На мен не ми изглежда вярно.
И дори за непсихопатите - нарциси пак не ми звучи вярно.
Това ми напомня още едно нещо, което може да кара друг човек да изглежда безчувствен в дадена ситуация – ума. Високо интелигентните хора рационализират и докато всички плачат при вестта за болест те може и да не плачат, а да обмислят какво трябва да се направи или направо да са се ориентирали към действие. А да не забравяме, че има и хора по-затворени, с по-прикрита емоционалност, не плачат просто така, има и нервен смях като реакция на нещо ужасно (по повод споменатото по-горе). В общи линии, видът често лъже. Важно е постъпките какви са, значимите, постоянните, от дете или най-ранно проследима възраст до днес.
А извън самите психопати, пък ако човека ни се струва безчувствен и лош, и да не е психопат бих приложила това да не го виждам повече. Надеждите, че доброто в някого един ден ще се събуди са погубили не е един и двама заробили се с някой гадняр, все едно роднина или приятел, половинка дори.

