Мами в чужбина на работа

Аз не бих тръгнала на твое място. То много зависи и до колко можеш да разчиташ че мъжа ти ще се справи с гледането на толкова малко дете. Моят примерно не смее да й сложи свещичка, когато е болна, преди месец се наложи, аз не можах да изляза от работа и пратих братовчедка ми. А и щом работата ти тук е сравнително добре платена, защо да рискуваш да я загубиш? Иначе мнението ми е че няма как да накараш насила половинката си да замине, без значение дали става въпрос за жена или за мъж. Ако и двамата не искате, мислете за други варианти - допълнителна работа или смяна на работата тук, предоговаряне на кредитите, нама;ляване на разходите и т.н.

Ами щом парите не стигат,значи има проблем!Ако не достигат с малко-малък проблем,намирате допълнителен доход(допълнителна работа,почасова,по интернет),или ограничавате разходите(сметки,илизания,почивки) или използвате труда на скучаеща баба за гледане на детето!Ако обаче не достигат с много-тогава опцията е една-заминавате заедно,независимо кой от двамата ще си намери пръв работа.Вие сте партньори и е все едно,имате равни права и задължения!За детето е еднакво трудно да расте без баща или без майка!Раздялата не е опция,ако искаш семейство!Така мисля аз,а може би и съпруга ти,затова да ти е предложил да отидеш ти,за да премислиш нещата!Попитай го!   За протокола: в чужбина съм и заминах заедно с мъжа си преди 5 години,когато той реши да си опита късмета навън.В България имах що-годе добре платена работа,която зарязах и не съжалявам !                                                               

Съчувствам ти! Твои ли са заемите...ако аз трябва да си оставя децата за повече от месец примерно...душата ще ми изгори. Макар в един момент да преодолееш болката, макар в един моент да спрат сълзите ти...на детето ти кой ще изтрие сълзите? Не знам в каква ситуация живееш, но това е ангажимент според мен на съпруга ти- та ти след 2 години няма да познаваш детето...

Егати и мъжа. 
Бих го навряла на кучето в г*за само като ми спомене.

На този мъж хич не му пука за теб, така ми се струва, а и за детето едва ли толкова.

Не бих оставила 2 годишното си дете в никакъв случай. Щом му предстои тръгване на градина ще има още по голяма нужда от теб.
Мъжът ти да не прехвърля отговорността по заемите само върху теб, ами да се вземе в ръце и да си бие камшика за чужбина, ако работата му тук не е толкова жизненоважна.
Но има и друго, за чужбина не се заминава толкова лесно, хващаш си сака и тръгваш.
Всъщност имате ли някакъв вариант за заминаване в чужбина?

за него нямало бил търсил,а мен ме праща при една позната в Белгия,но има една подробност,че е от фирма и се чака ред и няма да бъда при познатата.Иначе си има и договор и губя досегашната си работа.Ипотеката е на двамата,потребителския негов и овърдравта е мой.Аз твърдо му заявих,че няма да си оставя детето.

Не прави нищо, което самата ти не искаш. Виж го ти, ще праща жена си тук и там, вместо да търси той изход от ситуацията .

Провери дали няма възможност да си пуснеш наплатена, а там да те назначат на граждански напр.
Според мен пък като цяло идеята не е лоша, но щом ти самата нямаш желание, е съвсем друго. Освен това Белгия е една от цивилизованите държави, далече от всички помии на Южна и Източна Европа. Установяваш се първия месец, пооглеждаш се, разучаваш и на втория вземаш и детето при теб. Когато си там на място все от някъде ще изскочи опция за работа и за него - все пак човек създава контакти.
В Белгия не знам как стоят нещата, но в  Германия напр. всяко дете, което има адресна регистрация там, получава детски, независимо на коя държава е гражданин, отпуска се и парична помощ за детска градина. Има карти за семейни намаления за доходи под определена граница - за посещения на музеи, зоологически, басейни, библиотеки и т.н.

Аз лично бих заминала за Германия или Австрия (много зависи разбира се и каква е работата), но си гледам сама детето и няма на кого да го оставя. Ако са 4 дни - ок, ще остане при баба си и дядо си, но за месец-два, не. Иначе от есента мисля по този вариант...

Моя приятелка заедно с мъжа й бяха за 2 месеца в Иран, месец след като детето тръгна на градина. Гледаха го родителите й - тя много се двоумеше, даже се консултира с психолог, но в крайна сметка всичко мина повече от добре. Дори детето беше по-спокойно така, че иначе и двамата работят на смени и детето не знаеше общо взето в коя къща ще се събуди. Естествено при тях става дума за кратък период.

Успокой малко емоциите и прецени трезво, а иначе ти си знаеш най-добре дали изобщо можеш да вирееш в чужбина.

там е работата,че праща само мен там някъде си,а той щял да се оправя с малкия.Аз да съм изпращала пари само за кредита,а другите да съм ги спестявала(ми го казва той дето един лев не може да свърти)като напомням,че аз нося двойно

ккс, не го слушай. Манипулира те да направиш това което на него не му стиска. 

на моменти се държи така,като че ли аз и нашите сме длъжни да даваме и даваме(купила съм някоя глезотия,ама защо не взе и онова)това какво му се вика?

Оф, поредната тема , за поредния поплювковец, дето не може или не иска да си извади ръцете от д-то и да поеме отговорност за семейството, дето е създал....
Значи, жена му да ходи да блъска денонощно сред непознати,да печели пари , пък той да не си разваля рахата тук:работа от 8 до 5 (предполагам), срещички с приятелчета, сигурно и детето ще тропоса на някоя баба......
И интересно как за него нямало работа навън?       Кеф му шофьор-доставчик, кеф му в строителство, кеф му в кухните на ресторанти, кеф му в земеделието (сега лятото)...
Вчера се възмутих на изявлението на някакъв поп "Хвърляйте камъни по гейовете!"....
Ама ей на таквиз мъже им трябва по една яка дряновица, и по сто -на голо.Да им дойде акъла в главата.....

kks71, извинявай, че съм толкова рязка, ама .....