казваш си "той е тъпанар и не си заслужава да се хабя заради него". Само дето същият този тъпанар утре пак ти лази по нервите, и тогава как точно спираш емоцията? Никак, защото в един момент ти писва и правиш нещо драстично - едно кроше примерно, или отиваш и си го изкарваш вкъщи или на някой по-беззащитен от тъпанара.
Виж целия пост
Това ли е семейният живот...
- Публикувана: 9 дек. 2012, 15:54 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2013, 22:13 ч.
# 286
20 дек. 2012, 19:40 ч.
Ама той не е тъпанар и въобще не усещам да се хабя за каквото и да е свързано с него .
Като изключим ,че не винаги му гладя ризите с кеф ,ама ще го преживея това хабене.
Виж целия пост
Като изключим ,че не винаги му гладя ризите с кеф ,ама ще го преживея това хабене.
# 287
20 дек. 2012, 20:21 ч.
Ми тя HAPPY_QUEEN го написа, ама никой не го отрази. Контрол над чувствата му е майката. В момента, в който някой близък или любим каже или направи нещо се поражда дадена емоция, която ако бъде оставена да се разгърне прераства в чувство, което те залива и влизаш в първоначално програмирано състояние, в което ти от своя страна казваш или правиш нещо друго. Е, емоционално независимите избират дали да се оставят тази емоция, която се заражда в тях в дадения момент дали да и позволят да се разгърне и прерасне в чувство или не.
А като заговорихме за майки, баща им е самоуважението.
Напротив, отразих го в смисъла на това, че не ми се връзва цялата работа с контрола, защото се внушава от доста четива и философии, че контролът трябва да е в коренно противоположни посоки, когато се отнася за положителни и отрицателни емоции. Не казвам човек съвсем да не се контролира, но по-скоро контролира външния израз на емоцията, а не самата емоция. Тя наистина просто те залива и не можеш да я спреш. Най-субективно ми прави впечатление, че хората, които уж умеят да се контролират, все има нещо друго, дето ги контролира тях, и им избива нанякъде, например алкохол, хазарт, безразборен секс, работохолизъм и какво ли не. И накрая се оказва така, че най0контролиращите са буквално сами. Според мен така и не се оттървават, а залитат в нещо друго.
Moга да те уверя, че контролът не е само външен ами наистина не ме интересуват и не ми се отразяват нещата, които съм решила да не ми се отразяват. Също така мога да те уверя, че не пуша, не пия, не се дрогирам, не спя с други мъже освен с моя от 3 години поне, какво още... а, в момента дори не работя и не се развивам в сферите, в които искам да се развивам, което донякъде ми е минус. Единствено съм пристрастена към музиката, но в това не виждам нещо лошо. 
И не съм сама.
Виж целия пост
На мен и това за емоционалното невпрягане ми е много мътно. Интересно, че за емоционално дистанциране все се говори, когато се имат предвид неприятни емоции, но не и за приятните. Та, как така става тази работа, хем да изживяваме пълноценно приятните емоции, хем да се дистанцираме от неприятните!...
А като заговорихме за майки, баща им е самоуважението.
Напротив, отразих го в смисъла на това, че не ми се връзва цялата работа с контрола, защото се внушава от доста четива и философии, че контролът трябва да е в коренно противоположни посоки, когато се отнася за положителни и отрицателни емоции. Не казвам човек съвсем да не се контролира, но по-скоро контролира външния израз на емоцията, а не самата емоция. Тя наистина просто те залива и не можеш да я спреш. Най-субективно ми прави впечатление, че хората, които уж умеят да се контролират, все има нещо друго, дето ги контролира тях, и им избива нанякъде, например алкохол, хазарт, безразборен секс, работохолизъм и какво ли не. И накрая се оказва така, че най0контролиращите са буквално сами. Според мен така и не се оттървават, а залитат в нещо друго.
И не съм сама.
# 288
20 дек. 2012, 20:28 ч.
Значи ли това ,че си решила каквото и да направи партньора да не ти се отразява ,че ако той нещо сгафи или има проблеми за които примерно той е виновен ,то наистина това няма да ти се отрази ?
Виж целия пост
# 289
20 дек. 2012, 20:31 ч.
Да, значи. 
Виж целия пост
Значи ли това ,че си решила каквото и да направи партньора да не ти се отразява ,че ако той нещо сгафи или има проблеми за които примерно той е виновен ,то наистина това няма да ти се отрази ?
# 290
20 дек. 2012, 20:33 ч.
Да, значи.
"Голям залък хапни, голяма дума не казвай!" ,че животът обича да ни се надсмива над плановете ...
Виж целия пост
Значи ли това ,че си решила каквото и да направи партньора да не ти се отразява ,че ако той нещо сгафи или има проблеми за които примерно той е виновен ,то наистина това няма да ти се отрази ?
# 291
20 дек. 2012, 20:53 ч.
Не се боря за нищо. Изразих мнение, базирано на всеобщите интерпетации какво е и какво не е любов или перефразирано емоционална не/зависимост. Нямам никаква идея защо персонално се обръщаш към мен, но ти благодаря за вниманието. Въпроса ми беше риторичен. Последвалите обяснения от моя страна бяха разсъждения не върху твои мисли, а по принцип.
Защото мнението ти ми беше интересно и исках да го разбера. "Боря се" в смисъл на какво е твоето виждане за любовта, от поста ти не ми стана ясно, пише само какво не е. Знам, че разсъждаваш по принцип, моето мнение е отговор на първия ти въпрос, а не "оборване" на твоето и в този смисъл исках да чуя продължението на разсъжденията.
Виж целия пост
Не се боря за нищо. Изразих мнение, базирано на всеобщите интерпетации какво е и какво не е любов или перефразирано емоционална не/зависимост. Нямам никаква идея защо персонално се обръщаш към мен, но ти благодаря за вниманието. Въпроса ми беше риторичен. Последвалите обяснения от моя страна бяха разсъждения не върху твои мисли, а по принцип.
Защото мнението ти ми беше интересно и исках да го разбера. "Боря се" в смисъл на какво е твоето виждане за любовта, от поста ти не ми стана ясно, пише само какво не е. Знам, че разсъждаваш по принцип, моето мнение е отговор на първия ти въпрос, а не "оборване" на твоето и в този смисъл исках да чуя продължението на разсъжденията.
# 292
21 дек. 2012, 09:44 ч.
Извинявай, но това е емоционално Безразличие, не независимост.
Когато ти е все едно къде ходи другият, с кого си ляга, при кого става, как минават дните и нощите му , това е отвъд независимостта.
Не знам под какъв капак живея, но ако у дома такъв начин на живот стане някога факт, и останат да ни свързват само разходите по децата, тока и водата, ами мерси.За какво да оставаме заедно?
А бракът не е бойно поле и аз не съм воин.
За Мен бракът е доброволен съюз, в който участват двама души, заедно с чувствата си, емоциите си, възможностите си, за да направят взаимно живота си добър, щастлив и качествен.
Не си падам по битки и конфликти, и ако някой се опита да ми налага подобен стереотип на живот, губи битката още преди първия сигнал.
Т.е., аз просто си тръгвам от бойното поле и го оставям да се бори сам със себе си.
Виж целия пост
................. просто е, за да продължим напред, ставаме емоционално независими.
Няма ревност, няма забележки, няма мрънкане, никой не ти държи сметка че не си се прибрал.. измъкваш се от клопката която сам си поставил.
..........................
Брака е бойно поле.........................
Няма ревност, няма забележки, няма мрънкане, никой не ти държи сметка че не си се прибрал.. измъкваш се от клопката която сам си поставил.
..........................
Брака е бойно поле.........................
Когато ти е все едно къде ходи другият, с кого си ляга, при кого става, как минават дните и нощите му , това е отвъд независимостта.
Не знам под какъв капак живея, но ако у дома такъв начин на живот стане някога факт, и останат да ни свързват само разходите по децата, тока и водата, ами мерси.За какво да оставаме заедно?
А бракът не е бойно поле и аз не съм воин.
За Мен бракът е доброволен съюз, в който участват двама души, заедно с чувствата си, емоциите си, възможностите си, за да направят взаимно живота си добър, щастлив и качествен.
Не си падам по битки и конфликти, и ако някой се опита да ми налага подобен стереотип на живот, губи битката още преди първия сигнал.
Т.е., аз просто си тръгвам от бойното поле и го оставям да се бори сам със себе си.
# 293
21 дек. 2012, 09:48 ч.
Когато ти е все едно къде ходи другият, с кого си ляга, при кого става, как минават дните и нощите му , това е отвъд независимостта.
Не знам под какъв капак живея, но ако у дома такъв начин на живот стане някога факт, и останат да ни свързват само разходите по децата, тока и водата, ами мерси.За какво да оставаме заедно?
Тук съм напълно съгласна въпреки емоционалната независимост. ВСе пак има някакви правила, а какви - всяка двойка си ги определя сами.
Виж целия пост
................. просто е, за да продължим напред, ставаме емоционално независими.
Няма ревност, няма забележки, няма мрънкане, никой не ти държи сметка че не си се прибрал.. измъкваш се от клопката която сам си поставил.
..........................
Брака е бойно поле.........................
Няма ревност, няма забележки, няма мрънкане, никой не ти държи сметка че не си се прибрал.. измъкваш се от клопката която сам си поставил.
..........................
Брака е бойно поле.........................
Когато ти е все едно къде ходи другият, с кого си ляга, при кого става, как минават дните и нощите му , това е отвъд независимостта.
Не знам под какъв капак живея, но ако у дома такъв начин на живот стане някога факт, и останат да ни свързват само разходите по децата, тока и водата, ами мерси.За какво да оставаме заедно?
# 294
21 дек. 2012, 10:53 ч.
Не знам за какви четива и философии говориш. Контрола върху външният израз на емоцията е непродуктивен, защото реално тази емоция се изпитва, но като не и се даде израз, а се подтисне в определен момент, в зависимост колко може да понесе даден човек избива нанякъде. Аз говоря за нещо коренно различно, за контрол върху зараждането на емоцията. Емоциите се зараждат на база поредица от мисли, които протичат сякаш със скоростта на светлината и повечето хора даже и не си дават сметка, че са минали през мозъка им, но ако ги "хванеш" достатъчно бързо тези мисли и ги промениш в друга посока спираш зараждането на емоцията. Но се изисква постоянна будност на ума, а това е доста уморително.
То не става с едно-единствено решение. А с ежедневни, ежеминутни такива. И това, че е решила, да не и се отразява емоционално, изобщо не значи че няма реално да се отрази, т.е. че физически, фактически няма да се наложи да пренареди житието и битието си. Просто ще има повече "сили" да го направи /пренареждането/, защото няма да се фокусира върху това колко е прецакана.
Виж целия пост
Напротив, отразих го в смисъла на това, че не ми се връзва цялата работа с контрола, защото се внушава от доста четива и философии, че контролът трябва да е в коренно противоположни посоки, когато се отнася за положителни и отрицателни емоции. Не казвам човек съвсем да не се контролира, но по-скоро контролира външния израз на емоцията, а не самата емоция. Тя наистина просто те залива и не можеш да я спреш. Най-субективно ми прави впечатление, че хората, които уж умеят да се контролират, все има нещо друго, дето ги контролира тях, и им избива нанякъде, например алкохол, хазарт, безразборен секс, работохолизъм и какво ли не. И накрая се оказва така, че най0контролиращите са буквално сами. Според мен така и не се оттървават, а залитат в нещо друго.
Значи ли това ,че си решила каквото и да направи партньора да не ти се отразява ,че ако той нещо сгафи или има проблеми за които примерно той е виновен ,то наистина това няма да ти се отрази ?
# 295
21 дек. 2012, 10:58 ч.
Честно казано аз правя обратното - давам външен израз на емоциите си, но те изобщо не ме притесняват вътрешно. 
Ако ме гледа отвън, някой може да каже, че съм много неуравновесен човек, но отвътре се чувствам перфектно. 
Виж целия пост
Ако ме гледа отвън, някой може да каже, че съм много неуравновесен човек, но отвътре се чувствам перфектно. 
# 296
21 дек. 2012, 11:27 ч.
И така трябва !
Другото е саморазрушително - да не даваш израз на емоциите , но вътрешно да се разкъсваш .
А по този начин изливаш гнева си и продължаваш с облекчение напред .
Виж целия пост
Другото е саморазрушително - да не даваш израз на емоциите , но вътрешно да се разкъсваш .
А по този начин изливаш гнева си и продължаваш с облекчение напред .
# 297
21 дек. 2012, 14:12 ч.
А бракът не е бойно поле и аз не съм воин.
За Мен бракът е доброволен съюз, в който участват двама души, заедно с чувствата си, емоциите си, възможностите си, за да направят взаимно живота си добър, щастлив и качествен.
Не възнамерявам да споря с теб.. спорили сме стотици пъти по един и същи въпрос.
Моята галактическа система на съвместно съжителство, любов, чувства и взаимоотношения, макар че коренно се различава от твоята, има нещо по което доста си приличаме Краси.
И двамата с теб бележим рекордно съжителство, което означава че системите и при теб и при мен.. работят безупречно.
Дали са правилни методите ни, нямам намерение да обсъждам.. факт е обаче че аз така се чувствам най щастлив.. друг начин на семеен живот не бих се примирил да приема, обичам и уважавам, но си държа на свободният начин на живот.. ограниченията не са за мен, правилата не важат.. драма няма, напротив.. има пълно щастие и за двама ни.. за такива като мен бойните полета, битките и стратегиите са жизнено- важна част без която всичко си губи смисъла.
Безразличието се състои от мир, лицемерна мекушавост и привидно спокойствие... без адреналин, няма живот.
Скуката трябва някак да се уплътнява.
Мира и спокойствието са за слабите ангели.
Виж целия пост
А бракът не е бойно поле и аз не съм воин.
За Мен бракът е доброволен съюз, в който участват двама души, заедно с чувствата си, емоциите си, възможностите си, за да направят взаимно живота си добър, щастлив и качествен.
Не възнамерявам да споря с теб.. спорили сме стотици пъти по един и същи въпрос.
Моята галактическа система на съвместно съжителство, любов, чувства и взаимоотношения, макар че коренно се различава от твоята, има нещо по което доста си приличаме Краси.
И двамата с теб бележим рекордно съжителство, което означава че системите и при теб и при мен.. работят безупречно.
Дали са правилни методите ни, нямам намерение да обсъждам.. факт е обаче че аз така се чувствам най щастлив.. друг начин на семеен живот не бих се примирил да приема, обичам и уважавам, но си държа на свободният начин на живот.. ограниченията не са за мен, правилата не важат.. драма няма, напротив.. има пълно щастие и за двама ни.. за такива като мен бойните полета, битките и стратегиите са жизнено- важна част без която всичко си губи смисъла.
Безразличието се състои от мир, лицемерна мекушавост и привидно спокойствие... без адреналин, няма живот.
Скуката трябва някак да се уплътнява.
Мира и спокойствието са за слабите ангели.
# 298
21 дек. 2012, 14:42 ч.
Дали са правилни методите ни, нямам намерение да обсъждам.. факт е обаче че аз така се чувствам най щастлив.. друг начин на семеен живот не бих се примирил да приема..
Ето в това е цялата философия на семейния живот - да намериш партньор, чиито отношение и условия напълно те устройват, чувстваш се добре и не би могъл да живееш по друг начин.
Виж целия пост
Дали са правилни методите ни, нямам намерение да обсъждам.. факт е обаче че аз така се чувствам най щастлив.. друг начин на семеен живот не бих се примирил да приема..
# 299
21 дек. 2012, 14:45 ч.
Ми аз съм слаба, не отричам.....жена съм , все пак.
То и затова сигурно войните се водят от мъже.
А за това
си прав.
Не съм казала, че твоят модел е грешен.А че Аз не мога да живея по него, така както ти не можеш по моя.
За мен вашите отношения граничат с безразличие, а за теб, моите с мъжа ми, най-вероятно смяташ за .....емоционална боза.
Виж целия пост
То и затова сигурно войните се водят от мъже.
А за това
Цитат
И двамата с теб бележим рекордно съжителство, което означава че системите и при теб и при мен.. работят безупречно. Hug
си прав.
Не съм казала, че твоят модел е грешен.А че Аз не мога да живея по него, така както ти не можеш по моя.
За мен вашите отношения граничат с безразличие, а за теб, моите с мъжа ми, най-вероятно смяташ за .....емоционална боза.
Препоръчани теми