Е - това е - трябва ли да споделяме негативите на мъжете си, за да ни олекне, да получим разбиране или евентуално съвет или трябва да пазим семейния имидж, заради това - че проблема си е наш, личен, ние сме си виновни сами, че сме го избрали точно тоя мъж навремето.
Тук във форума?
С приятелки?
Тук във форума?
С приятелки?
От моят жизнен опит досега съм разбрала, че колкото по-малко се споделя, толкова по-добре.
На 38г съм и 37 от тях прекарах в дружелюбно споделяне на всичко. В последно време цяла Вселена ми казва колко съм била не-права и колко съм била глупава да не си пазя личното пространство, а съм била толкова доверчива към света изобщо. Светът не е източник на решения. А само на оценки и изопачаване на всичко.
Иначе, никога не съм лъгала пред хората че мъжът ми е нещо повече от това, което е.
Познавам жени, които са възпитани косъм да не пада от съпрузите им все са най-.
Явно им е много важно, на мен никога не ми е било важно да създавам някаква нереална представа за него.
, поне аз никъде нито я чух, нито видях в темата.
и близък човек, на когото се доверявам наистина, изпитан и истински приятел. 
