такъкнах се на хубава тема и реших да споделя опит:
- Подозирам, че сегашният ми партньор страда от гранично личностно разстройство.
Сега е на 45, на 19 са му поставили тази диагноза, защото се е самонаранявал (рязане на ръцете).
Тогава е ходил на психиатър за малко, после пак на 28-29 заради раздяла и депресия. Тогава му предписат антидепресанти, които взема и до днес... Но не са му поставяли оттогава пак тази диагноза.
Връзката ни не е безпроблемна, но е била хубава през почти цялото време.
Причините, които ме навеждат на мисълта за бордърлайн са:
- Мисли за самоубийство при стресови ситуации (предимно свързано с работа и кариера), 1-2-3пъти в годината
- Импулсивност, гняв без обективна причина, отрицателни емоции при стрес - всичко това насочено само и единствено към себе си
- Отдръпвания - в първата година имеше късане за 1-2 дена защото някакъв външен проблем му е в повечеи желае да остане сам
- проблем с близост/ дистанция- въпреки че ясно е заявил, че иска семейство и дом с мен, на моменти се отдръпва (физически и психически)
- спорадично пише на бивши изгори (без някакво последствие, или поне аз не съм научавала за такова), предполагам да си свери часовника дали още го бива....
- ниско самочувствие- което бива прикрито с изкуствено такова на външен вид
- изявена ревност (предполагам със страх от изоставяне), изразена с параноя (например, че се срещам с негов приятел)
- прекалява с цигарите
Поведение, което което ме кара да мисля, че не е разстройство:
- Емпатия към другите, макар и да поставя своите нужди на първо място
- никога не е поставял под въпрос моята личност и качества, даже винаги ме подкрепя. Говори също с уважение за бившите си.
- Осъзнава, че има проблем с психиката и иска да работи върху себе си
В сегашния момент се замислям за нашето бъдеще- общо имущество, деца и тн. Сърцето ми крещи да, умът ми ме кара да се замисля, при положение, че толкова добре го познавам..
Ще се радвам да чуя и вашето мнение!