Невъзможните хора в живота ни

 

Това е тъпо. Извинявай. Ще се изнасям от собствения си дом, как ли пък не.

Всичко започва от детството (или преди това, ако тръгнем да се съобразяваме с кармата). За мен няма "лош човек", има човек, който реагира болезнено и наранява другите, за което той си има причини - колкото и абсурдни да ни изглеждат. Аз мога да разбера болката (и как се е стигнало до нея), която се изразява в гняв, безумие, експлозивност, безчувственост, егоизъм... Но нима аз имам повече право на живот и любов от някой друг? Всеки има право да бъде приет и обичан... ето това е от едната страна на везните... от другата идва останалото.. .докато накрая съумееш да дадеш толкова, колкото остава от обич... но е много трудно

Много е тежко написаното, като преживяно още повече, сигурна съм, но да даваш обич на някой, който не знае какво е обич, защо?
Иначе, да, всеки си има своите причини да се държи зле, но това не оправдава причиненото зло, от една страна, нито в много случаи отменя факта, че това зло е преднамерено, целенасочено и напълно осъзнато, а не просто зле овладян импулс. Тук не говорим за нормалните отношения, в които всеки бърка, някои бъркат повече, говорим за хора неспособни на обич, които нямат съвест и макар да знаят, че убиват другата страна не изпитват нищо.

Много е трудно да се обясни....няма начин и да се разбере отстрани.
Ето,Янтра не разбира защо съм му оставила големия си,ремонтиран и обзаведен апартамент,който в момента е пълна мизерия и става все по-зле,не го разбират и познатите ми,защото няма как да го обясня-но,покоят,здравето на децата и семейството ми са много по важни от тухлите и дограмите.....И,аз не казвам,че го обичам-просто го наглеждам,защото няма друг.Правя,дори много по-малко,отколкото бих направила за който и да е друг от близките ми и не толкова близки хора и то не от човещина,изобщо не се изживявам като такъв човеколюбец....Даже/грях ми на душата/,понякога му се обаждам или отивам да го видя,за да се отрезвя и да си припомня,защо отношенията ни са такива и после съм с една идея по-добра,по-търпелива,по-обичаща......Опитвала съм се да го разбера,и до голяма степен имам обяснение защо е такъв/върви по наследство,уви/,но това не променя нищо......Страх ме е,че може би повтарям несъзнателно доста от нещата.......че,може да стана като него.....но,се опитвам да го надмогна/колко успявам е друг въпрос/.
И,да-предполагам,че много от нас го правят заради чуството за вина,което им е налагано като деца.

Изобщо не казвам да живееш с него! Аз щях да го изхвърля да се оправя сам! Естествено, че децата ми и тяхното добруване са ми най-важни.

Трудно е да се разбере отстрани, наистина, аз затова си позволявам да попитам. И всъщност, единственото притеснително като повод за питането е именно последното изречение от твоя пост. Питам се дали този контакт не е по някакъв начин оставане в капана, надеждица, че нещо ще се промени, а още по- лошо, заедно с тях и несъзнавано усещане, че това поведение е предизвикано от теб, че можеш да заслужиш друго.

Не можах.....явно,не съм толкова силна...А, и ако го бях пратила в неговата си къща/която е в едно близко село,но там няма аптека,лекар и дори свестен магазин,а той не е шофьор и се придвижва с рейса,който е сутрин и вечер само........................,да не коментирам,че е във война с комшиите/,щях да съм още по ангажирана  и притеснена.И,отделно,че като го реших и направих-наистина не мислех за друго освен да си спася семейството,децата и най-вече себе си/егоизъм,самосъхранение.....както искаш го наречи/.
Бояна,надежди нямам....нито чак толкова силно чуство за вина/преди да се омъжа и да имам деца,беше много силно,но го израснах/,приемам фактите,опитвам се да мисля трезво...,но не съм машина и не мога да се контролирам,чак толкова,че да не давам на подтиснатото дълбоко,да излиза понякога.Не мисля и  че по накакъв начин съм виновна за положението му,защото осъзнавам,че това не е само спрямо мен/имам и сестра-тя е доста различна като храктер,като емоционалност и при нея е същото положението с контактите-но тя е на другия край на Европа,смея да твърдя,че това беше нейния начин да се спаси-като си дойде във ваканция се настройва с дни да иде да го види,тя също му се обажда служебно-да го провери дали е жив...../.И,с риск да се повторя-мисля,че психически съм много по-добре през последните години/откакто се изнесохме и контактувам нарядко-защото всъщност само аз ходя и се обаждам-децата и мъжът ми не/,но натрупаното си казва думата и на физическо ниво,буквално се разпадам......

Сигурна съм, че си адски силен човек, за да се справиш с този проблем, за да говориш за него и да разсъждаваш така трезво.  Ясно е, че човек няма как изцяло и завинаги да преодолее нещо такова, наистина съжалявам, че ровя в раните ви с въпроси, но може това ровене да е полезно и за други в това положение. Ето колко много хора писахте тук, честно казано не очаквах, много съжалявам за всичко, което сте преживели, макар и да съм го видяла само отстрани аз знам какъв ужас е това. 

Лошото е, че в един момент това "справяне" съсипва здравето ни на физическо ниво 

За жалост е така, поводът да пусна темата е точно такъв, едно дете на психопат, което не оцеля физически.

Бояна, а въпросният психопат какво казва по въпроса???

Не ми е проблем да говоря за това/вече не е,преди се срамувах,изпитвах чуство за вина и неудобство,но разбирам,че като го споделям,намирам и за себе си много отговори/,но не обичам да натоварвам хората с историите ни....И,освен ,че ни скапва здравето,такова общуване и съществуването на такъв човек/дори да не контактуваш с него/ се отразява много и на околните,особено ако не са имали честта да познават или живеят с някой такъв.....И,не на последно място-трудно е да обясниш на децата си защо нямат контакт с дядо си,който е жив и здрав и живее на пет минути...както и защо той не им се обажда да ги поздрави за рожденните им дни,или като ги види/случвало се е,не планирано,но не мога всичко да предвидя/,не  се държи като нормален близък човек.
Бояна,явно това е програма за самоусъвършенстване....аз лично така го приемам.Жалко за момчето,но аз лично познавам много хора,които са станали невероятно добри и имат добри семейства и живот,въпреки това/не искам да предизвиквам съчуствие,но мъжът ми е също потърпевш от родител със меко казано странно поведение,но сигурно и затова ме разбира и подкрепя...а,доколко сме съумели да го преодолеем и да не повтаряме грешките-децата ни ще кажат след време/.

 Не ми се ще да разказвам подробности, защото не мога да поискам разрешение от мъртъв човек да споделям личните му дела тук. Просто искам, ако мога да дам повод на други в подобно положение да се срещнат и да си помогнат взаимно, да си дадат кураж и подкрепа.