Паническо разтройство-част 9

  • 94 438
  • 760
# 120
Страховете ми са твърде много. Аз съм силна жена, но в момента съм много объркана. Плаши ме това чувство в главата. Опасявам се, че стресът на който съм подложена от години ще ми докара някоя тежка болест, а нямам право да се разболявам. Плаши ме и настъпващия климакс точно сега. Трява да си направя куп изследвания, които да го докажат, дано не го отхвърлят, че тогава нещата стават наистина страшни. От години пия ту само Ксетанор, ту в комбинация с Ривотрил. Не искам да пия лекарства, за да се чувствам добре. Явно сега ще трябва да започна и хормони и незнам още какво. Искам да съм добре, искам да съм щастлива, искам да живея тихо, спокойно и нормално. Все пак годините ми не са малко. Най-хубавите от тях преживях по болници с момчетата, а сега ходя по гробища. Искам да променя нещо в живота си, искам да съм щастлива. Пазя децата, не искам да ги правя съпричастни, но те не са нито малки, нито групави и разбират всичко. Голямата е на 20, а малката на 14. Нали за да са добре те, трябва да съм добре аз? Наистина много са факторите за да се чувствам така, осъзнавам го и го разбирам, но не мога да си помогна сама...
Виж целия пост
# 121
А как мислиш Алекс, лекарствата, действат ли ти, или не ? И аз искам да живея без лекарства, ама издържам година-две и ме почват разни тревожни мисли пак, страхове, напрежение, и като стигна до депресия, сърцебиене, безсъние и вече започне да ми пречи на работата и в семейството - пак прибягвам до хапчетата. Много доволна останах от антидепресанта Феварин. Сега пак го пия, но сякаш бавно действа. Ще видим, все пак лекарствата от този тип не действат изведнъж, а с натрупване. Лошо е, като човек няма време или финанси да си позволи някакъв релакс.
Виж целия пост
# 122
Аз просто не зная как бих се чувствала без лекарството. Действа ми дотолкова, доколкото притъпява чувствата и емоциите ми. Аз не случайно наричам Ксетанор-а: "Говори си, не ми пречиш". Но съм сигурна, че имам нужда от друго лекарство. Това не ми помага да се чувствам като здрав човек. А ако завиша дозата ще съм постоянно сънлива. Ако пък го спра... не искам да си мисля как ще се чувствам. Категорично отказах да приемам Ривотрил. От него пък не чувствах никакво подобрение на състоянието си. В града, в който живея няма специалисти, а нямам финансовата възможност да ходя  София. И да отида, няма да е повече от веднъж, а то с един път не става. Немислимо е да се случи...
Виж целия пост
# 123
Алекс, наистина много ти се е насъбрало.  Cry Колкото и силен човек да си, това, което изпитваш е съвсем обяснимо. Няма ли как да се свържеш с терапевт поне онлайн? Естествено, че и ние винаги сме насреща, но мисля, че справянето ще е значително по-успешно с помощта на специалист.
За съжаление, живота си няма как да промениш, но справянето се състои в промяна на отношението ти към него. От страх, гняв и борба към приемане.
Въобще, ние всички тук се борим и стремим да контролираме неща, които не подлежат на контрол. Непрекъснато преживяваме миналото и/или се мъчим да предвидим всичко в бъдещето, когато имаме само едно единствено нещо, над което имаме власт и, което би могло да ни даде спокойствие - настоящият момент. Само той е реален и истински наш.
Скоро попаднах на интересна метафора по темата: че се държим така, сякаш се опитваме да караме кола с крак, постоянно натискащ спирачката. И се чудим какво става и защо колата не се държи нормално. И се влачим по всевъзможни сервизи и механиците вдигат рамене - на колата нищо й няма... И ако просто спрем да ръчкаме пустата спирачка, тогава нещата ще си дойдат на мястото.  Simple Smile
Виж целия пост
# 124
Алекс, наистина пробвай с онлайн терапевт, така си спестяваш разходите от пътувания.
Вече много момичета забелязвам, че пишат " Искам да живея нормално, не искам да пия хапчета ". Защо мислите по този начин, хора? Какво като пиете лекарства? Ако с тях се  чувствате добре, не виждам къде точно е проблема. Да живееш нормално няма нищо общо с приемането на лекарства. Това си го правим ние самите. Има хора, които цял живот пият лекарства за кръвно и живеят пълноценно. Жизнени и изпълнени с положителни емоции хора. Има и такива, които не пият нищо и пак са вечно свъсени и оплакващи се от всичко. Защо сте се хванали така за тези лекарства? Не ме разбирайте погрешно, не подтиквам никой да пие, или не. Казвам само, че ако с  лекарствата се чувствате добре и живеете нормално, не виждам какво толкова го мислите пиете ли, не пиете ли. Да, за Ривотрила съм съм съгласна, че трябва да се внимава много с него, понеже води до пристрастяване, но в антидепресантите няма нищо страшно. Споделяла съм много пъти тук, спирала съм ги няколко пъти и последния не беше никак красив. Предпочитам цял живот на лекарства, отколкото пак да попадна в онази дупка, да плача постоянно, да ме е страх дори до тоалетната да ида и да не мога да хапна нищо. Бях 39 кг на 24 години, защото спрях да си пия лекарствата, ето това е страшно, а не антидепресантите. Има хиляди заболявания, които налагат постоянен прием на лекарства с години и те са наистина страшни заболявания. Помислете и от тази гледна точка. Има и друго нещо. Никое лекарство не може да върне пълноценния ви живот, ако вие самите не го искате достатъчно силно. Ако постоянно мислите за проблема си и анализирате всеки симптом, няма как да стане, ако ще и да утроите дозата. Лекарствата само помагат да облекчат физическите симптоми на стреса, работата на психическо ниво е наше задължение. В момента имам познат, който пие Атаракс и Серопрам, изписани от невролог, сега внимание, понеже не пиел достатъчно вода, обезводнявал се и му прилошавало hahaha Попитах го в какво се изразява прилошаването. Оказаха се чисти паник атаки и го попитах защо невролог, защо не е отишъл на психиатър. А той ми се изсмя и каза " Аз не съм луд, че да ми трябва психиатър " . Май трябваше аз да се изсмея след този така умен извод. Та той е убеден, че е от липсата на вода, аз знам, че има паник атаки. Но той живее с тази мисъл, че му няма нищо на психическа основа и се оправя. И предполагам, че понеже не знае истината, никога пак няма да посегне към АД, понеже 90 % от справянето е в психиката и самонагласата. Но много ме издразни заключението, че който ходи на психиатър, значи е луд. Има хора, които нямат никаква представа, че посещението при психиатър и при обикновено джи пи не се различават по абсолютно нищо. И при двамата си казваш оплакванията и ти дават рецепта. Бъркат май психиатрите с психоаналитиците, в което няма лошо, стига да не лепват подобни обидни квалификации.
Виж целия пост
# 125
И аз не разбирам защо се смята, че като ходиш на психиатър или на психоаналитик, и като пиеш хапчета, си "луд" ? Значи ако пиеш хапчета за стомах, бъбреци, щитовидна жлеза- не си луд, но при паник атаки е срамно да приемаш антидепресанти?
И защо всички свързват задължително пиенето на хапчета със сънливост и привикване ? Привиква се към успокоителните (ривотрил, лексотан и подобни, затова те се изписват със зелена рецепта, но те не лекуват, само повишават прага на дразнение), но не и към антидепресантите (те не са със зелена рецепта, и действието им не е просто да отпуснат на момента, както успокоителните, а лекуват с натрупване, обикновено действайки върху серотонина или други гормони в мозъка). Да, антидепресантите имат гадни странични ефекти, при мен например се проявяват не със сънливост, а с друго, което не се проявява при друг човек обаче.

И аз не искам да пия цял живот хапчета. Но ако виждаш, че иначе не е много добре, кое ще предпочетеш? То е същото, като да пиеш цял живот хапчета за регулиране на кръвната захар или за артериалното налягане. Тогава диабетици и хипертоници да спрат лекарствата и да пробват единствено на самовнушение? Самолечението е донякъде, дотам, откъдето започва химията в организма ти и обмяната на веществата.

И посещението при психиатър е същото, както при невролог, ендокринолог, гастроентеролог. Не значи, че си "луд" в онзи тесен смисъл на човек, неосъзнаващ реалността. И на аналитик да ходиш, значи имаш някакъв проблем, с който не успяваш да се справиш сам, и не е срамно.
Виж целия пост
# 126

 Момичета аз съм за лекартсвата..напълно съм съгласна с вас...няма нищо срамни и страшно че приемаш определен вид лекарства,били то и антидепресанти....но всичко е до нашето мислене..вече за пореден път се убеждавам..цяла бременоста изкарах без лекарства,защото трябваше да ги спра тогава и ги спрях изведнъж...но не беше толкова страшно и без тях,защотот мисълта ми се беше насочила към бебето,но сега сл;ед раждането за мое съжаление се наложи да ги почна пак..даже в началото и на ксанакс...освен серопрама....и чакам ли чакам да подейства този антидепресант....
Виж целия пост
# 127
Моля спешно ми препоръчайте добър психотерапевт за гр. София, който да работи с тежки депресии.
Виж целия пост
# 128
Психиатър мога да препоръчам.
Виж целия пост
# 129
Седя и си мисля нещо. Има ли човек, който ви напряга само с присъствието си? Аз установих, че има човек, който ми докарва неспокойствие в 100 % от случаите, когато е наоколо. И не говоря за човек, към който имам някакви по- любовни чувства, даже точно обратното. Просто ми влияе зле на психиката, без дори да ми говори. Неприятен ми е адски много, но и други хора са ми неприятни, а не ми влияят така на нервите, просто не отчитам присъствието им. Опитах се да не отчитам присъствието и на въпросния, но не ми се получава. Направо ми докарва леки ПА и силен дискомфорт.
Виж целия пост
# 130
Здравейте,
Включвам се и аз(за съжаление).Около 2 години от живота ми минаха в борба с това чудо ПР.Уж го бях преборила.А сега -вече 5 год. след като всичко отмина подготвям сватба,много ми е натоварено и притеснено.От известно време чуствам стегнатост в краката ръцете,болят ме мускулите.А оот два дни бе боли корем високо и то само вечер.Мислите ли че пак е стреса?Аз го свързвам само с това.
Успех на всички Hug
Виж целия пост
# 131
Седя и си мисля нещо. Има ли човек, който ви напряга само с присъствието си? Аз установих, че има човек, който ми докарва неспокойствие в 100 % от случаите, когато е наоколо. И не говоря за човек, към който имам някакви по- любовни чувства, даже точно обратното. Просто ми влияе зле на психиката, без дори да ми говори. Неприятен ми е адски много, но и други хора са ми неприятни, а не ми влияят така на нервите, просто не отчитам присъствието им. Опитах се да не отчитам присъствието и на въпросния, но не ми се получава. Направо ми докарва леки ПА и силен дискомфорт.
Когато човек направи своя избор да не изрази чувствата и емоциите си, за да не го разобличат, то те (емоциите) се трансформират в телесни симптоми. По този начин никой не разбира за тях, а човек преживява емоционално чрез тялото. Не човекът ти докарва ПА, а ти сама си я сътворяваш като предпочиташ „да не отчиташ присъствието му”. Отделен е въпросът защо този човек предизвиква в теб негативни чувства.
Виж целия пост
# 132
Здравейте,
Включвам се и аз(за съжаление).Около 2 години от живота ми минаха в борба с това чудо ПР.Уж го бях преборила.А сега -вече 5 год. след като всичко отмина подготвям сватба,много ми е натоварено и притеснено.От известно време чуствам стегнатост в краката ръцете,болят ме мускулите.А оот два дни бе боли корем високо и то само вечер.Мислите ли че пак е стреса?Аз го свързвам само с това.
Успех на всички Hug
Здравей,
Как го беше преборила преди 5 години?
Виж целия пост
# 133
Как го преборих?
Естествено-никакви хапчета не ми помогнаха.Единственото,което ми помогна беше смяната на начина на живот.Разделих се с приятеля ми,които много ме тормозеше,записах се да уча и така постепенно спрях лекарствата,след което спряха и атаките.
Иначе бях доста зле-задушавания,повдигане,изтръпнал език,недостиг на въздух,световъртеж почти непрестанно.Не излизах сама от вкъщи-от страх.Но на вас предполагам това ви е твърде познато за съжаление. Peace
Виж целия пост
# 134
valin, не отчитам присъствието му, понеже ако го отчета, ще стане страшно и много грозно. Няма как да застана срещу някой и да му обясня колко ми е противен, отблъскващ, лицемерен и как искам да изчезне от полезрението ми и да не го виждам никога повече. Все пак сме хора възпитани и такова поведение не подхожда. От благоприличие не съм освободила емоциите. Ако си излея всичко, ще стане голяма интрига, ще бъдат замесени и други хора, ще последват скандали. Едва ли факта, че съм си изляла всичко, ще ми се отрази добре, на фона на грандиозните скандали, които ще избухнат. Просто понякога човек е принуден да търпи неприятен за него човек в името на добрия тон.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия