Погледнато отстрани

  • 21 025
  • 334
# 225
Тук става въпрос за жените, които си стоят у дома.
И аз бидейки такава в момента, някак си не приемам, че ще стоя на компютъра по цял ден в мръсната къща и няма да я оправя, щото и мъжът ми живее в същата тази къща. Е, верно, прибира се в 8-9 вечерта, ама аз пък ще го изчакам да почистим заедно, кво толкова...

Ами аз съм по-склонна да оправя заради собствения си комфорт, не щото мъжа ми работи през това време, а защото аз прекарвам деня си в това място и искам да ми е комфортно и уютно докато си пия кафето и преглеждам форума. Не да натикам лаптопа между мръсните чинии от закуска, щото видиш ли не съм слугиня.
Ако мъжът носи парите, а жената се грижи за дома без да се изпада в крайности, разбира се, това също е разделение на задълженията.

И ако мъжът ми работи, за да мога аз да си позволя да ходя на козметик, фризьор, спорт и езиков курс, кво ми коства за Бога да обърша праха??? Допускам, че и на него не му се работи по 14 часа на ден, но го прави, за да имаме достатъчно средства. НИЕ, аз, той и децата ни.

Междувпрочем, тук в Холандия голяма част от жените с деца в основното училище не работят или работят почасово. Имам приятелки, виждаме се, пием кафе, никоя не се възприема като слугиня.

Никси, така е - хубаво е да ти е комфортно и чистичко и че го правиш и заради себе си. Но според мен като че ли говорим за различни неща. Едно е негласно или гласно да си разпределите по този начин задълженията, като смятате че всеки един участва активно в семейството, но по различен начин, а съвсем друго е да ти се натяква, че твоето е нищо, че само парите са важни и че всичко останало е нищо. А като прибавим и мрънкането  за не свършената докрай домакинска работа от жената, което автоматично я прави "мърлячка"- нищо, че и деца има да гледа успоредно,  за какво поделяне на семейните задължения тогава говорим?
Като не може да помага вечер, господинът ще вземе да си дигне полукълбата през уикенда, за да пусне примерно една прахосмукачка или да изведе децата на разходка, а не: " що не си изчистила праха или колко време ще те чакам аз, за да напазаруваш!" , казано с господарски тон.
А колкото до парите......да, може да се "бъхти", за да можеш спокойно да си ходиш на козметик, фризьор и прочие, но не ти го натяква, нали? Смята, че си го заслужила, тъй като и ти си дала не малко в грижите по дома и децата. Тези хора за достойни за уважение, защото не принизяват и унижават жената,чрез вечната си демонстрация за това колко пари изкарвали, а пък видиш ли ти как насреща един прах не си имала време да обереш.
И накрая ще ти кажа още нещо- а какво ще кажеш, когато дори и ти почнеш работа, обаче господинчото продължава да мрънка? Хем пари носиш, хем правиш каквото можеш в домакинството, че и с децата учиш, но пак си виновен...сега щото пък си избрал кариерата пред семейството и второто си го "занемарил". Той пак не си помръдна красивите полумесеци дори масата да сложи за вечеря....пак ме чакаше аз да свърша тез досадни битовизми. И пак виновна за това е жената, все се намираше за какво да мрънкя. Та затова казвам- тези мъже според мен НЕ се променят или ако има такова чудо, то е временно явление. Те тава е!
Виж целия пост
# 226
Права си, молен...

КОето само означава, че нещата опират само и единствено до отношенията в семейството.

Ако си ценен и уважаван, дори и онова, което някои съфорумки наричат слугинаж не тежи.
Виж целия пост
# 227
Mamacita Bandida, такова огромно удоволствие ми доставя да те чета, че мога да препрочитам постовете ти по няколко пъти   bouquet

И на мен! До голяма степен все едно чета за себе си, особено в частта за бившите ни половинки. Сори за спама, но не се сдържах.
Виж целия пост
# 228
...
Я кажи де как е вас ,какво го чака милото като се прибере от работа?

Много е относително това. Зависи и дали жената гледа дете или просто си седи вкъщи, а то е на градина, например.

Ето при нас, да не отегчавам, ще го скрия  Laughing
Скрит текст:
Когато беше бебе чистенето беше в почивен ден, като всичко ни отнемаше максимум час, разпределяхме си под, баня, тераси, за да не се пречкаме един на друг. Или ако бебето не седеше мирно, единият отиваше на разходка, а другият чистеше.
През делничните дни нещата се изчерпваха с подреждане, пералня/простиране, готвене, вдигане маса, миене на съдове. И разбира се гледането на дете, което при нас конкретно беше доста изстискващо.

Това бяха моите неща:
- пералня/простиране
- подреждане къща
- гледане през деня
- готвене обяд
- готвене следобедна закуска
- готвене вечеря (рядко)
- поемане на "смяната" за хранене бебе от 22 ч. до 4 ч.

Това неговите:
- ходене на работа
- гледане на дете вечер и почивните дни (е, не че аз не съм я пипвала, но обикновено той наваксваше липсата си през деня)
- готвене вечеря (готвим бързи неща, от типа на пиле на фурна, риба на фурна, нещо с картофи, ориз и т.н. през седмицата, времето за приготвяне е максимум 10 мин.)
- готвене през почивните дни (тогава правеше по-бавните манджи)
- поемане на "смяната" за хранене бебе от 6 до 9 ч. сутрин (лягаше си в 22 ч.)

Вдигането на масата се правеше от този, който не приспива детето, т.е. всеки ден различно.

Като тръгнах на работа, след прибирането вечер, просто всеки хващаше, каквото има, не сме се разпределяли твърдо, както дойде.

Сега работя от вкъщи, защото не се получиха нещата със занималнята и прибирам детето на обяд. Сутрин поподреждам, правя супа или нещо подобно за обяд, пускам пералнята, прибирам детето, учене (по принцип сама, но проверявам, правим диктовки, т.е. иска си време). В зависимост от това колко служебни задачи имам - поемам и вечерята. Ето този месец нямам много, и от понеделник до четвъртък готвя само аз. Той след работа има само да вдигне самата след вечеря и да оправи чиниите. Занимава се и с детето, някакви си си техни неща - теглене на музика, филми. В петък, събота и неделя готви само той, аз правя основното почистване.
На училище я води той, аз не ставам сутрин, те са на крак в 7 ч., оправят се тихо, за да не ме събудят, прави ѝ закуска, и я завежда.

Не знам 50:50 ли или нещо на нещо си, не ни и интересува, и двамата сме гъвкави и действаме според ситуацията.
Виж целия пост
# 229
Авторката каза, че се опитва да работи от дома, освен детето, манджата и чистенето.
Преди да развивате теории, прочетете казуса.

Прочетохме.... зависи какво планира да изкара от тази работа.

Аз си признавам, че не винаги, но ме мързи да чистя, а и-нет и форумът хич не помагат да преодолея мързела си. Кото не ми пречи да споря понякога, че когато съм в платен отпуск, т.е. не губя пари от седенето вкъщи, имам право ако искам да си чопля носа.
Виж целия пост
# 230
Права си, молен...

КОето само означава, че нещата опират само и единствено до отношенията в семейството.

Ако си ценен и уважаван, дори и онова, което някои съфорумки наричат слугинаж не тежи.

Именно, чудесно си ме разбрала! Важното е да се зачитаме един друг. Сега, когато съм ценена, грам не ми тежи да върша много от домакинските задължения, а мъжа ми да ми помага, когато може. Нито клинчи, нито се оправдава. Ако е уморен, аз го виждам това и не го закачам. Но пък за сметка на това, докато спя в събота/единствения ден, в който мога да се излежавам на воля/ ме изненадва с почти цялостно почистване на къщата и то без да го карам, просто не е нужно.  Е няма такъв кеф! За мен това са наистина хубави семейни взаимоотношения. Добре че, доживях да го видя. Преди хич и не вярвах, че има таквиз хора, ама на-случи се! Май всичко си е до човека.....
Виж целия пост
# 231
Има една полу-истинска история. В САЩ купили съветска машина, ама
тя не работи. С много трудности довели създателя на машината в САЩ.
Той отишъл във фабриката, погледнал машината, послушал я, взел един чук
и ударил на едно място. Вика- сметката ви е 100 хил. долара.
Ама как така, питали го, за един удар с чук!

Той им казал- удар с чук- един долар. Знанието къде да ударя с чук:
99,999 долара.

Та така за задълженията. Аз съм дребничка жена, нямам безкрайни сили.
За да не си докарам изтощение и болести и да се състаря, се скатавам от тежка
и/или монотонна, рутинна работа. Затова пък има неща, които ги правя с един удар, наглед изглежда все едно е нищо, но зад това стои много. За некадърните е невидимо, те искат
да гледат пъшкане и блъскане, да ти е гадно, да се чудиш и маеш. Еми
някои хора намират лесния начин, щото имат акъл.

В кухнята с две движения правя неща, които свекървещицата- с 10,
щото е пипкава.

С цената на една несготвена вечеря научавам неща, които после
ми носят дивиденти с години наред. Фондация Робърт Бош още ми се
отплаща за есето, което писах до късно една вечер. Бившият е от тези хора,
които не виждат стореното, а нарочно гледат какво не е свършено.
Той ми се отплаща негативно, не помни сготвените вечери и хубавото,
помни всеки малък пропуск. И сега не вижда хубавото около детето,
че е здраво, добре развито, умно- привиждат му се все лоши работи, било
стеснително, нямало живец. Ама не вика социалните- мен критикува,
с надежда, че още се стряскам и слушкам. Но това е друга история.

Ще цитирам Бенджамин Франклин: когато човек се жени, трябва
да си отваря и двете очи. След като вече е женен, трябва да затвори едното.

Да си ценен и уважаван- трябва да покажеш някак, че владееш
онези невидими неща, за да става всичко лесно. Но понякога
някои хора отказват да го видят.

Трябва им удар с чук на правилното място, пък
може и да им се наместят чивиите...
Виж целия пост
# 232
...
Аз си признавам, че не винаги, но ме мързи да чистя, а и-нет и форумът хич не помагат да преодолея мързела си...

Зависи какво четеш  Mr. Green темата за хитри решения за организация на дома може да те стимулира доста, поне мен  Simple Smile
Виж целия пост
# 233
  дей таз тема?
Виж целия пост
# 234
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=672251.0  Simple Smile
Виж целия пост
# 235
  bouquet
Виж целия пост
# 236
Каквото правя вкъщи, го правя на добра воля, и защото съм отговорен човек. Но стигне ли се до реплики от сорта "длъжна си, защото аз ви храня", това за мен ще е смъртна обида, която никога няма да забравя. Така да се каже, набъркаш ли веднъж една лъжица катран в меда, това е завинаги.
Зная прекрасно какво е отношението в "обществото", и тук, и в други теми неведнъж е показвано, че щом някой си е вкъщи, по подразбиране е длъжен, иначе какво толкова прави, едва ли не не си е заслужил хляба.
Виж целия пост
# 237
Каквото правя вкъщи, го правя на добра воля, и защото съм отговорен човек. Но стигне ли се до реплики от сорта "длъжна си, защото аз ви храня", това за мен ще е смъртна обида, която никога няма да забравя. Така да се каже, набъркаш ли веднъж една лъжица катран в меда, това е завинаги.
Зная прекрасно какво е отношението в "обществото", и тук, и в други теми неведнъж е показвано, че щом някой си е вкъщи, по подразбиране е длъжен, иначе какво толкова прави, едва ли не не си е заслужил хляба.

Нямам предвид ,че домакинята е длъжна за да си заслужи хляба ,а защото прекарва повечето време в дома ,та най-малко на нея трябва да и е приятно .
Аз поне това разбирам под домакиня другото е просто жена която не работи .
Авторката поработва и е с малко дете та я изключвам .
Виж целия пост
# 238
Каквото правя вкъщи, го правя на добра воля, и защото съм отговорен човек. Но стигне ли се до реплики от сорта "длъжна си, защото аз ви храня", това за мен ще е смъртна обида, която никога няма да забравя. Така да се каже, набъркаш ли веднъж една лъжица катран в меда, това е завинаги.
Зная прекрасно какво е отношението в "обществото", и тук, и в други теми неведнъж е показвано, че щом някой си е вкъщи, по подразбиране е длъжен, иначе какво толкова прави, едва ли не не си е заслужил хляба.


 Peace
Слава Богу и аз правя каквото, когато преценя. Имаше дълъг период, в който просто си седях вкъщи (накара ме да напусна работа, защото ме правеше безкрайно нещастна и да си почивам) - нямаме дете, ей така си седях. Повечето пъти готвех и чистех, защото така ми идваше от вътре, а и нямаше какво да правя - до обед бях обърнала бг-мамма поне 10 пъти с хастара навън  Mr. Green Имаше дни (макар и не много), в които нищо не ми се пипваше - прибира се, нито е подредено, нито сготвено и винаги беше с реплика "Е сега ще направя нещо бързо, какво ти се яде?"  Crazy, при положение, че цял ден съм лежала. Никога не е очаквал от мен да правя нещо, нито ми се натяква, ако не съм го направила. Но пък като готвя - готвя с кеф, като не ми се - не го правя и толкова. Нямам и аз претенции към него за задължителни неща.  Peace
Виж целия пост
# 239
Или, авторката, ако ще сън да не спи, пак мъжът й ще има същото отношение! На не просто такава му е ценностната система, или пък е в някаква своя криза, която прехвърля на нея. При всички случаи отношението му е отвратително и нямат оправдание. Неговото вече е тормоз.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия