Невъзможните хора в живота ни

  • 386 768
  • 7 278
# 3 900
Ally_, обърни се към специалист психотерапевт. Наистина, има какво да се направи, но с помощта на специалист. Не слушай некомпетентни мнения и популистки съвети!
Виж целия пост
# 3 901
Мисля, че се прекалява с тези детски травми.Раснахме свободни, моите деца - също.Сега е  повече травмиращо да ги държиш под похлупак, все под погледа ти, все придружени.По бетона и асфалта на града.Мисля, че сми стабилни психически, ще видим(който види) сегашните поколения какви ще са.Следваме запада и в това вероятно ще сме като там.
Виж целия пост
# 3 902
Има травми, които се задържат в подсъзнанието и пречат на човека да си разгърне потенциала.
Виж целия пост
# 3 903
Не споря,че има.Но сега е модерно всичко да е травма. Основно от детството.Като се замисля, 14 години при родителите, после училище другаде, студентство, срещи с други хора и влияние от тях.Пък и  до 14 - училището, улицата, приятели...Насилието се отразява, но насилие ли са два шамара по дупето, че бе редно едно време, сега не  е.
Виж целия пост
# 3 904
Материално презадоволяване, компенсиращо емоционално неглижиране. За мен това са причините да излизат толкова много нарцистични черти на преден план в днешните поколения. Както и чувство за безнаказаност, коментирали сме го.
Едно време всеки родител "имаше право" да удари шамар, дето се вика, на девиантните деца, сега се мажат с баданарката.
Виж целия пост
# 3 905
Ally_, обърни се към специалист психотерапевт. Наистина, има какво да се направи, но с помощта на специалист. Не слушай некомпетентни мнения и популистки съвети!

И това как ще й помогне? Ако й прочетеш мненията ще видиш как все някой й прави нещо на нея, за всичко има обяснение и то е в травмите, които са й нанесени от другите.

Един уважаващ себе си специалист ще я отпрати с довода, че не е готова за терапия. 999 други ще са готови да я "лекуват" с какво ли не и колкото се може по-дълго.

Добре де, гледам доста говорите за оставянето на малките деца и бебета и как влияе. Но ми става интересно. До колко това влияе или е просто любимата дъвка на психолозите за детството?

И е истина и не е истина. Дете, което получава обич и богата на положителни емоции среда независимо от къде (майка, татко, баба, дядо, градина, пред блока) израства добре, дете, което е хранено колкото да порасне - не толкова добре. Много хора хем са отгледани от бабите и дядовците, хем си ги обожават.

Обаче, има и деца, които по време на бременността са били на алкохол и опиати, особено в САЩ, както и деца, на които емоционалните нужди не са били посрещани от ден първи.  Такива деца израстват с поведенчески и емоционални дефекти и след години вече се вижда, че тези дефицити никога не могат да се превъзмогнат - нито с обич, нито с терапии.
Виж целия пост
# 3 906
Добре де, гледам доста говорите за оставянето на малките деца и бебета и как влияе. Но ми става интересно. До колко това влияе или е просто любимата дъвка на психолозите за детството? Защото фактически примерно моето поколение родено в късния соц е почти на 100 процента отгледано в ясли или баби са се грижели. Защото жените си работеха и много от тях дори не са стояли по цяла година в майчинство. Това поне за повечето, които познавам. А пък да не говорим примерно за държави като САЩ, където от 3 месечна възраст децата са си на ясла. Значи всички трябва да са изкривени доста.

Отразява се и хората го компенсират след това в семейството, което създават. Това, че някъде от 3-месечни са по яслите не го прави правилно.
Виж целия пост
# 3 907
А не, аз съвсем не твърдя, че е нормално или правилно. Или пък моите връстници. Има много луди сред тях. Може да им се е отразило. Но ако това води до изкривявания то все повече ще имаме изкривени хора в бъдеще. Защото все повече се бачка и все по-малко има време за децата и ги отглеждат институции и баби.
Виж целия пост
# 3 908
Добре. По-скоро приемам негативно, когато някой изръси от нищото, и с такава убеденост, нещо абсолютно невярно. Това, което ти си написала, е логично. И 'тонът' е различен.
Иначе в реалния живот наистина имам чувството, че някаква страшна злобна сила е срещу мен и ми обещава с усмивка как ще ме спъва на всяка крачка, и го прави! И тази сила е женска, и да.. тръгва от баба ми, и майка ми. И се появи някъде преди 3 години, когато започна да ми се губи връзката с моите хора, т.е.когато започнах да оставам сама. А това ми напомня пак как баба ми започна да ме атакува СЛЕД КАТО скъсах с първото ми гадже. И като цяло доста злоба съм видяла от жени.. колкото и банално да звучи..

Прочети пак какво съм написала. Особено частта с "мое мнение". Никаква убеденост няма, просто разговаряме. Не настоявам написаното да е вярно, подхвърлям идеи. Нали затова сме тук. Или пък ние сме тук, а ти в миналото. Това пак само ти си знаеш дали е така или не. А ако не се разбираш с жени е доста странно да се явиш в най-женския форум и да очакваш нещо различно.
Пак не твърдя, че си права, само ти обръщам внимание къде се къса логическата верига в твърденията ти. И наистина, най-добре е да се срещнеш със специалист, на когото имаш доверие и с когото да изградиш доверие. Тук няма как да потвърдим или отхвърлим тезите и съмненията ти. Можеш да го направиш само ти, но с някаква по-професионална подкрепа.
Виж целия пост
# 3 909
А не, аз съвсем не твърдя, че е нормално или правилно. Или пък моите връстници. Има много луди сред тях. Може да им се е отразило. Но ако това води до изкривявания то все повече ще имаме изкривени хора в бъдеще. Защото все повече се бачка и все по-малко има време за децата и ги отглеждат институции и баби.

Има една теория на привързаното родителстване. Напълно противоположна е на това, което е масова практика вече навсякъде и мъжете и жените да са наравно заети с работата и личния си живот. Голям хит е в Америка.
Виж целия пост
# 3 910
От това, което аз съм учила, проблеми се очакват, когато бебето/детето е отглеждано от бездушен персонал в институция. Изобщо не става въпрос за престой в родилното, при баби или други нормални хора. Идеята е, че места тип соц ясли бебетата страдат, защото няма общуване с тях. Вероятно същото и по-лошо се случва с бебета, чиито майки нямат чувства. Бебета и малките деца са интуитивни и чувството за любов за тях означава оцеляване и сигурност. От липсата му идват фрустрации и дефицити. Да ме прощават психиатри и психолози, ако неточно преразказвам, но мисля, че са в този дух нещата.
Виж целия пост
# 3 911
Не съм чувала за това привързано родителство.
Ами, соц работничките често са оставяли децата около 6 месечна възраст в яслата. Мои приятели даже са се изненадвали, че мен направо на детска градина са ме дали, защото баба ми помагаше на нашите. Масово си е било. И съм убедена, че онези институции са били бездушни по всички параграфи.
Виж целия пост
# 3 912
Не познавам възрастни, гледани така. Но познавам 2-3 осиновени деца, гледани 2-3 г в дом. Ами ... личи си и още лекуват травмата.
Виж целия пост
# 3 913
Не е въпросът в поставянето на граници и в плясването на два шамара. Нужно е. На място е.
Другаде следва да се търсят причините за травмите. В детството си човек все още не е в състояние да защитава психиката си и възприема всичко от родителите си за "чиста монета".
Виж целия пост
# 3 914
Ами, не знам на какво се дължи това с яслата точно, но предполагам. Повечето родителите им са или от село или от дълбоката провинция преместили се по соца. И като и бабите са били на село детето освен на ясла няма къде да се остави в по-голям град. Пък лятото децата бяха по три месеца на село при бабата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия