Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

Някой помни ли кога тръпката беше наистина реална ? Кога, за да се запознаем с някого, трябваше просто да подадем ръка и да се представим, вместо да разпращаме прозрачни покани за измамно приятелство? Кога, за да покажеш, че харесваш някого, стигаше просто да му се усмихнеш искрено, вместо да му лайкваш снимките ? Кога за последно първата целувка беше с устни, а не 2 точки и звездичка ? Кога усмивките се превърнаха в скоби, прегръдките в картинки на мечета ? Кога започнахме да се залъгваме, че изтривайки някого от списъка, го премахваме от живота си ? Кога любовта се превърна в статус, а човекът в профил ?
------------------------------
"С годините разбираш, че рано или късно ще настъпи момент, в който всичко за което си се борил - кариера, власт, пари... ще изгуби своето значение и за теб най-важното ще бъде да имаш уютен дом, вкусна вечеря и човек до теб, който знае в студените зимни вечери с колко лъжички захар пиеш чая си."

Kate_ sm , много хубав цитат.От къде е ?

petq B , и двата цитата са от фейсбук, но на кой са, не знам

Еми и аз си ги откраднах за фейсбука
Благодаря ,че ги сподели

"И тя беше силна, горда, красива, умна, никой не можеше да стъпи на малкото й пръстче, никой не можеше да я нарани. Tя никога не плачеше, беше недостижима, беше перфектна и в това беше проблемът...Силната жена е толкова отблъскваща за мъжа, колкото слабият мъж за жената."

"Усещане за жена",Й. Ламбрев
-----------------------------------------------------------------

"Да престанеш да обичаш, е като да престанеш да пушиш. Всичко изглежда под контрол, докато не се напиеш..."

П.С petq B радвам се, че са ти харесали

"Женската красота има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство."
- Блага Димитрова; "Пътуване към себе си"

"Внезапно като удар от гръм почувствувах безсилния гняв, който човек може да изпита, когато открие, че не може да задържи онова, що обича." - Е. Ремарк "Нощ в Лисабон"

„Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница.“ Стивън Кинг

"Не е важно колко дни има в живота ти, важно е колко живот има в дните ти... Не е важно какво имаш в живота си,
важно е кого имаш в него... Не е важно какво си получил в живота, важно е какво и на кого си дал... Не всичко се плаща с пари. За най-важните неща, плащаме с късчета от душата си!" - Арт Бъкуолд

Ще постна една много красива и трогателна история. Който има време и желание,нека я прочете.


Кученца за продан

Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
— По колко продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
— Зависи, от тридесет до петдесет долара...

Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?

Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
— Какво му е?


Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
— Искам да купя това мъничко кученце.
А собственикът на магазина казал:
— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.

Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.

Собственикът на магазина възразил:
— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...

При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...

Автор - Дан Кларк
Из "Пилешка супа за душата

Разкошна и наистина много трогателна  !

Невероятна, красива, трогателна!
Благодаря!

Kally May ,* Боби * ,много се радвам,че ви харесва!  Мен ме развълнува много.


"Ако работиш, сякаш нямаш нужда от пари, обичаш, сякаш никога не си бил нараняван и танцуваш, сякаш никой не те гледа, значи ти със сигурност си щастлив човек."

Джериес Авад


“Знаеш ли… когато ти стане много тъжно, е хубаво да погледаш как залязва слънцето…”

“Малкият принц” - Антоан дьо Сент-Екзюпери

Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. На сутринта, още щом отворила очи, жената погледнала към прозореца и видяла съседката отсреща, която простирала пране.
- Виж колко е мръсно прането й! - възмутено казала тя на съпруга си.
Но той си четял вестника и не й обърнал внимание.
- Вероятно използва некачествен прах. Или изобщо не умее да пере. Трябва някой да я научи...
И така всеки път, когато съседката си простирала прането, жената се удивявала и критикувала, колко мръсно е то.
Докато в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:
- О, виж, днес прането е чисто! Явно най-сетне се е научила да пере?
- Не! - отговорил съпругът й. - Просто днес станах по-рано и измих прозореца...
Така е и в нашия живот! Всичко зависи от прозореца, през който ние гледаме на света и случващото се пред нас. Затова, преди да критикуваме другите, трябва да се убедим, че нашите сърца и намерения са чисти.

"Истинските сълзи са горещи и винаги падат незабелязано. Те не болят, но всичко друго боли."

Понякога съдбата избира хора, които нямат нищо общо един с друг и преплита пътищата им чрез възможно най-неестествените ситуации, но замаскирани така, че да изглеждат възможно най-естествени. Избира ги и провокира чувствата им, влюбва ги, кара ги да бягат в една посока... Създава ситуации на страх или болка и успява да прегърне хора, които дори не знаят имената си. Достатъчно е да се осъзнае, че човекът, с когато си се сблъскал днес на тротоара, с когото си стоял на опашка в магазина, някой ден може да бъде единственото ти спасение.
И никога не може да знаеш името на своето спасение.
Тогава разбираш стихийността.
Тогава разбираш, че и ти можеш да бъдеш нечие спасение, а когато го разбереш, съдбата вече те е избрала."


"Има дни, които преминават или много бързо, или много бавно. Има периоди в живота ни, за които си мислим "Господи, как сме живяли?" - без нищо да помним. Или ако помним, се чудим дали наистина се е случило. Има дни, които никога не можем да забравим, дори и да искаме."


"...завистта обичаше да пропълзява и сред най-чистите поля, за да провокира нечисти емоции."


Радослав Гизгинджиев "Рай"