Защо постоянно ме обижда и не ме уважава???

Това, че постоянно  те обижда, е насилие. Дали ще търпиш, колко ще търпиш и  защо  търпиш- това са въпроси,  на които само ти можеш да дадеш отговор.Имай предвид, че колкото повече  търпиш и не санкционираш подобно поведение, толкова по- зле ще става.

Това, че не те уважава..хм...аз съм  на  особено мнение  за уважението.
Никой не е длъжен да уважава другия по презумпция. Уважението, според мен, трябва  да се спечели. Крайно нелепо  ми звучи , когато  чуя, следното твърдение "Ама  аз  съм ти еди какъв си/ еди каква си и ти си длъжен/ длъжна  да ме уважаващ". Нищо подобно. Ако си човек, който е заслужил уважение, ще го получиш. Ако не си, няма  защо  да  се сърдиш на  онзи, който не ти  го засвидетелства. В същото време и ти не си длъжна  да  уважаваш някой, щото така трябвало. Уважението е чест и привилегия, която не всеки  може да получи.Нищо лично.
Как се печели  уважение? Нямам  готова рецепта. Аз самата  съм  твърда, категорична, знам какво искам, знам как да го постигна, държа на своето / ако съм сигурна, че съм права/, правя компромиси, когато  си  заслужава,  санкционирам, когато  се премине  предела  на търпението ми. Не знам далли мъжът ми ме уважава / или се страхува от мен /, но обидна  дума от него  по свой адрес за  тези почти десет години не съм  чула. А аз съм проклета-лазила съм  му по нервите / понякога умишлено, признавам / вбесявала съм го, гневил се е, удрял е от ярост стената  дори.

Това, че ти помага или не  ти помага с детето, според мен, няма общо с уважението  към теб. Баща, който   обича детето  си, участва  по всякакъв начин в грижите за него, и то  по собствена  воля, а не щото някой го принуждава.
Баща, който  не е осъзнал функциите си на  такъв, се измъква  по  допирателната  и се прави  на ощипана мома всеки път, когато  трябва  да  се позанимае  с дребното. И независимо  от гръмките декларации, които прави, такъв дистанциран  баща  за мен  не струва пет пари.
Дано съм ти била  от полза.

бих допълнила само, че аз не бих могла да уважавам човек, който позволява да го ползват за изтривалка. рано или късно, бих започнала да го възприемам точно като такава. може би бих изпитвала съжаление, но не и уважение.

Радвам се, че авторката на поста най-вероятно е престанала да чете вредните отговори, а на цитатите по-долу бих отговорила със следната поговорка:
"Змията винаги твърди, че хапе с лечебна цел."



И аз съм на мнение, че за да те уважават другите, трябва да се уважаваш първо ти самата. bouquet
Tова, че не те уважава..хм...аз съм  на  особено мнение  за уважението.
Никой не е длъжен да уважава другия по презумпция. Уважението, според мен, трябва  да се спечели. Крайно нелепо  ми звучи , когато  чуя, следното твърдение "Ама  аз  съм ти еди какъв си/ еди каква си и ти си длъжен/ длъжна  да ме уважаващ". Нищо подобно. Ако си човек, който е заслужил уважение, ще го получиш. Ако не си, няма  защо  да  се сърдиш на  онзи, който не ти  го засвидетелства. В същото време и ти не си длъжна  да  уважаваш някой, щото така трябвало. Уважението е чест и привилегия, която не всеки  може да получи.Нищо лично.

бих допълнила само, че аз не бих могла да уважавам човек, който позволява да го ползват за изтривалка. рано или късно, бих започнала да го възприемам точно като такава. може би бих изпитвала съжаление, но не и уважение.

Толкова брутални и несправедливи отговори прочетох, че не мога да се въздържа. Една жена има смелостта да се разкрие онлайн и да се направи уязвима пред непознати, а повечето от тях подкрепиха ли я? Не мислят ли, че така се присъединяват към неговия тормоз?
Ами щом не я уважава мъжът й, защо е с нея? Всеки уважаващ себе си мъж би напуснал жена, която не е заслужила уважението му. Като не я е напуснал досега, за това какъв е, всеки може да си направи извода.
Това как един мъж кара жената до себе си да се чувства, говори единствено за това какъв е той. Ако не я прави щастлива и си позволява да я тормози, нещата са ясни.

Наистина ли не знаеш?Не казвам, че случаят е такъв, но отговора на въпроса ти може да е- защото му е удобно, защото му е навик, защото няма друг клон, за който за се хване преди да пусне този, защото обича детето и не иска да го зареже и така нататък...

Въпросът ми е риторичен. Странно, че happy_woman не го е разбрала.
Моля модераторът да затвори тази тема или който иска да каже нещо на някого, освен на авторката, да пише на лични.

Виж още веднъж заглавието- жената  не търси  помощ как  да  накара мъжа си да спре да я обижда. Тя пита защо той постоянно я обижда и не я уважава.
С  отговора си аз не съм искала  да я  нараня.
Просто  отговорих  какво мисля по  двата въпроса така, както  ги е задала.
Защо я обижда- ами обижда я, защото му позволява  и не  сакционира  подобно поведение.
Защо не я уважава- ами защото , според мен, не е длъжен .
Ти, Варна 70, заявяваш, че всеки уважаващ  себе си мъж би напуснал  жена, която не е заслужила уважението му.
А не  е ли  логично една уважаваща себе си жена  да напусне мъж, който според нея  не й дава уважението, което тя заслужава?

Става дума за емпатия и подкрепа, не за логика. Във връзка с това, още веднъж ще цитирам поговорката:
"Змията винаги твърди, че хапе с лечебна цел."
Всеки може да се окаже в ситуация, в която е жертва и нито ще му е приятно, нито ще се гордее с това.
Моля ако някой иска да ми отговори, да пише на лични съобщения.

Varna70, заглавието на темата представлява въпрос, на който всеки има право да отговори според собствения си опит, наблюдения и принципи.Не е поискана подкрепа.Авторката / а дали не си ти, защото явно приемаш мненията твърде лично, и си активна само и единствено в тази тема/ не е помолила да пишат само тези, които биха й казали, че обидите са един вид израз на любовта и уважението на съпруга й.Вероятно с лечебна цел се очаква да й се казва, че такова отношение е нормално, че не е проблем, и че въпросния човек с времето ще започне да използва само мили обръщения.Или-че авторката е в състояние да ПРОМЕНИ една изградила се личност, която може би не желае да се промени?Е, съжалявам, но не бих изразила подобно мнение.

Съгласна съм, че всеки има право на мнение, както и на избор дали изобщо да го сподели, ако това би засегнало някого. "Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб." Това всички го знаем.
Със сигурност жената не е вчерашна и си мисли отровните неща от мненията на някои в тази тема, а именно, че не уважава себе си, че позволява неуважително отношение и т.н., така че няма нужда да се налива повече масло в огъня.
Помолих тези, които имат да ми казват нещо да ми пишат, но не във форума, но май този, който приема нещата лично, е happy_woman , а не аз.

Аз пък съм несъгласна с вас, и се надявам авторката да прочете и моя отговор.
Ние имахме подобен проблем със съпруга ми, не е стигал до крайности, но се държеше доста неприятно, непрекъснато се заяждаше с мен, не уважаваше мнението ми, дразнеше ме адски, все нещо мрънкаше, все нещо искаше, все нещо не му изнасяше. И аз като теб върша всичко вкъщи, което смятам за АБСОЛЮТНО нормално, съпругът ми работи по 16 часа дневно, когато отношенията ни са нормални, никога не ми е отказвал помощ, аз ставам нощем за бебето и мисля, че така е редно. Та в онзи период също не ми е отказвал помощ, но за две прахосмукачки мрънка един час пред приятели, което естествено ужасно ме подразни, а и веднъж ми кресна, че бебето го събудило   Нещата са коренно различни сега, продължава да ме дразни от време на време, но те мъжете са си дразнители Та на въпроса ми какво да направиш-прати го командировка някъде за три седмици или ти замини някъде, на нас временната "раздяла" много добре ни подейства, успокоихме се и двамата Не се самозаблуждавам, че пак няма да имаме подобни проблеми. Ние се оженихме след кратко познанство, и ни отнема доста време опознаването и нагаждането един към друг. Всеки си има лошите моменти, но по един или друг начин се преодоляват, не знам от хормоните или от какво, но и на мен ми се случва да се държа грубо с него, след това осъзнавам грешката си и се извинявам, но никак не се гордея с постъпките си. Та дайте си шанс, ако човекът си заслужава....моят поне си заслужава

голям майтап 

 С огромна тъга и неудобство ще се запиша в темата

Зная че за хора на които не се е случвало е направо неадекватна позицията обиждат те, а ти не късаш обаче надеждата и вярата са неща, които си отиват от човек когато той сам вземе решение да ги пусне

Да се смееш ли, да плачеш ли на такъв въпрос ??
Веднага се аргументирам - отговорът се съдържа във въпроса  "..постоянно ме обижда".Ами щом е постоянно, значи сте го позволили веднъж, дваж.....защо ВИЕ продължавате да позволявате    - това просто няма да спре.Даже още нещо - И ВЕДНЪЖ не трябва да се позволява - тогава няма да има "постоянно".
Такова поведение се прехвърля и върху децата впоследствие - майката дава лош пример как се търпят унижения, бащата дава лош пример как се унижава. Такава връзка трябва да бъде прекратена - стига да има приятели и подкрепа отстрани.

Животът е кратък - уважавайте го !Както уважавайте и децата си -. те искат да знаят, че майка им е уважавана и обичана от съпруга си, както и обратното. Освен ако по някаква причина на вас двамата тази абсурдна ситуация не ви харесва по някакъв начин?...Тогава обаче темата се променя. И само не говорета за любов - никаква любов не е по-важна от децата ви, всичко друго се преодолява.Нещастното дете или болното дете - не, не дай си Боже вината да е в нас, родителите. Успех!

Опа...пак патардии, ей няма и една тема без да се сдърпа ме , сега разбирам защо мъжете вече не ни уважават.стана ли сме едни кокошки дето спорят коя да седне първо на полока , трябва да се подкрепяме не да си вадим очите.днес ни има утре ни няма , защо да си губим времето като злобеем една с/у друга.
Към авторката , ако още чета-в подобна среда съм понякога , като му избият ангелите на моя започва да се заяжда с мен и да ме обижда.по принцип ми помага , но ядосам ли го( и аз не знам с какво)вдига ръце и цял ден си бара....нали това наистина убива любовна в огромна степен , той винаги си е бил такъв просто в началото всичко е хубаво и ти не виждаш това , но паднат ли розовите очила живота става безцветен.Поне бързо му минава на моя и ако днес не пипне нищо , утре сутрината ще е направил закуска и ще ми помага.
Трябва сама да решиш-искаш ли да пропилеш живота си като роб на някого , вместо да си обичана и зачитана като съпруга и жена.ако имаш майка и баща , на които да разчиташ-може би аз не бих се колебала и бих се махнала , защото съм го правила веднъж ,когато ми беше кипнало си събрах багажа и си тръгнах...ела да видиш как ми плачеше на вратата