Паническо разтройство-част 9

Виж този сайт и помоли мъжът ти да прочете някои от статиите, за да те разбере поне частично - http://evropea.com/panic%20and%20relatives.html .
При мен помогна, мъжът ми си изясни някои неща, естествено няма как да разбере всичко, но горе долу. Освен това и на теб може да ти е полезен. При мен страхът е от болести, а не от хора. Даже точно обратното, сред хора се чувствам добре и не мисля глупости. За съжаление моите притеснения не само мисли и глупости, но както и да е.
Имай предвид, че приятелите много могат да ти помогнат в тази ситуация, а и близките са много важни. Натякването усложнява нещата. И още нещо се сетих - дори да ти стане лошо, какво от това? Не го мисли, никой не знае от какво ти е станало лошо или каквото и да било. Някой по-напред беше казал, че му е станало лошо, защото е бременна  та се смяхме. Има моменти, в които трябва да включих чувството за хумор въпреки, че е много трудно. Тъй като имам други здр. проблеми, няма да мога да пиша тези дни, но спокойно - ще се оправиш!

Zdraveite momi4dta ot nakolko dni 4eta forym4eto vi... i dnes re6ix da vi pi6a.Pani4eski strax poly4ix za parvi pat az se straxyvam ot bolesti mnogo tapo ama predi 4god.zapo4na da mi preska4a sarzeto i do den dne6en nama spirane v na4aloto se straxyvax mnogo vseki den bax v barza pomo6 sled xiladi izsledvania se okaza 4e mi nama ni6o na sarzeto:(bax tolkova zle 4e se prinydix da se pribera v balgaria... v bg za okolo godina postepenno s xomeopati4ni lekarstva i malko terapia stapix na krakata si slava bogy .minalia mesez po4ina ba6a mi neo4akvano ot infarkt mnogo tegko go pregivax i sega panikata se varna otnovo tolkova sam zle i ot4ajana. opitvame se da si napravim vtoro bebe sina mi e ve4e na 7.a se straxyvam ot vsi4ko zaboli me glavata misla si 4e imam anevrizma preska4a mi sarzeto infarkt venite na krakata mi sa izpaknali tromboza znam 4e e glypavo no ne moga da spra da si misla takiva glyposti a sam otnovo v 4yjbina i ne mi se iska da stava kato minalia pat.izvinavaite za dalgia post

здравеите незнам дали е точното място вие ще прецените Проблемат ми е следният наскоро родих преди 25 дни да съм по точна от тогава незнам какво ми стана за наи малкото плача вманиачила съм се в дъщеричката и ако и има нещо правя трагедия всяко едно нещо ме притеснява ано спи защо спи толкова много ако е будна и плаче зашо плаче само някакви гадни неща мисля бащата на детенцето казва че полудявам В началото имаше малък проблем с нея и може би още от болницата нещо стана с мен Обичам я както никой не съм обичала но немога да се отпусна какво ми става???

Може би следродилна депресия,поговори с личния си лекар за начало

може и това да е аз съм по цял ден сама с бебчето баща и е в др град на работа

Как сте бе паники Аз  не съм се навъртала напоследък умишлено, че пак бях на фаза нещо Още съм де, но гледам да не го мисля. Напоследък съм станала пълно лайно. Всичко и всеки ме дразни, не понасям никакъв шум, искам да не чувам даже муха. Хората ме дразнят, дразнят ме дори заради вечно ухилените си физиономии. С една дума пак съм в злобния си период. Всеки ден се заяждам с някой. Е, имам си основателни причини, нямащи нищо общо  ПР, ама не си помагам никак. Някаква неистова злоба ме натиска на моменти и трябва да я стоваря върху някой, просто не мога да си затрая Последната седмица ми беше пълен кошмар, нищо не се  случваше така, както трябва, а са важни неща и това ме натовари и изнерви още повече. От там си го изкарвам на моя, добре, че е с биволско спокойствие и се прави, че не ме чува В момента вкъщи сме 6 човека и това ме вбесява на макс. Всичко е проблем- от това, че някой ми е изпил кутията със сок и не е купил друга, до събиранията им вечер в кухнята и силните хилежи, които чувам и няма заспиване. Нервите ми са опънати на максимум и имам усещането, че всеки момент мога да забия един шамар на някой ако ми каже нещо на въпреки. По тази причина търсим жилище, харесахме, обаче от три дни чакам агентката да звънне и да каже дали ни го дават, или не и вече сериозно съм й набрала и на нея, понеже уговорката беше да звънне още на другия ден Нямам търпение да се махна и това ме пренавива още повече. Преди време се изрепчих  на майка ми по скайп, защото ми досажда адски много, звъни ми всеки божи ден и ме пита пълни простотии от рода на какво съм готвила и какво правя, при положение, че знае много добре, че не правя нищо и ме държи по минимум час в разговор. Обикновено тя говори, аз само вмятам по някоя дума, понеже целия поток информация ме убива. Обсъжда с мен всичко от земетресенията в БГ до турския сериал, който гледа Та така де, изчаткала съм напълно и всичко ме дразни.

Здравеите момичета с този проблем съм вече 5години пиех си ципралекса и всичко беше ок.Но дали защото го намалих от 1месец всичко се завърна наново в момента съм пак на ципралекс но увеличена доза и ривотрил но не се чувствам добре.Според вас възможно ли е да е спрял да ми деиства антидепресанта или иска враме за да се натрупа .Взимам го вече почти месец.Също ви моля за препоръка за добър психиатар аз ходя в студенска при Стоянова но ....някои има ли мнение за др Стефанова .Моля ви за мнения

мен също ме е страх от болести,аз постоианно си мисля че съм болна от тежка болест,рак,и какво ли не,всички болести имам,ако ме питате...хахаха:)),тези дни съм по добре:)но аз съм на моменти..

Рецепта при хипохондрия (страх от болести)
Лекарство - разказ от Дж.К.Джером – чете се всеки ден в продължения на 17 дни, след това през ден още 13 дни и накрая 32 дни – през 4 дни. Тогава идва ефектът от него. Лекарството се чете в точната последователност и ред, като се разтваря в чашата на съзнанието ви с хумор на вкус!
.................................................................................

Бяхме четирима – Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се окайвахме един пред друг – от гледна точка на здравето си, разбира се.
Всички се чувствахме неразположени и това почваше да ни плаши. Харис каза, че имал от време на време такова силно виене на свят, че просто не знаел какво върши. Тогава и Джордж каза, че и той понякога имал силни световъртежи и просто не знаел какво върши в такива моменти. Що се отнася до мен, нещо не бе наред с черния ми дроб. Знаех, че черният ми дроб не е наред, защото неотдавна бях прочел едно дълго упътване за някаква панацея срещу чернодробни болки, в което подробно бяха описани различните признаци, по които човек може да познае кога черният му дроб не е наред. Бях открил всички признаци в мен.
Невероятно наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за специално лекарство, без да стигна до неизбежното заключение, че страдам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената u форма. И във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички усещания, които съм имал до ден днешен.
Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, – и още преди да прегледам набързо дори половината “предварителните симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта.
Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред – прегледах “аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи след около две седмици. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея – бих могъл да живея още доста години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двайсет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното.
Отначало това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде-накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други, не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта, изглежда, ме бе хванала в най-злокачествена форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ензимите още от юношески години. Това бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение.
Седях и размишлявах. Струваше ми се, че сигурно съм много интересен случай от медицинска гледна точка и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците по визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите.
После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да го намеря. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и почнах да броя. Преброих сто четирийсет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам сърцето си, но не можах да го намеря. Бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам-оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е. Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го, колкото се може повече, затворих едното си око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца му. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до още по-голяма увереност от преди, че имам скарлатина.
В читалнята бях влязъл като щастлив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина.
Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; затова реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще натрупа повече практика от мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновени, нищо и никакви пациенти с по една или две болести”. И тъй, отидох право при него.
– Кажи – рече той, – кажи от какво се оплакваш.
– Няма да ти губя времето, драги мой – подзех в отговор, – да ти разправям за болестите си. Животът е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша. Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хроническо възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести.
После му разправих как бях стигнал до този извод.
Тогава той просто ме разпъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мен, – а веднага след това ме блъсна с глава. Накрая седна, надраска нещо на едно листче, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох.
Не го отворих. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки, че не държи на склад такива неща.
– Но нали сте аптекар? – възразих аз.
– Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между смесен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения.
Тогава прочетох написаното, а то гласеше, както следва:

1/4 бифтек и
1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа
1 разходка от 15 километра всяка сутрин
1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
И не измъчвай мозъка си с неща,
които не разбираш!

Следвах тези указания с щастливия резултат – ако трябва да говоря лично за себе си, – че животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен.
Но да се върна към настоящия случай и упътването за рекламирания чернодробен специалитет – аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до “определено неразположение към всякакъв труд”.
Никакви думи не могат да опишат мъките ми по тоя повод! От най-ранно детство съм същински мъченик. Когато бях юноша, тая болест не ме оставяше нито за ден. Тогава никой не знаеше, че всичко иде от черния ми дроб. В онова време медицината не беше толкова напреднала и всички отдаваха болестта ми на обикновен мързел.
– Ей, ти, малък некадърнико – казваха ми, – хайде ставай, та да свършиш нещо полезно!
Никой, разбира се, не знаеше, че съм болен.
Не ми даваха хапчета; удряха ме по главата. Колкото и странно да изглежда това, тия плесници често ми помагаха, поне за малко. Имаше случаи, когато само една плесница се отразяваше по-благотворно върху черния ми дроб, отколкото въздействието на цяла кутия с хапчета в днешни дни, и ме подтикваше да скоча начаса и без да губя нито минутка, да свърша работата, която ме караха да върша.
Всъщност това се случва доста често – простите старовремски средства понякога се оказват по-резултатни, отколкото цяла аптека с бурканчета и шишенца.
Седяхме тъй към половин час, описвайки болестите си един на друг. Аз обясних на Джордж и на Уилям Харис как се чувствам всяка сутрин, ставайки от леглото, а Уилям Харис ни разправи как се чувства, когато си ляга; и Джордж, който стоеше върху килима пред камината, ни изнесе същинско представление, за да покаже как се чувства нощем.
Джордж си въобразява, че е болен; но всъщност, между нас казано, той винаги е в отлично здраве.
В този момент госпожа Попетс почука на вратата, за да попита дали сме готови за вечерята. Тъжно се усмихнахме един на друг и си казахме, че все ще е по-добре да се опитаме да хапнем нещичко. Харис рече, че малко храна в стомаха често има свойството да прокужда болестта; и тогава госпожа Попетс донесе подноса, а ние насядахме около масата и хапнахме малко бифтек с лук и торта с ревен.
Трябва да съм бил много слаб по онова време; защото, доколкото си спомням, само след около половин час вече не проявявах никакъв интерес към храната – нещо необичайно за мене – и дори се отказах от сиренето.
Изпълнили това задължение, отново наляхме чашите, напълнихме лулите си и подновихме разговора около здравословното ни състояние. Никой от нас нямаше ясна представа, точно от какво страда; но по един въпрос всички бяхме единодушни – болестите ни, каквито и да бяха, се дължаха на преумора.
– Нужна ни е почивка – заяви Харис.
– Почивка и пълна промяна на обстановката – добави Джордж. – Мозъчната преумора е предизвикала общо разстройство на нервната ни система. Промяната на обстановката и пълната липса на всякакви поводи да напрягаме мозъците си ще възстановят умственото равновесие на всекиго от нас.
Джордж има някакъв братовчед, когото обикновено вписват в официалните регистри като студент медик; затова, без сам да ще, той говори донякъде като човек от лекарско семейство.
(http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=814&elementID= … 1&sectionID=5)

valin, това е страхотно включване! Голямо БЛАГОДАРЯ!   
Аз тъкмо наминах отново тук след голямо прекъсване, поради развиващи се у мен хипохондрични уклони...    Суупер! Този разказ сега ми е по-смешен, отколкото ми беше преди (когато не се разпознавах в него) 

valin много готино разказче. Ако можехме и да го изпълним щеше да е супер!

Това е част от книгата на Джером К. Джером " Трима души в една лодка ". Много любима моя книга, скоро я препоръчах на gabriela123. Много е забавна и е един друг ъгъл, от който да погледнем хипохондричните си наклонности

Здравейте, момичета!Отдавна ви чета и все не се осмелявам да пиша, но сега го правя, притисната от нуждата да споделя и да получа съвет. Историята ми е много дълга, но ще се опитам да бъда максимално кратка. На 44 съм, практически здрава, с хубава работа и две прекрасни деца. Преди 7 години загубих съпруг, преди 6 месеца-втори. Преди 17 години имах проблеми. Умирах всеки ден, бях в непрекъсната паника, усещах невероятни неща, бях на прага на лудостта. Когато най-сетне отидох на лекар, той ми каза, че това са нерви. След 3-годишна битка всичко се оправи, родих второто дете, всичко беше прекрасно, докато не се разболя мъжът ми. Тогава започна и 5 години продължи най-голямата криза в живота ми. Нямах никакви оплаквания, но борбата за неговия живот беше нещо страшно. После той си отиде, аз поех сама напред, справях се сама с децата и всичките ангажименти, приятелите не ме изоставиха, излизах, всичко беше наред. Две години по-късно, най-неочаквано срещнах отново любовта. Не го исках, не го търсих, но нещата се случиха. Изградихме най-невероятното семейство. С този човек всичко беше на MAX. Обожаваше децата, грижеше за тях, водеше ни на места, които не бях и сънувала. Само след няколко месеца се разболя и той. И битката започна отначало. И тя беше неуспешна. Изживях го много тежко. Първите 3 месеца плачех денонощно. Това, че го няма и няма да се върне ме побърква. Беше най-невероятния мъж... Посъвзех се и тогава ме връхлетя друго. Отвори се възможност за издигане в службата. Пратиха ме в друг град, минах обучение, подложиха ме на тежък изпит. Е, това вече преля чашата. Една седмица не бях на себе си от напрежение и страх как ще се случат нещата. Имах лудо сърцебиене, пулсът ми беше 200, движейки по улиците, усещах как всеки миг ще припадна. С две думи ми се отрази много, много зле. Започнаха посещения при психиатърката и невроложката. Те са убедени, че нищо ми няма, че всичко е от напрежението, обаче аз не спирам да се чувствам зле. Усещам нещо необичайно в главата. Това е едно напрежение, повишено налягане, изтръпнал скалп, без главоболие, без световъртеж. На работа още няма решение. И за капак на всичко миналия месец ми дойде с 3 седмици по-късно, а този месец продължавам да чакам. Умора, самота, напрежение, климакс едновременно. И да добавя, че изпитвам ужасен страх за моя живот и този на децата. След всичко, което преживях, едно леко неразположение ме вкарва във филми на ужасите. Особено, когато става дума за децата. Искам да са живи, здрави и щастливи! Те са всичко, което имам на този свят. Искам да ме имат още дълго време, та нали съм им само аз. Не зная какво да правя, как да постъпя, на кого да се доверя, как да продължа живота си. Уплашена съм, нямам желание за нищо, обзела ме е страшна апатия, чувствами постоянна умора, наистина не зная вече какво да мисля. Не съм хипохондричка, но в главата ми се въртят няколко диагнози, които ще ви спестя... Плаши ме неизвестното, плаши ме смъртта.... Постът ми стана дълъг и може би объркан, но се надявам да сте ме разбрали и да не съм била досадна. Очаквам с нетърпение да споделите какво мислите. Приемам всякакви съвети и мнения. И предварително Благодаря!

aleks67 ние едва ли можем да ти кажем нещо повече от това, което са ти казали лекарите, при които си ходила. Това, което описваш на главата ми се е случвало и е на психическа основа и много голямо нервно напрежение. Честно да ти кажа, напълно нормално е да си в това състояние след всичко, което си преживяла. Просто явно и аз съм като теб, но поради други причини. Въпреки, че знаем, че това е естествения ход на живота, не можем да го преживеем и да се съгласим с него. И оттам идват всички проблеми. Според мен ще ти трябва време, за да го преодолееш този момент от живота си, но трябва да се стегнеш, защото имаш две дечица, които разчитат на теб. Имаш си добра работа и две дечица - помисли и от тази страна. Не всичко е лошо. И постепенно ще премине всичко. Не го мисли какво може да се случи, на кой каквото му е писано, това ще се случи. Живей си живота, радвай се на децата си и всичко ще е ок! Защото и аз така от много мислене за болести, си ги докарах, така, че въобще не ги мисли тези неща!

Алекс, нищо различно от страховете на всяка една майка. Просто си по чувствителна, имайки предвид, какво си преживяла и явно прекалено се вглъбяваш в страховете си. Всичко е наред. Типични симптоми на тревожност.  Много съжалявам за всичко, което ти се е случило, но живота продължава, колкото и да е трудно. Имаш най прекрасното нещо - децата. Знаеш ли, на мен много ми помогна това умишлено да търся само позитивното. Вярно е, че си затварях очите за действителността, но мога да кажа, че вече се чувствам перфектно. Гледах много анимации и комедийни сериали. Абсолютно изключих новини и всякакви филми различни от комедия. Паралелно с това пиех и лекарства. Пътя е много труден. При мен отне повече от година да стъпя на крака. Бях много, много зле. Постоянно плачех и нямах дни в които да се чувствам по добре, както споделят другите момичета. Постоянно бях зле. Надявам се всичко да е зад гърба ми. Споделяй тук ако това ти помага. Тук момичетата са много мили и важното е, че ще те разберат, какво изпитваш.