Тъпотии от класа! Не намирам оправдание да не стигнеш до детето си, когато е болно......Освен ако не съм в болница...И сигурно ще избягам и от там....
Виж целия пост
Татковци, според вас осъдителна ли е постъпката му?
- Публикувана: 29 юли 2012, 23:37 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2012, 16:47 ч.
# 45
2 авг. 2012, 20:19 ч.
# 46
3 авг. 2012, 05:45 ч.
Не путьовска, а куровска.
Виж целия пост
Е то хубаво и е ,криво..И с право..Става въпрос за общото им дете!Ама що такова заглавие на темата?Сякаш..тайна надежда,че може и да не е толкова"осъдителна"постъпката на господина..Ама си е.Грозна и базхаберна,да не кажа"путьовска"..Ама като четох авторката,май имала и намерения някакви за събиране с въпросния...
Не путьовска, а куровска.
# 47
4 авг. 2012, 00:53 ч.
моето дете е още малко, не знам занапред как ще е, но в момента съпругът ми е привързан до безобразие и забравя за себе си и работата си, за да се отзове и критикува и мен, ако не се обадя дори за разходка да ни заведе или да ни закара донякъде или да вземе детската кухня. за болести да чукам на дърво все е била с нас, но сигурно ще мине 150 км за 35 минути и ще боледува с детето и ще оздравее с него. КАКТО И АЗ. вярно карам кола уверено, не като авторката, но няма как това да ме спре, ще помоля приятел/съсед/родители/братя-сестри, но отивам! 
осъдителна е на тези родители постъпката, по-отговорно моля ви се, хората с години се мъчат деца да имат, като четат подобни теми им иде на социалните да се обадят сигурно.
Виж целия пост
осъдителна е на тези родители постъпката, по-отговорно моля ви се, хората с години се мъчат деца да имат, като четат подобни теми им иде на социалните да се обадят сигурно.
# 48
4 авг. 2012, 01:39 ч.
Постъпката на бащата ясно, че е осъдителна, това няма какво да се коментира. Поведението на майката на мен обаче ми е точно толкова странно, колкото и на бащата, да не кажа повече. Няма как работата или собственото ми наспиване да са ми по-важни от здравето на децата ми. Когато децата не са с мен, никаква работа не може да ме принуди да не си чувам тел 12 часа. Всичко се случва. Ако това е изрично условие, просто не бих работила такава работа. А да не отида да си прибера болното дете щото няма да се наспя.... това е.... нямам думи просто. Като беше бебе как се наспиваше? Шофьорските умения са най-малкия проблем - със сигурност имаш приятели, роднини, съседи, все ще се намери някой да те закара като става дума за здравето на детето.
Виж целия пост
# 49
4 авг. 2012, 11:52 ч.
Никъде не съм написала, че работата и собственото ми наспиване са по-важни. Дори напротив неколкократно се опитах да изясня в подробности този въпрос. Но явно всеки си тълкува написането както му е угодно, за да има какво да изкритикува, разбира се. И да изпъчи гърди, щото е идеал за съвършенство.
Не ставаше въпрос за това, че няма да се наспя, а за това, че вероятно ще заспя, докато карам. Сега няма да се впускам в излищни обяснения защо точно не тръгнах със сестра ми и зет ми. Само ще допълня, че в конкретния случай важното беше по най-бързия начин да се занесат необходимите медикаменти на детето, за да може да се повлияе на състоянието му веднага. Тя не беше сама, а с близки хора, които могат да се погрижат идеално за нея. Важното беше да се помогне на детето, а не аз да спра да се притеснявам, виждайки го. Някои от вас сякаш не виждат разликата. Едното се прави за детето, а другото - за себе си. Особено ,ако ще коства още повече забавяне.
Понякога явно се изисква малко повече интелект от наличния, за да се вникне в съдържанието на някакъв текст.
И чисто приятелски съвет - не се заричайте! Не се знае кой какво ще работи, кой с/без кого ще живее, и кой с какви условия ще трябва да се съобразява в ежедневието си, за да може да се грижи за "най-важните" си.
Желая ви здраве и късмет!
Виж целия пост
Няма как работата или собственото ми наспиване да са ми по-важни от здравето на децата ми. Когато децата не са с мен, никаква работа не може да ме принуди да не си чувам тел 12 часа. Всичко се случва. Ако това е изрично условие, просто не бих работила такава работа. А да не отида да си прибера болното дете щото няма да се наспя.... това е.... нямам думи просто. Като беше бебе как се наспиваше? Шофьорските умения са най-малкия проблем - със сигурност имаш приятели, роднини, съседи, все ще се намери някой да те закара като става дума за здравето на детето.
Не ставаше въпрос за това, че няма да се наспя, а за това, че вероятно ще заспя, докато карам. Сега няма да се впускам в излищни обяснения защо точно не тръгнах със сестра ми и зет ми. Само ще допълня, че в конкретния случай важното беше по най-бързия начин да се занесат необходимите медикаменти на детето, за да може да се повлияе на състоянието му веднага. Тя не беше сама, а с близки хора, които могат да се погрижат идеално за нея. Важното беше да се помогне на детето, а не аз да спра да се притеснявам, виждайки го. Някои от вас сякаш не виждат разликата. Едното се прави за детето, а другото - за себе си. Особено ,ако ще коства още повече забавяне.
Понякога явно се изисква малко повече интелект от наличния, за да се вникне в съдържанието на някакъв текст.
И чисто приятелски съвет - не се заричайте! Не се знае кой какво ще работи, кой с/без кого ще живее, и кой с какви условия ще трябва да се съобразява в ежедневието си, за да може да се грижи за "най-важните" си.
Желая ви здраве и късмет!
# 50
4 авг. 2012, 11:58 ч.
Жена,що се оправдаваш?Ако си направила всичко което ти смяташ,че е било във възможностите ти,нямаш причина да се оправдаваш.И то па баш тука..Че СФ е майка героиня,пред която Супер мен пасти да яде,е повече от ясно и нема смисъл да се коментира..
С мъжо ти кво стаа?Още ли мислиш да се събираш,с подобен екзепмляр?
Виж целия пост
С мъжо ти кво стаа?Още ли мислиш да се събираш,с подобен екзепмляр?
# 51
4 авг. 2012, 14:19 ч.
Аз пък не мога да разбера какво сте емнали жената. Може да не е възможно да си взема болнични, да се сърдят шефовете на работа. Пък и детето е било с близки хора и сигурно се е оправило вече. Таткото че е несериозен, е несериозен!
Виж целия пост
# 52
4 авг. 2012, 15:28 ч.
Никой не е емнал жената.
Но и аз се зачудих каква ли работа не разрешава използването на GSM.....и освен хирург в операционна , за друго не се сетих.А и тогава можеш да го връчиш на някого извън залата, и при нужда да има кой да отговори.
Разбрах, че работата и парите са важни, но детето също е важно.И изборът на работа, която не позволява контакт с него при спешни случаи.....за мен е нелогично.
Виж целия пост
Но и аз се зачудих каква ли работа не разрешава използването на GSM.....и освен хирург в операционна , за друго не се сетих.А и тогава можеш да го връчиш на някого извън залата, и при нужда да има кой да отговори.
Разбрах, че работата и парите са важни, но детето също е важно.И изборът на работа, която не позволява контакт с него при спешни случаи.....за мен е нелогично.
# 53
4 авг. 2012, 16:13 ч.
Какво става ли? Ами играе го обиден. Не се бяхме чували от случката. Снощи се обади. Търсеше ми сметка как така "някой си" решава да вози болното му дете по нощите. От къде на къде не му е поискано разрешение за това...Той бил сметнал, че няма нужда да се действа по спешност, щото детето му щяло само да се оправи... И как така съм си позволила без да го оведомя пак да я водя някъде (отскочихме за три дни извън София с майка ми и дъщеря ми). Не беше се обаждал, но звънна точно, когато се връщахме. Аз си мислех, че се е покрил, защото е гузен, а той ... ядосан, защото не е зачетена неговата дума.
Просто ми се иска детето ми да си има семейство.
Иска ми се да живее с двамата си родители.
Иска ми се да може да разчита на тях. Но...
Животът ми удря ето такива шамари.
Понякога трябва да се сбогуваме с мечтите си.
Някои неща просто няма да ги бъде.
Виж целия пост
С мъжо ти кво стаа?Още ли мислиш да се събираш,с подобен екзепмляр?
Просто ми се иска детето ми да си има семейство.
Иска ми се да живее с двамата си родители.
Иска ми се да може да разчита на тях. Но...
Животът ми удря ето такива шамари.
Понякога трябва да се сбогуваме с мечтите си.
Някои неща просто няма да ги бъде.
# 54
4 авг. 2012, 16:47 ч.
Какво става ли? Ами играе го обиден. Не се бяхме чували от случката. Снощи се обади. Търсеше ми сметка как така "някой си" решава да вози болното му дете по нощите. От къде на къде не му е поискано разрешение за това...Той бил сметнал, че няма нужда да се действа по спешност, щото детето му щяло само да се оправи... И как така съм си позволила без да го оведомя пак да я водя някъде (отскочихме за три дни извън София с майка ми и дъщеря ми). Не беше се обаждал, но звънна точно, когато се връщахме. Аз си мислех, че се е покрил, защото е гузен, а той ... ядосан, защото не е зачетена неговата дума.
Просто ми се иска детето ми да си има семейство.
Иска ми се да живее с двамата си родители.
Иска ми се да може да разчита на тях. Но...
Животът ми удря ето такива шамари.
Понякога трябва да се сбогуваме с мечтите си.
Някои неща просто няма да ги бъде.
Aaaa,ясно...атаката е най-добрата защита..Стара тактика,откак свят светува..Не му се давай.
Не ви знам историята,господина не ми"звучи"като читав и трезвомислещ..Но пък аз винаги съм бил "за"разделите,и то увреме де,така,че едва ли мога да съм безпристрастен..Не,че не вярвам във втори шанс и т.н.Но не в името на детето.Това не..Ако и двамата са откровено нещастни,то тази атмосфера няма как да не повлияе на детето.Атмосфера на лицемерие също..
Виж целия пост
С мъжо ти кво стаа?Още ли мислиш да се събираш,с подобен екзепмляр?
Просто ми се иска детето ми да си има семейство.
Иска ми се да живее с двамата си родители.
Иска ми се да може да разчита на тях. Но...
Животът ми удря ето такива шамари.
Понякога трябва да се сбогуваме с мечтите си.
Някои неща просто няма да ги бъде.
Не ви знам историята,господина не ми"звучи"като читав и трезвомислещ..Но пък аз винаги съм бил "за"разделите,и то увреме де,така,че едва ли мога да съм безпристрастен..Не,че не вярвам във втори шанс и т.н.Но не в името на детето.Това не..Ако и двамата са откровено нещастни,то тази атмосфера няма как да не повлияе на детето.Атмосфера на лицемерие също..
# 55
4 авг. 2012, 17:22 ч.
Не,че не вярвам във втори шанс и т.н.Но не в името на детето.Това не..Ако и двамата са откровено нещастни,то тази атмосфера няма как да не повлияе на детето.Атмосфера на лицемерие също..
Именно, и колкото по-рано го разбере и приеме човек, толкова по-добре - за самото дете и за всички около него.
Виж целия пост
Не,че не вярвам във втори шанс и т.н.Но не в името на детето.Това не..Ако и двамата са откровено нещастни,то тази атмосфера няма как да не повлияе на детето.Атмосфера на лицемерие също..
Именно, и колкото по-рано го разбере и приеме човек, толкова по-добре - за самото дете и за всички около него.
# 56
4 авг. 2012, 18:19 ч.
Абе и аз съм "за" разделите при неразбирателство между партньорите в общия случай. Тия локуми за атмосверата в семейството и как се отразява на детето мога да ги разтягам до припадък. Именно за това и не живеем заедно от няколко години. Имахме дълга връзка, изпъстрена с богата гама от чувства, върхове и спадове, приливи и отливи, сътресения, сблъсъци, страст... Но в един прекрасен момент чашата ми преля. И го пратих... където му е мястото.
Сега обаче видях и другата страна на медала. Видях какво е да си самотен родител. Да носиш всичко, ама наистина всичко на плещите си. И да си призная, не мога с лека ръка да кажа, че не ощетявам детето си. Не мога да съм убедена, че спестявайки му едно, не му отнемам друго. Изяждат ме жестоки съмнения. И до ден днешен не мога да си отдъхна и да кажа - постъпих правилно.
Аз самата съм живяла със двамата си родители. Не беше идеалното семейство, но си го имах. Със всичките му кусури, но си го имах. Родителите ми не бяха особено щастливи, дори напротив, но какво е да си от другата страна така и не разбрах. Виждам го обаче сега през очите на дъщеря си и не мога да кажа, че не изпитвам угризения.
Виж целия пост
Сега обаче видях и другата страна на медала. Видях какво е да си самотен родител. Да носиш всичко, ама наистина всичко на плещите си. И да си призная, не мога с лека ръка да кажа, че не ощетявам детето си. Не мога да съм убедена, че спестявайки му едно, не му отнемам друго. Изяждат ме жестоки съмнения. И до ден днешен не мога да си отдъхна и да кажа - постъпих правилно.
Аз самата съм живяла със двамата си родители. Не беше идеалното семейство, но си го имах. Със всичките му кусури, но си го имах. Родителите ми не бяха особено щастливи, дори напротив, но какво е да си от другата страна така и не разбрах. Виждам го обаче сега през очите на дъщеря си и не мога да кажа, че не изпитвам угризения.
# 57
4 авг. 2012, 19:44 ч.
Има и други, Краси, но както казах и преди, няма смисъл да се изброяват. А дори и някой да вдигне телефона на този човек, какво ще направи - ще го извади от операция ли? Ще му каже, за да му е притеснено, докато свърши? Или хирургът ще побегне на секундата?
Изборът на работа обикновено се случва преди избора на дете. А не всички винаги имат лукса да постъпят по начина, по който им е нужно.
Виж целия пост
Никой не е емнал жената.
Но и аз се зачудих каква ли работа не разрешава използването на GSM.....и освен хирург в операционна , за друго не се сетих.А и тогава можеш да го връчиш на някого извън залата, и при нужда да има кой да отговори.
Разбрах, че работата и парите са важни, но детето също е важно.И изборът на работа, която не позволява контакт с него при спешни случаи.....за мен е нелогично.
Но и аз се зачудих каква ли работа не разрешава използването на GSM.....и освен хирург в операционна , за друго не се сетих.А и тогава можеш да го връчиш на някого извън залата, и при нужда да има кой да отговори.
Разбрах, че работата и парите са важни, но детето също е важно.И изборът на работа, която не позволява контакт с него при спешни случаи.....за мен е нелогично.
Има и други, Краси, но както казах и преди, няма смисъл да се изброяват. А дори и някой да вдигне телефона на този човек, какво ще направи - ще го извади от операция ли? Ще му каже, за да му е притеснено, докато свърши? Или хирургът ще побегне на секундата?
Изборът на работа обикновено се случва преди избора на дете. А не всички винаги имат лукса да постъпят по начина, по който им е нужно.
# 58
4 авг. 2012, 20:18 ч.
Каквато майката-такъв и бащата.Би трябвало да се съберат,защото са си лика-прилика.
Виж целия пост
# 59
4 авг. 2012, 22:43 ч.
И как ще си лягаш отново с човек,накарал те да бъдеш"самотен родител"и да "носиш всичко,ама наистина всичко на плещите си"?Би ли могло да има отново доверие и уважение?Защото...ще ме прощавате за клишето,ама един човек като се развежда с партньора си,не се развежда и с детето си!И това,че съдилищата постановяват някакви минимални нормативи,според мен не е критерии за родителство.Та с две думи...Защо ако е пич,ще те оставя без помощ(или с няква минимална,колко да не е без хич) по отношение на общото ви дете?Защо ще седи и гледа как ти носиш всичко на гърба си?Отмъщение към теб?Кофти...начи е мноо ниска топка..Безотговорност и безхаберие по принцип?Още по-кофти...
Виж целия пост
Абе и аз съм "за" разделите при неразбирателство между партньорите в общия случай. .............................
И как ще си лягаш отново с човек,накарал те да бъдеш"самотен родител"и да "носиш всичко,ама наистина всичко на плещите си"?Би ли могло да има отново доверие и уважение?Защото...ще ме прощавате за клишето,ама един човек като се развежда с партньора си,не се развежда и с детето си!И това,че съдилищата постановяват някакви минимални нормативи,според мен не е критерии за родителство.Та с две думи...Защо ако е пич,ще те оставя без помощ(или с няква минимална,колко да не е без хич) по отношение на общото ви дете?Защо ще седи и гледа как ти носиш всичко на гърба си?Отмъщение към теб?Кофти...начи е мноо ниска топка..Безотговорност и безхаберие по принцип?Още по-кофти...
Препоръчани теми