Невъзможните хора в живота ни

Канадска мамче, спомням си те от времето, коато и аз пишех тук, с надежда. Отпреди ... 5-6 години може би. Доста време отнема освобождаването, явно. Възхищавам ти се, на търпението, упорството и устойчивостта .Ти знаеш какво да правиш и вероятно, си на прав път.

Френската статия е много хубава

Ей, канадската мама , пиши и споделяй. За последните 10 години, откак пиша тук, не съм била в ситуация да съм така уверена като теб, въпреки няколкото психопита, минали през живота ми. Писала съм, оплаквала съм се понякога , понякога съм била уверена в това, което правя, но никога толкова, колкото ти. Как го правиш?

Бояна, точно така е-психопатите да си носят стигмата. Нямам симпатии към тях
Относно превода на библиотеката /не на книгата/ разбира се ще се обсъди с Peace това, ако се наемем с проекта. Той е отдаден на популяризирането и даването гласност на проблема и се надявам да бъде въодушевен от идеята.

И в САЩ психопатията е в графа личностно разтройство. Тъй като съм чела инфо само на английски /тук срещнах квалификация "характеропатия"  / ми е малко трудно да преведа термините, които се използват - например
Нещо искам да споделя за тези, които се чудят разликата каква е между видовете личностни разтройства от драматичния клъстър. Много интересно ми беше, когато препрочитах гордост и предразсъдъци, че Джейн Остин е описала всъщност няколко много чисти типа от тази група

Майката Бенет - хистрионик - професионална жертва
Лидия Бенет- бордърлайн - предизвикателна, съблазнителка,вятърничава
Мистър Уикъм-типичния социопат- чаровен, лъжец,интригант и преследвач на богатства
Мистър Колинс - класически нарцисист - раздуто его, въображаема важност, липса на критична самооценка
И лейди Катрин де Бърг - психопат- властна, безсъвестна, студена

хич ме няма с френския, но това ми прилича на Hare's Psychopathy checklist - това ли е?  Малко съм позабравила нещата

https://youtu.be/JsGOymlFNww

Това е репортажът по темата на една харесвана от мен канадска поредица.  Информацията е поднесена достъпно,  с интервюта и актуални примери (и обръща доста внимание на проявленията в работна среда).  

Diana D, характеропатията е друго разстройство, то е дезадаптивност, но по някаква черта от характера само, човекът иначе не е напълно зъл, просто трудно се мели с него в някакъв план.

За другото, много от термините и изразите по темата са трудни за превод, много обяснение искат. Аз не бих се наела да правя такъв сайт, нямам достатъчно ресурс да се занимавам с това, но когато и с каквото мога бих помогнала, разбира се. А психопат фрий сайта е повече ориентиран към развода с психопат, за мен е най-важна другата линия с родител или дете психопат, защото това е най-тежко и среща най-малко подкрепа и разбиране от околните. Нали заради такъв случай пуснах навремето и тази тема, пък покрай нея и покрай мои текстове се оказа, че случаите са повече, не е само този. Хората просто си мълчат, за да не излязат луди, защото знаят, че няма да срещнат разбиране. Затова и "събудих" темата, помня, че много хора писаха в нея, много полезни примери имаше, а тя историята си върви. За някои борбата свърши, но за други сега започва...

Та, споделяйте, кажете какво сте преживели и как се справяте. Най-лошото в тия истории е, че човек обикновено е съвсем сам. Благодаря на всички, които постват нова информация и различни източници, сайтове за взаимопомощ и видеа.

това е подфорума за тези случаи - има много материал и може да се чете дори без регистрация https://www.psychopathfree.com/forums/families-and-parenting.23/
Относно превода на български- да, ужасно много работа е и е трудно. Но бих поне посочвала някои базови статии, ако някой има нужда

Благодаря, Нощна  птица! Да, сега съм уверена, и много по-силна от тази, която бях. Именно защото бях абсолутно сама, без никаква подкрепа, дори напротив! Винаги съм била амбициозна и не съм от хората, които си оставят магарето в калта. Процесът беше бавен и много, много болезнен. Да промениш себе си, да разрушиш старите поведенчески модели и да изградиш нови такива, здравословни, не става от днес за утре. Борбата е всеки ден, всеки час, енергоемка...ужасно енергоемка, но си заслужава. По-миналото лято беше най-страшно и най-болезнено. Всеки божи ден се заставях да свърша нещо, което ме изкарва извън зоната ми на конфорт, а именно да съм жертва на един злобен садистичен човек, да търся логика в парадоксалния му дискурс (не знам как се превежда това на български точно), да съм по-ниска от тревата, за да си спестя поредните злобни, унизителни, садистични слова...Дори не виждах за момента изход и затова исках да умра, не защото не ми се живееше, а защото така повече не можех да живея, но не намирах изход от ситуацията. Та аз трябваше да питам дали мога да изляза на обяд с колеги...джобни пари естествено нямах, въпреки немалката си заплата. Та освен вербален психически тормоз, имаше и финансов такъв. Само там можеше да контролира. Опита се няколко пъти да ми обясни, че за нищо не ставам, но на този фронт номерът не мина. Аз съм тази с магистратура, два прекрасни езика  и професионално доказала се, той е със завършено средно образование само.
Естествено, знаех, че борбата е до кръв, нодоsmart дори, но  се заинатих. Ваорижих се с търпение, знаех, че в очите на околните ще изглеждам лудата, но вече не ми пукаше. Злата в мен, която мислеш че не саществува, не само се пробуди, но и яхна метлата! А аз съм добра душа, в услуга на всеки, все гледам да не нараня, да помогна, дори в уштарб на себе си. Само че инстинктът за самосъхранение си каза думата. Всички тези, които си позволиха да дават съвети, да ми казват как аз съм провокирала, а то, горкото добро момче бла бла бла...та поставих всички на мястото им. Някой по възпитан начин, други, по-нагли, с тях влязох б технея речеви регистър. Което окончателно затвърди мнението им, че съм луда. На мен обаче вече не ми пукаше, ама никак. Нямаше и как да ми пука, при положение, че всеки ден и час, след час, след час...се борех да оцелея психически. Това беше приоритет за мен, а кой какво мисли...
Извинявам се за дългия пост, ако някой е имал търпение да го изчете въпреки грешките (ползвам транслатор на кирилица).
DianaD, da tochno tozi e!

Бояна, исках да се логна, за да ти благодаря специално за статията на първа страница. Боже, все едно някой е гледал майка ми отстрани и я е описвал през дългото ни, мъчително съжителстване. Много е успоковащо да прочетеш тези неща отстрани, защото, точно както пише, всичко е толкова неясно и завоалирано, че трудно би могъл to call her on it 

Особено като си дете за теб всичко, което прави майка ти е напълно естествено и нормално. Иска се много време и сила да разбереш, че това е тормоз, че другите майки не са такива, че ти не заслужаваш това. 

 canadianmom  Ти си герой, особено в чужда страна да се справиш с такава история!



Естествено, нали затова и дадох линк към сайта. Ще посочваме статии, чела съм повечето и са много полезни и хубаво написани на разбираем език.

На български има хубава книга също на нормален език, мернах из нета книгата свободна за четене на английски, но сега не мога да намеря линка.

https://www.orangecenter.bg/sociopatat-okolo-teb-product-17078.html

Аз нямах друг избор, Бояна. Или трябваше да се справя, или да се самоубия, което подозирам желаеше бащата на децата ми. Той обаче удари греда! Аз не искам да умирам, или ако пожелая, това ще е именно по мое желание, не поd нечие давление.
Но наистина е трудно, не мога да го отрека, не само трудно, но и много болезнено. Съвсем не е проста работа да вървиш срещу себе си, дори когато знаеш, че е за твое добро! Дори когато напълно съзнаваш, че поведението ти е било грешно, разрушително за самия теб. Не е лесно за възрастен човек да се промени кардинално, да промени неща, насложени в детството още.
Съвсем не е случайно да си партниор на психопат, те имат радар за добри, чувствителни хора, с емоционални липси от детството, с ниско самочувствие, възпитани с чувство за вина и дълг и т.н.  Затова и е трудно за жертвата да се освободи.
И понеже знам, че има много такива жертви, не пиша анонимно, как бих звучала достоверно ако съм анонимна?! Знам, че и има хора, които лично ме познават, знам, че ще ме коментират отново, ще ме критикуват и изкарват луда. Това обаче никак не ма вълнува. Ако мога поне на един човек да помогна, значи е имало смисал това, което пиша.
И отново казвам, не е лесно, напротив, боли и е трудно, но друг път няма. Оставането в такава връзка води до самоубийство, психиатрия, зависимости.., най-малкото до пълно заличаване на личността. Никой не  заслужава подобна съдба, никой!

За съжаление дори когато психопатът сам реши да ти направи това добро да те оттърве от себе си, всяко нещо в миналото и настоящгето, останало свързано с него, е отровено, защото  вече знаеш, че дори и малкото останало ценно, може да го съсипе. Пак е някакъв вид плен, но осъзнат. Освен ако по магичен път не вземат да изчезнат. Едно време са изпепелявали заразената земя.

Факт, колкото е по-добър и емпатичен човека, толкова по-лесно наум запълва празнините у чудовището със своите проекции. Толкова по-виновен се чувства и се хваща на номерата.

Никой не го заслужава и си права, на живот и смърт е. Дори не самоубийство буквално, но жертвите възприемат едно саморазрушително поведение, от което никой не може да ги извади. Човек трябва да се бори и борбата ще си продължи доживотно сигурно. Много ти благодаря за смелостта да разкажеш!   Навсякъде има рефлкес да се набеждава жертвата, а у нас още повече, тук всеки сам си е виновен за всичко. Не обръщай внимание.

Психопатът не те оставя никога. Но дори да не беше така си права, отровено е. Виждала съм как дете на такъв човек независимо от това, което изпитваш, показваш, независимо от грижите, просто не вярва, че някой го обича. От това по-голяма щета здраве му каже. А пък за останалите, само параноята, че всеки може да е такъв стига, както и очакването изродът да се появи. Не отварям и дума за съмненията дали всичко това изобщо е реално, та то не е за вярване. Като страничен наблюдател съм виждала и хем съм корав човек, какво ли не прочетох, и пак не мога напълно да го възприема като реалност. Виждаш човека и му приписваш автоматично човечност.

И аз щях да пиша същото като Бояна. Психопатът никога няма да те остави, не и преди да те унищожи и да намери друга жертва. Но всичко е отровено, да. Тези хора рушат всичко, до което се докоснат. Те не могат да съзидават, могат само да рушат и да се радват на това. Това ги храни, това ги валоризира. Подозирам, че някъде дълбоко в себе си, тези хора неистово се мразят. Може и да не го осъзнават дори. И понеже омразата към себе си е едно непоносимо усещане, те го прехвърлят върху най-близките си. Поне това беше в моята ситуация.
Мога да разказвам много, ако някой има нерви да чете подна тегава тематика. Аз не се срамувам от нищо, напротив, горда съм със себе си, че се измъкнах без ничия помощ. Човек никога не знае колко непедозирани ресурси има, когато нещата опрат на кокал.

Хич не се мразят, за съжаление. Тези истории нямат реванш. Апропо, търсенето на реванш е един от начините човек да се закопае. Та те просто така се развличат, не мога да кажа забавляват, защото няма да е точно. Играят си. И хубавото като се прехвърлят на друг е, че можеш да видиш, че не е лично, нито си го предизвикал, нито заслужил.

А ти няма от какво да се срамуваш, гордей се, че си се спасила!