Връщане на работа и тъгуване за детето

И за мен беше трудно. Детето тръгна на ясла, но не това беше проблема. Да, боледуваше повечко и т.н., но не това, откъсването от него ми беше препъни-камъка. След време разбрах, че е било рано, може би трябваше малко да изчакам. Тръгнах на работа, когато той беше на година и 2 месеца. Мисля, че е най-добре до 2 годинки да се гледа вкъщи, че и до три. Надявам се с второто да успея... 
Но не е голяма драма всъщност, за детето, така мисля. Моят плачеше доста сутрин, но - отгледаха го и лелките в яслата, добре се държат, не сме в 19ти век, яслите не са това, което са били някога - отваряне на прозорци и т.н. Грижеха се хората, нямам оплаквания. Болестите дойдоха от контакта с други деца, но не бяха и кой знае колко много, след това бързо намерих удачния начин за профилактика и се ограничиха до 1-2 боледувания на зимен сезон.
Самото откъсване от дребното ми дойде трудно тогава. А натовареността при мен идва от отдалечеността на работното място от вкъщи и яслата. По час и половина път във всяка посока, ей това ми беше най-голямата драма.

Върнах се февруари месец,след 5 г. вкъщи,най-хубавите ми години...
Тежко ми е много,интересна ми е работата,да не говорим,че в момента почти само на моята заплата живеем.
Обаче ако имах право на избор,и работата на мъжа ми беше по-високо платена,нямаше да работя,и той ми го е казвал,за мен няма нищо по-важно от тях двамата...
Чисто психически ми се отразява доста,отслабнах,вече приличам на скелет,добре,че съм ниска...
Тревожно ми е,мисълта ми е само в тях...
Някои от вас сигурно ще ме сметнат за хахо с тоя ми пост,обаче намерих поле да си излея душата...

Детето няма да помни този период, когато ти си на работа а го гледат баби или е на ясла.Моето го дадох доста рано на ясла , беше ми мъчно но няма как , това беше избора ми в онзи момент.
Ако можеш да се въздържаш да се прибираш на обяд , ще е добре.Моето дете се разстройваше като ме вижда за малко и после отивам пак .Не разбираше , че съм в обедна почивка. И аз съм без баби и яслата ми беше добър вариант .Желая ти успех, мисли положително и този период ще мине !

Оставете това че детето няма да помни, помни се, но на подсъзнателно ниво, и често възрастният дори не разбира коя точно е причината на тревожността му, страхът от изоставяне и т.н..
Аз в този случай бих посъветвала да не се сменят бабите. Това едната баба да го гледа само един месец, а след това да бъде сменена от другата, ми се струва направо безумие. В идеалия случай през първите 3 години на детето не бива да се сменя човекът, който полага основно грижи за него. То е ясно че не сме в идеален свят, ама за едно дете е прекалено тежко за 1 месец да му сменят два пъти основните "гледачки".
Иначе баба според мен е много по-добър вариант от детска ясла при толкова малко дете.

Диди, хич даже не си хохо. Аз съм същата. Сега така се наслаждавам на това да съм с дребните!!!!!!Харесвам работата си, обичам я, но повече обичам децата си и ако мога ще остана с тях и ще работя от вкъщи, защото съм дейна, имам професия, не се мотая, но искам спокойствие и комфорт за ежедневието си, а не да тичам като глупак по транспорт, да се боря с трафика докато се докарам от работата до градината/училището и като са болни децата ми или като са ваканция да няма кой да ги гледа.

При мен също има възможност за работа от вкъщи, но не и постоянно.
Друг е въпросът, че ако съм вкъщи сама с Габи няма да мога да свърша нищо, така че варианта отпада.

Относно смяната на бабите - няма как да се избегне. Тя познава и двете си баби - бяхме на гости по 1 месец и при двете. Познава ги на снимка и по скайп като ги види много се радва.
Моята майка е в отпуска през август (заради нас  ), а свекърва ми е обещала да поеме от септ., че сега гледа племенниците, които от септ. са първокласници.
Не мога да скрия, че ми е малко притеснено и как ще си съжителсваме със свеки. Нямаме проблеми и се надявам да не се създава много напрежение.
Искаше ми се мама да може да поеме голямото гледане, но тя е само на 49 години и е в разцвета на силити е кариерата си  Просто няма начин 

По цял ден ще те няма, така че няма да имате време да си обтегнете отношенията, вероятно. Най-важното да ти кажа от позицията на снаха, живяла 10 години със свекърва и в момента разчитаща на помощта и: поставяш ясни и точни правила за отглеждането на детето, така, както ти желаеш да се случват нещата. И нежно, но твърдо си ги отстояваш. Обула му пантофки в жегата онзи ден, защото със сандалките се спъвал - не ми пука, тя защо не тръгне с пантофи, а? Ще се носят сандали и край, ще свикне да ходи с тях. Това, авкорс, се прави мило, не както го описвам, и не се коментира повече. И не се тревожи - детето ще е и нахранено, и приспано, и всичко. И най-калпавата баба се справя и децата много ги слушат, впрочим. Бъди мила с тази жена, дори и да те издразни, защото ще разчиташ изключително на нея засега. Не ми се мисли, ако моята вземе да се врътне обидена за нещо, и увисваме, ама отвсякъде просто. Хайде   !

Ох,само да вметна,че не всяка баба става за детегледачка,колкото и да ни се иска.
Нямам предвид възраст и здравословно състояние.Просто не всеки обича деца,дори да има свои собствени и да казва,че са му много мили...Едно е да сте за 2-3 часа заедно,друго е всекидневно, по цял ден.

Мойто свеки веднъж дойде да гледа сина ми,аз имах час при лекар преди операция.Детето ревна на вратата,че иска с мен и аз го оставих на баба му ревящо.Тя го дърпа като чувал с картофи,обяснявайки му какво е бебе,как се лигави и т.н.
След два часа и половина се прибирам,детето хленчи ,легнало на изтривалката за обувки,баба му гледа ТВ.Питам я той през цялото време ли лежи зад вратата, а тя ми казва "Ами да, аз го дърпах,дърпах,ама той не спря да реве и го оставих,че почна моя сериал".Искрено съжалих,че не взех детето си с мен.Повече не съм го оставяла на баба да го гледа.А и той не иска да седи с нея.
За съжаление, майка ми не е много по-различна.

Предпочитам да го заведа някъде,където има други деца или поне един възрастен, на когото може да се има доверие  за сигурността и състоянието на децата.Бабите не са опция,плащам на гледачки,когато се наложи или мъжа ми си взима отпуск,ако е належащо.

Няма майка, която да не е тръгнала на работа, да не е ревала една-две седмици за детето си, и да не е свикнала. И децата обичат родителите си в повечето случаи (изключвам тези, които поставят кариерата на първо място и пренебрегват децата си в свободното си време).
Моето не са го гледали баби, въпреки, че се надяваха така да стане. Записах го на ясла, и си ни беше добре и на двамата. Но, моята работа не е с фиксирано време, така че е имало дни, в които съм си работила от вкъщи и съм си гледала малкия, без да се налага да рева, че го оставям за няколко часа без мен.

Аз съм от вторите  .

Предполагам, че се шегуваш
Сблъсквала съм се с този тип, които не проявяват интерес към децата си, и после задълбават в мисли, защо аджеба детето не ги признава нито като авторитет, нито като родител, като нищо...не завършват добре такива случаи, в които родителя категорично отказва да отделя повече време на детето си, щото има много работа и не му е сега до неговите проблеми...кофти...

Не съм писала няколко дена, но Габи имаше висока Т и имах други грижи  

И двете баби обичат децата - място за съмнение няма.
Майка ми е доцент по педагогика, но не титлата я прави невероятен специалист по отношение на отглеждане, възпитание и общуване с децата...тя просто го носи в сърцето си. Дълги години беше начален учител, а в момента преподава на студенти. Честно казано всички деца я обожават, колкото и нескромно да звучи   Но както казах, тя работи и няма възможност да помага колкото й се иска...
Свеки също е учителка. Пенсионира се като директор на училището, в което е преподавала. И тя цял живот деца гледа. Първо нейните синове, а в последните 7 години внуците (другия й син, който живее през улицата в техния град има близнаци - момче и момиче). Струва ми се, че тя е от по-глезещия тип баби, но е грижовна - спор няма. Силно се надявам да се напаснем, защото ни предстои да поживеем немалко време заедно  

Разбира се всеки ден след работа ще си правим семейни разходки и през уикенда ще бъдем заедно. Аз имам толкова идеи за забавления с Габи (е, още е малка за повечето  )  

Питам и майка ми - дали моята дъщеря ще ме обича след като тръгна на работа.
Ти как мислиш? Разбира се,че ще те обича, това изобщо не трябва да те притеснява!

Мисля си даже, че за дъщеря ми адаптацията ще е по-лесна.
Със сигурност, още повече е с бабите, може сутрин първите дни да плаче за тебе.

Ще я гледа първо моята майка 1 месец, после свекърва ми.
Била съм на такъв режим, само съветът ми е да не си развалите отношенията със съпруга ти. Звучи странно, но при нас имаше явно някакво напрежение, което в един момент изби на повече караници между нас. Накрая нямах търпение детето да тръгва на ясла, и бабите всяка във своята си къща.

Даже обмислях да тичам в обедната почивка до вкъщи, но това май няма да е добър вариант...
Аз лично само с първото ми дете го правех, но бързо се отказах. Бях се разбрала да си тръгвам по-рано от работа, ползвах по-кратка обедна почивка от другите и така.

Въпросът ми е трудно ли се свиква с новото ежедневие?
Трябва много добра организация, да си планираш покупките, какво ще е менюто на детето. Аз например в някакъв етап правех всяка вечер пюрето за следващия ден, но после минах на варианта - готвя повече и замразявам в камерата порции за 3-4 дена.
Плюс това самите баби много добре се справят, поне моите си им готвеха самите те, даже предпочитаха.

Ако трябва да съм честна, има ситуации, при които и днес тъгувам за децата си, а са големи вече.Майчино сърце ли е, какво, не зная.
Когато се върнах с първото ми дете бях много спокойна, всичко вървеше гладко, яслата беше под прозорците на офиса, където тогава работех и често чувах смеха и на двора.Пътувахме много, че сме на другия край на града, но пък-заедно, тогава не съм си чупила краката от бързане към детето и наистина-бяха едни спокойни дни, без травми от всякакъв род.
Когато се върнах на работа с второто ми дете, животът ми бе в катаклизъм, тази опора и спокойствие, които имах ги нямаше, моите устои бяха достатъчно разклатени.Тъгувала съм разбира се.Аз.Наех детегледачка, малката беше на месеци , и започнах нова работа.От Зор/от всякакъв вид-и битов и работен и това, че съм оставила бебе и всякакъв, буквално!/ някак нямах време да страдам по дете, а то самото беше много добре.Жената, която наех се грижеше добре, детето ми беше все усмихнато с нея.Но пък се скъсвах от тичане-който си тръгва от работа, гледайки си часовника Постоянно-знае какво е.
Ето, случва ми се да тъгувам по децата и днес, малко по по-различен начин, но все пак.Случи се, да се намирам на място, където спрямо нашата действителност е едно чудесно спокойно и красиво място, беше пълно с деца, беше райски красиво, и същевременно достъпно, а аз бях там без моите деца.Ами-докривя ми, признавам си.А децата ми не са вече бебета.

Инак и аз не съм ревала, когато тръгвах на работа-не защото не ми е мъчно.То мъчно не е точната дума даже, а е една носталгия по отминалото.А и аз съм си такава.Не ми е мъчно било, че детето тръгва на градина, например.Мъчно ми беше, че напуска яслата. Много странно.Помня ясно, как пуснах голямата на ясла-с биберон в устата, почти не говореше.Когато на последния им ден в яслата излизаха, на същите тези стълби, на които я изпратих първия ден-видях порастнало дете, момиченце.И ревнах. Ама не от мъчнотия.Днес, по същия начин-малката ми дъщеря излиза от градина и ще я пускам в училище-домъчняло ми е едно такова-започва нов период в живота Ни.И нямам вече бебета.И така-живота си тече, скоро чакам пубертета да върхлети, после ще е трето, пето...все ще съм им Майка, и все ще ми е мъчно за това или онова, свързано с тях.

forest_veil, аз при такива баби бих направила всичко възможно детето ми да остане под тяхната грижа до 3 години. Всякакви компромиси бих правила. Докато е малко, няма градина или детегледачка, които да могат да му дадат това, което бабите ще му дадат.