Погледнато отстрани

Да нямам деца, да ми обяснявате колко е трудно и времеемко. И аз съм минала по тоя път. Не казвам, че е лесно, не казвам, че не е уморително, не казвам, че времето ми е стигало за всичко и къщата ми е блестяла като шлифован диамант, нито пък казвам, че съм имала свободно време. Не за четене на книжки, за един душ дневно едва намирах няколко минути. Но основните неща успявах да ги свърша и, когато мъжът ми се прибереше вечер, или готвехме заедно, или той поемаше децата, докато аз довърша нещо. На мен ми е било тежко и натоварено, но и на него му е било същото в службата. Той е имал работен ден, аз - също. Еднакво сме скапани. Но, ако по цял ден съм пяла песнички и играла на игрички, със сигурност щеше да ми е гузно да го карам да поема някаква част от домакинските задължения под предлог, че къщата е обща.
Но в случая това не е важно. Дори не е важно това, че жената не чисти, а пък мъжът й се дразни. Важното е, че той я нагрубява и обижда. Това за мен е абсолютно недопустимо. И издава тотална липса на уважение към другия.
Мрънкало, което да мърмори, че му е мръсно и неразтребено, бих преглътнала, но грубян с елементи на простащина не бих търпяла до себе си. Този човек няма да се промени. Както и насилниците /физическите/ не се променят никога. То и неговото си е чисто домашно насилие, ако погледнем през буквата на закона. Психическият тормоз е не по-малко ужасен от физическия.

Аз съпругът на авторката не го виждам като чистофайник, а като класическо мрънкало...

Обидите и униженията са психически тормоз и нищо не може да ги оправдае - нито липса на сговено, нито мръсен под или тоалетна.

Ще се изненадаш колко гении има наоколо.
Освен това, ако не сготвиш, ще трябва да ядете некачествена храна - и ти и детето и мъжът ти. Поне аз не се сещам в София за място, от което да поръчвам всяка вечер храна и тя да не е с вредни мазнини, яйчени заместители, евтини млечни продукти и масло. Не се използват и най-добрите меса и зеленчуци, нали знаеш.

Така че тези доводи са оправдания, а не подтискаща всяко добро намерение, тежка реалност.
Авторката поиска поглед отстрани - аз споделих моята перспектива. Който се дразни от мръсен под и с 3 и с 5 деца пак ще намери начин да го изчисти. А колкото до това да се прибера след работа и да намеря мръсотия (и това в 5 от 10 случая), да чакам в колата, докато някой се влачи в Пикадили и да се налага за всяко нещо да приказвам, напомням и изисквам - няма как да стане. Приемам че този мъж е като мен и донякъде го разбирам (изключая частта с грубиянщината), това се опитах и да предам на авторката, как вероятно се чувства той.

Доколкото си спомням, Baibibi, за своите деца разправяше, че ги
слагаш от бебета в отделна стая, казваш лека нощ и загасяш лампата.

Освен това работният ден доста се различава, особено ако си в
позиция да мислиш и да решаваш. Там не те викат през 30 секунди за
тривиални задачи, нито пък някой е непрекъснато заплашен от
падане и телесна повреда.

Да не говорим, че е нормално човек винаги да е на 30 процента под
капацитета си, да не се товари докрай- нормален здрав разум.

Безсънието и лудостта от домакинстването наистина са си проблем, със
или без характери.

А това какво доказва?

Чак да доказва- не, но ми казва някои неща.

Пак питам- има ли някой, на когото да му е комфортно
да готви, с всичките остри ножове и горещи съдове наоколо,
като едновременно с това внимава за малко и нестабилно годиначе.

Аз готвех, но аз съм по  бързите манджи. Класическите БГ рецепти с многостепенна подготовка на продуктите не стават така лесно. 

Аз този проблем го разреших кардинално, като слагах проходилото бебе с това пособие, показано по-долу. Значи готвене, тоалетна, душ, чистене - детето в игралника за малко и аз си вършех работата на спокойствие.
Сега, да не си помислите, че само с това съм се занимавала, напротив, само на готвенето отделях подобаващо внимание, защото бях малко фрийк, другото - когато дойде и както дойде, но детето не ми  е пречило, а и беше на сигурно място.

Разбирам донякъде позицията ти, тъй като и аз съм подобен тип. Обаче това, че теб те дразни подобно поведение, не е причина човекът отсреща да си променя коренно навиците. Ще си се влачи колкото си иска и ще чисти толкова, колкото на него му е приятно. Води се по своите си стандарти не по твоите. Твоите са си за лична употреба.

Какво точно ти казва, че и аз съм любопитна?

Колкото до готвенето, ти сама казваш, че детето ти е яло приготвени вкъщи манджи, а не пюрета или детска кухня. Ами и мойто така. Та готвих си...пък то дали ще готвиш за един или за трима общо взето си е все тази.  

Не и ако единият почва да проявява инати и да ти говори за киселинност
и алкалност на храната и на практика изисква различен модел на готвене...
щото гуруто казал така. Но това е друга история.

Говори ми, че имаш сравнително кротки деца. Кошарата не беше
решение при мен. Казва ми и че лесно отделяш вниманието си от
децата, това не го прави всяка майка, някои са по-прилепчиви,
по-малко оставят децата. Но това си е мое мнение.

Категорично не! Готвех, когато децата спяха, или ги гледаше баща им. Не ги пусках да се моткат около мен, защото бях наясно колко много травми се случват в кухнята, особено изгаряния.
Не можех нищо друго да свърша покрай тях, защото те постоянно искаха внимание. И бяха в правото си. Колко време може да се заиграе едно дете в кожарата? А две деца? Пет-десет минути, а на единайстата някой писне!

Северина, разбирам, имам такива хора приятели, за които категория "време" не съществува, както и с различни критерии за чистота -  но ако и двете страни положат старание, нещата се балансират. Далеч съм от идеята да се превръщам в кучка-чистофайник.

Но едно пасивно извинение "аз съм си такава" не върши работа като различни хора са свързани в брак/връзка.

п.с. готвила съм с 2 малки деца, на мои близки, годиначето никога не е било проблем, то изобщо не стига нито до кухненския плот, нито до котлоните на печката.

Сега ще ти кажат, че се готви, докато спи  
По принцип и аз така - но за обяда и следобедната закуска. С мъжа ми бяхме на едно мнение, че ще яде домашна храна. Така че докато тя още се излежаваше, ставах, готвех двете хранения на спокойствие и като стане бях на нейно разположение. За трето (вечерята) не ми оставаше време.
Има кротки деца, има и не толкова кротки. Моето агресивно не е било, но винаги намираше какво опасно да направи, като например да обърне скрина с все телевизора в/у него. Беше на 3-4 месеца, когато беше по средата на спалнята, уж дремеше, аз излязох да простра и това се прибутало с краката назад-назад - та по глава се приземило и се пльокнало на паркета. Затова и за секунда не съм се отделяла, и в тоалетната я водех с мен. При много екстремни случаи я връзвах в една люлка по средата на стаята, и пак намираше начин да вземе в джоба я червило, я нещо друго и да омаже всичко, включително себе си, после пак къпане, бърсане. Прахосмукачката не се прибираше, все нещо имаше бутнато и разпиляно. Докато изчистя едно, тя извадила нещо друго. Целия ден ми минаваше в прахосмучене, миене на дете, бърсане на под и чистене на омазани шкафове. И като сме вкъщи, пак къщата изглеждаше мръсна. Накрая си казах - стига!   ставаме, готвя, яде и излизаме. Прибираме се чак като си дойде мъжа ми. Тогава - каквото има за правене се поделя и готово. Ако беше някой като този от темата, сигурно да ме е изритал на първия месец, добре, че моят я гледаше през почивните си дни и много добре знаеше за какво чудовище става дума.
Но мина и тоя зор, да са живи и здрави...


Видях показаната кошара от Lucky.me, имахме подобна, с нея успяваше да се придвижва с клатене, веднъж се беше добрала до боклука, прехвърлила си го при нея и си рови ли рови  

Това към мен ли беше? Нещо не разбрах

Да, имам кротки деца. За вниманието - не мога да съм залепена за детето по 12 часа на ден, все пак тоалетна, това онова, пощата да вземеш и т.н.