Раждане със секцио - 3

Много хубаво звучи, да. 

Ех, този Майчин дом... Изкушавах се да предположа, че става дума точно за него, ама си казах - айде пък и аз сега, това, че имам кошмарни спомени от там не значи, че трябва да го набеждавам веднага. Пък то точно за МД си ставало въпрос. Била съм на 9-ия етаж, не за раждане - за лапароскопия. В подробности няма да навлизам. Като се почне от реанимационните сестри (така наречени), та се стигне до най-противния човек, който съм срещала в лицето на лекуващия ме лекар - д-р Божилов, направо нямам думи. Извинете ме за спама  Наистина не се сдържах.
Та по повод обезболяването - морфинецът беше налице  Отделно по време на операцията в системата течеше упойка, която после действала 24 часа. Реално усетих болка чак на вторият ден след секциото. Тогава дойде ред на Профенид-а, та не усетих що е то болка  Е, почти, де  Изобщо не мога от нищо да се оплача, обезболяването беше на страхотно ниво

Здравейте 
И на мен ми предстои секцио след няколко дни. Доста се страхувам, въпреки че след прочита на темата имам малко смелост но все пак ... страх ме  е
Икам да ви питам дали по време на операцията ви карат да си махнете контактните лещи? Може ли да остана с тях?
 

Ако не им кажеш, че носиш лещи - може. Аз си казах, казаха да ги сваля, но ми позволиха да остана с очила. Колкото и да го мислих, не видях реална необходимост да се свалят лещите, при положение, че си в съзнание. Ако ще си, де. Анестезиологът на предварителната консултация не ми даде причина, просто каза, че трябвало да ги махна.

Да, да и аз ще съм в съзнание.... поне се надявам да не се налага да ме упояват... и аз мисля, мисля и не виждам защо да се свалят.
Аз с тези лещи дори си дремвам някой път. И да спя с тях за една нощ не ми е проблем ... Чудя се дали да си трая просто.  Ще си нося и очела за всеки случай...
  то без лещите не виждам много ... ще се чувствам кофти!

Знам, аз затова се примолих поне очилата да ми оставят. Реши си, после може би ще е проблемно свалянето, освен ако нямаш отзивчив персонал, щото няма да можеш да се надигаш от леглото известно време.

hope.and.love, по-добре си носи очилата. След операцията въобще няма да ти е до сваляне на лещи. 

hope.and.love, преди 5г. ми правиха секциото, предупредих, че съм с лещи, не са ме карали да ги свалям.
Не виждам и реална причина, операцията продължава не повече от час, час и нещо.

За обезболяващите като ви чета, това е голям ужас.
Само докато ме прехвърлиха в стаята, измърморих че ме боли и искам нещо да ми сложат. Та ми пуснаха нещо през системата, спах около час и на 2рия дойдоха санитарки да ме вдигнат.

Лещите се махат, защото упойката можела да повлияе на вътреочното налягане. Поне това ми обясни анестезиологът.

Моето секцио мина и вече сме вкъщи с мишката. Но операцията беше ужасна, имала съм много сраствания след първото секцио и сега още не ме напуска чувството за тревога. Възстановявам се по-бързо от първия път. Но пък стресът по време на операцията си беше кофти.

     простете но не се сдържах, спомням си че имаше болка и то голяма , даже май дишах на пресекулки но нека да започна отначало, моето секцио беше в окръжна Варна, с пълна упойка , рано сутринта ми направиха клизма , час и половина по късно ми сложиха катетър (апропо супер неприятна процедура) , преместих се на носилка и с нея ме вкараха в операционната , от там се преместих на масата , даже ми дадоха да си наглася възглавничката , питаха ме дали ми е удобно, ами отговорих не  , даже хич, ама не получих разрешение да си ходя де  , после анестезиологът ме будалкаше нещо , дъра , бъра , през това време вече ми мажеха корема с йод , даже си помислих абе тия да не започнат преди да ме е хванала упойката  , направих им забележка че климатикът бичи на студено , на док така му харесвало беше отговорът и после ми казаха сега ще усетиш да ти залютява и аз наистина го усетих , даже и го обявих и после нищо не помня , следващото което чух е честито , имаш дъщеричка , усетих как ме прехвърлят на леглото с което ме отведоха в стаята за специални грижи , по пътя за натам , на входа на родилно стояха моите хора  , и те са ми като сън  (аз имам и диоптър - 3 ), помня че зверски ме болеше , незнаех къде се намирам, не можех да фокусирам , док дойде, неонатологът и той , помня много малка част от това което ми казаха , и какво съм говорила по телефона също не помня , имаше и честитки със смс , периодът от 10 сутринта докъм 17,30 вечерта ми е смътен общо взето , след това ми сложиха аналгин и от раз се почуствах човек , аз имах два дренажа , следващите два дни си ходех с тях , пречеха ми единствено когато посещавам WC, раздвижване така и не успяха да ми направят, през ноща не съм спала кой знае колко (по принцип на чуждо място не мога да спя), още в 4 сутринта започнах да си мърдам краката, таза и в 6 вече не издържах и лека полека се набрах и станах (това е зора де, защото шевовете опъват), но веднъж станеш ли и провървиш, после не трябва да сядаш , нямах търпение да си видя бебчето , миличкото , цели 24 часа самичко е било  , общо взето това е накратко , след три дена ми сложиха водоустойчива лепенка а след още две седмици ми махнаха конците

И каква е връзката между вътреочното налягане и лещите, които са отвън, върху окото? И могат да се махнат във всеки един момент? Това ми звучи изсмукано отнейде. Бързо възстановяване ти желая. 

На моя анестезиолог явно не са му пречели. ))) щом не ме помоли да ги махна. )

Този път обаче мисля да съм с очилата, че да не мисля и за поддържане на лещите, разтвори, контейнери, огледала и т.н. )

Точно затова ми звучи измислено, иначе всички анестезиолози щяха да го казват.  И с очила си е окей, макар че малко ми пречеше кислородната маска. Пък от следващия ден с лещи.

хм, пък мен ме накараха да си махна очилата  , затова и не виждах хубаво какво се случва 

Лоши.  Аз така сърцераздирателно им се помолих, че не можаха да ми откажат. Без очила нищо нямаше да видя.