ходите ли на гробища често
- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
# 285
24 ян. 2013, 20:03 ч.
Не съм казала че непременно трябва да се вярва всеки си го тълкува по различен начин къде са починалите.
Виж целия пост
# 286
26 ян. 2013, 16:23 ч.
Починалите са навсякъде с нас и най-вече в сърцата ни!Живеем със спомени за тях.Не ги забравяме.Помним техните лица!
Виж целия пост
# 287
26 ян. 2013, 19:52 ч.
И все пак мъртвите са си мъртви, а живота продължава.Не мисля, че е здравословно да се живее само с мисълта за смърт и гробища.
Виж целия пост
# 288
26 ян. 2013, 20:08 ч.
Защо е "много важно да вярваме" в подобна идея?
Но защо смяташ, че е толкова важно да се вярва, че починалите са "концентрирана енергия и светлина" и че са "в друг свят, паралелен на нашия"? Как , според теб, подобна вяра е от полза за живите?
Виж целия пост
Много е важно да вярваме че са концентрирана енергия и светлина и че просто са в друг свят паралелен на нашия
Не съм казала че непременно трябва да се вярва всеки си го тълкува по различен начин къде са починалите.
# 289
26 ян. 2013, 20:46 ч.
За изписалите последните две страници - нито една от вас не е губила майка, баща, брат или сестра и просто теоритизирате. Теориите, обаче, нямат нищо общо с онова, което ти се случва, когато на онези 2 квадратни метра положиш някого, с когото до вчера си....
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
Виж целия пост
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
# 290
26 ян. 2013, 20:57 ч.
Подкрепям напълно мнението на schreier 
От полза е защото съм го изпитала и знам какво е да се загуби човек макар и приятел с който сме си помагали в нужда!
Виж целия пост
От полза е защото съм го изпитала и знам какво е да се загуби човек макар и приятел с който сме си помагали в нужда!
# 291
26 ян. 2013, 20:57 ч.
СТранна тема ,все я подминавах досега...имам си причина и един дълбоко скрит в мен срам.
Баба ми почина през 2009 г.Тогава бях бременна в 5 месец и не ми позволиха да отида на гробищата да я изпратя.Бях вкъщи,не че съм страдала по-малко ,но се радвам ,че ми спестиха гледката на падащата пръст върху ковчега
След това ,знаете...животът е за живите.Бременност ,раждане ,грижи за бебето и така времето си мина и замина,а аз не успях да отида на гроба й.От известно време все по-често мисля за нея и бях решила при поредното ми посещение на село да отида на гроба й.Да,но майак ми категорично ми забрани
Не били хубаво сега ,когато съм отново бременна,да ходя на гробища Това нещо за пръв път го чувам и много се изненадах.Ако реша ,ще отида ,разбира се.Но мисълта ми е ,знаете ли нещо повече за това поверие 
Виж целия пост
Баба ми почина през 2009 г.Тогава бях бременна в 5 месец и не ми позволиха да отида на гробищата да я изпратя.Бях вкъщи,не че съм страдала по-малко ,но се радвам ,че ми спестиха гледката на падащата пръст върху ковчега
След това ,знаете...животът е за живите.Бременност ,раждане ,грижи за бебето и така времето си мина и замина,а аз не успях да отида на гроба й.От известно време все по-често мисля за нея и бях решила при поредното ми посещение на село да отида на гроба й.Да,но майак ми категорично ми забрани
Не били хубаво сега ,когато съм отново бременна,да ходя на гробища Това нещо за пръв път го чувам и много се изненадах.Ако реша ,ще отида ,разбира се.Но мисълта ми е ,знаете ли нещо повече за това поверие
# 292
26 ян. 2013, 21:05 ч.
Данчето с трабантчето изобщо не слушай поверия а това което ти диктува сърцето.Човек може винаги да отиде особено в твоя случай щом искаш да отидеш просто отиди.За да се сбогуваш с баба си която обичаш. 
Виж целия пост
# 293
26 ян. 2013, 21:24 ч.
Данче, това, което най-много ще ти помогне е да разбереш, че станалото е станало. Баба ти си е отишла. Ако не се простиш с нея в сърцето си, никакво ходене на гробища няма да ти помогне. Тя и без друго не е там...
Да не говорим колко по-лек и приятен ще е животът ти, ако се освободиш от суеверията...
Виж целия пост
Да не говорим колко по-лек и приятен ще е животът ти, ако се освободиш от суеверията...
# 294
26 ян. 2013, 21:30 ч.
Много закъсняхте и с меренето на мъката. Само който е загубил майка и брат има право да тъгува и само той може да определя как да се тъгува.
Това е още по абсурдно и нелепо от това да се определя кой колко пъти и кога ходи на гробища.
Премълчаването е хубаво нещо в някои ситуации.
Виж целия пост
За изписалите последните две страници - нито една от вас не е губила майка, баща, брат или сестра и просто теоритизирате. Теориите, обаче, нямат нищо общо с онова, което ти се случва, когато на онези 2 квадратни метра положиш някого, с когото до вчера си....
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
Това е още по абсурдно и нелепо от това да се определя кой колко пъти и кога ходи на гробища.
Премълчаването е хубаво нещо в някои ситуации.
# 295
26 ян. 2013, 21:31 ч.
Да де ,знам ,отдавна съм осъзнала ,че нея я няма и не ми тежи сякаш.
НО ми е съвестно ,че никога не съм ходила на гроба й Тя беше много стриктна й не знам дали това би й се харесало
Виж целия пост
НО ми е съвестно ,че никога не съм ходила на гроба й
Тя беше много стриктна й не знам дали това би й се харесало
# 296
26 ян. 2013, 21:39 ч.
С какво винаги ще помниш баба си? С това, че те е обичала, нали? Нима мислиш, че ако в момента съществува душата й, тя би искала да си нещастна, подтисната и самообвиняваща се? Или пък да губиш време, нерви, пари и емоции по нещо, което по никакъв начин няма да върне баба ти? Отпусни се бре, жена. Ако това ще те освободи, вдигни лице нагоре, усмихни се и кажи "Благодаря ти за всичко, бабо. Винаги ще те обичам!" И й дай свободата, която заслужава.
Шрайер, не бързай с критиките
Аз също съм се простила с близки: вуйчо, дядо, баби, приятел от детинство... От полза е единствено тази вяра/убеждение, което прави живота ни по-лек, по-смислен и по-лесно контролируем. Всичко друго ограничава способностите ни и ни лишава от възможността да се възползваме от шансовете, които ни предоставя животът.
Виж целия пост
Да де ,знам ,отдавна съм осъзнала ,че нея я няма и не ми тежи сякаш.
НО ми е съвестно ,че никога не съм ходила на гроба й Тя беше много стриктна й не знам дали това би й се харесало
НО ми е съвестно ,че никога не съм ходила на гроба й
Тя беше много стриктна й не знам дали това би й се харесало Шрайер, не бързай с критиките
Подкрепям напълно мнението на schreier
От полза е защото съм го изпитала и знам какво е да се загуби човек макар и приятел с който сме си помагали в нужда!
От полза е защото съм го изпитала и знам какво е да се загуби човек макар и приятел с който сме си помагали в нужда!
# 297
26 ян. 2013, 22:19 ч.
Данче , да , знам за това , че не е хубаво бременни да ходят на гробища .
Изчакай малко , и без това е минало време , не е проблем да родиш и тогава да отидеш !
Виж целия пост
Да де ,знам ,отдавна съм осъзнала ,че нея я няма и не ми тежи сякаш.
НО ми е съвестно ,че никога не съм ходила на гроба й Тя беше много стриктна й не знам дали това би й се харесало
НО ми е съвестно ,че никога не съм ходила на гроба й
Тя беше много стриктна й не знам дали това би й се харесало Данче , да , знам за това , че не е хубаво бременни да ходят на гробища .
Изчакай малко , и без това е минало време , не е проблем да родиш и тогава да отидеш !
# 298
27 ян. 2013, 00:48 ч.
Загубила съм бабите и дядовците, загубих и съпруга си. Не мога, просто не мога да си наложа, че обичаните толкова от мен хора са там, в тези 2 квадрата. И на пред съм писала, не ги усещам там, там съм празна. Милото винаги го чуствам до дъщеря ни, много силно, когато не сме заедно рядко го чувствам само до мен, но до нея е винаги. Имала съм и усещането, че ме милва, че ме държи за ръката. Нещо като във филма "Дух". Баба в къщата на село. Там си я почитам. Ако щете ме наречете луда. Гроба на мъжа го поддържам с цветя заради свекърва ми, тя се грижи за него. Тя там говори със сина си. Тя уважава моето усещане и мнение, аз нейното. И въпреки, че не ходя на гробищата, тя не ме обвинява и не мисли, че обичам по- малко сина и. И не виждам защо тук трябва да се убеждаваме кое я вярно, кое грешно и да си казваме кой как трябва да се чуства и кой кого е загубил. Лека нощ.
Виж целия пост
За изписалите последните две страници - нито една от вас не е губила майка, баща, брат или сестра и просто теоритизирате. Теориите, обаче, нямат нищо общо с онова, което ти се случва, когато на онези 2 квадратни метра положиш някого, с когото до вчера си....
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
# 299
27 ян. 2013, 09:21 ч.
Разбира се! Защо се вярва на такива поверия?! Не съм спирала да ходя на гробищата, докато бях бременна- все пак беше минала едва 1 година от загубата на детето ми... Децата ми също са винаги с нас, когато сме ходили на гробовете на брат им, от 2 години посещаваме и дядо ми. Не ходим толкова често, колкото ми се иска обаче
Виж целия пост
Данчето с трабантчето изобщо не слушай поверия а това което ти диктува сърцето.Човек може винаги да отиде особено в твоя случай щом искаш да отидеш просто отиди.За да се сбогуваш с баба си която обичаш.
Разбира се! Защо се вярва на такива поверия?! Не съм спирала да ходя на гробищата, докато бях бременна- все пак беше минала едва 1 година от загубата на детето ми... Децата ми също са винаги с нас, когато сме ходили на гробовете на брат им, от 2 години посещаваме и дядо ми. Не ходим толкова често, колкото ми се иска обаче
И не виждам защо тук трябва да се убеждаваме кое я вярно, кое грешно и да си казваме кой как трябва да се чуства и кой кого е загубил.
Препоръчани теми