Паническо разтройство-част 9

  • 94 456
  • 760
# 285
Когато е високо кръвното си е опасно. И трябва да се внимава, но имайте предвид, че познавам хора, които го вдигат в момента, в който започнат да мерят от страх, че е високо и то наистина скача. Ако си е реално високо, най-вероятно си е от нерви и притеснения.
А пък аз съм с ниско по принцип и преди все ми ставаше лошо, даже съм припадала в рейсовете като ученичка. Но в последните години забелязах, че ми е кофти, а кръвното си ми седи 100/70, което за мен е нормално и се оказа, че е от нервите. Като започнах да ги потушавам тях и всичко ми е ок! ooooh!
Добре де, опасно е, ама какво трябва да се направи? Изследвания са правени...
Виж целия пост
# 286
влизам в темата ви за кръвното докато бях бременна взех да вдигам кръвно и то само в лекарския кабинет направо луда работа и така докато родих доки даже хапчета ми беше изписал човека Сега даже и не го меря последно беше 90 60 но при лекар го вдигам имали други екземпляри като мен  Laughing
Виж целия пост
# 287
Когато е високо кръвното си е опасно. И трябва да се внимава, но имайте предвид, че познавам хора, които го вдигат в момента, в който започнат да мерят от страх, че е високо и то наистина скача. Ако си е реално високо, най-вероятно си е от нерви и притеснения.
А пък аз съм с ниско по принцип и преди все ми ставаше лошо, даже съм припадала в рейсовете като ученичка. Но в последните години забелязах, че ми е кофти, а кръвното си ми седи 100/70, което за мен е нормално и се оказа, че е от нервите. Като започнах да ги потушавам тях и всичко ми е ок! ooooh!
Добре де, опасно е, ама какво трябва да се направи? Изследвания са правени...

Кардиолог може да ти каже какво се прави. Най-вероятно се пият някакви хапчета. И както всички доктори казват - тегли една майна на всичко. Не, че аз го правя, но поне човек трябва да опита. Peace
Виж целия пост
# 288
На мен всички лекари ми казват никво мерене, психосоматично го вдигам щото го мисля, а ма пусти и мозък, щрака ли щрака. Скъсах се да си искам лекарства за кръвно, ама не даваааааат, лоши хора  Laughing
Виж целия пост
# 289
Когато е високо кръвното си е опасно. И трябва да се внимава, но имайте предвид, че познавам хора, които го вдигат в момента, в който започнат да мерят от страх, че е високо и то наистина скача. Ако си е реално високо, най-вероятно си е от нерви и притеснения.
А пък аз съм с ниско по принцип и преди все ми ставаше лошо, даже съм припадала в рейсовете като ученичка. Но в последните години забелязах, че ми е кофти, а кръвното си ми седи 100/70, което за мен е нормално и се оказа, че е от нервите. Като започнах да ги потушавам тях и всичко ми е ок! ooooh!
Добре де, опасно е, ама какво трябва да се направи? Изследвания са правени...

Кардиолог може да ти каже какво се прави. Най-вероятно се пият някакви хапчета. И както всички доктори казват - тегли една майна на всичко. Не, че аз го правя, но поне човек трябва да опита. Peace
Кардиолозите казват - НИЩО! Проблемът не бил кардиологичен и това е!
Виж целия пост
# 290
АДРЕНАЛИН ГАДЕН  Mr. Green
Виж целия пост
# 291
Здравейте, момичета! Отдавна не съм се включвала, но ви следя. Причината за дългото ми отсъствие от форума е завършването на второто ми висше образование и вече последния напън от изпити, дипломни работи и други такива стресори  Laughing. Вчера беше най-тежкият ми изпит, е взех го и с доста висока оценка (една от най-високите в групата). Разбира се, на път за университета взе да ми премалява, да ми изтръпва и да се схваща лявата ръка. Но не се поддадох на паниката, казах си: "Ти си направила всичко по силите си за добра подготовка за изпита, няма начин да се провалиш (страхът от провал е един от най-ужасните ми страхове)!" Влязох на изпит и той взе, че излезе успешен  Laughing. Пиша ви всичко това не да се хваля, а да ви вдъхна самоувереност и наистина причината е в главите ни. Като ме налегне някаква песимистична мисъл и зацикля над нея, или започвам да се панирам, изведнъж спирам мисловния процес и си казвам:"чакай сега, дори и да се случи (нещото, от което се страхувам), какво от това, няма непоправими неща" и нещата наистина се случват. За справяне с ПА практикувам и някаква енергична дейност - чистене, пране, лъскане, разходка до пълна умора или пък си осигурявам някакво културно развлечение - концерт, кино, театър. Спрях да ходя по доктори за най-малкото нещо! Просто вярвайте повече в себе си, щом аз мога, значи и вие го можете!
Виж целия пост
# 292
mmz,честито за изпита Simple Smile)) браво и за другото!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Виж целия пост
# 293
mmz е това е пост за показ. Браво, сега да си намериш и хубава работа, която те удовлетворява. Ако имаш да е още по-добра! Peace
Виж целия пост
# 294
mmz ЧЕСТИТО!! УСПЕХ!!
Също като теб се опитвам по този начин, но не винаги успявам...Страховете май ми идват в малко-повече..а и тази жегааааа ме довършва, все едно, че се лепи по мен.
Заваля дъжд, това е хубаво.
Виж целия пост
# 295
Никой не е казал, че е лесно  Simple Smile . ПР ме научи да позабавям малко ход, да не бъда толкова критична към себе си, да си позволявам малки провали и да си казвам:"е, и какво от това?!". АД пих само 4 дни - чувствах се ужасно зле, продължих с хомеопатия. Сега като ме хванат нервите, си вземам от предписаното за такива случаи хомеопатично лекарство, чета доста по темата. Дано да съм се справила с ПР, а да не е само някакъв светъл период! Мисля си, че всеки човек поне веднъж в живота си е получавал ПА, въпросът е, може би, в това каква е нагласата на психиката как да реагира на силно емоционално напрежение.
Виж целия пост
# 296
Момичета, успях да ви изчета. Във всеки пост намирам нещо, което и аз съм преживяла. Тази гадост толкова ни ограничава живота, че само, който не я е изпитал, не може и да си представи. А да не говорим за разбирането и подкрепата. Аз я намирам само в една много близка приятелка и в този форум.  Hug
Толкова ми е самотно на моменти.  Sad
Виж целия пост
# 297
Seaa и аз съм така, отчаяна,самотна,депресирана и разочарована от себе си Sad питам се, как да не мога да се справя с този страх, да му позволя да съсипе живота ми.
Сега съм решила да посещавам психолог, говорих с него и той ми каза, че ще се справим двамата заедно.Раздвоена съм, как може някой с думи да ме излекува щом лекарствата не могат.
Момичета пишете ми, кажете ми нещо обнадеждаващо, трябва да вярвам на лечението с психолога, а не съм сигурна дори в него-той е последната ми надежда.
После не знам......Това ли е бъдещето ми, кризи и стоене в къщи докато умра,неееее, не го искам....
Искам да живея нормално, да имам семейство и деца cryда съм щастлива......
Виж целия пост
# 298
Ох, аз се разписвам в тази тема.
Имам много страхове, но най-ужасния, който ме терзае в момента е страхът ми от високо. Имаме апартамент, който е на 6 ет. и мен ме е страх да ходя там. Когато се кача горе имам чувството, че ще пропадна, нямам здрава основа и се държа за стените и мебелите, а когато сляза долу имам усещането, че съм в безтегловност и ще полетя и приклякам и се държа за нещо си. Едва се успокоявам. Взимам валидоли и какво ли не.
Тези страхове наистина много ограничават живота.
Кажете ми как да го преодолея?
Виж целия пост
# 299
Аз съм за психилозите, стига да са добри и с опит в ПР. Има такива. Не че съм против лекарствата, понякога сигурно без тях не може, но това не значи че лекуват, само залъгвам мозъка. Любов4е и Муслонка, ако имате възможност финансова де, правете терапия, тя ще разкъса тия тъи наречени връзки в подсъзнанието, които карат мозъка да ни дава фалшиви сигнали за опасност. лекарствата това не го могат, те само отлагат във времето. И аз съм на АД, но ги спирам, защото с тях и без тях все тая. Ако имам възможност веднага ще се срещна с психолог, но тук ми е супер скъпо.Горе главата момичета, един ден всичко ще ни е наред и няма да се страхуваме вече и само от нас зависи, колко скоро ще е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия