ходите ли на гробища често
- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
# 105
25 авг. 2012, 15:21 ч.
Не, не ходя. Къде да се помъкна на другия край на София заради едни гробища?
И да мисля на кого да оставям децата. Или да ги мъкна с мен.
Супер тъпо ми е като дойде брата на свеки и каже:
"Аз бях на гробища". "А вие не бяхте ли?". "Аз направих това и това по гроба".
Ми ходи бе, отчитай дейност, като си нямаш друга работа и като те гризе съвестта.
Имам си снимки вкъщи, гледам си я, плача си понякога и това ми стига.
Виж целия пост
И да мисля на кого да оставям децата. Или да ги мъкна с мен.
Супер тъпо ми е като дойде брата на свеки и каже:
"Аз бях на гробища". "А вие не бяхте ли?". "Аз направих това и това по гроба".
Ми ходи бе, отчитай дейност, като си нямаш друга работа и като те гризе съвестта.
Имам си снимки вкъщи, гледам си я, плача си понякога и това ми стига.
# 106
25 авг. 2012, 20:22 ч.
А най-ужасяващия звук е на тропащата земя върху ковчега! Не искам никога повече да чувам този звук!
Затова съм заръчала кремация...
И не, не обича да ходя на гробищата. Трябва да мина през целия град, а там като отида 1. има опасност отново да се загубя в безкрайните парцели и алеи, което ме докарва до лудост и рев щото не мога да се оправя и да се махна и 2. оглеждам се непрестанно за доволно многото живи мургави братя, които поскат цветя и храна по гробовете! Така, че за какво спокойствие и медитация ми говорите!
А колкото до стената с урните - не виждам какво трябва да се подържа! Винаги когато имам нужда да се сещам за баща ми мога да го направя, независимо къде се намирам.....
Виж целия пост
Кремацията не ме ужасява, даже ще изисквам писменно да го направят след смъртта ми.
Ужасява ме полагането в земята и засипването с пръст.
Ужасява ме полагането в земята и засипването с пръст.
Затова съм заръчала кремация...
И не, не обича да ходя на гробищата. Трябва да мина през целия град, а там като отида 1. има опасност отново да се загубя в безкрайните парцели и алеи, което ме докарва до лудост и рев щото не мога да се оправя и да се махна и 2. оглеждам се непрестанно за доволно многото живи мургави братя, които поскат цветя и храна по гробовете! Така, че за какво спокойствие и медитация ми говорите!
А колкото до стената с урните - не виждам какво трябва да се подържа! Винаги когато имам нужда да се сещам за баща ми мога да го направя, независимо къде се намирам.....
# 107
25 авг. 2012, 21:12 ч.
Ако в БГ някога направят гробища като в САЩ, или поне по филмите....може би бих ходила от време на време.
Но в нашите безумни гробища, с всичките цигани, пълна разруха и какво ли не....не, благодаря.
Виж целия пост
Но в нашите безумни гробища, с всичките цигани, пълна разруха и какво ли не....не, благодаря.
# 109
26 авг. 2012, 23:25 ч.
Ужасни думи прочетох... Радвам се, че явно има хора, за които гробищата са нещо извън тяхната реалност... В момента, в който оставих детето си там, гробищата станаха част от мен.
Виж целия пост
# 110
27 авг. 2012, 09:42 ч.
Тежка загуба, мир на малката душичка 
.
Аз вярвам, че любовта и уважението се изразяват докато човек е жив. След смъртта остават едни тленни останки и любовта. За мен тя е най-важна.
Нагледах се на перфектно изпълнявани ритуали, привидно тъжни лица и грандиозна грижа за парче земя и камък, а приживе човека получаваше ритници, удари и унижения. Отвратих се. Съжалявам, ако предишните ми думи са засегнали някого.
Виж целия пост
. Аз вярвам, че любовта и уважението се изразяват докато човек е жив. След смъртта остават едни тленни останки и любовта. За мен тя е най-важна.
Нагледах се на перфектно изпълнявани ритуали, привидно тъжни лица и грандиозна грижа за парче земя и камък, а приживе човека получаваше ритници, удари и унижения. Отвратих се. Съжалявам, ако предишните ми думи са засегнали някого.
# 111
27 авг. 2012, 09:59 ч.
Рядко ходя.
Действат ми мрачно и потискащо.
Най - евтиния венец в Централни софийски е 40 лв.
Виж целия пост
Действат ми мрачно и потискащо.
Най - евтиния венец в Централни софийски е 40 лв.
# 112
27 авг. 2012, 11:00 ч.
Който, каквото иска да си мисли, но никога няма да помисля за майка си, като "заровена мърша"
Направо ми се догади....
Виж целия пост
Не. Нямам какво да търся в поле със заровена мърша.
Който, каквото иска да си мисли, но никога няма да помисля за майка си, като "заровена мърша"
Направо ми се догади....
# 113
27 авг. 2012, 11:07 ч.
И на мен ми се догади като видях разхвърляните кокали на бабата и лелята, които не бяха прибрали при разравянето на гроба, както му е реда. Не е мърша, кокали са. Все тая.
Виж целия пост
# 115
27 авг. 2012, 11:10 ч.
Все пак става дума за близките ни. Каквито и да са - мърши не са. Или само аз го разбирам така? За вас мърша ли са?
Виж целия пост
# 116
27 авг. 2012, 11:20 ч.
Всъщност мърша се използва повече за животни, но все пак си е разлагане.
Близките ни, такива каквито ги познаваме и помним, имат тела, които след смъртта започват да гният.
Тези тела отиват в гробищата, а спомените остават в главите ни.
Това е разликата на тези, които не обичаме да ходим на гробища - там са само телата и нищо повече.
Виж целия пост
Близките ни, такива каквито ги познаваме и помним, имат тела, които след смъртта започват да гният.
Тези тела отиват в гробищата, а спомените остават в главите ни.
Това е разликата на тези, които не обичаме да ходим на гробища - там са само телата и нищо повече.
# 117
27 авг. 2012, 11:54 ч.
просташки и груби
Нооооо, който на какво си постеле, на това ще легне...
Виж целия пост
Ужасни думи прочетох...
просташки и груби
Нооооо, който на какво си постеле, на това ще легне...
# 118
27 авг. 2012, 17:46 ч.
Дори и това не е така. Телата започват биологичния си разпад (биодеградация) в момента, в който настъпва смъртта. От този миг нататък това вече не е човекът, когото сме познавали и обичали. В рамките на година остава само скелет. Сиреч, дори и телата не са вече там.
Починалите ми близки не са мърша, затова и не ги почитам чрез ходене на гробище. Почитта към паметта им разбирам като следване на добрия пример, който тези хора са ми дали, както и радостта, която изпитвам, когато виждам техния ген в моите деца. Както и чрез оказване помощ на тези, които имат нужда от това, за да разберат и преодолеят болката от раздялата.
Смъртта е преход, не край.
Виж целия пост
Това е разликата на тези, които не обичаме да ходим на гробища - там са само телата и нищо повече.
Починалите ми близки не са мърша, затова и не ги почитам чрез ходене на гробище. Почитта към паметта им разбирам като следване на добрия пример, който тези хора са ми дали, както и радостта, която изпитвам, когато виждам техния ген в моите деца. Както и чрез оказване помощ на тези, които имат нужда от това, за да разберат и преодолеят болката от раздялата.
Смъртта е преход, не край.
# 119
1 септ. 2012, 10:50 ч.
Не съм чела темата, но мнението ми е твърдо.
Не ходя на гробища, изобщо. Не мога. Не ходя и на погребения.
Баба ми почина преди няколко дни. Когато мисля за нея, а то е почти непрекъснато, не си я представям в ковчега, някъде заровена. Знам, че душата й лети някъде другаде и че след години ще се срещнем отново.
Виж целия пост
Не ходя на гробища, изобщо. Не мога. Не ходя и на погребения.
Баба ми почина преди няколко дни. Когато мисля за нея, а то е почти непрекъснато, не си я представям в ковчега, някъде заровена. Знам, че душата й лети някъде другаде и че след години ще се срещнем отново.
Препоръчани теми