Връщане на работа и тъгуване за детето

Публикувана: 22 юни 2012, 14:39 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2012, 12:49 ч.

8 016
83

Love_fairy - Потребител

Потребител

22 юни 2012, 14:39 ч.

Здравейте !

Предстои ми да се върна на работа в края на другия месец. От известно време мисля и колкото и да се опитвам да се успокоя, че това рано или късно трябва да се случи, ми присяда буца в гърлото.
Няма да изненадам никой като кажа, че обичам и обожавам дъщеря си. Обичам всичко, което правим заедно, дори и на моменти да ми е било трудно. Ето сега пиша и сълзите ми текат по бузите...
Питам и майка ми - дали моята дъщеря ще ме обича след като тръгна на работа. Тя ме успокоява, разбира се. Нали и тя е ходила на работа, а ето, че аз я обичам.
Мисля си даже, че за дъщеря ми адаптацията ще е по-лесна. Ще я гледа първо моята майка 1 месец, после свекърва ми. Ще бъдат вкъщи и ще си я виждам всеки ден. Даже обмислях да тичам в обедната почивка до вкъщи, но това май няма да е добър вариант...

Въпросът ми е трудно ли се свиква с новото ежедневие?

Ще допълвам, че много се разстроих и не мога да си подредя мислите...

Извинявам се, ако темата не е за тук Hug

Hug

Виж целия пост

svetlana manoleva

Потребител

# 1 22 юни 2012, 14:50 ч.

Разбирам те, защото и аз се наложи да почна работа рано, още детето беше на 9 месеца. Тъй като възможността за работа е добра, не се поколебах дали да работя, щом има кой да гледа детето (свекърва ми). Но и аз като теб се питам дали и доколко (в сравнение с жената, която го гледа) ще ме обича? Не знам как да ти отговоря, беше ми доста трудно в началото да тръгвам сутрин на работа, малкото плачкаше, но вече и той е спокоен, и аз. Така съм и по-пълноценна, успяваме да се справим финансово (иначе излизахме все на червено), и контактувам с хора и т.н. Вечерите ми са за детето, макар че това са някакви около 3 часа и половина, добре, че са събота и неделя.

Виж целия пост

Регистриран

# 2 22 юни 2012, 15:20 ч.

Да, трудно е, но се свиква. Колкото за обичта на дъщеря ти - разбира се, че ще те обича след като тръгнеш на работа! Моите също са гледани от майка ми и не са ходили на градина, и мисълта че тя е с децата много ми помагаше на мен лично. Моят съвет е да не показваш на детето че си разстроена от тръгването на работа, така и за нея ще е по-лесно да свикне с промяната. Успех Hug

Hug

Виж целия пост

Потребител

# 3 22 юни 2012, 15:21 ч.

Тръгнах, когато беше на 11 месеца. В противен случай можеше да изгубя работата си, на която много държа. Тъжно ми беше, но бързо се преодоля. Все пак нали вечерта се прибирам при него...
На работа се почувствах прекрасно, сред колегите, активна и социална. Да се има предвид, че съм на 40 години, работила през цялото време, с много контакти, събития с приятели, едно пораснало дете и доста отхвърлени ангажименти, и продължителното заседяване вкъщи не ми се отразява добре. На детенце не му пукаше, защото беше ( и още си е) прекалено малко. Гледа го свекърва ми, а като се прибера, изцяло му се отдавам, за да наваксаме деня. Събота и неделя също. Излизам много рано и още спи, но се е случвало да се събуди и разплаче - тогава тръгвам с примряло сърце. От месец даже не е при нас, а на село с баба и дядо и ходим до там през ден ( в дугите дни - с баткото, нали и той ни е дете). Като се прибирам от работа и видя другите майки с децата на разходка, а моето го няма.... ooooh!

ooooh!

Tired

...Но всичко минава и се преживява. Има си и своите предимства ( например приятно изживяване пред дисплея на банкомата ) ! Laughing

Laughing

Peace

А, забравих момента с обичта: като се прибера и никой друг не съществува вече за него (Което пък за мен не е много гот понякога Grinning

Grinning

).

Виж целия пост

Деси@Димитрова

Редовен потребител

# 4 22 юни 2012, 16:37 ч.

Не тръгнах. Сега съжалявам.....
Ще се справиш....Много ми домъчня докато те четох....

Виж целия пост

Пристрастен

# 5 22 юни 2012, 16:48 ч.

Трудничко е, forest, но ако си харесваш работата, колегите, работната среда - ще свикнете бързо и двете. Има време вечер, особено сега, през лятото, имате целия уикенд.
И с първото, и с второто си дете се върнах на работа след първата им годинка и не съм съжалила по никакъв начин.
Късмет! Hug

Hug

Виж целия пост

L

# 6 22 юни 2012, 17:07 ч.

С първото дете работих до последно преди раждане и тръгнах отново когато беше на 2 мес. с огромно удоволствие. Беше ми писнал затворническия живот между кърмения и пелени.

С второто един ден не бих останала и един ден на длъжност кърмачка и гледачка. Сигурно и от родилното ще работя като се знам. Joy

Joy

Какво общо има седенето вкъщи до бебето с любовта към него и още повече с неговата любов към майката нещо изобщо не го асимилирам. Crazy

Crazy

Виж целия пост

N

# 7 22 юни 2012, 17:25 ч.

Притеснението за любовта е само в твоята глава, миличка. Има си психологически модели за връзката към майката, които не могат да бъдат изместени от никакви хора, които гледат детето или се грижат за него. Включително в случаи, в които детето има лоши отношения с майката при големи деца, то проявява явни симптоми на липса на майка. Вариант мястото на майката да се заеме от друг човек няма. Без значение, дали майката отглежда детето или не. Без значение дали майката дори е агресивна към детето. Каквото и да говори или прави то. Човешка психология. така сме създадени.

Виж целия пост

Little Evil

Ентусиаст

# 8 22 юни 2012, 17:49 ч.

С голяма радост тръгнах след първата годинка, не съм имала никакви угризения или депресия, направо се родих...динамично, срещаш се с големи хора. Ако бях останала още у дома...със сигурност щях да изкукам.

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 9 22 юни 2012, 18:24 ч.

С желание с върнах на бачкане Wink

Wink

не съм тъгувала Rolling Eyes

Rolling Eyes

Имах само притеснения относно адаптирането на детенце в яслата Wink

Wink

твоето поне ще е поверено на баби Wink

Wink

Не си нито първата нито последата , ще свикнеш Grinning

Grinning

ако искаш де Whistling

Whistling

Виж целия пост

Пристрастен

# 10 22 юни 2012, 18:28 ч.

Изобщо не съм драматизирала, когато се върнах на работа. Детето ми беше на годинка и три месеца. Прабаба й я гледаше вкъщи, чак докато навърши 3 год. и 2 м. и тръгна на градина.
За мен дори беше разтоварващ период, тъй като имах нужда да се откъсна малко от вкъщи, защото се чувствах тотално затъпяла.
Никога не съм се страхувала, че детето може да заобича бабата повече от мен - това са пълни глупости.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 11 22 юни 2012, 18:39 ч.

Цитат на: Lizet33 в пт, 22 юни 2012, 17:07

С първото дете работих до последно преди раждане и тръгнах отново когато беше на 2 мес. с огромно удоволствие. Беше ми писнал затворническия живот между кърмения и пелени.

Защо изобщо си го родила, след като приемаш майчинството като Наказание? Shocked

Shocked

forest_veil ,
аз от 8-месечна до 6-годишна възраст съм гледана от баба си, на село.Виждах майка си само събота и неделя,рядко и през седмицата.
Като изключа децата си, никого не съм обичала повече от мама (светла й памет).
Детенцето ти ще те обича.Само притеснението ще ти остане....

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 12 22 юни 2012, 18:47 ч.

Ехей

Wink

тук вс. сте с подкрепление ... от баби Whistling

Whistling

Даже и потребителката дето все сама се оправя Laughing

Laughing

нескрито ви 'ЗаВидоХ" Sunglasses

Sunglasses

п.п. не съм за тук Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

L

# 13 22 юни 2012, 18:53 ч.

Да се върнеш на работа преди първата годинка рано ли се води? На мен ми се струва, че само в България сме свикнали на такива щедри периоди за отглеждане на дете.

Извинявам се за спама на авторката. Peace

Peace

Виж целия пост

Little Evil

Ентусиаст

# 14 22 юни 2012, 19:00 ч.

Цитат на: Desss в пт, 22 юни 2012, 18:47

Ехей

Wink

тук вс. сте с подкрепление ... от баби Whistling

Whistling

Даже и потребителката дето все сама се оправя Laughing

Laughing

нескрито ви 'ЗаВидоХ" Sunglasses

Sunglasses

п.п. не съм за тук Mr. Green

Mr. Green

AAA, аз не съм с баби. Наех сестра ми за детегледачка. За моето шиле не се намери ясла.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Кайенски пипер за растеж на косата ?

401
4

Козметика и мода

Второ дете, нова работа и още нещо...

7 318
42

Лични и семейни отношения

Какво сънува "Той" нощес

9 421
72

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.