Връщане на работа и тъгуване за детето

  • 8 020
  • 83
# 75
От няколко дена сме на гости на свекърите в Лом. Ходихме 2-3 пъти с мъжа ми на плаж следобед и там ме мъчеше чувството за вина  Tired Реално Габи е била без нас не повече от 3 часа, ама моите мисли все при нея бяха...Мъжът ми ме успокоява с думите - 'нали не сме я оставили на съседката  Mr. Green' . Всъщност Габи много добре си изкарва тук - има си люлка в двора, басейнче и страхотна полянка, на която да тича + вързано куче, което обожава да гледа и да му бау-ка насреща  Blush
Краят на месеца наближава и се надявам да не изперкам от мисли преди и особено след това  Crazy
Виж целия пост
# 76
Ето ме и мен  Hug

От понеделник тръгнах на работа. Беше ми мъчно на тръгване от вкъщи, но на работа е много интензивно и времето минава по-бързо. Сутрин сме заедно с Габи поне по 1 час, което определено е хубав стар на деня. Мама ми пише от време на време, когато има възможност и особено след като приспи Габи на обяд и се чувствам по-спокойна.
Дано и със свекърва ми нещата се наредят добре, защото тя ще помага основно.

Много благодаря за подкрепата и ще ви държа в течение   bouquet

П.С. Тази вечер я приспивах и тя ме придърпа с ръчичка, за да ме гушне  Heart Eyes Определено страховете ми, че няма да ме обича се разсейват в такива моменти  Blush
Виж целия пост
# 77
Добро начало.Успех! Hug
Виж целия пост
# 78
forest_veil, тръгнах на работа, когато Йоана стана на 1г и1 месец. Гледа я детегледачка, а до тогава е била всеки ден с мен. От тогава до сега не съм забелязала промяна в детето и най-вече в чувствата й към мен. Като се прибера е голяма радост. Забавляваме се час два и си идва и баща й, къпят се заедно, после вечеря и сън. Сутрин имаме около час заедно и после идва гледачката. Тя толкова се е привързала към нея, че сама я посреща вече и я гушка. Не съжалявам за решението си.
Виж целия пост
# 79
Не съм спирала да работя, когато родих. Правех го от вкъщи, докато на 2 години не я дадох на ясла. Честно да кажа олекна ми. Докато двете бяхме в къщи беше много трудно. Работата ми е на телефон и често говоря с чужденци. Беше изключително неприятно да говоря с китаец например, който и без това трудно разбирам и в същото време детето да реве изтерично, защото не му обръщам внимание.
Виж целия пост
# 80
 newsm10
Всъщност, майчинството е много неща, но всички те включват здравословен санитарен минимум от физическо присъствие. Около 50 г непрекъснати изследователски усилия недвусмислено са доказали, че решаващият фактор за доброто развитие на детето през първата година- не само психически, но и физически, е непрекъснатостта на контакта с майката. Особено важни са първите 6 месеца на последователна и непрекъсната грижа и контакт. В ранното си детство, децата нямат нужда от "вдъхновяващия пример на майката", а просто от нейното присъствие и адекватност. Едногодишно присъствие на майката до детето не е "щедрост", а разумна грижа за психичното и физическото здраве на следващото поколение. 

Съчувствам на авторката  Hug, мога да си представя какво преживява. Спокойно, всъщност решаващата година в изграждането на човешкото същество е първата, при вас тя вече е зад гърба ви и всичко е наред! Успешно адаптиране на всички в уравнението   bouquet

Newsm10
Не разбирам защо всички приемат майчинството само като кърмене, смяна на пелени и глупави разговори за пюрета???

Това е  най-важния период  в израстването на детето, тясната връзка с майката е жизнено необходима.
Няма да доказвам научно, просто бях изумена от толкова много отговори на майки, които нямат търпение да се върнат на работа много преди навършване на 1 година на детето.
Мили мами, не знаете какво изпускате. Няма нищо общо с това вечер да се приберете и да го нагушкате. Това е един изумителен процес, в който вие въвеждате вашето дете в заобикалящия го свят, създавате личност, а не просто сменяте памперси.  Вие сте неговия свят , неговата сигурност!

На мен лично това са били най- щастливите моменти в живота ми. Когато се отдаваш изцяло на едно същество и на семейството ти.

Работата няма да избяга. Ако погледнете  дори и малко по- философски кое най- важното в живота ? А ако някои от вас отговорят - работата, то , просто ми е жал за тях.



Виж целия пост
# 81
venistefani, не винаги опира до желание, а до това, че ти се налага да работиш. Бих си гледала детето толкова, колкото на нея й е необходимо да е близо до мен, но вечер преди лягане трябва да се яде, с гушкане само не заспива  Peace
Виж целия пост
# 82
venistefani, не винаги опира до желание, а до това, че ти се налага да работиш. Бих си гледала детето толкова, колкото на нея й е необходимо да е близо до мен, но вечер преди лягане трябва да се яде, с гушкане само не заспива  Peace

Карай, карай, ти пък и ти! Как иначе щяхме да разберем колко е важно това и онова....!  Thinking

Виж целия пост
# 83
venistefani, не винаги опира до желание, а до това, че ти се налага да работиш. Бих си гледала детето толкова, колкото на нея й е необходимо да е близо до мен, но вечер преди лягане трябва да се яде, с гушкане само не заспива  Peace

Разбира се , аз не обсъждам този вариант ,когато наистина се налага. Това е нормално, напълно разбираемо , и понякога наистина жизнено необходимо.
Става въпрос ако имаш възможност да го гледаш поне до 1 год , но въпреки това предпочиташ да се върнеш на работа.
Въпросът е по  принцип , за приоритети.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия