Погледнато отстрани

Когато майка ми е била с малки деца, е имало подразбиране, че ще зареже всичко
останало. Храната- от стол, готова. Помощ от баба, дори за едно дете. Помощ
и от таткото. Никакви очаквания, никакви свръхчовешки усилия. За това медали
не дават, никой не печели, най-много да ти окапе малко повечко коса.

Нали знаеш, че то е като в казармата- ако се справяш, ще ти дадат още
задачи. Аз един път за демонстрация се хванах и да съм перфектна. Дама в
обществото, домакиня в кухнята, в леглото да не разправям. Ама впечатлението е,
че ти по дефолт си ги правиш тези неща и уважение пак няма. Може 10 дни да съм
чистила, един шкаф да е забравен и да ме видят аз да чета книга- гледай какво става,
мърлячка.

В този период за всички трябва да има максимален комфорт. Но и мъжът трябва
да знае, че не е време за табиети, тертипи и проява на характер и изисквания към
перфектно домакинстване.

Домакинстването убива душата и състарява. Fuck it!

За пръв път съм съгласна с Lizet33.

1. Вземи си записвай кое занимание с детето колко време ти отнема. Сама ще се учудиш как денят си минава в дребни занимания.
2. Взимай го с теб да пазарувате - кажи: Миличък, понеже аз съм разсеяна и забравям, идвай с мен да ми напомняш.
3. Няма начин с малко дете да е чисто и подредено, както (и ако) преди е било. Предложи да си вземете чистачка, ако не можеш да се справиш.
4. Предложи да му прехвърлиш майчинството и да си остане вкъщи, а ти да ходиш на работа.

Ноо.....най-вече трябва да проявяваш независимост, и то не само на думи.

докато гледаме децата е така - понякога и ние се вторачваме повече в думите, преди си улисана, работеща жена, заета с приятелки, кафета, излизания и той е просто гадже и не забелязваш и не си ги слагаш на сърцето някои думи, но после само да каже "тъпа" и това се набива яко, чуваш го двойно по-силно, по-лош тон и прочие. И аз го изживявам това още. Но щом мръдна някъде и той гледа детето - примирен котак, чак не пита какво съм правила до късно, гледа и чака с надежда да му кажат.

Моя съветкато някой в сходно положение - излизай повече, оставяй детето далеч от теб за повече от час-два (да спи някъде ако може 1 път седмично, нашето спи 2-3 пъти седмично другаде), не чисти толкова или хич (у нас друг чисти и моя пари не дава и пак недоволства!), говори по телефон с приятелки като те игнорира, да видиш как ще скочи да слухти веднага, не отговаряй на въпроси - хем като отговориш си крива, хем продължаваш скандала и ти надува ушите - по-добре си прави пас да го е ЯД, не споделяй какво си правила през деня, ако не пита, както и ако не каже той какво е правил (това с цел да си му интересна, щото кажеш ли си всичко и се губи интерес, нека види какво е да не знае!).

Само ще кажа, че моя също си говори обидни думи, като го питам било на маитап, било щото аз съм се държала зле, понякога е така, но други пъти - много ме нервира, особено с това "тъпа", май всеки го има в речника! Иначе е нон стоп до нас, носи багажи, носи на гръб всичко, той плаща почти всичко, не се оплаква от това, навива се на идеи - дай да идем до еди къде си точно сега примерно, пали колата и това е, не държи да готвя даже не иска да готвя, мен пак ме е яд, все ще намеря за какво да се сърдя и виждам, че ако съм 2 дена с детето без да сме излизали или оставяли детето някъде, имам повече причини за сърдене/каране. Всичко е в гледането на малко дете и според мен си минава, ако има други качества мъжът ти - не е стиснат, гледа ви (купува той за детето, интересува се поне на думи, грижи се като мъж), любвеобилен е на моменти, не говори за майка си нон стоп, има приятели, ходите някъде 3-мата и т.н ИЗчакай.

 Тъъъпа лииии? Как ще му позволяваш да ти говори такива работи?
 И слагане на масата, и почистване след това..., че и скандали, че си се забавила в магазина.
 Много си го разпуснала, не става така.

 

През ум не ми минава да съм ултра феминистка, която смята, че
жената не трябва нищо да пипва. Хубаво е, ако може да го прави с
желание и като жест. Но много неприятен вкус остава, когато
изискванията за домакинстване са с цел назидание, потъпкване на
достойнството или просто за заяждане, щото сме най-слабите и пред нас
се правят на мъже, а навън- по-ниски от тревата...

Не одобрявам в такава ситуация да се мачка мъжът. По-скоро жената
трябва да покаже, че е дама, а не слугиня. Как става това- ами трудно, но
още по-трудно, ако се нагърбиш с всичко. Тогава сама си се вкарала в ролята.

Едно е мъжът да цени и да се наслаждава на хубаво ядене, друго е
да използва домакинстването като шантаж. Аз самата не бих се отказала
да готвя, за мен това не е точно домакинстване- ако трябва да избирам между
по-засукано ядене без чистене и буламач, ама с избърсан маниакално прах от секциите,
избирам първото. Съответно не издържах на проверка с "бяла ръкавица".

След 5 години - ако нещата не се променят не се виждам с него в бъдеще... За разделянето (не сме женени) - ще се справя, ще трябва да излезна на квартира, в началото ще ми е трудно, но мога да работя от вкъщи докато гледам малкия + великото майчинство.. все ще се оправя, даже много добре ще си се оправям в последствие... За обичта... обичам го, но се познавам и знам, че е въпрос на време при това положение това да се промени...


За цяла седмица и дума неможе да става (няма как да оставя малкия дори за цял ден за сега) но и аз си мисля, че трябва дапочнем да го оставяме на баба му поне за няколко часа веднъж седмично и да излизаме само двамата...


Има нео друго обаче (както аз ги виждам нещата) - той работи 8 часа на ден, аз работя "майка" 24/7 + по няколко часа няколко дена от седмицата работа на компютъра за пари.. тоест излиза, че и аз работя.. да речем колкото и той.. къщата е обща и задълженията са общи... не съм слугиня на никой.... (иначе готвя, това го обичам, просто не обичам много да чистя ) Освен това вярвам, че ако наистина обичаш някого, каквато и тъпотия да направи не тръгваш с "абе ти тъпа ли си" ами спокойно и с любов помагаш на любимия човек са оправи кашата. Така де, отношението е важно..

Lizet33 ами работата е там, че и аз мисля като тебе, ако бях на твое място категорично бих се изказала точно така... обаче сега какво става.. търпя това, което иначе бих нарекла нетърпимо.... затова и пуснах темата.. да се опитам да погледна отстрани на нещата...

Iris04 Ами да ама той не реагира като не съм сигластна с това.. в повечето случаи дори не проумява за какво дигам пара... май за него това държане си е нормално.. той с майка си така се държи. .става ми мъчно за жената понякога (леле черен го изкарах аз). Той иначе е добър баща, обича малкия много, грижи се за нас, оправя вкъщи всичко, не ни е зарязал да ходи по барове и тн.. от както имаме дете е излезнал един път на фирмено парти.. (не че има нео лошо да излиза от време на време, даже е добре, но той.. е съпричастен с това че аз не излизам и не излиза и той). Огажда ми и на исканията.. въпреки че не винаги реагира много позитивно на първо време.

Mamacita Bandida Абсолютно съм съгласна със всичко, което каза...

Напълно съм съгласна с поста на Лизет! Да те нарича тъпа,да ти вдига скандали за такива глупости като това,че си се забавила в магазина. Но иначе много си те обичкал..такава любов,по-добре човек да е сам. Пък и мъж да ми каже обичкам те..така на кучето си говоря аз.

Много нисък стандарт за "добър мъж"- не излизал по заведения.

И за моя казаха, ама ти какво искаш, принц ли- не пие, не те бие,
не ходи по жени. Е дотам ли стигнаха стандартите?

Това, което може би всички искаме е човекът да си смени
перспективата, да е поне малко способен да вижда невидимото,
да смени гледната точка и да не се налага да "разговарям" за всичко.
Хич не обичам разговори, защото изговорени, доста неща звучат
смешно и детинско, но ако човек ги усети, тогава са сериозни.

Аз имам висок стандарт за едно нещо- в кризисна ситуация
да не се огъва. Не да ми угажда и да се върти около мен като
кученце, но да има поглед кога нещата са важни. Видях, че поглед
няма и напуснах, тъй като е прекалено трудно да научиш някой
да вижда важното, по онзи втори начин, особено ако е мъж и особено ако
проявява инат.

Е сега.. не ми е това стандата.. исках да кажа и нещо хубаво и конкретно че е отговорен и грижовен.. (май не ми се получи). Това, което ме дразни е отношението.. иска ми се да е по-нежен... по мил... нещо ме няма по обясненията.. То се усеща... в случая не съм щастлива и това е...

Да бе, ясно, трудно е за описване.

Татко ми тези дни цитира някакъв стар балкански филм, в който един
мъж казва, жената трябва да се лъже, щото иначе ще избяга друг да я лъже.
Ама "лъже" в случая е с позитивно значение, в смисъл да се прикотква, да се
ухажва.

По-старото поколение мъже го знаят това по-добре. Трудно е да се опише, но е
въпрос на вътрешно отношение, което пък се изразява в стойка, глас,
отношение към жената. Например аз от дете гледам примери, че жената се кани
винаги мило, винаги лично, ако може с подаване на ръка. Не се вика отдалеч,
не се вика с бипкане на клаксон и ако може, не със свиркане с два пръста.
Баба ми и дядо ми например, ако трябваше да се викат отдалеч, си имаха
техен сигнал със свиркане, тяхна мелодийка от четири тона.

Бившият един път се опита да ме повика със свиркане с два пръста.
Викам му- не съм говедо, не съм немска овчарка, нито труженичка, аз съм
дама и ме викат само на крака. За него това беше някакъв снобски каприз, за мен
е вътрешна същност.

На българина страховете му са да не настине и да не се мине. Твоят сигурно
смята, че да се държиш галантно с жена значи да се минеш. Кавалерството не е
прецакване, моля, мили мъже! То е израз на вътрешна сила. Дори аз го правя,
малко известен факт е, че например от мен се изисква да приема ролята на кавалер
спрямо по-възрастни от мен жени, докато все пак запазвам дамското в себе си, но
отварям врати, помагам с палта, отстъпвам място...Държа се нежно, не повишавам
тон, изобщо- благородство.

Другото е да си пернишки ангуц, всеки си има фетиши...

А той гледал ли е цял ден детето за да види колко работа е това?
Май много лесни си ги представя нещата.

Като бях по майчинство се чистеше уикенда, когато единият гледаше детето.

А преди да се роди детето, ти ли само чистеше и готвеше?

Погледнато отстрани това е толкова често срещано, че даже се чудя има ли смисъл да пиша. Защо го има? Не само заради традициите, а и защото подобно положение е подкрепяно и от жени, умиращи от страх, че ако не са перфектната домакиня, ще ги зарежат, че това им е най-най-най-главното задължение.
Затова не се учудвай, че и тук майки ще ти пишат "Нали си по майчинство, каква друга работа имаш, стягай се и почвай."
При доста семейства има период на нагаждане, но ако процесът протича само при единия, нещата загрубяват.
Затова си мисля, че жената не трябва да чака да роди, за да се сети, че не е сама, а да не се прави на единствен домакин на дома още от влизането му. Той е общ и битовизмите са общи. Ако всеки си правеше, каквото му се полага, без да се чуди как да го качи на гърба на другия, нямаше да има такива теми.

Mamacita Bandida даа.. точно такова отношение искам.. пробема, може би е (проблем не е точната дума), че съм получавала точно такова отношение в предишна връзка... и съм се чувствала обичана, желана, красива, умна и способна.... и щастлива (да изясня - нео одавна приключило, без никакви останали чувства, просто пример) и сега искам такова отношение.. от някой, който явно не е бил свидетел на подобно отношение като дете за да вземе пример!

Iventse не е гледал детето сам за повече от няколко часа броени пъти.. до сега не съм се отделяма от малкия за повече от няколко часа броени пъти... За преди детето - живеем заедно от както забременях... тогава в апартамента беше тотален ремонт - на ниво къртене и прахоляк навсякъде.. и съответно хич не беше чисто (и аз не се и силих да чиста при налично къртене и неналични подови настилки/сиреч под на бетон, който колкото и да метеш си остава прашен).

Не се сърди, човече о, изобщо не ме е страх да не бъда зарязана ако не изпълнявам чинно изискванията на някой си... Но някък си не съм готова да се откажа като чели ... незнам защо.. още не съм спряла да обичам може би... или просто за пръв път нещата са толкова сериозни.. дете и тн... не се зарязват ей така...  Но съм далеч от мисълта, че трябва да съм с някой само заради детето ако не върви...

Понякога добрата грижа за дома може да помогне на мъжа
да има повече хъс и да е мъж пред света, пред работата, пред
мъжките си задачи и накрая да пожъне успех.

Понякога обаче единственият успех на мъжа е да
натисне жената да домакинства, да е мачо само пред нея.
Така се залъгва, че е постигнал мъжество и успех.

Ако е от първия вид, жената е оправдана да иска да е добра
в осигуряването на "творческа среда", особено ако това води
след себе си замерване с пачки, бижута и уважение, но и
Лексус би бил приемлив.

Ако е от втория, както беше при мен, автоматично почвам
тройно да мразя домакинската работа, щото вече не е просто
чистене, а жертване на моето време, моя хъс и развитие за друг,
който обаче не се реализира, и то не само откъм пачки и Лексус,
а и откъм напълно безплатното уважение.

Ми обясни му да те лъже той, за да не те лъже друг:)

Има си книги за това. И да си пусне мустак, ако няма.