Кауза бременна в градския транспорт

  • 9 008
  • 153
# 30
Явно аз съм от тези които несмятат че някой им е длъжен.
Не са ми отстъвали място и не съм пререждала. Не ми е правило впечатление чесно казано. Не съм била болна а бременна.
Преди Коледа пазарувахме в Метро около 10 вечерта. Смъжа ми си говорехме на опашката и една жена каза "Хайде пуснете бремената да мине отпред" . Изобщо не разбрах че став въпрос за мен..добре че мъжа ми сбута. Иначе бях 9 месец.

Разбира се, че никой не е длъжен да прави място. Проблемът е, често бивам буквално избутвана и имам синини на дупето от хора, които ме блъскат с количките си в магазина. Все едно като ме бутат жената на касата ще обработи по-бързо продуктите, които съм си купила.

А в края на предишната ми бременност, в голям сняг и лед един пенсионер щеше да ме пречука на тротоара, удряйки ме с лакът и наричайки ме кокошка, понеже съм ходила смешно. На тонове отивах. Не се сдържах и го припсувах. Явно си е злобен, месеци по-късно същият се караше на някакъв младеж, който се чудя как запази търпение.

Та така, ако не правят място, поне да не ни бутат, случвало ми се е в 111 на път за работа две момчета да избутват докато се опитвам да седна. Седнаха си спокойно и закусиха в автобуса.
Виж целия пост
# 31
Аз откакто съм бременна съм се возила сигурно на повече таксита, отколкото през живота си до сега общо! Точно защото нямам очаквания да ми стават. До скоро ходех на работа с маршрутка, като я взимам от начална спирка, иначе никакъв шанс, ама вече много ме е страх от друсането. И сега като се кача на метрото (с големия корем) в повечето случаи ми стават, само и единствено жени!!! Преди това - нъц. Хем не е имало съмнения дали съм бременна или "просто дебела". А веднъж на една бензиностанция, на която имаше опашка за тоалетната сигурно от 10-15 човека, не само че никой не ме пусна, ами зад мен се появи един мъж, който ме предреди. А не е като да не ми личеше корема.     На пътя към касите в супермаркетите става истинско състезание, кой ще стигне пръв, дори това да означава някой да ме прегази. Всичко това го преживявам - наистина, хората бързат, някои повече от мен, и другите сигурно ги болят краката и т.н. Обаче с пушенето не мога да се примиря - пушат ми разни хора в лицето, даже издишат дима срещу мен. Това вече определено смятам за признак на ниска култура, ако за другото има оправдание. Не че смятам, че на бебето ще му стане нещо от една пасивно изпушена цигара, но не е редно!  ooooh!
Виж целия пост
# 32
избягвах градският транспорт Mr. Greenдвижех се ,или пеш,или с кола
По принцип съм забелязала някакъв вид неприязън     #Crazy  към бременна или майка с количка.
 Не знам , не мога да си го обясня това Чудо Tired
Виж целия пост
# 33
По принцип съм забелязала някакъв вид неприязън     #Crazy  към бременна или майка с количка.
 Не знам , не мога да си го обясня това Чудо Tired
Просто повечето бременни и майки с колички като че ли очакват помощ и съпричастност. А хората често са толкова озлобени, че им е трудно да ги прояват, пък и не са длъжни. Може би ако спрем да ги очакваме, ще ни е по-приятно, когато ги получим.
Виж целия пост
# 34
Блу, няма да очаквам помощ в градския транспорт, ако той е такъв, какъвто би трябвало да е в цивилизована страна.
Със съответните рампи, или дори да ги няма, да е такъв, че детска количка да може да се качва без проблем в него, без да се налага да се вдига.
Виж целия пост
# 35
Спор няма, че ако автобуса е без рампа и никой не помогне, сама майка трудно би качила и лека количка. Peace Но ме може винаги да се очакваме помощ и да със сърдим, ако не я получим. Не шофирам, а съм изключително транспортно зависима, тъй като живеем в краен квартал. Затова си търсих педиатър в кварталното ДКЦ, избрах си лека количка... С автобус съм тръгвала на разходка  - слизам до центъра, мотая се и се прибирам с мъжа ми. Ако автобуса е без рампа и никой не предложи помощ, чакам следващия. Всъщност само веднъж не успях да се кача по тази причина. А когато ми се е налагало да ходя на по-отговорно място - друг лекар, второ мнение и т.н., викам такси или таткото излиза от работа.
Виж целия пост
# 36
Блу ,лично аз никога не съм "злоупотребявала" с положението си на бременна - даже ми е било неудобно ,когато хората са ми давали предимство по опашки. Нямам против да си чакам,обаче ако състоянието го позволява Peace / както бях последните месеци с ужасни болки, но чинно си чаках реда да ми вземат кръв. Тогава наредени едни пенсионери,за които висенето на различни опашки е един вид работна заетост с инфо характер,щото бистрят клюки и болести/
А относно количката - минавам по тесен участък на тротоара и срещу мен се задава човек, ами прави всичко възможно да ме избута за да мине той Rolling Eyes щото видиш ли тя тази майка си няма работа, а  пък аз бързам.... Tired
Виж целия пост
# 37
Според мен отстъпването на място трябва да е следствие на лична преценка при всеки човек. Никой не ми е длъжен и аз не съм длъжна никой.
Ако видя видимо симпатична куцаща баба или пък дядо- ще стана.Но разни бабишкери сами да идват и да ме карат да ставам..няма да си поместя д-то и със сантиметър.
На бременни и деца винаги отстъпвам място, без да ме подсещат, но това е моя избор.
Според мен не е толкова грозно ако мъж не отстъпи място- дядовците обикновено не са най-разбраните хора и не го очаквам.Виж ако жени,който са над 30-35 години, не станат ще ме възмути. Лична преценка е, както казах, но да си била бременна, да си родила и да си седиш като толуп...липсата на възпитание и съпричастност водят до тази лична преценка.
На мен още не ми отстъпват място, защото не ми личи. Преди месеци, когато сестра ми беше да речем 6-7 месец и си и личеше доста се е случвало да сме в маршрутка и насядали всичките дърти чанти,ние едва се държим, но никой не става.Тогава шофьорът на маршрутката, като мъж се възмути и каза на возещите се, че е срамота бременната да стои права..тръгнаха да стават, но сестра ми не поиска да седне, защото то така изпросено не си е работа.
Виж целия пост
# 38
Мисля, че от първото мнение, с което положих началото на тази тема, стана ясно, че НИКОЙ не иска друг да му е длъжен, още пък по-малко ние, бременните жени........тук говорим за човешка съпричастност - то или можеш да я проявиш, или не можеш, да не кажа и по-тежка дума. И защо трябва човек да се "изненадва приятно" като някой прави жест към него по една или друга причина, не може ли това да е напълно естествено явление?!!!.......Никой не влиза в градския транспорт с табела: Бременна съм!Искам да седна! или поне аз не съм попадала на такива. Както се разбра, всички си чакаме чинно на опашки, не напираме да сядаме или да минаваме отпред само, защото сме бременни, но пък има ситуации, в които е признак на човещина - защото бременната жена не е болна жена, но пък може да има ниско кръвно налягане, да има нечовешки болки в кръста, но да и се налага да пътува и да няма възможност да се вози на такси. Мислех си, че хора, които са минали по този път или в момента са така, най-добре разбират това!
Блу, няма да очаквам помощ в градския транспорт, ако той е такъв, какъвто би трябвало да е в цивилизована страна.
Със съответните рампи, или дори да ги няма, да е такъв, че детска количка да може да се качва без проблем в него, без да се налага да се вдига.

В този ред на мисли, редно ли е при цял рейс с мъже, бременна жена с корем да помага да се вдигне количка на майка с детенце, само защото няма рампа и очевадно жената не може да се справи сама?!!
Лично аз не смятам да толерирам непукизма и липсата на елементарен признак на човечност, защото "хората си имат проблеми" или са се озлобили или са си просто темерути по природа!
Виж целия пост
# 39
Velina25, не е нужно да се пишат крайни мнения. Редовно пътувам с градски транспорт на големи разстояния и преди да забременея, и като бременна /с рискова бременност/, и с количката, и сама. Виждам ситуации всякакви. Виждам 2 майки с колички, не са заедно, не се познават, чакат на спирка. На първата й помагат, тя се качва и застава така с количката, че за втората място не остава. Подсещат я. Виждам майка с количка, която спира на най-тесния участък на тротоара да си рови в чантата, а след 2 метра вече е мнооого по-широко. Спомням си, когато чаках пред приемния кабинет в АГ-то. Едно момиче с по-голям корем от моя се опита да ме пререди. Аз родих на същия ден, тя - на следващия. На 4 седмици през бременността си правех кръвни тестове, не помня фрапиращо чакане в лаборатория.
Виж целия пост
# 40
Блу, точно затова си ги говорим тези неща - всеки е свидетел и участник в най-различни случки, явно е, че всичко си зависи от хората, с които ще се сблъскаш в една или друга ситуация. На мен на ден ми се налага с корема и с обострена дискова херния да сменям поне 4 превозни средства и в един момент колкото и позитивно да си настроен по природа, неизбежно се обезверяваш. Нито съм от сърдещите се, нито от изискващите, но пък нямаше ли да бъде по-добре, ако хората се научим да бъдем по-човечни Peace За съжаление, моите наблюдения са, че по-скоро има регрес в това отношение, отколкото нещата да вървят към по-добре...но по-добре да не продължавам, че ще стане голямо разводняване.
Виж целия пост
# 41
Спор няма, че ако автобуса е без рампа и никой не помогне, сама майка трудно би качила и лека количка. Peace Но ме може винаги да се очакваме помощ и да със сърдим, ако не я получим. Не шофирам, а съм изключително транспортно зависима, тъй като живеем в краен квартал. Затова си търсих педиатър в кварталното ДКЦ, избрах си лека количка... С автобус съм тръгвала на разходка  - слизам до центъра, мотая се и се прибирам с мъжа ми. Ако автобуса е без рампа и никой не предложи помощ, чакам следващия. Всъщност само веднъж не успях да се кача по тази причина. А когато ми се е налагало да ходя на по-отговорно място - друг лекар, второ мнение и т.н., викам такси или таткото излиза от работа.

И аз пътувам с таксита и метро и съм записала детето в ДКЦ на 10 мин. пеша...Избрах голяма триколка, за да мога да я бутам по разбитите улици, но тя не влиза в автобусите въобще...освен в тези ниските, които обикновено са толкова препълнени, че няма начин да вляза- независимо с или без помощ. Най-лошото е не липсата на желание да помогнеш/отстъпиш място, а желанието да предредиш, да избуташ бременната с количката /каквато съм аз/, понеже тя очевидно е по-слабата страна.
Виж целия пост
# 42
Не съм очаквала специално отношение, защото съм бременна. Но съм попадала на отношение, от което ми е ставало болно. Конкретните случаи са без значение, но пак са свързани с игнориране и грубо отношение. Както споделих и на други места във форума - внимателното и добро отношение един към друг идва от самите нас. И за да не мултиплицирам проблема отстъпвам място в транспорта на бременни момичета и им помагам с количките въпреки скромните ми килограми, докато мъжете стоят безучастни. Всеки избира сам.
Виж целия пост
# 43
От бременна до бременна си има разлика. Реално не си болен, но към края си има болежки и е хубаво д аима разбиране.Затова казах, че мъж, който не отстъпва го разбирам-те не знаят какво е и си мислят, че жената трябва да си търпи.Но по-възрастни жени и баби да не станат  Crossing Arms  
Иначе моята сестра имаше огромен корем,подути крака и дишаше като мечок, но до последния ден ходеше на лекции, без да пропусне нито една.Дори в деня на раждането мислеше да ходи, но мъжът и я отряза. Тръгваше час и половина по-рано, за да успее да се докрета. Това, че е имала волята да ходи не означава, че не е хубаво да и отстъпят място да поседне в рейса или на спирката.
Мен ме възмущава не толкова за бременните, колкото за дечица разни..помъкнали огромни чанти или 3-4 годишни, които майката едва ги одържа да не паднат в трамвая.
Виждала съм възрастна жена с дъщеря си, която беше психично болна и имаше и проблеми с крайниците.В маршрутка-болното момиче не може да се държи на крака, майката едва държи нея,какво остава за себе си...и никой не понечи да стане.Аз бях забита на последните седалки в ъгъла и помолих мъжете до мен да стана, те да влязат на моето място, за да се освободи място за момичето.Направиха го изпросено, после си подръпваха крачолите да не би да се докоснат до болната  Crossing Arms
Виж целия пост
# 44
Никога не съм усещала лошо отношение, когато съм била бременна. Но започнаха да ми стават в автобуса едва, когато бях в напрденала бременност, защото преди това в метрото в София в час пик в 8.00 ч. сутринта просто няма как да се добера въобще до седалка. Пък и голяма част от бременността ми мина през късна есен, зима и пролет и съответно носех много широко палто, което скриваше бременността ми. А аз не съм човек, който ще се развика - бременна съм, отстъпете ми място. Просто си обувах удобни обувки и гледах така да застане, че да не ме блъскат. Това го умея много добре. Не ми е тежало никога, защото и през 2 си бременности чувствах неземно спокойствие и много не се ядосвах. За опашките - никога не съм заставала отпред, ако ме видят и ме пуснат, добре, ако не, заставам отзад и си чакам реда или пък идвам във време, в което няма много хора.
Най-важното за мен тогава и сега е било да не се връзвам много на хората.
Но пък ми се е случвало сега да ми отстъпят място, защото на някой му се струва, че съм бременна. Тогава става малко притеснено, защото казвам, че не съм бременна и не ми трябва мястото, а човекът се сконфузва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия