Татковци, според вас осъдителна ли е постъпката му?

Това го чувам за втори път от мъж. Преди време съпругът на моя приятелка ми каза, че мъжът обича децата на жената, която обича. Това в някаква степен обяснявало защо в някои случаи мъже, които са изоставяли деца и после никога не ги търсят са чудесни бащи на други свои деца

 Естествено, че не е прав и е осъдително. Само не разбирам с кой акъл тръгваш да се събираш с този човек?! Но не съм убедена, че и ти си права. Тъкмо си бях взела книжката, когато бившият ми мъж повери дъщеря ми на непозната и за късмет тя да вземе да я изгуби. Като ми звъннаха, разбира се, че се притесних, но бях и толкова бясна, че за 3 часа профучах близо 400км. От тогава отношенията ни са сериозно обтегнати и не съжалявам. Казах си, че ще се оправям сама, въпреки на моменти да е било безумно трудно. Нито го търся за помощ, нито за издръжка-ако се сети-сети, ако не-здраве да е... Да ти е живо и здраво детето!

И ти си майка...какво значи "на другия ден съм на работа" аз ако се налага дни и нощи няма да мигна ако пази Боже детето ми му има нещо. и ти си стоиш вкъщи без да мръднеш да видиш живо ли е т'ва дете...ми ако получи гърч от Т или припадне всичко става на 150км извън града , аз тука на 5км от нас , че мисля малката ти си спокойна на 150 бащата не е за осъждане слънце , ти не си добре и се пишеш майка , кажи ми само едно какво сърце бие в теб
Добре работата ти е важна , но какво ще ти стане ако не си наспана , винаги ли ходиш свежа като репичка?просто ми е супер трудно да си представя дете с Т , болно да му е зле , и майката опората му в тоя скапан живот да не се притече на помощ , а вместо това да прехвърля вината на"бащата" и да чака той да хукне.че е баща баща е , но не си ли ти тази , която ще я измъкне и от ада ако трябва...

За протокола това с книжката ми е боза , аз все още не съм я изкарала в такъв процес съм в момента , но ако съм я взела с опит или не тръгвам.нали си имала изпит имала си курс , нали са те пуснали нашите любими ДАЙ , тогава за какво ти е като те е шубе да караш

Таткото не е прав.
Но и ти не си права да прехвърляш отговорността изцяло и само на него.
Аз като нямам книжка, ще се обадя на сестра ми да ме закара. Или на съседа. Или на колега. Или на друг роднина. Или ще си взема такси - имам си спестявания, ще ми стигнат да платя едно такси в двете посоки. Или ще вдигна такъв скендъл на бившето съпружество, че ще ме откара с 200 км в час.

Ох, Боже, как не ви писна да обвинявате, не четете ли - майката е намерила начин да се справи навреме със ситуацията. Как може да обвинявате така друга майка? Безгрешни ли сте?
Жената се е уплашила, не може да шофира добре, човешко е. Като е майка, какво - свърхчовек ли е? По-добре да се разбие по пътя ли? Ако нямаше сестра и зет, доколкото помня, които да се притекат в случая на помощ, щеше може би и такси да хване, тя е намерила изход от ситуацията, не е спала спокойно докато детето гори. За разлика от бащата, който си е питал т.шаците!!!   

Четох аз, четох - това отгоре.
Таткото не знам какво си  е пипал, но не пише тема по форумите да обвинява майката.

     Погрижила ли се е за детето? Погрижила се е. Резултатът постигнат ли е - постигнат е. Лекарствата са дадени навреме, детето е оздравяло. Защо пък да е длъжна да разсъждава като вас?
     Има хора, за които най-доброто решение не се състои в демонстрации - вижте ме колко съм деен, мога да тичам до 03.00 през нощта, да пътувам със сестра си и зет си до там и обратно, защото само така ще съм добра майка. Рационалното решение на проблема е важно. И естествено загрижената баба също е търсила помощ от другаде, не е чакала безучастно дъщеря й да си осигури превоз.

Защо пък ние сме длъжни да разсъждаваме като нея?

Не оспорвам загрижеността й, а че описа надълго и нашироко строгото естество на работата си, забраната да телефонира, невъзможността да се наспи, недобрите си шофьорски умения, и колко била притеснена и разтревожена, но така или иначе не е отишла до детето, а друг го е направил без тя го да помоли...но надве-натри осъди таткото. Че и той може да си е имал причини. И те явно са били, че вероятно и друг път е ставал свидетел на паник-атаки за вдигната температура, и е решил, че не е нищо толкова тревожно. Или друго. Той няма как да се защити, нали? Не знаем неговите доводи. Но се иска да го заклеймим.

Аз не вярвам ,че щеше да вземе такси и да отиде щеше да звъни по 100 пъти на таткото и да му казва , колко лош баща е.по-скоро зет и и сестра й са я съжалили , и са отишли...те не ходят ли на работа , длъжни ли са й с нещо...тя майката си спинка и чака друг да и обуе гащите.само за пример ще дам случка , която е преживяла майка ми: работи до 5 , но си изпуска автобуса да отиде да вземе брат ми от дома , тръгва до там пеша(тогава не е имало GSM ми като сега няма как да се обадиш , че ще закъснееш или да повикаш друг да го вземе)тогава са живеели на 20 км извън града в едно село.учителката от дома звъни на работата на баща  ми , че майката я няма , станало късно ,  и той идва с колата и го взима.така майка и татко се разминават...отива тя дома затворен вече и тръгва да се пребира пеш до село , защото автобуса за там е чак след 2 часа  , а тя дори не знае къде е детето(е предположила е , че са го е взел татко) 20км зимно време 18 и нищо пеша...за да си намери детето.и още много случки мога да дам за пример , защото смело мога да кажа , че майка ми е не спала с дни , когато сме били болни (случи се веднъж и двамата да лежим в болница , просто може да я съжалите как търчеше из коридорите и при кой първо да остане) може би съм имала прекрасен пример , как една истинска майка се грижи за детето си и така правя с моето.Затова не разбирам постъпката на авторката изобщо

Ами аз в началото казах, че няма как да знаем как е разсъждавал таткото и най-вероятно просто е проявил спокойствие, децата често боледуват. Но виж реакцията му след това. И кога се е сетил да се обади, да попита, да се направи на обиден. Че и издръжка не плаща за детето си - оставил всичко на гърба на майката, че иска и да се събират: хитър, будалата ще носи всичко на гърба си, докато той го раздава лежерно и спокойно.

    Не сте. Както подборно изяснихте, вие ще направите нещата по друг начин. А авторката разказа история и попита дали не се вживява прекалено. От никого не поиска да посочи бившия с пръст и да го разпва. Предвид желанието й да се събира отново с този мъж, нужна и е чужда гледна точка. Май няма много вяра в собствените си преценки. А вие нападате и обиждате момичето без причина (имам предвид всички, които скочиха да и разясняват колко лоша и безотговорна майка е).  

Аз гледам към конкретиката на темата да се придържам, не знам кой кога и защо се е обадил, пък и издръжка не плащал - това дали е плюс или минус си решава авторката, нали иска да се събират, явно не й пречи? То и едната нашата баба се обажда веднъж в месеца да пита за децата, не че не ги обича, просто си е такава жената. Дори да знае, че е било болно едното, има ни доверие, че ще се справим.

Аз с това впечатление останах - иска да се заклейми таткото и търси подкрепа. Наистина не вярва на преценката си, а как пак ще се събира с него, чрез нова тема ли. Както и да е.

Моето мнение си го казах: таткото не е прав, но и майката не е.

И аз имам всеотдайна майка, както и баща - баби и дядовци нямам, и на градина не съм ходила (не можах да се адаптирам), ходих с мама на работа, никога не съм я чула да се оплаче - смени работата, за да може да ме води със себе си, винаги е била плътно до мен, изключително активен, самоуверен и борбен човек, едно дете съм на "късни" и свръхзагрижени родители. И по болници са лежали с баща ми заедно с мен, спели са и в колата пред болницата, докато аз - вече ученичка, лежах с коремна болка с неясен произход.
Но това не значи, че имам право да обвиня друга майка в безхаберие, че и да я питам какво сърце има.  Жената работи, самотен родител, сама издържа и себе си, и детето си, явно е по-неуверена, човешко е - това не означава, че не обича детето си и не се грижи за него. Не е зле малко да се опитвате, ако не да разберете другите, поне да не ги обвинявате така яростно. 

Именно.
И аз си мислех докато карах курса за шофьор - о, супер ще мога спокойно да карам децата насам-натам без да разчитам на този или онзи, ама не било баш така. 2 години след като изкарах книжка все още не съм ги возила САМА, без да има друг шофьор до мен. И ако щете вярвайте по-спокойна съм на служебната кола, с колегите до мен, отколкото с децата. А на колко катастрофи се нагледах по пътищата ни ... чак благодаря на Господ всеки път като сляза от колата, че сме се прибрали живи и здрави. А нощното кормуване си е ад за пресен, неопитен шофьор, едни 10 км ми се видяха като 100. Чувствах се изцеден лимон, а бях почивала цял ден преди това. Така че напълно разбирам авторката в желанието си да има друг до нея докато шофира. След дълъг работен ден, нощно кормуване докато си притеснен за детето си не е най-умното нещо, което да направиш докато си млад и неопитен шофьор. И е най-естественото да се обади на близък ако не да я закара, поне да бъде до нея, за да е по-уверена в себе си. Е, видяла е кой и е близък. Разликата е очеизбодна - един директно тръгва да свърши работата, а другия си прави пас.

Към авторката - питах съпруга си хипотетично да си представи, че сме разделени, с евентуални надежди да се съберем и в такава ситуация какво ще направи. Каза, че има цели 2 причини да тръгне:
1. от притеснение за детето
2. от желание да си пише червена точка за бъдещото събиране
Единствената пречка да не тръгне би била ако няма пари да налее за бензин точно в този момент, но за ползите си струва дори да си признае, па дори да му се пише малка черна точка.
Даже и да не е собственото дете, ако иска да се събере с майка му би тръгнал

Е как се е погрижила като нито детето е взела, нито е знаела къде е.... една истинска майка ще разбие дома или направо дома на учителката, за да разбере къде е детето й.
Разбира се елементарно щеше да е да се свърже с бащата още преди да тръгне на среднощни разходки.... но всеки с разбиранията си. Навремето gsm-и не е имало, но пък телефони - да. 

Като искаш да даваш примери, поне гледай да са адекватни.