Връщане на работа и тъгуване за детето

  • 8 023
  • 83
# 30
Дессс, ако жената е касиерка в супермаркет, едва ли ще си строши краката да се върне на работа, понеже не гради кариера. Обаче, ако е на отговорна позиция и има конкретни цели и амбиции, надали ще си позволи да остане край децата и печката цели 5 години.
Аз лично съм за някакъв среден вариант, но пък уважавам много и жените с кариера. За домакините съм без коментар.  Grinning
Виж целия пост
# 31
Трябва да има наистина кариера за да го направи и мн. добро заплащане  Wink
Тук няма 'баби' , детегледачките са скъпи за малки деца  Wink градините не са без пари тоже, та ако в едно сем. има повече от 1 дете  Wink повечето жени си ги гледат до училищтна възраст.

Разбира се има които се връщат на работа но като цяло за сега впечатленията са ми такива  т.е. гледат си децата   Grinning 
Виж целия пост
# 32
Дессс, аз също съм в Америка, тук майчинството е 6 седмици. Жени, които могат да си позволят да останат само на заплатата на мъжа не бързат да се връщат на работа, и моите наблюдения са, че оставайки си в къщи, често скоро време след първото се появявя второто, третото, че понякога и четвъртото дете. И така жената си стои в къщи около 10 год. може би. Еми аз това не мога да си го позволя, а и най-важното е, че не искам.
За мен е много трудно една жена да остави пеленачето си на 6 седмици и да се върне на работа. Ами ако иска да кърми? Тогава какво става? Питам се ама отговор не чакам, дано да ми дойде на главата и тогава ще се чудя.
Виж целия пост
# 33
Фики  Wink с друг мироглед сме за това  Grinning
Те пък сигурно нас не биха разбрали  Laughing




Виж целия пост
# 34
На мен ми беше много тежко връщането на работа. Мъчно ми беше за детето, то трудно се свикваше с промяната. На ясла не можа да се адаптира, наехме жена да го гледа. Той разви болезнена привързаност към мен, всяка промяна в ежедневието му го объркваше. На всичкото отгоре аз въобще не си харесвах работата. Но с времето нещата се наредиха- детето стана на 3, тръгна на детска градина, свикна там и започна да му харесва, аз си намерих друга по-приятна работа. Въобще последната година и половина преди да изляза във второто майчинство ми беше безоблачна и щастлива  Grinning
Виж целия пост
# 35
В Австрия майчинството е 2 години, но много малко жени се връщат на пълен щат след това. Повечето раждат по още едно или две и си стоят вкъщи 10ина години.
Аз се върнах бързо на работа, но само за 4 часа в седмицата - вторник от от 8 до 12ч, а сега когато малката е почти на 3г ходя в офиса 3 дни в седмицата, останалата работа - от вкъщи
Виж целия пост
# 36
С първото дете работих до последно преди раждане и тръгнах отново когато беше на 2 мес. с огромно удоволствие. Беше ми писнал затворническия живот между кърмения и пелени.
Защо изобщо си го родила, след като приемаш майчинството като Наказание?    Shocked

Възприемам майчинството..... не като затворничество и безделничество. Човекът е човек когато е полезен не само на семейството си, но и на обществото. Смятам че еманципираната жена има и други важни функции освен кърмения и пелени. И това не я прави по-лоша майка- точно обратното.
Последно-затворничество ли е за теб или не?
Противоречиш си!   Simple Smile

И да, една жена има и други функции , освен раждане, кърмене и отглеждане на поколение.
Но в първите няколко месеца/годинка на детето , то има нужда от Майка, а не от работничка.



Няма никакво противоречие. Аз не съм водила затворнически живот изобщо. И майчинството си ми беше най-пълноценно. Колкото до това има ли нужда детето от работничка, бих искала да ги видя тези дето с години си остават в къщи, първо в какво се превръщат с този престой (като външност, психика, самочувствие и самооценка) и после като загуба на професионални умения, навици и квалификация. Та когато дойде момента че детето наистина да има нужда от пълноценна майка- работничка, тя уви, вече е станала некотируема отвсякъде.

Винаги има алтернативни начини за гледане на малкото дете- било то роднини (аз съм доста против но при липса на средства и това е вариант), било то детегледачки. Не виждам никакъв проблем гледачката да ти го носи на работното място за кърмене и контакт като ти липсва толкова.
Виж целия пост
# 37

Винаги има алтернативни начини за гледане на малкото дете- било то роднини (аз съм доста против но при липса на средства и това е вариант), било то детегледачки. Не виждам никакъв проблем гледачката да ти го носи на работното място за кърмене и контакт като ти липсва толкова.
Тогава гледачката ще трябва да виси пред работата ми нон-стоп, защото моите деца не спазваха никакъв график и часове за кърмене. С каката като млада и неопитна майка се опитах да въведа такъв, понеже съм много подредена и като резултат за малко въбоще да откажа детето от кърменето, ми благодаря. Склонна съм да пожертвам 1 г. от живота си за моето дете, вместо кариерата си, да си го гушкам, глезя и т.н. В крайна сметка след това цял живот ще работя. Пък и за мен кърменето беше удоволствие, не задължение. Но това друга тема.
Не разбирам защо темата се превръща в спор домакиня или работеща?
По темата и към авторката: Бъдете по-уверена в себе си. Вие сте майката на детето си, няма кой да ви отнеме тази привилегия и голяма отговорност, както и неговата обич. Така че спрете да си мислите подобни неща.
Виж целия пост
# 38
Изобщо не тъгувам за детето. Откакто се върнах на работа, имам много повече време за нея. Като съм на работа, мисълта ми на сто процента е ангажирана с работата и само в минутата докато си взема кафе или на обедната почивка се обаждам да видя дали всичко е наред или да дам инструкции. Като се прибера вкъщи, жената която гледа детето е свършила един куп домашни задължения по свое желание, даже понякога готви и мога спокойно да обърна часове наред внимание на детето, да излезем, да играем, много по-пълноценно си прекарваме времето заедно. А преди докато сготвя, почистя, свърша други работи, то денят отишъл или и да има време да играем, аз вече съм много изморена.
Виж целия пост
# 39
Питам и майка ми - дали моята дъщеря ще ме обича след като тръгна на работа. Тя ме успокоява, разбира се. Нали и тя е ходила на работа, а ето, че аз я обичам.
Мисля си даже, че за дъщеря ми адаптацията ще е по-лесна. .

 Hug ти сама си си отговорила. Обичта на дъщеря ти няма общо с ходенето ти на работа...а колкото до адаптацията, тя наистина засяга теб. Ако не престанеш да се тревожиш и обвиняваш, няма да се чувстваш добре. Опитай се да намериш баланс в себе си. Погледни от друг ъгъл нещата.
Дъщеря ти ще си е обгрижвана денем от баба си, привечер от мама и тати. Майка и (и баща и предполагам), ще се чувствам отчасти разнообразени в ежеднвието си, удовлетворени от професионалните си успехи, финансово възнаградени и в добро настроение през свободното време, което прекарвате всички заедно.

Казвам ти го от позицията на майка на три деца. Не съм имала късмета да имам баба, която да помага и въпреки това, не съм имала ни най-малко съмнение, че ще загубя любовта им, защото ходя на работа. Първото дете гледах само 4-5 месеца по финансови причини (тогава платеното майчинство беше 3 месеца), с второто успях да си остана половин година; с третото имах финансовата възможност да си остана дълго, НО работата и социалната среда ми липсваха и заедно с мъжа ми преценихме, че е добре да се върна на работа преди бебето да навърши годинка. Жената, която ни помага, се грижи буквално като за свое дете. Нямам никакви притеснения и в същото време, като се прибера вкъщи е подредено, сготвено и свободното си време посвещавам наистина на децата, а не на къщната работа.
Виж целия пост
# 40
Много ви благодаря  Hug

Нямате идея колко много ми помагате с положителните примери, които давате  Hug

Предимство при мен е, че работното ми място е много близо до вкъщи и няма да губя време в пътуване.

За себе си не бих казала, че съм болна кариеристка, но имам желание и амбиция да се развивам в работата. Преди да изляза в майчинство бях тийм лидер на още 2-ма човека в иначе големия ни отдел. Не мога да скрия, че и работата ми липсва по някакъв начин. Аз наистина харесвам това, с което се занимавам.

Лоша черта от характера ми е, че винаги и на всяка цена се стремя да свърша всичко и то безупречно (ох, звуча като реклама за перилен препарат  Laughing ) Просто съм си такава. Това понякога е доста стресово. Може би е време да променя нещо в себе си  Blush
Виж целия пост
# 41
Лоша черта от характера ми е, че винаги и на всяка цена се стремя да свърша всичко и то безупречно (ох, звуча като реклама за перилен препарат  Laughing ) Просто съм си такава. Това понякога е доста стресово. Може би е време да променя нещо в себе си  Blush

И аз това си помислих, като те четох. Разпознах много от себе си в мислите ти. И аз, като теб, се притеснявам, че ако не огрея навсякъде на 100 %, положението ще се изпорти  Laughing Не умея да делегирам, а добрите мениджъри трябва да го могат, иначе са си обикновени работяги. Не се тревожи, ще се справят всички. Слабото място на т.нар. перфекционисти е доверието - имат нужда да проконтролират и да участват във всичко, всеки миг. Не е възможно и не е нужно. Всичко ще бъде наред!  Hug
Виж целия пост
# 42
Хехе, "синдрома на отличничката" е това - няма по-сигурно лечение срещу него от едно (две-три) деца  Hug Мен те ме излекуваха  Laughing
Късмет ти пожелавам, това, че работата ти е наблизо е супер, на мен самата много си ми харесва на работа, обаче проклетия път го ненавиждам от душа и сърце  Sick
Виж целия пост
# 43
Saule, Бърди, колко точно сте ме разгадали. Наистина не съм разглеждала нещата от този ъгъл  Rolling Eyes Нека добавя, че съм зодия Дева (не съм от вярващите в зодиите, но откривам доста верни неща за моята зодия  Blush) Картинката става просто зловеща  newsm43 Laughing
 
Всъщност работата ми е свързана с известна доза перфекционизъм - тествам софтуер - нямам право на издънки  Crazy

Колко интересна и предизвикателна ситуация  Laughing

Майка ми винаги казва, че трябва да оставя нещата да се случват без цялото това мислене и преживяване  още преди да са се случили. Знам, че е права, но не съм открила начин да го правя. Няма ли някакви лесни правила, които да следвам, за да се справя  Crazy
Ако трябва да премина към малко самоанализ - казах "правила"...отново се опитвам да контролирам  Crazy

Хубавото е, че относно дъщеря ми няма такива правила. Да имам дете е най-естественото нещо в моя живот. Откакто се помня мечтая за семейство и деца  Blush
Виж целия пост
# 44
Майка ми винаги казва, че трябва да оставя нещата да се случват без цялото това мислене и преживяване  още преди да са се случили. Знам, че е права, но не съм открила начин да го правя. Няма ли някакви лесни правила, които да следвам, за да се справя  Crazy
Майка ти е Много права!    Grinning
А правила ...май няма.Аз поне не можах да ги открия....
Просто с времето се уморих да се опитвам да "огрея" навсякъде.....
И, да ти кажа, откакто съм наясно, че Просто Няма Начин да контролираш всичко и всеки, животът е направо песен.    Grinning

Пп:като се замисля, май възрастта е "правилото".   Simple Smile   Т.е., докато човек е млад, е напорист, иска всичко да става, както на него му харесва, търчи, терзае се, работи като луд....и в един момент (при мен на около 36-40 години) като че ли спира и се замисля:
"Чакай, закъде съм хукнал?Той, животът си върви прекрасно и без моята постоянна мания за контрол.....ето ,вече сигурно съм в средата на живота, а ......."
И, воала!   Съвсем спокойно оставяш повсеместния контрол да ти се изплъзне, и ооо, чудеса, пак спиш спокойно вечер.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия