Кауза бременна в градския транспорт

Не може да се обобщава. Аз живея в София и не съм видяла нищо освен добронамереност - и като бременна, и с детето. Навсякъде хората са различни.

Чета ви и ми е трудно да повярвам 

Аз съм отказвала място в трамвай - обикновено ми настояват, докато не седна. И както казах, права не съм се возила.

Сигурно и от кварталоте в София зависи 
В други градове нямам опит.

Не може да се съди за културата и възпитанието на хората по това, в кой град или квартал живеят в крайна сметка Това, че някой живее в централен столичен квартал, например, не го прави по-добър или по-възпитан човек от другите (работя в центъра и съм се нагледала на толкова негативни примери за някои от живущите в близост до работата ми, които се мислят за голямото доброутро и е под нивото им дори да чистят след кучетата си, но това е обект на друга тема). Както каза Светлица - не може да се обобщава, но и ние не сме тук, за да подлагаме на дисекция поведението на другите - фактите са си факти - имаме доволни мами, имаме и такива, които сме били по един или друг начин потърпевши........Дано броят на първите расте!

По този въпрос мога романи да напиша. Това ми е втора бременност (предната преди 4 г.) няма грам подобрение. Пътувам всеки божи ден с метро и автобус. Дали ми стават... да бе да, в някой друг живот може би. Нито стават на мен, нито на детето, когато е с мен. Сигурна съм, че няма да стават и на второто ми дете. Бременна съм почти в 8 мес., да не помислите, че не ми личи. Всеки се прави на ударен. Съвсем на скоро бях седнала най-отпред на седалка (беше свободна), при което се качи една бабка и ми каза, че съм се правила на ударена и не искам да ставам. И хората си траят. Обясних и че надали точно бременна жена трябва да й отстъпва, докато другите зяпат през прозореца. И всякви подобни неща ми се случват ежедневно. Трябва да се бутам като кобила сутрин, за да си намеря място на мен и детето. Ако намеря такова седим даже на една седалка. Не ме питайте как успяваме. Много съм разочарована от това отношение и то за втори път!

С първата си бременност много рядко ползвах градски транспорт, просто се наложи да лежа, за да задържа бебето и имам общо 3-4 возения. Макар до 6-ти месец изобщо да не ми личеше, освен ако не съм с ластичната рокля и пак човек можеше да се заблуди от какво е това коремче, не съм се возила права. С втората си бременност ми се налагаше всеки божи ден до последно да ползвам градски транспорт за да отида на работа. Пак никога не съм се возила права. Ако е нямало свободни места все се намираше кой да ми отстъпи място. Винаги благодарях, защото хората не са длъжни, а и не се знае на тях самите колко им е добре. По опашки където и да е /дори и пред лекарския кабинет/ не съм си и представяла, че някой може да ме пусне напред и никой, никога не го е правил. С количките и с двете деца, когато се е налагало да  ползваме градски транспорт винаги са ми помагали /предимно млади мъже и тинейджъри/, въпреки че определено нямах нужда от помощ /избирах си малки, компактни и леки колички, които аз сама да мога да надигна и да нося по необходимост, защото в града освен градски транспорт имаме и много стълби, които не са пригодени за колички/. Та и на тях благодарях.

Ще ви разкажа един случай, за който когато се сетя си мисля - каквото почукало, такова се обадило. Возим се към поликлиниката 2 непознати майки с 2 деца в колички. Разгледах другата количка - едно огромно и тежко чудовище и се чудех какви са му предимствата, че е избрано, освен марката, която тогава се спрягаше като супер, та ми беше чудно кое и толкова супер, освен че цената бе убийствена. Тя я паркира така че човек не можеше да мине покрай тях и то точно до местата, където бяха седнали хората. Държа да отбележа, че частта за инвалиди и майки с деца бе свободна, а там бяха и тези смъкващите се столчета, празни всичките, аз се настаних на тях, място и за нейната количка също имаше. Вероятно очакваше някой да стане да и направи място да седне, но никой не се помръдна. Всеки път когато хората трябваше да слязат, трябваше да я молят да премести количката, за да минат, а тя гледаше като че ли ей сега ще ги застреля. Стигнахме и аз като с по-лека и маневрена количка естествено я изпреварих на вратата, а мъжа който слезе през мен само се завъртя, подхвана количката ми и я свали на тротоара. Благодарих му и се подготвих да тръгвам, а зад мен въпросната майка на висок глас си коментираше как нямало вече нито мъже, нито кавалери. А моя помагач каза нещо от сорта на - мъжете са кавалери, само когато срещу тях стои дама.

За справката - не съм от София, в провинцията съм. Лично аз един-единствен път не освободих място на една бременна, просто защото преброих 3 свободни места в автобуса, а тя се цъфна точно до мен. Е щом иска да стои права - нейно право си е. В редките пъти, когато съпругът ми е идвал с мен на консултация винаги е ставал когато се появи жена, дори и да няма коремче. Аз самата по време на втората си бременност също ставах да освободя място на жена с по-голямо коремче от моето, защото знам как тежи в края.

Да споделя и аз.  
Винаги са ми отстъпвали място, откакто ми личи  - мъже и жени на всякаква възраст, тийнейджъри, някои мъже ми подават и ръка на слизане. Възрастните жени са като майчици.    Почти в седми месец съм.
Моята борба в градския транспорт пък е друга. Бяс ме хваща, когато се качи възрастен/ много възрастен човек/ майка с дете и хората започнат да се правят на луди и да гледат съсредоточено през прозореца.    Тогава ставам аз  Настанявам си човека на моето място и после сядам там, където някой не е издържал на гледката.

Да ви кажа, след всички изчетени мнения започвам да си мисля, че хората преценят по човека - ако им е симпатичен даден човек (бременна) стават, ако не им е - си седят. Това го казвам не за да обидя бременните, на които не се прави място, а защото друга логика просто не намирам. Едни казват, че винаги им стават, други че никога..
Аз по принцип ненавиждам гр.транспорт и го избягвам. Когато бях бременна не шофирах и затова ходех главно пеша, дори зимата в снега. Корема си топли доста 

Склонна съм да вярвам на това което казваш, тъй като едва ли ще стана ако някоя бременна застане срещу мене и почне да ме гледа лошо само за това, че не съм станала 

Е, момичета, всички до тук смятаме, че не са ни длъжни хората за това, че сме бременни. Но повечето знаят, че бременността си е тежко състояние и е човешко да получим внимание. Лошо не съм гледала, не съм очаквала да ми стават, много хора са били внимателни с мен, но е имало и случки, в които съм се потрисала от човешката грубост. Така я усещам аз темата - защо го има и грубото отношение, след като мъжете имат майки и съпруги, раждали техните деца, а всяка жена минала по този път знае каква тежест е напредналата бременност.

Никой на никого не е длъжен и по принцип ставам независимо че карам смени по 12 часа и то само на крак, но адски се дразня когато някой се качи в автобуса или метрото( независимо дали е бременна или просто възрастен човек) с самочуствие че е център на вселената и почне да гледа свирепо в очакване някой да му направи място сякаш сме му длъжни. Та ето това е нещото което лично мен ме отблъсква и за това няма да си правят труда да стана   

Невниманието към бременните (и аз съм го виждала) ме кара да карам кола дори като напредна много с корема.
Струва ми се обидно, че не стават при вида на мама, бъдеща или настояща...

А за пенсионерите - и аз съм им леко озлобена, защото като бяха на 23 и имах зверска травма на коляното (която си съществува и до днес и доста неща са ми зор, включително стоене дълго време права) и седях в превозно средство неизбежно от качването се засилваха към мен като лешояди и ме караха да стана.

Научих се на тотален игнор спрямо тях, но на бременни и мами с хлапенце винаги ставам.

Доживяхме във форум, посветен на майките, да се намерят толкова оправдателни причини за поведението на някои пътници в градския транспорт, тип "тотал игнор", към бременните жени като "човешкото озлобление; квартала; това, че бременната вероятно е несимпатична, гледа лошо, напориста е и си мисли, че светът се върти около нея"  и какво ли още не......

Ццц, пък как решихме да споделим тук лошия си опит, а?!!! Явно си го заслужаваме?!!! А може просто да са всички горепосочени причини + хронична алегрия към себеподобни?!!!

......момичета, следващия път преди да се качим в някое превозно средство, да не забравяме да се усмихваме ши-ро-ко, да пръскаме тотален позитивизъм напук на блъсканицата, да правим път и да ставаме на всички.....ааааааааа да, и все пак една предварителна преценка през кои квартали да минем, защото в някои хората са по-симпатични и благонастроени, няма да е излишна

Това с сигурност ще накара доста хора да станат

При теб може би, в БГ - се съмнявам

За двете ми бременности и съответно двете малки деца ми направи трайно впечатление следното-склонни са да отстъпват място основно млади жени. Разбираемо и обяснимо. Ама че кавалери отглеждаме...
При първата бременност, обаче, мъж на видима възраст около 45-50 ме накара да потъна в земята от неудобство. Бях в 8-9 месец, автобусът пълен с младежи, естествено никой не става. Този човек ме помоли да седна на неговото място и такава лекция дръпна на цялото пътуващо общество вътре, че сигурно още го помнят. Аз поне го помня със сигурност  
И всъщност точно "бременните" ми пътувания ме отучиха да отстъпвам място на пенсионерки. Като видят празно място се набират със завидна и за Юсеин Болт скорост, а след като седнат внезапно стават ужасно немощни и патетично загледани през прозореца. Луда работа  
Видя ли бременна жена или жена с малко дете няма сила, която да ме накара да си седя на мястото.