Това, че не те уважава..хм...аз съм на особено мнение за уважението.
Никой не е длъжен да уважава другия по презумпция. Уважението, според мен, трябва да се спечели. Крайно нелепо ми звучи , когато чуя, следното твърдение "Ама аз съм ти еди какъв си/ еди каква си и ти си длъжен/ длъжна да ме уважаващ". Нищо подобно. Ако си човек, който е заслужил уважение, ще го получиш. Ако не си, няма защо да се сърдиш на онзи, който не ти го засвидетелства. В същото време и ти не си длъжна да уважаваш някой, щото така трябвало. Уважението е чест и привилегия, която не всеки може да получи.Нищо лично.
Как се печели уважение? Нямам готова рецепта. Аз самата съм твърда, категорична, знам какво искам, знам как да го постигна, държа на своето / ако съм сигурна, че съм права/, правя компромиси, когато си заслужава, санкционирам, когато се премине предела на търпението ми. Не знам далли мъжът ми ме уважава / или се страхува от мен
Това, че ти помага или не ти помага с детето, според мен, няма общо с уважението към теб. Баща, който обича детето си, участва по всякакъв начин в грижите за него, и то по собствена воля, а не щото някой го принуждава.
Баща, който не е осъзнал функциите си на такъв, се измъква по допирателната и се прави на ощипана мома всеки път, когато трябва да се позанимае с дребното. И независимо от гръмките декларации, които прави, такъв дистанциран баща за мен не струва пет пари.
Дано съм ти била от полза.

Нещата са коренно различни сега, продължава да ме дразни от време на време, но те мъжете са си дразнители
Та на въпроса ми какво да направиш-прати го командировка някъде за три седмици
или ти замини някъде, на нас временната "раздяла" много добре ни подейства, успокоихме се и двамата
Не се самозаблуждавам, че пак няма да имаме подобни проблеми. Ние се оженихме след кратко познанство, и ни отнема доста време опознаването и нагаждането един към друг. Всеки си има лошите моменти, но по един или друг начин се преодоляват, не знам от хормоните или от какво, но и на мен ми се случва да се държа грубо с него, след това осъзнавам грешката си и се извинявам, но никак не се гордея с постъпките си. Та дайте си шанс, ако човекът си заслужава....моят поне си заслужава
това наистина убива любовна в огромна степен , той винаги си е бил такъв просто в началото всичко е хубаво и ти не виждаш това , но паднат ли розовите очила живота става безцветен.Поне бързо му минава на моя и ако днес не пипне нищо , утре сутрината ще е направил закуска и ще ми помага.