„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  • 90 248
  • 1 799
# 135
Имала съм ситуации, в които и аз не съм знаела как да реагирам и действам просто както ми дойде отвътре.


За мен това изречение обобщава темата.
Виж целия пост
# 136
Уф, току-що лично бих искала да пребия едно дете. Момиче на видима възраст 5-6г, което вие, крещи и пищи поне 10мин. Такъв вой се носи, че човек ще си помисли, че най-малкото го колят или му причиняват някаква телесна повреда, а не просто баба му се опитва да го заведе на плаж.
Жената много спокойно /чест й правя, аз лично бих го пребила, както казах/ се опитва да му обясни нещо, да го успокои, но това все си пищи.
Още го чувам, а сигурно вече са около Димят.
Виж целия пост
# 137
    В достатъчно такива теми съм участвала, та мисля, че мога да обобщя впечатленията си – когото като малък са го били, пошляпвали, шамарили и ступвали  и смята, че е станал човек приема спокойно и с адмирации подобни тези и методи.
   На когото това удоволствие се е разминало и се е развил някак си и без такива похвати, обикновено намира начин да ги спести и на децата си.
  Аз съм от вторите.
   

Виж целия пост
# 138
...
  Боят е крайна форма на налагане на авторитет – тоест поставяне на правила и норми.
По-лесно се налагат норми и правила на малко дете, отколкото на пораснало. И не е задължително това да става с бой.

Точно. Peace
Виж целия пост
# 139
Те децата така или иначе не разбират от бой, освен ако не става дума за деца в училищна възраст. Навремето знам, че са ползвани методи с бой на такива големи деца, но в днешно време не знам дали все още някой бие ученик.
Иначе за малки деца неразбиращи дадена опасност, за която повтаряш хиляди пъти и да го удариш полза няма. То така  или иначе се шокира от сблъсъка, от вида на ужасеното ти от страх лице, та шамара ще е най малкото, за което ще се сети следващия път, за да избегне въпросната опасност. Моето дете като малко беше от типа трудни деца ( сега е доста кротък ) и постоянно съм го следяла да го предпазвам от опасности, но това е на практика невъзможно в 100 % от случаите, защото и аз съм човек, който има да върши и други неща освен непрестанно бдение над детето. Та три пъти  е късал кабел на включени неща в контакт, като единия път го изгори искрата от тока. След като това беше първия път и е имало други два, дали ако му бях ударила шамар след изгарянето  нямаше да се случи повече, едва ли.
Виж целия пост
# 140
    В достатъчно такива теми съм участвала, та мисля, че мога да обобщя впечатленията си – когото като малък са го били, пошляпвали, шамарили и ступвали  и смята, че е станал човек приема спокойно и с адмирации подобни тези и методи.
   На когото това удоволствие се е разминало и се е развил някак си и без такива похвати, обикновено намира начин да ги спести и на децата си.
  Аз съм от вторите.
Зависи - първите могат да го отчетат като голяма грешка и да не го прилагат, както и вторите, само че те да го прилагат. Свят шарен, деца различни.
Виж целия пост
# 141
Не беше лошо да излезем малко от тази любима тема с боят и да вникнем в поговорката - да възпитаваш детето си от малко.   
Виж целия пост
# 142
..да вникнем в поговорката - да възпитаваш детето си от малко.   
Е, добре, то има ли някой, който ще изкаже различно мнение.
Виж целия пост
# 143
Не беше лошо да излезем малко от тази любима тема с боят и да вникнем в поговорката - да възпитаваш детето си от малко.   
Е да ама, някои са се вторачили така силно в шамарчетата по дупето, ще кажеш, че 90 процента от населението нанася тежък побой над децата си, драматизират повече от небходимото!
В такива теми винаги се разбира как българина изпада в някакви крайности от пребиване до пълна анархия във въпитанието и ето резултата е налице по улиците.
Виж целия пост
# 144
Та три пъти  е късал кабел на включени неща в контакт, като единия път го изгори искрата от тока. След като това беше първия път и е имало други два, дали ако му бях ударила шамар след изгарянето  нямаше да се случи повече, едва ли.
Добре че не се е наранило фатално детето.

Няма как да знаеш. Единственото шляпване, което съм отнесла, е било за бъркане в контакт. Аз не го помня, но до 3 клас не пипах никакви контакти, кабели, щепсели и подобни.
Виж целия пост
# 145

Лично аз откривам доста общо между възпитаването на кучетата и на децата. Само дето не всеки родител може да има способностите на Сизар Милан. Както се изразява той, трябва да промениш нагласата на ума. Единственият особен момент е, че с чуждото дете е по-лесно, отколкото със своето.
Виж целия пост
# 146
Ето една китайска поговорка -  до петата година се отнасяй към детето си като към цар, от петата до петнайстата - като към слуга, а после може да станете приятели. 
Какво мислите?
Виж целия пост
# 147
Имала съм ситуации, в които и аз не съм знаела как да реагирам и действам просто както ми дойде отвътре.
За мен това изречение обобщава темата.

То това незнание обикновено е моментно състояние, в резултат на някакъв афект или емоция, които ти пречат да мислиш рационално. И тук визирам не само удрянето на детето, но викането по него също, да речем. И още много други неща правим родителите, с които демонстрираме  грубост, неуважение, че и унижение. А това не са за мен адекватни начини на възпитание. Спокойствието и хладнокръвието - това е ключът към палатката. Стократно съм се убедила, че точно в такова състояние съм реагирала най-добре.
Виж целия пост
# 148
Нещо като "Желязото се кове, докато е топло" и пак не точно.
"Бий" колкото и да искам да го приема символично, не ми е идентично с "възпитавам". По-скоро - подчинявам, моделирам със сила и власт.
Изобщо не мога да я приема като мъдрост. Защото ако не бия като малко, като голямо пък въобще няма да се сетя във всички смисъли на биене.
Виж целия пост
# 149
Ето една китайска поговорка -  до петата година се отнасяй към детето си като към цар, от петата до петнайстата - като към слуга, а после може да станете приятели.  
Какво мислите?
Китайците нещо не са ми модел за подражание. Много различна нация са спрямо нас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия