ходите ли на гробища често
- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
# 15
6 авг. 2012, 16:22 ч.
Рядко ходя.В близките години нямаме починал.
Преди две години заведох децата тинейджъри в Малашевските гробища.Бяха много впечатлени в положителния смисъл.Тихо,спокойно,не било като по филмите-ужасно.
На мен ми действа отпускащо като разходка в прохладен парк.
Виж целия пост
Преди две години заведох децата тинейджъри в Малашевските гробища.Бяха много впечатлени в положителния смисъл.Тихо,спокойно,не било като по филмите-ужасно.
На мен ми действа отпускащо като разходка в прохладен парк.
# 16
6 авг. 2012, 17:34 ч.
За мен гробищата са всичко друго, но не и спокойно място за релакс, парк и пр.
Не ходя, което няма общо с отношението ми към починалите.
Виж целия пост
Не ходя, което няма общо с отношението ми към починалите.
# 17
6 авг. 2012, 17:42 ч.
Често не ходя, но когато ми стане тягосно за близък починал отивам. Постоявам , поплаквам и продължавам на пред.
Животът е за живите
Виж целия пост
Животът е за живите
# 18
6 авг. 2012, 17:46 ч.
Странно нали
Лично аз понякога обичам да влезна в църква и да седна на някой от столовете и ей така да поседя
.... просто ми действа успокояващо
Отговорих с опция 3
За църквата съм съгласна, че действа някак си умиротворяващо на душата. Когато съм там и паля свещ за здраве, оставам за малко загледана в иконите.
Но бих посетила старинни гробища, подобни на снимката, за едно съм съгласна, че там тишината е повече от където и да било другаде.
Виж целия пост
Препоръчваш ни гробищата, като място за релакс ли?
Странно нали
Лично аз понякога обичам да влезна в църква и да седна на някой от столовете и ей така да поседя
.... просто ми действа успокояващо Отговорих с опция 3
За църквата съм съгласна, че действа някак си умиротворяващо на душата. Когато съм там и паля свещ за здраве, оставам за малко загледана в иконите.
Но бих посетила старинни гробища, подобни на снимката, за едно съм съгласна, че там тишината е повече от където и да било другаде.
# 19
6 авг. 2012, 17:51 ч.
Странно нали
Лично аз понякога обичам да влезна в църква и да седна на някой от столовете и ей така да поседя .... просто ми действа успокояващо
Отговорих с опция 3
За църквата съм съгласна, че действа някак си умиротворяващо на душата. Когато съм там и паля свещ за здраве, оставам за малко загледана в иконите.
Но бих посетила старинни гробища, подобни на снимката, за едно съм съгласна, че там тишината е повече от където и да било другаде.
В Париж са туристическа атракция.http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80_%D0%9B%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B7
Виж целия пост
Препоръчваш ни гробищата, като място за релакс ли?
Странно нали
Лично аз понякога обичам да влезна в църква и да седна на някой от столовете и ей така да поседя
.... просто ми действа успокояващо Отговорих с опция 3
За църквата съм съгласна, че действа някак си умиротворяващо на душата. Когато съм там и паля свещ за здраве, оставам за малко загледана в иконите.
Но бих посетила старинни гробища, подобни на снимката, за едно съм съгласна, че там тишината е повече от където и да било другаде.
В Париж са туристическа атракция.http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80_%D0%9B%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B7
# 20
6 авг. 2012, 18:14 ч.
душевното ми равновесие е определящо кога и дали да ходя.
Все едно се срещам с починалия... така го чувствам аз.
Но като отида, обичам нещата да се правят според моите виждания.
Виж целия пост
Все едно се срещам с починалия... така го чувствам аз.
Но като отида, обичам нещата да се правят според моите виждания.
# 21
6 авг. 2012, 19:03 ч.
Преди няколко дни отидох,този път за мен беше различно,не ми се тръгваше,сякаш човекът искаше да поостана с него. За предишни пъти когато съм ходела,не съм се чувствала така,но и хората не бяха така близки,както сега.Сега ми е по-спокойно и следващият път когато усетя,че трябва да отида,ще го направя без да отлагам,както до сега.
Виж целия пост
# 23
6 авг. 2012, 22:23 ч.
Последните пет години не ми се стъпва там.
Дори гроба на мама съм пренебрегнала
Преди ходих,ходих без да чакам годишнини или задушници.
Но почина братовчед ми,само на 29,от този момент нещо се преобърна и ми трябва доста самонавиване за да отида.
Виж целия пост
Дори гроба на мама съм пренебрегнала
Преди ходих,ходих без да чакам годишнини или задушници.
Но почина братовчед ми,само на 29,от този момент нещо се преобърна и ми трябва доста самонавиване за да отида.
# 24
6 авг. 2012, 23:19 ч.
Не, рядко ходя ... Понякога нямам възможност, друг път - желание ... Не искам непременно да мисля за смъртта на близките на сърцето ми хора...
Предпочитам да погледна снимката им вкъщи и да мисля за тях по друг начин, отколкото да стоя часове на гробищата.
Обичта към починалите близки, мъката по тях, споменът, почитта могат да се изразяват и по други начини ...
Понякога изпитвам нужда да отида обаче ... не мога да го обясня. Не го правя непременно на Задушници, на годишнините и т.н. ..., а когато аз реша и го искам.
Виж целия пост
Предпочитам да погледна снимката им вкъщи и да мисля за тях по друг начин, отколкото да стоя часове на гробищата.
Обичта към починалите близки, мъката по тях, споменът, почитта могат да се изразяват и по други начини ...
Понякога изпитвам нужда да отида обаче ... не мога да го обясня. Не го правя непременно на Задушници, на годишнините и т.н. ..., а когато аз реша и го искам.
# 25
6 авг. 2012, 23:20 ч.
Категорично не ходя. И на погребения не ходя. Не ми е понятен култът към смъртта.
За мен близките ми са живи в сърцето ми и в спомените ми и не са в земята /там е само тленното от тях - "прах при прахта и пръст при пръстта"/.
Не изпитвам негативни усещания, свързани с гробища, но и не изпитвам нужда да ги посещавам. Не разбирам необходимостта някъде да си "общувам" с пръстта.
Няма ден, в който да не си спомня за близките, които съм изгубила. И това ми носи далеч повече покой и усмивка от хубавите спомени.
Виж целия пост
За мен близките ми са живи в сърцето ми и в спомените ми и не са в земята /там е само тленното от тях - "прах при прахта и пръст при пръстта"/.
Не изпитвам негативни усещания, свързани с гробища, но и не изпитвам нужда да ги посещавам. Не разбирам необходимостта някъде да си "общувам" с пръстта.
Няма ден, в който да не си спомня за близките, които съм изгубила. И това ми носи далеч повече покой и усмивка от хубавите спомени.
# 26
6 авг. 2012, 23:30 ч.
разбирам те отлично
Виж целия пост
Понякога изпитвам нужда да отида обаче ... не мога да го обясня. Не го правя непременно на Задушници, на годишнините и т.н. ..., а когато аз реша и го искам.
разбирам те отлично
# 27
7 авг. 2012, 09:56 ч.
Мисля, че гробищата са най-малко елегантният начин да се помнят покойниците. Единствената причина да ме кефят е, че някой ден ще накарам някой да изпише култовото:
"This is not dead which can eternal lie
And in strange eons even death may die."
Обаче предпочитам следното:
Do not stand at my grave and weep,
I am not there; I do not sleep.
I am a thousand winds that blow,
I am the diamond glints on snow,
I am the sun on ripened grain,
I am the gentle autumn rain.
When you awaken in the morning’s hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circling flight.
I am the soft star-shine at night.
Do not stand at my grave and cry,
I am not there; I did not die.
Виж целия пост
"This is not dead which can eternal lie
And in strange eons even death may die."
Обаче предпочитам следното:
Do not stand at my grave and weep,
I am not there; I do not sleep.
I am a thousand winds that blow,
I am the diamond glints on snow,
I am the sun on ripened grain,
I am the gentle autumn rain.
When you awaken in the morning’s hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circling flight.
I am the soft star-shine at night.
Do not stand at my grave and cry,
I am not there; I did not die.
# 28
7 авг. 2012, 10:14 ч.
Повечето гробищни паркове тънат в бурени и са запустели.Но не трябва да е така поне докато сме живи трябва да поддържаме гробовете на починали хора.Та те са хора и са били част от нас и са били със нас!Не е задължително човек да ходи в черно облекло за да изразява скръбта си към тях и да плаче!Нали като отидем на гроба на даден човек като че ли се срещаме със самия човек независимо от факта че е заровен 2-3 или 4 метра под земята.
Виж целия пост
# 29
7 авг. 2012, 10:23 ч.
Това "трябва" ми вади очите. Какво "трябва" е въпрос на личен избор и разбирания.
Ето, аз не приемам гробището като "последен дом" на любимите ми хора. Дори не виждам необходимост да има обозначен гроб (освен ако не е по хигиенна гледна точка). Камо ли да го превръщам в градина или да отнемам от времето си за живите...
Задължителността звучи като опит за вменяване на вина.
Виж целия пост
... поне докато сме живи трябва да поддържаме гробовете на починали хора....
Това "трябва" ми вади очите. Какво "трябва" е въпрос на личен избор и разбирания.
Ето, аз не приемам гробището като "последен дом" на любимите ми хора. Дори не виждам необходимост да има обозначен гроб (освен ако не е по хигиенна гледна точка). Камо ли да го превръщам в градина или да отнемам от времето си за живите...
Задължителността звучи като опит за вменяване на вина.
Препоръчани теми