От студовете, ах, нас не ни е страх (между 23 и 29.01)!!!

И аз така се чуствам като гушкам моята  , и понякога ме е яд, че не я направихме по-рано, ей сега да имаше повече време за второ. Толкова искам две деца, и трябва да са ми едно след друго, че биологичния ми часовник си тиктака, а кога, сега се колебая, че се оправяме сами с таткото, няма кой да помага  . То е до настройка сигурно.  

Много щастие бъдещи мами!
Както казва искрица, темата сияе,  хайде свиквайте с новината и се отдавайте на очаквания!
Аз няма да мога да се похваля с такава новина, щото био-то направо изцъква, но много ви се радвам. Ние сме решили да отгледаме още едно дете, дано след някоя година да стане по лесна процудерата.
Приятна вечер!

EEEeх бебета....
Да ви кажа, когато забременях с Мими ни беше ужасен момент. Свърши ми майчинството, трябваше да се връщам на работа. Точно на рождения ден на мъжа ми реших да си направя тест - и "О, боже, бременна съм". Това беше подаръка за за тати- положителния ми тест. Като му казах....Не мога и до сега да кажа каква е била реакцията му. Само ме прегърна силно. Питах го какво ще правим, а той ми каза "Ще се справим". Справихме се. Наистина ни беше страшно трудно. Мими е разкошно дете. Не съм имала неприятности с ревящи нощни изпълнения- макар, че тя още си се буди нощем да си поцока. Ние наистина искахме да си имаме бебе и не сме се пазили с мъжа ми, но в един момент ни се струпаха много неща и почти бяхме се отказали за тогавашния момент. Обаче каквото има да става - става. И двамата искаме да си имаме поне още едно дететнце, но за сега наистина преценяваме, че няма да се справим докато не си намери по-добра работа. И ние като Надето мислим за вариянт осиновяване, защото като родих Мими хирурга ми каза, че имам страшно много сраствания и трето бебе няма от къде да го извадят. Аз не искам да повярвам на това и ще си направя изследвания, но както казва на една приятелка детето- този път май ще е от "готовите".
Искричке, приятно изкарване в Сливен. Ама гледай да дойдеш на празненството на 11 все пак.  

Искрице, весело прекарване. СИгурна съм, че и ти усещаш това което отдавна си мисля - че е време да се отделиш от Калоян, за да продължи естественото му развитие. Защото той върви напред с малки но сигурни крачки и трябва вече да стане по-самостоятелен. Сигурна съм, че майчиното ти сърце ще усети ако той има нужда.
А аз с моето усещам, че ти имаш нужсда от това и.... знаеш от какво друго - говорили сме. ЗАтова възползвай се максимално! А после ... ак опотръгне... защо не наемеш жена за по-дълго да се грижи за Калоян? Мислу, че в един момент ние майките от стимул ставаме спирачки за децата си. Затова е редно те да се отделят поне за известно време от майките. МИсля2, че дори за малкия КАлоянчо ще дойде това време.
Много ни липсваш тук във форума, а аз бих искала да те питам за съвет - ако имаш малко време някой път - драсни кога и къде да те търся в кю-то. И много целумки от мен

Искрице, много да си починеш в Сливен! Ще те гледам в списанието

Един часът е, а аз съм се ококорила и не заспивам, боли ме тази вечер много силно отдясно около апандесита и от страх не мога и да заспя. Нямам нош-па под ръка и няма и как да потуша болката.
Първо като се зачетох във вашите постинги си помислих че съм сбъркала темата и съм попаднала във втора употреба за бременни.  И и аз като Светлето трябва да потърся фирма с по-едрогабаритни дрехи, направо извънгабаритен товар, но още имам малко време.  После ви чета и си цъкам тука тихичко, незнам някой дали обърна внимание на коледното парти в Ариел, моя изтребител дали се спря, знаете и какви здравословни  грижи имам понякога с него, е и ако разсъждавам правилно би трябвало онова вътре да го няма, нали?  Големи сте хитруши, когато човек иска да отложи нещо и от 10 кладенеца вода ще извади. Аз съм на 33 години, ако става дума и се каня още от 2004 да го направя това бебе. Някои знаят, че сме на квартира, както вече се подразбра е много малка, само татко ни работи, а нямаме кой да ни помага нито финансово, нито имотно. Нямаме и какво да продадем, за да си купим дом. А да не ви обяснявам, че даже незнам как се прави влог в банка. Пиша всичко това, не за да се оплаквам, напротив, искам да кажа на много от вас, искам го това бебе, ще го гледам със цялото си сърце и душа, ще се опитам да науча и двамата, че да имаш най-нов модел ГСМ не е най-важно на света, виждам че сега се правят трагедии в класовете защо той има модни дрешки, а моите не са толкова хубави и се моля това да отмине и да се върнат стойностните неща, когато моите деца растат, а ако не стане, ще се мъчим да ги възпитаваме и да приемат действителността без срам и обида.
Искам да ти кажа Наде, стига толкова излишна паника и да ти кажа честно търсиш под вола теле, както казват хората, без твое участие това бебе не е станало и подсъзнателно ти си го искала, иначе щеше да вземеш строги мерки, при които пропуск няма (надявам се) и бебе нямаше да има. Знам че си начетена и доста модерна жена, така че знаеш как се прави 100 %.    Надявам се няма да ми се обидиш, съвсем добронамерена съм и знаеш че съм приятел, говори ли сме си, без повече глез-глез слагай лентичката, че да си броим седмичките и мерим тумбаците, като роди Светлето, с кого ще си правя компания, аааааа!
Много прегръдки и целувки на всички ви от нашето н-бройно за сега семейство!

И само да допълня, че забравих Валееееееееее да не си спреш кърмата, че ако имам колкото предния път, при тебе ще тичам да   

ей, че хубави новини
браво на дечицата
да са ни живи и здрави бременните, да се пазят и да се глезят
Наде, хич не се притеснявай...то финансовото положение се променя...ако чакаме всичко да ни е наред, сами ще си останем...както казва мъжа ми, деца и по време на война са отглеждали, та сега ли няма да се справим
Искрице хубаво да си починеш и после с пълна сила пак при нас, че ни липсваш много!
ние имаме гости - баба и дядо. аз уж трябва да съм по-свободна, пък по-малко време имам - как става тоя номер не знам
изпаднала съм в едни дилеми и само се тюхкам.  от работата ми са ме заврънкали да се връщам. мислеха, че от нова година ще се върна...не знам защо така бяха решили - аз не съм им казвала такова нещо. майчинството ми изтича в края на март и честно казано 2 месеца не ми се струват толкова спешни, че да не могат без мен. мислех да дам Ния на ясла от началото на февруари, че до март да свикне или ако не свикне, да има време да и търся бавачка...обаче сега пък не ми се дава - февруари е най-грипавото време,,,мислех си в началото на март да я пусна...ма то и март си е вирусно и си викам дали март или февруари - все тая. таткото ме "обвини", че не искам да се отделям от детето и друго си мисля - ще я дам март/април, тъкмо ще свикне и ще дойде лято - отпуски, ваканции и после пак ще трябва на ново да свиква ....та се замислих дали да не и взема бавачка до септември и тогава чак да ходи на ясла...уфффффффф, не знам някой дали разбра нещо от моите терзания, ама поне се оплаках в тази връзка, tigonew не знам дали търсим бавачка...ще се почудя още малко
ще се пробвам да поспя, че то станало сутрин...само на мен ли ми е грешен часовника? сега е 4:45, а на поста ми излиза 2:нещо си

agneshka, ако можеш да наемеш бавачка до септември - това е най - добрия вариант за мен. За съжаление, аз просто ще дам Мими на ясла от Март. От Април се връщам на работа. Изобщо не ми се ще да я давам. Но това е положението. Ако не се адаптира ще мисля някакви други варианти, но те не са хич много да не кажа никакви. Има един вариант, който ще се опитам да прокарам пред шефа- да ходя веднъж седмично за цял ден и останалата работа да ми пращат по нет-а. Това е уредено в трудовото законодателство, ако не е абсолютно наложително присъствието ти и можеш да си изнесеш работата у дома. Въпрос на добра воля от страна на работодателя е да се споразумее със работника/ служителя.

agneshka не бой се - напълно ми са познати терзанията ти, щото и аз с Ния се чувствах по същия начин. Ама я пуснах - страх не страх септември беше на ясла - даже още не навършени 2 годинки. Всяко дете си е много индивидуално - някои свикват бързо, други... боледуват. Дано сте от лесно свикващите, за съжаление не е лесно да реши човек - щото хем трябва работа, хем дечицата... успех в решението.
И хайде де - откога ги чакаме лентичките.... 

Здравейте майчета! Днес се чух с Бим-Бам. Били са в София на рожден ден на дядото и са останали там през студовете.Боянка е в отлична форма, но доктора е отложил махането на каишките още за месец и половина. Остана да очакваме да се постопли, за да може мама да постоява по малко в стаята с компютъра, където  сега е много студено. Скоро можем да очакваме новини.

момичета, отивам утре живот е здраве на изследване
и ако е ок - ще сложа лента
решихме, че нашия късмет е такъв - дар от Бога, щото честно казано въпреки сексуалния ни опит и двата пъти бяхме изненадани. такъв ни бил късметя /не че не сме помагали да се случи /
а длугото... ще го наредим някак. все ще се оправя - любимата ми баба е останала вдовица с дете на 1г и 3г и двете ги е отгледала сам сама - и мъжка и женска работа - все тя... пък аз с мъж до себе си - все да се оправя... само да са ми живи и здрави - другото някак все ще се нареди!
Любознателна, за адреса - нека видя, че е ок /щото имам големи притеснения/ и ще ти пиша. Блъгодаря от сърце. НА БИм Бам и пожелавам търпение и все по-добре да е малката!

  Липсвахте ми много...  и днес като ми звънна Любознателна се засрамих и си пуснах компа в студената стая. Водя преговори с мъж ми да махнем една малка секцийка от спалнята и да пренесем компютъра там, ама за сега той не е навит 

  Наде, специално искам да ти кажа, че те прегръщам много, много силно, макар и виртуално  Новината ти е страхотна и съм убедена, че ще се справиш!!! Ти си толкова силна и витална, че няма начин да ти се опре още едно бебе  А какво по - хубаво от това  другото момичетата са ти го казали. Хайде, стискаме палци утре за прегледа и си чакаме лентичката, ей!

  И аз искам второ дете, приятелите ми се чудят много, че съм навита на второ покрай проблемите с Бояна... само че от известно време имам едни лични терзания, за които все още не съм събрала смелост да говоря  така че, за сега бебешкият плач вкъщи ми остава една от многото мечти, които се надявам Господ да ми позволи да осъществя 

  Искричка, да си починеш хубаво! И да събереш нови сили! Знам колко е трудно отделянето от детето. Аз аз първи път "избягах" за една вечер сега, като бяхме в София. Оставих малката на майка ми почти за цяла нощ  И въпреки противоречивите чувства, които изпитах, на следващия ден бях нов човек 

Наде стискам палци утре всичко да е ок  То като видиш запетайчето веднага ще сложиш лентичка   Много целувки 
Бим бамче, много ми липсваш, махай секцията  , слагай компа 
По повод това, че си оставила малката на баба й, искам да питам всички, оставяли ли сте дечицата на някой и от колко големи? Ние с любимия на 5-ти правим една годинка от сватбата и майка ми и баща ми ще идват на гости.Аз мислех да я погледат докато се отпуснем и отидем на ресторант /к"во ли беше т"ва/, но мъжа ми мислел да отидем в един хотел , нещо като луксозна хижа, с преспиване, на 12 км. от Кюстендил.Днес ме попита и аз .....ъъъъъъъ... Честно казано имам пълно доверие на майка ми, че ще се справят, НО нещо не мога да си представя да спя далече от Лора. Все някога ще стане , но сега само като си представих, че не съм до нея и ...не...не мога..по-натам...

Сети,
Аз още не мога да се отделя от детето. То ще го преживее ама аз...
ЗАтова не правя и опити. Чакам да стане някак естествено - сигурно като пусна малчо сега ясла късната пролет - ще посвикна и белким се прежаля някоя нощ... Ама за сега не мога.