Реших да пусна тема тук, защото вече ми е неудобно само да мрънкам на главата на хората около мен, чувствам че им ставам досадна....и то си е нормално. Надявам се да не стана досадна и на вас и да получа поне малко разбиране. Първо,държа да кажа, че съм наясно, че само аз съм си виновна за проблема си. Наистина се депресирам ужасно много. Особено след като се наям. Винаги съм била човек с апетит, даже и в излишък го имам Терминът ми е чак на 10 април.... има още ужасно много време да износвам моето мишле. Тъжно ми е, че заради тея пусти килограми, не се радвам достатъчно на бременността си и на мисълта за това прекрасно събитие.. да, суетна съм. Всеки малко или много е суетен, според мен. Аз винаги съм си хапвала добре и каквото ми се яде ( добре де, 1-2 пъти съм пазила диета,но напълнях тогава по други причини). А сега откакто съм бременна апетитът ми е станал още по-голям Ниска съм.... само 157. Тръгнах от 49 кг, а сега съм 52-53. Реших да не ям тестени изделия,но тооолкова обичам хляб...ммм...и волята ми трае точно няколко часа. Ето, току що пак изядох 2 филии соден хляб с лютеничка....само още едно залче,само още едно,хайде едно последн.... и така докато не ми стане тежко и не усетя, че пак съм се натъпкала. Вярно е - нямам воля! Много съм зле! Само се вайкам, но искам да споделя, защото може и на някого това да му се вижда смешен и незначителен повод за депресия, но аз наистина страдам от това нещо. Чувствам се зле, много зле.
Извинявайте ако съм досадила и на вас с лудостта си.