи, да се дава пък същата сума и на вече порасналия му брат/сестра. И ако това разбирате под "неделене" за мен си е точно правене на тънки сметки между децата. Няма как 100 лева днес и същата сума след пет години да имат еднаква стойност. И малко са родителите, които днес ще дадат двеста, заради равенството, а след пет години ще дадат две по двеста, пак заради същото равенство. Защото ако не ги давам, а спестявам за образование на малкото еднакви суми, след пет години те може да никъде да не стигнат. И ще съм разделила децата много повече.  
    За мен "неделенето" се изразява в това, да им дам сходни, съобразени с икономическата обстановка към момента условия и старт според желанията, но и възможностите им.

Подаръците и нуждите са съвсем различни неща.  А по-голямото дете винаги има по-големи нужди и понякога малкото минава така, между другото.  Например с износването на дрехи.

Права си, важно е родителят да се сети кога да спре с износването.

Хърмаяни, права си, но тук не става въпрос за такива битовизми. Много ясно , че няма да се купуват по две якета всеки път, когато на децата им умалеят. Разбира се, че в ежедневието няма как да ги мислиш тези неща, то не се и налага. Трещи хубаво го е казала това преди малко. Какво пречи подаръците да са на една стойност, без значение от възрастта на децата. Аз също бих се дразнила( с риск да ме наречете дребнава  )
От много време следя темата, макар че пиша чат пат( дразнят ме някои неща в свекървата,но въпреки всичко е добър човек и нямам проблеми с нея, затова и не пиша) и са ми направили впечатления доста неща. Как едното дете не можело да си позволи кола и видиш ли затова мама и тати отделят от залъка си и му купуват. После пък не можело да отиде на почивка и хоп- мама и тате пак дават. После пък искало да се задоми ама няма пари за сватба и т.н., и т.н. Това имах предвид, като казах че едно дете започва да се възползва от тази помощ и да счита за нормално за всяко нещо да търчи при родителите си. Така е по-лесно нали, вместо да се напъне само да си осигури част от тези неща. Напълно съм наясно, че в днешно време повечето млади семейства нямат възможност да си купят жилища( и аз съм в това число) и ако родителите имат възможност и желания да помогнат - лошо няма, но съм твърдо против за всяко едно нещо, за всяка прищявка на децата да се угажда. Макар, че са малко  тези родители, които да имат възможност да купят на всяко дете апартамент, кола и т.н. 

     Очевидно говорим за различни неща, за които спор няма. Всичко, което написах касаеше поста на Андариел за уроците на по-голямото й дете, т.е. за нуждите на децата, а не за подаръците.

Алекс, мисля че много преувеличаваш нещата.
Ако едно дете търчи за щяло  и нещяло при мама и тати, то така е научено.
Но, едва ли въпросното търчане е следствие от това, че веднъж си му додал пари, за да си купи кола.
Системните действия на родителите научават децата на това, или онова.
Четейки те си мисля, че всъщност я брат ти, я сестра ти, в един момент те е ощетил, без да иска (имало е за него/нея, а не за теб в конкретния момент) и това те е наранило по някакъв начин, за това се изказваш по този начин.
Да ти кажа, няма родител, който да не помогне на детето си (стига да има средствата/силите/желанието), когато то е в крайна нужда. И няма нищо лошо в това помагане. Дали ще е за уроците за кандидат-гимназиялните/студентските изпити, дали ще е за шофьорска книжка/кола, или за нов дом, имам ли възможност ще помогна. Това не значи, че децата ми са се научили да тичат при мен постоянно, когато имат нужда от пари.