За октомври, уж, така първоначално, като се роди бебето, ще видим дали можем да се справим за тогава. Бебето е за април 
Виж целия пост
Баща му се намеси...
- Публикувана: 1 ян. 2013, 11:14 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2013, 21:00 ч.
# 570
7 ян. 2013, 12:23 ч.
# 571
7 ян. 2013, 12:31 ч.
Любимия ми цитат от филма "4 сватби и едно погребение":
"Мряза да ходя на сватби,обичам да ходя на погребения,защото там досадните роднини никога не питат :кога ще дойде и твоят ред".
Темата много се извъртя
Виж целия пост
"Мряза да ходя на сватби,обичам да ходя на погребения,защото там досадните роднини никога не питат :кога ще дойде и твоят ред".
Темата много се извъртя
# 572
7 ян. 2013, 12:33 ч.
И на мен ми предстои сключване на брак на стари години 
.Моята идея обаче е да бъдем спортно облечени, защо не и по дънки, и след това ще се качим на самолета в посока към някой екзотичен остров.Сватба няма да правим.Предпочитам парите да ги изхарчим за почивка на Бахамите или Канарските острови.
Виж целия пост
.Моята идея обаче е да бъдем спортно облечени, защо не и по дънки, и след това ще се качим на самолета в посока към някой екзотичен остров.Сватба няма да правим.Предпочитам парите да ги изхарчим за почивка на Бахамите или Канарските острови.
# 573
7 ян. 2013, 12:33 ч.
Е, то аз изобщо не съм си мислела за семейство, ама като се повдигна въпроса по въпроса, и реших, че искам всичко да е както си му е редът, и че не бих градила семейство без да съм омъжена за този човек. И защо не? Той също смяташе така и изобщо не е стоял въпросът дали да се женим или не. Нито е имало някакви смущаващи обстоятелства и отношения, които да попречат, нито нищо - и двамата бяхме млади, свободни, до голяма степен наивни... така да се каже, добри деца, като от картинка. Преди двайсет години хората, при които имаше търкания и неодобрение от страна на някои от родителите, бяха разведени или с деца от предишен брак не правеха сватби, не си искаха ръцете, а гледаха да минат без много шум. Преди да ми скачате сега колко било обидно това, което съм написала, помислете малко и си спомнете, а ако сте млади, поразпитайте кое как е било преди двайсет години.
Виж целия пост
# 574
7 ян. 2013, 12:40 ч.
Добре, нали на сватбата се канят най-близките роднини и приятели. Защо тогава ви пука как ще изглеждате. В смисъл те ако наистина са ви близки, просто ще дойдат, за да се порадват с вас и заради вас. 
Виж целия пост
# 575
7 ян. 2013, 12:40 ч.
Наскоро ходих в ритуалната зала за да регистрирам брак на българка, сключен в чужбина. Служителката измърмори: "Баш в петък ли". Оказа се, че е пълно с такива, които набързо сключват брак по дънки. Кръстниците и те така неглиже, разписват се, като на конвейр и в петък било най-натоварено. Явно после заминават нанякъде за уикенда. 
Сега като не е нужно да се изчаква един месец хората си правят бързо подписване без роднини и ритуали и това е.
Виж целия пост
Сега като не е нужно да се изчаква един месец хората си правят бързо подписване без роднини и ритуали и това е.
# 576
7 ян. 2013, 12:49 ч.
А ти защо като отиваш на коктейл си обличаш официална рокля, като просто отиваш да пийнеш и да си побъбриш с хората? На тях едва ли им пука с какво си облечена, важното е да си приятен събеседник.
Със сватбите, обличането и др. е същото, все едно да питам защо правите рождени дни на децата си, празник за дипломиране и др. Че на всичко отгоре рожденият ден е всяка година, а женитбата е най-често веднъж в живота.
Виж целия пост
Добре, нали на сватбата се канят най-близките роднини и приятели. Защо тогава ви пука как ще изглеждате. В смисъл те ако наистина са ви близки, просто ще дойдат, за да се порадват с вас и заради вас.
А ти защо като отиваш на коктейл си обличаш официална рокля, като просто отиваш да пийнеш и да си побъбриш с хората? На тях едва ли им пука с какво си облечена, важното е да си приятен събеседник.
Със сватбите, обличането и др. е същото, все едно да питам защо правите рождени дни на децата си, празник за дипломиране и др. Че на всичко отгоре рожденият ден е всяка година, а женитбата е най-често веднъж в живота.
# 577
7 ян. 2013, 12:58 ч.
Като споменахте за сватбите преди 20-30 години и потърсих снимки в нета. Няма много, но тези които намерих ми припомниха за още една много грозна традиция по сватбите - да се окичват младоженците с банкноти 
......преди 50 -60 години са им слагали гердани с монети (златни за по-заможните).
Снимките:
Виж целия пост
......преди 50 -60 години са им слагали гердани с монети (златни за по-заможните).Снимките:
Скрит текст: 
# 578
7 ян. 2013, 13:03 ч.
А те защо са се съгласявали? Нали са били пълнолетни, щом са имали акъл да се женят, ще имат акъл и да откажат накичването, ако не им харесва! Вие пък, младоженците ги изкарахте някакви малоумници, дето нищо не знаят, нищо не разбират и насила са ги замъкнали там!
Виж целия пост
# 579
7 ян. 2013, 13:05 ч.
Рожденият ден на детето ми е най-важната дата в живота ми. Не ми дреме за ничии сватби, интересува ме само празника на малката. 
Какво значи, че рожденият ден е равен на дипломиране? 500 лв за детски рожден ден с около 30 гости в хубаво клубче за дипломиране ли се смята?
Виж целия пост
Със сватбите, обличането и др. е същото, все едно да питам защо правите рождени дни на децата си, празник за дипломиране и др. Че на всичко отгоре рожденият ден е всяка година, а женитбата е най-често веднъж в живота.
Какво значи, че рожденият ден е равен на дипломиране? 500 лв за детски рожден ден с около 30 гости в хубаво клубче за дипломиране ли се смята?
# 580
7 ян. 2013, 13:06 ч.
Като говорим за преди 20-30 години, тогава беше невъзможно да живееш с някого без брак. Така че, ние просто нямахме избор.
Виж целия пост
# 581
7 ян. 2013, 13:10 ч.
Самата истина! За щастие вече не е така и не би могло да се върне назад!
Виж целия пост
Така че, ние просто нямахме избор.
Самата истина!
За щастие вече не е така и не би могло да се върне назад!
# 582
7 ян. 2013, 13:11 ч.
За мен е всяко нещо по реда си - преди раждането на дете да се превърне в най-важната дата, има и други важни дати и моменти, например дипломиране и сватба. Защо да пренебрегвам тях като маловажни и да не ги празнувам? Само защото евентуално някой ден ще родя дете и това ще е най-важната дата ли? И какво да правя дотогава? А ако никога не бях родила? ти разсъждаваш за нещата постфактум, след като вече са се случили и ги подреждаш по важност отпосле. Но всъщост те са важни в момента на случвването им и заслужават празнуването.
Преди двайсет години избор имаше, защото беше отпаднала историята с адресната регистрация. Преди трийсет години не са имали кой знае какъв избор, макар пак да имаше хора, които живееха без брак. В крайна сметка никой никого не може да накара насила да се ожени. В гражданското нали питат! Е, като не иска да се жени, да каже "не" и толкова! Няма да го вържат и накарат да се подпише с нож, опрян в сърцето, я!
Виж целия пост
Преди двайсет години избор имаше, защото беше отпаднала историята с адресната регистрация. Преди трийсет години не са имали кой знае какъв избор, макар пак да имаше хора, които живееха без брак. В крайна сметка никой никого не може да накара насила да се ожени. В гражданското нали питат! Е, като не иска да се жени, да каже "не" и толкова! Няма да го вържат и накарат да се подпише с нож, опрян в сърцето, я!
# 583
7 ян. 2013, 13:16 ч.
Преди 30 не знам, но преди 20 не само че беше възможно, но и много практикувано. Имам сума ти приятели с деца родени 92-93 г., които и до ден днешен си живеят без брак.
Между другото тогава беше много популярно сина да се кръщава на баща си. Имам и една приятелка, чиято дъщеря носи нейното име, което ми е малко странно. Мъжът ми много искаше дъщеря ни да се казва като мене, но от чисто практична гледна точка не се съгласих. Ще стане като с котката ни, която отговаря на всякакви имена, а ние й казваме "Не викам тебе".
Виж целия пост
Като говорим за преди 20-30 години, тогава беше невъзможно да живееш с някого без брак. Така че, ние просто нямахме избор.
Преди 30 не знам, но преди 20 не само че беше възможно, но и много практикувано. Имам сума ти приятели с деца родени 92-93 г., които и до ден днешен си живеят без брак.
Между другото тогава беше много популярно сина да се кръщава на баща си. Имам и една приятелка, чиято дъщеря носи нейното име, което ми е малко странно. Мъжът ми много искаше дъщеря ни да се казва като мене, но от чисто практична гледна точка не се съгласих. Ще стане като с котката ни, която отговаря на всякакви имена, а ние й казваме "Не викам тебе".
# 584
7 ян. 2013, 13:16 ч.
Анди, нали разбираш, че колкото за теб е важна сватбата, толкова за други изобщо не е повод за грам вълнение. Всеки с разбиранията си.
Аз обичам да ходя на сватби на близки роднини и приятели, но за съжаление който е искал да се жени, вече го е направил и в близките години надали ще изкочи отнякъде подобно празненство. Дори чистосърдечно си признавам, че няма сватба, на която да не съм се вълнувала и да не съм отронвала поне по една сълзичка - ей така, за разкош.
Виж целия пост
Аз обичам да ходя на сватби на близки роднини и приятели, но за съжаление който е искал да се жени, вече го е направил и в близките години надали ще изкочи отнякъде подобно празненство. Дори чистосърдечно си признавам, че няма сватба, на която да не съм се вълнувала и да не съм отронвала поне по една сълзичка - ей така, за разкош.
Препоръчани теми