Децата и партньора в битка за "първото място"
- Публикувана: 13 апр. 2012, 13:49 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2012, 11:27 ч.
# 315
21 апр. 2012, 14:56 ч.
Вероятно дебелеят. Казах ти назад защо в градинките...как беше армията 
Виж целия пост
# 316
21 апр. 2012, 18:48 ч.
Детското затлъстяване е по-голям проблем от женското. Жените около мен рядко са пълни от хранене. Повечето са с хормонални проблеми и не отслабват въпреки гладуването. Като човек, който никога е имал проблем с килограмите, обича от време на време да си похапва добре и може да си го позволи, искрено им съчувствам.
Това малко извън темата, но по повод кюфтетата, шоколадите, Фафлите и т.н.
Виж целия пост
Това малко извън темата, но по повод кюфтетата, шоколадите, Фафлите и т.н.
# 317
21 апр. 2012, 18:54 ч.
Какво е заносват 
?
Да станат зян
. Да се развалят поради неизразходване.
Виж целия пост
Вредни храни като шоколад не давам на децата 
Жертвам се, да не се заносват все пак. Опция е.
Жертвам се, да не се заносват все пак. Опция е.
?Да станат зян
. Да се развалят поради неизразходване.
# 318
21 апр. 2012, 20:49 ч.
Благодаря . Мнооого мързеливо това момче, други да отговарят вместо него....
Виж целия пост
. Мнооого мързеливо това момче, други да отговарят вместо него.... 
# 319
25 апр. 2012, 16:45 ч.
По темата -гледах това интервю , гледах интервю и с мъжа на тази жена .Не мога и аз да я разбера, не съм на същото мнение.Но виждам ,че хората са явно щастливи така .......
За мен децата са на първо място. Независимо дали в момента съм с този мъж и безумно го обичам, в момента децата са на 1во място.......
Виж целия пост
За мен децата са на първо място. Независимо дали в момента съм с този мъж и безумно го обичам, в момента децата са на 1во място.......
# 320
25 апр. 2012, 17:06 ч.
Децата, разбира се. Партньорът е пълнолетен и може да се справи сам, децата са беззащитни и имат нужда да бъдат обгрижвани.
Недораслите мамини момчета не виреят при мен по правило, така, че само скъсявам времето на престой
Виж целия пост
Недораслите мамини момчета не виреят при мен по правило, така, че само скъсявам времето на престой
# 321
26 апр. 2012, 13:34 ч.
От позицията на дете ми се иска да не бях на първо място в живота на майка ми и тя да има за какво и с кого да живее след като излязох от семейството.
От позицията на майка не мога да си представя нищо по-ценно и истинско от любовта ми към детето ми и неговата към мен. В екстремна ситуация бих заменила моят живот за неговият, но тези ми чувства не са свързани с чувствата ми към съпружеското тяло. Любовта ми към тях е различна и не прелива от единия към другия.
Така, че мога да обобщя, че битка за "първото място" няма и не трябва да има. Всеки си има място в семейството и това, че приоритет в дадена ситуация е мъжът ми не означава, че не си обичам детето - както и обратното.
Виж целия пост
От позицията на майка не мога да си представя нищо по-ценно и истинско от любовта ми към детето ми и неговата към мен. В екстремна ситуация бих заменила моят живот за неговият, но тези ми чувства не са свързани с чувствата ми към съпружеското тяло. Любовта ми към тях е различна и не прелива от единия към другия.
Така, че мога да обобщя, че битка за "първото място" няма и не трябва да има. Всеки си има място в семейството и това, че приоритет в дадена ситуация е мъжът ми не означава, че не си обичам детето - както и обратното.
# 322
26 апр. 2012, 13:59 ч.
Подкрепям това мнение, не на 100, а на хиляда процента, особено първия параграф. В момента точно от гледната точка на дете (на 26г!) минавам през период, в който майка ми изживява прекалено тежко факта, че напускам гнездото и отлитам малко по-надалеч от обикновено. Това, което виждам е, че прекаленото вкопчване, отдаване и загърбване на всичко останало заради детето може да доведе една жена до много черни моменти, когато детето престане да бъде дете.
Мисля, че е полезно всяка жена да спре за момент и да се постави в обувките на останалите членове на семействово за да осъзнае, първо, че подобна битка не може и не трябва да има и второ, че всеки член (дете, съпруг, родител) си има своето място, функции и характеристики и преплитането или загърбването им не е здравословно в дългосрочен план.
Виж целия пост
От позицията на дете ми се иска да не бях на първо място в живота на майка ми и тя да има за какво и с кого да живее след като излязох от семейството. Децата независимо какво постигат и как живеят не могат да осмислят живота на майката. Могат да я накарат да се чувства горда и реализирана като майка, но не и като жена и човек.
От позицията на майка не мога да си представя нищо по-ценно и истинско от любовта ми към детето ми и неговата към мен. В екстремна ситуация бих заменила моят живот за неговият, но тези ми чувства не са свързани с чувствата ми към съпружеското тяло. Любовта ми към тях е различна и не прелива от единия към другия.
Така, че мога да обобщя, че битка за "първото място" няма и не трябва да има. Всеки си има място в семейството и това, че приоритет в дадена ситуация е мъжът ми не означава, че не си обичам детето - както и обратното.
От позицията на майка не мога да си представя нищо по-ценно и истинско от любовта ми към детето ми и неговата към мен. В екстремна ситуация бих заменила моят живот за неговият, но тези ми чувства не са свързани с чувствата ми към съпружеското тяло. Любовта ми към тях е различна и не прелива от единия към другия.
Така, че мога да обобщя, че битка за "първото място" няма и не трябва да има. Всеки си има място в семейството и това, че приоритет в дадена ситуация е мъжът ми не означава, че не си обичам детето - както и обратното.
Подкрепям това мнение, не на 100, а на хиляда процента, особено първия параграф. В момента точно от гледната точка на дете (на 26г!) минавам през период, в който майка ми изживява прекалено тежко факта, че напускам гнездото и отлитам малко по-надалеч от обикновено. Това, което виждам е, че прекаленото вкопчване, отдаване и загърбване на всичко останало заради детето може да доведе една жена до много черни моменти, когато детето престане да бъде дете.
Мисля, че е полезно всяка жена да спре за момент и да се постави в обувките на останалите членове на семействово за да осъзнае, първо, че подобна битка не може и не трябва да има и второ, че всеки член (дете, съпруг, родител) си има своето място, функции и характеристики и преплитането или загърбването им не е здравословно в дългосрочен план.
# 323
27 апр. 2012, 01:13 ч.
Аз не мога да се въздържа за динята, извинете ме.
Дядо ми, бащата на майка ми, винаги отделяше средата на динята и я разделяше между децата.
В родния дом на баща ми динята винаги се режеше на еднакви, красиви, триъгълни парчета.
Защо разваляте прекрасния плод като му отделяте средата? Диня, чиято среда се отделя лесно, вече е леко попреминала. Никога не деля средата на динята - децата, ако искат, да ядат само горната част на парчето си.
По темата - вкъщи всичко се дели горе-долу по равно - и ядене, и внимание. В период на недостиг предполагам, че и да ловувам ще тръгна, за да си нахраня децата. Ама не се бях замисляла, докато не прочетох темата.
Уникална!
Виж целия пост
Дядо ми, бащата на майка ми, винаги отделяше средата на динята и я разделяше между децата.
В родния дом на баща ми динята винаги се режеше на еднакви, красиви, триъгълни парчета.
Защо разваляте прекрасния плод като му отделяте средата? Диня, чиято среда се отделя лесно, вече е леко попреминала. Никога не деля средата на динята - децата, ако искат, да ядат само горната част на парчето си.
По темата - вкъщи всичко се дели горе-долу по равно - и ядене, и внимание. В период на недостиг предполагам, че и да ловувам ще тръгна, за да си нахраня децата. Ама не се бях замисляла, докато не прочетох темата.
Уникална!
# 324
27 апр. 2012, 07:39 ч.
Аз съм от вторачените и обгрижващи майки. Детето ми за мен е на първо място в момента, защото все още е зависимо изцяло от мен. Обичам си мъжа, но той може да се погрижи сам за себе си. Предполагам, че с порастването на детето нещата ще се променят. Вече има индикации за това.
Виж целия пост
# 325
27 апр. 2012, 08:58 ч.
Конкретно за динята, ако можем да я приемем и като метафора, и при моята рода, и при родата на мъжа ми, "гребенчето" се дава на децата, но като се замисля, това е докато децата са малки, като поотраснат, самите те вече не искат привилегировано отношение. Моето виждане е, че децата, които като малки са се чувствали обгрижвани и дори център на вселената на родителите и близките си, в един момент сами искат да се отделят и са добър център на своята си вселена и някак пълноценно се справят. То е нещо като с храненето - ако един чове като дете вечно е бил недохранен и е имал усещането, че не са му сипали достатъчно, че да остане, той все търси какво още да яде. В общи линии, който както е бил обгрижван като дете, така обгрижва своите деца, въпросът е само кое повече надделява - личностните особености като степен на егоизъм/всеотдайност или моделът.
Виж целия пост
# 326
27 апр. 2012, 09:17 ч.
Аз пък не разбирам защо вниманието към мъжа се свързва неизменно с грижата за него.
Може той сам да си пуска дрехите в пералнята , да си сготви, да си прибере масата, и пак да не чувства липса на внимание.
Ясно е ,че докато детето /децата са бебета и мънички още, основната грижа е за тях.Но защо го свързвате с вниманието в семейството?
Обслужващата грижа за бебето няма нищо общо с това, на кого колко внимание отделяте.
Внимание, не обгрижване.
Виж целия пост
Аз съм от вторачените и обгрижващи майки. Детето ми за мен е на първо място в момента, защото все още е зависимо изцяло от мен. Обичам си мъжа, но той може да се погрижи сам за себе си. Предполагам, че с порастването на детето нещата ще се променят. Вече има индикации за това.
Аз пък не разбирам защо вниманието към мъжа се свързва неизменно с грижата за него.
Може той сам да си пуска дрехите в пералнята , да си сготви, да си прибере масата, и пак да не чувства липса на внимание.
Ясно е ,че докато детето /децата са бебета и мънички още, основната грижа е за тях.Но защо го свързвате с вниманието в семейството?
Обслужващата грижа за бебето няма нищо общо с това, на кого колко внимание отделяте.
Внимание, не обгрижване.
# 327
27 апр. 2012, 11:27 ч.
При мен нещата стоят по друг начин - детето ми тогава (и само тогава) ще е в "центъра на моята вселена", когато го уча на това, в което вярвам. Не, през ума ми няма да мине да отделям средата на динята, за да я дам на децата, или: "средата на динята" и на "баницата мекото" не са ничий запазен дял, освен ако нуждата не го налага. В наши дни, в моето семейство, нуждата налага единствено малките деца да получават повече време от партньора, повече обгрижване, специално внимание - даваме им го.
Виж целия пост
Моето виждане е, че децата, които като малки са се чувствали обгрижвани и дори център на вселената на родителите и близките си, в един момент сами искат да се отделят и са добър център на своята си вселена и някак пълноценно се справят. То е нещо като с храненето - ако един чове като дете вечно е бил недохранен и е имал усещането, че не са му сипали достатъчно, че да остане, той все търси какво още да яде. .
При мен нещата стоят по друг начин - детето ми тогава (и само тогава) ще е в "центъра на моята вселена", когато го уча на това, в което вярвам. Не, през ума ми няма да мине да отделям средата на динята, за да я дам на децата, или: "средата на динята" и на "баницата мекото" не са ничий запазен дял, освен ако нуждата не го налага. В наши дни, в моето семейство, нуждата налага единствено малките деца да получават повече време от партньора, повече обгрижване, специално внимание - даваме им го.
Препоръчани теми