Това ли е семейният живот...

Публикувана: 9 дек. 2012, 15:54 ч.
Последно мнение: 22 апр. 2013, 22:13 ч.

33 405
349

Миглена_Аллауи

Регистриран

# 270 20 дек. 2012, 09:33 ч.

Не знам, аз продължавам да си твърдя ,че съм зависима от мъжа си и той от мен .
Вие го гледате под някаква друга призма това явно .Ако той има проблем ако е болен, то всичко това ще се отрази и на моите емоции ,обратното също .
Не се оглеждам или ослушвам ,не ми се налагат някакви ограничения за да "доказвам любовта си "
Няма и описваната от sote-full ревност ,даже никаква няма ,имаме си огромно доверие явно .
Ако сега си събере багажа и каже тръгвам си ,ще ми пука ама много ще ми пука и да емоционално ще съм разбита .
Ще се оправя де няма да се гътна ,но ще трябва време .

Виж целия пост

A

Ветеран

# 271 20 дек. 2012, 09:37 ч.

На мен и това за емоционалното невпрягане ми е много мътно. Интересно, че за емоционално дистанциране все се говори, когато се имат предвид неприятни емоции, но не и за приятните. Та, как така става тази работа, хем да да изживяваме пълноценно приятните емоции, хем да се дистанцираме от неприятните! Според мен на цялата психологическа теория, че и практика, нещо тук им куца. Според мен всичко опира до темперамент - колкото емоционаллно изживяваме положителните, така сме и за отрицателните, иначе равновесието се губи. Сетих се за думите на Ботев, макар и извадени от контекста на творбата му "силно да любя и мразя". Ако е силно едното, ще е силно и другото. Опитът може да ни поведе в посока някакъв частичен контрол в изразяването като външно поведение, но едва ли може да промени цялостната склонност като изживяване, която идва от темперамента. Вярно, има я и културата - от малки ни учат коя емоция е добра и коя лоша, но едва ли това ни спира да ги изпитваме.

Виж целия пост

A

A_H_I_L_E_A

# 272 20 дек. 2012, 09:53 ч.

Краси, толкова погрешно си ме разбрала, че не ми се обяснява втори път. Мисли каквото искаш. Peace

Peace

Аз между другото съм много ревнива. Laughing

Laughing

И въпреки това изневерите не са ме наранявали. Wink

Wink

Контрол над емоциите. Мнението ми не се припокрива с това на sote-full, но всеки си го разбира по различен начин. Peace

Peace

Виж целия пост

B

# 273 20 дек. 2012, 10:52 ч.

Четох, четох, ама не можах да вдена що за жУвотно е туй емоционалната независимост. На мен ми прилича на пълно безразличие към партньора - ако си с мен, добре, ако си тръгнеш - пак добре. Е, как ще е добре!
Номерът е не ти да си някакъв си извисен, а просто да си намериш другарче, за което да не се кахъриш дали пък не поглежда и в пазвата на съседката.
Ако мъжът ми ми изневери ще изпитам ревност и още как! Ще бъда наранена, въпреки че изобщо не съм ревнива. Ако не ми пука особено дали ще е с мен, или ще изневерява, или ще си тръгне, май няма особен смисъл да сме заедно и в момента. Щом съм толкова равнодушна към един човек, значи той не ме вълнува по никакъв начин и сме стигнали до върха на еволюцията в семейството - превърнали сме се в съквартиранти.
За мен семейният живот не е бойно поле.

Виж целия пост

Пристрастен

# 274 20 дек. 2012, 11:05 ч.

Не е безразличие .
Пак се смесват чувства и зависимост .
Ако партньорът ти изневери , нормално е да изпитваш ревност , гняв , болка - това са чувства .

Не е нормално да тръгнеш да се тровиш , да се бесиш или да изпаднеш с самосъжаление до живот , защото не можеш без него .
Това е зависимостта - жизнена необходимост от нещо/някой , без което загиваш .

Виж целия пост

I

Ветеран

# 275 20 дек. 2012, 11:09 ч.

Изневярата и тръгването не са важни, защото никой не седи перманентно да мисли дали партньорът му няма да го напусне и как ще го приеме той тогава. Надявам се, поне.
С емоционална независимост се има предвид едно просто усещане за спокойствие и липса на напрежение по отношение на чувствата на партньора и неговото отношение, което е център на живота ни в периода на първоначална влюбеност - по Анди - а после просто човек си идва на себе си, и ако си е намерил свестно другарче нещата си тръгват както трябва.
Както не трябва е точно, когато единия е зависим емоционално от постоянното одобрение/неодобрение на другия, има доминиране, забележки, изисквания, претенции да се вместиш в матрицата на другия за Любов, Дом, Семейство, или Бог знае какво.

Нали общо взето точно такава ситуация имаме в примера на авторката. Нейния мъж я терори с грубости и юркане, но ако си емоционално зависим, може да си подложен на тормоз и с постоянни изисквания за доказване на любов, с ревност, с най-различни неща, емоционалните доминатори са много изобретателни. Или пък сам да не виждаш и да не можеш да преживееш пълноценно нито една емоция, радост, или тъга без тя да е свързана непременно с партньора.

Всичко това няма нищо общо с обичайната загриженост към състоянието и проблемите на другия, сплотеност, съпричастие и задружност, които би трябвало да царят в семейството, и които надявам се при всички тук пишещи са налице.

Виж целия пост

Регистриран

# 276 20 дек. 2012, 11:58 ч.

хайде сега пък ако емоционалната независимост означава да не тръгнеш да самоубиваш ако те напусне половинката то съм независима.

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 277 20 дек. 2012, 14:28 ч.

Хахаха, ако авторката беше емоцинално независима от партньора си, пука и, че и дреме как той се отнася с нея. Мъже - бол, все ще намери някой, който да се държи с нея както трябва. Въпросът е да се откъсне от сегашния хубостник. Зависима или не от него, има го и моментът, че тя не си представя бъдещето без него, защото си го е избрала да изживее животът си с него, и той с нея.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 278 20 дек. 2012, 15:13 ч.

Цитат на: Andariel в чт, 20 дек 2012, 09:37

На мен и това за емоционалното невпрягане ми е много мътно. Интересно, че за емоционално дистанциране все се говори, когато се имат предвид неприятни емоции, но не и за приятните. Та, как така става тази работа, хем да изживяваме пълноценно приятните емоции, хем да се дистанцираме от неприятните!...

Ми тя HAPPY_QUEEN го написа, ама никой не го отрази. Контрол над чувствата му е майката. В момента, в който някой близък или любим каже или направи нещо се поражда дадена емоция, която ако бъде оставена да се разгърне прераства в чувство, което те залива и влизаш в първоначално програмирано състояние, в което ти от своя страна казваш или правиш нещо друго. Е, емоционално независимите избират дали да се оставят тази емоция, която се заражда в тях в дадения момент дали да и позволят да се разгърне и прерасне в чувство или не.
А като заговорихме за майки, баща им е самоуважението.

Виж целия пост

F

Редовен потребител

# 279 20 дек. 2012, 15:17 ч.

Цитат на: Nickkie в ср, 19 дек 2012, 20:25

Цитат на: Fortune в ср, 19 дек 2012, 14:48

Вие имате ли представа какво е любов?! Краси, играеш си думите и няма как да те разберат.
Тук е важно как се изразяваш, защото в противен случай ти разкрачват поста на 5 посоки. А, разкрача е неудобен - повярвай ми.
Също така хората обичат по-различен начин. Едни имат силна невидима връзка и не са им нужни думи дори, други пък колкото и да се прилепят едни към други пак нещо им липсва. Не бъркайте също любовта с уважението и свикването на това да си с някого. Има обич, но любовта между мъжа и жената е друго. Някои никога не го разбират и затова са винаги скептични и иронично-саркастични към подобни захаросани словоизлияния. Света е шарен, но личната ни призма не е меродавна.

Форчън, от поста ти не успявам да разбера за какво се бориш, та може и да си права за изразяването. Но да ти отговоря, знам какво е любов - обичали са ме, обичала съм, по много и от двете. Затова казвам, че когато любовта я няма, никакви разговори и изяснявания няма да я внесат. А когато я има, се усеща и вижда по много начини и няма нужда от приказки за нея.

Не се боря за нищо. Изразих мнение, базирано на всеобщите интерпетации какво е и какво не е любов или перефразирано емоционална не/зависимост. Нямам никаква идея защо персонално се обръщаш към мен, но ти благодаря за вниманието. Въпроса ми беше риторичен. Последвалите обяснения от моя страна бяха разсъждения не върху твои мисли, а по принцип.

Виж целия пост

A

Ветеран

# 280 20 дек. 2012, 19:26 ч.

Цитат на: Tsv в чт, 20 дек 2012, 15:13

Цитат на: Andariel в чт, 20 дек 2012, 09:37

На мен и това за емоционалното невпрягане ми е много мътно. Интересно, че за емоционално дистанциране все се говори, когато се имат предвид неприятни емоции, но не и за приятните. Та, как така става тази работа, хем да изживяваме пълноценно приятните емоции, хем да се дистанцираме от неприятните!...

Ми тя HAPPY_QUEEN го написа, ама никой не го отрази. Контрол над чувствата му е майката. В момента, в който някой близък или любим каже или направи нещо се поражда дадена емоция, която ако бъде оставена да се разгърне прераства в чувство, което те залива и влизаш в първоначално програмирано състояние, в което ти от своя страна казваш или правиш нещо друго. Е, емоционално независимите избират дали да се оставят тази емоция, която се заражда в тях в дадения момент дали да и позволят да се разгърне и прерасне в чувство или не.
А като заговорихме за майки, баща им е самоуважението.

Напротив, отразих го в смисъла на това, че не ми се връзва цялата работа с контрола, защото се внушава от доста четива и философии, че контролът трябва да е в коренно противоположни посоки, когато се отнася за положителни и отрицателни емоции. Не казвам човек съвсем да не се контролира, но по-скоро контролира външния израз на емоцията, а не самата емоция. Тя наистина просто те залива и не можеш да я спреш. Най-субективно ми прави впечатление, че хората, които уж умеят да се контролират, все има нещо друго, дето ги контролира тях, и им избива нанякъде, например алкохол, хазарт, безразборен секс, работохолизъм и какво ли не. И накрая се оказва така, че най0контролиращите са буквално сами. Според мен така и не се оттървават, а залитат в нещо друго.

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 281 20 дек. 2012, 19:34 ч.

Цитат на: Andariel в чт, 20 дек 2012, 19:26

Най-субективно ми прави впечатление, че хората, които уж умеят да се контролират, все има нещо друго, дето ги контролира тях, и им избива нанякъде, например алкохол, хазарт, безразборен секс, работохолизъм и какво ли не. И накрая се оказва така, че най0контролиращите са буквално сами. Според мен така и не се оттървават, а залитат в нещо друго.

И аз бях писала по-назад, че най-емоционално независимите обикновено са зависими от нещо друго.

Виж целия пост

Регистриран

# 282 20 дек. 2012, 19:34 ч.

Да контролираш външно емоциите си не означава да не ги изпитваш .
Честно казано смешно ми звучи описаното от Tsv.
Наранявате примерно някой ,премисляш и си казваш не трябва да ми е гадно ,не ми пука , и хоп готово Grinning

Grinning

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 283 20 дек. 2012, 19:35 ч.

Цитат на: Ili__ в чт, 20 дек 2012, 19:34

Да контролираш външно емоциите си не означава да не ги изпитваш .
Честно казано смешно ми звучи описаното от Tsv.
Наранявате примерно някой ,премисляш и си казваш не трябва да ми е гадно ,не ми пука , и хоп готово Grinning

Grinning

Самовнушението е голяма работа, но избива нанякъде в един момент.

Виж целия пост

Регистриран

# 284 20 дек. 2012, 19:38 ч.

Добре де ,ако милото сега си събере багажа ,какво би следвало да си самовнуша за ми е безразлично ?

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бивши гаджета- семейни приятели.

9 503
78

Лични и семейни отношения

От какво боли повече?

9 373
105

Лични и семейни отношения

Моля за съвет

7 864
56

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.