Пости 2013

Ето рецептата за нахутените кюфтенца, които последно приготвях.

http://www.sofialive.bg/menu/vsichko-na-masata/55-purvi-priyateli.html

Медът е строго постен. Нали християните едно време са яли коливо (жито с мед) за да се опазят от осквернената с кръв от езичниците храна по пазарите.
МЕД Е ПОЗВОЛЕН ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ПОСТИТЕ, БЕЗ ДНИТЕ КАТО РАЗПЕТИ ПЕТЪК, В КОИТО НЕ СЕ ЯДЕ НИЩО

Предполагам питат за медът, понеже някои вегани го отричат, т.като се събирал от пчели, а те били животинки:)
Но не всички вегани не ядат мед. Бих казал, че доста от тях си хапват:)

Благодаря за бързия отговор!
Да точно, че май ме подведоха вегани, които считат и меда за животинска храна

Именно...

Винаги съм смятала, че постът не се заключава единствено в стриктното спазване "чистотата" храната. Сама по себе си тя не се дели на "чиста" и "нечиста" макар, че сърбите и македонците наричат блажната храна "мръсна", но това е друг въпрос - езиков. Мисля, че ние си имаме по-хубава дума за нея и определено не страдаме от комплекси, когато я употребяваме .

Постът е особен период в календара за всеки един християнин и съвсем не се заключава в полезното "прочистване" на организма. Постът е по-кратък или по-дълъг период на подвиг, на постоянно усилие да надделяваш над себе си и страстите си, но усилието не е само в спазване на хранителния режим. Затова и не считам стриктно спазения пост за успешен пост. Затова до ден днешен не мога да разбера възмущението на някои свещеници, а и миряни, когато им споделиш, че по някаква причина си нарушил поста. Това за тях  е равносилно на голяма катастрофа. Изяждането на един бонбон явно е по-голямо прегрешение от системно подхранваната и толерирана гордост примерно, с която така сме се срастнали, че не правим и усилие да я ограничим ... Постът е за човека, а не обратното. Фарисеят също е постил, но се е услаждал от мисълта, че всичко е спазил както трябва и заслужава похвала за това. И понеже Бог не го е похвалил, позволил си е сам да се похвали. И не само това - дръзнал е пред Божието лице да осъди брата си (вероятно и затова, че не пости стриктно като него). Мисля, че от това трябва да се пазим най-много. Да не се окаже накрая, че сме постили много, а не сме придобили по-важното - смирение и милост към другите.
  
Моля за прошка, ако по някакъв начин съм смутила някого с изказването си (и най-вече, ако съм се явила за някого като змия-изкусителка на прага на постите). Бих се чувствала виновна единствено, ако съм препоръчала някому да нарушава поста "с бонбонче, после с бисквитка и яйце в храната и т.н", но това определено не са мои думи .

Менюто ми от днес - филийки (много бяха ) с паста от авокадо. Купих си няколко плода (на що годе изгодна цена), а сега изведнъж се притесних, че бързо почнаха да омекват и бързам да ги оползотворя. Салата от кисело зеле натюр с малко червен пипер.
Имам още варен нахут, от който смятам да си приготвя хумус.
Успях да намеря в магазина карфиол и смятам да си направя т.нар. бърза туршия като салата за няколко дни напред.

дядо хаджия, започнах "процедурата" с приготвянето на квас за ръжен хляб.
Само дето не намерих чисто ръжено брашно, а пшенично-ръжена смес. Забъркала съм кашичката с минерална вода (поради липса на изворна) и сега само час през час поглеждам дали не са се появили вече мехурчета (нищо, че е още много рано).
Нямам търпение у дома да замирише на прясно изпечен хляб .

Здравейте,
И аз чаках с нетърпение този пост и го започнах с голямо вътрешно желание. Аз съм попска внучка, леля ми е игуменка на манастири и въобще цял живот в къщи са се спазвали каноните. Признавам си, че като по малка /млада/ това ми е тежало, но, колкото повече години минават толкова по - радостна се чувствам по - време на постите. Ще си призная, че някои неща и до ден днешен са ми трудни - не мога да тримиря, много ми е трудно и без олио. За това си налагам други ограничения, които да компенсират тези ми слабости. Може би ще дойде време, когато тези няма да са ми трудност, но все още са А и не искам да давам обещания, които после да не мога да спазя Този път /за първи път досега/ ще се опитам, ако изповедника ми благослови да се причестя 2 пъти. Бог да ми помага, че точно,когато взема такива решения, онзи започва да ме мъчи най - много
Напълно съм съгласна!

 Здравейте:) И за мен постът започна с голямо желание, целия ден бях на сурова храна, предимно плодове и ядки, вечерта яхния от червена леща и хляб с авокадо, но синът ми се разболя и не ме подминаха негативните емоции, та днес се гледаме и  си наруших здравословния пост. Иначе почти не се сещам за блажно, още по-малко за млечни.. Моля се Бог да ми помогне да смиря душата си и да съумея и в духовен аспект да преминавам с лекота през поста . Когато намеря време, ще споделям и рецепти. Лек и спасителен пост, приятели!

Най-важното е през пости да не ядем хора, в преносния смисъл, разбира се.

simpatikonia, ако искаш да си запазиш авокадото - пюрирай го, сложи го в купа (или друг съд) с плътно затварящ се капак, слагаш вътре целите ядки и го съхраняваш така в хладилника.
Удължава му се живота приблизително с два дни.
Можеш да му капнеш и няколко капки натурален лимонов сок.
Това го бях чела в една книжка за здравословно хранене, пробвано - работи.

Не знам къде живееш, но аз купувам пълнозърнесто ръжено брашно на Техра от Фантастико. Срещал съм го и в БИЛЛА и в Метро.

Днес започнах нахутена закваска, защото за именния ми ден в събота ще правя симиди.

Сега ... не и бай, ми си я остави намира - значи тя някъде първите 24 часа почти не реагира, на вторите чат пат, ама от там нататък ако е читаво брашното ще почне да кипи.

Благодаря. Ще пробвам. Да си призная през тази седмица ще ми липсват най-много салатите, защото не може да се употребява олио. Но пък авокадовата паста с лимон, сол и чесън успешно може да замести всеки дресинг.

Бях обещала да публикувам линк към един интересен и полезен материал, свързан с храненето през постния период.
Между другото този сайт е много интересен - именно от тук се научих как се прави кисело зеле - има подробно обяснение и видеоклип .

Здравейте  .
Да споделя и аз менюто си за днес: елда(гречка) с орехи и мед, супа от тиквички и праз, печени картофи и салата от червено цвекло; за вечеря  мисля да си спретна нещо като салатка с останалата от сутринта елда, маслини и течени чушки.
Много харесвам нахут, но никога до сега не съм правила кюфтенца, мисля този пост да поправя грешката си. Ще споделя една бърза, лесна и вкусна рецепта за салатка с него.http://www.yumuniverse.com/2012/05/23/easy-chickpea-salad/
Simpatikonia мога ли да помоля да да споделиш как приготвяш тази т.н. бърза трушия от карфиол. У нас карфиола е на голяма почит във всякакъв вид.

Всъщност бързата туршия не е само от карфиол. Той обаче е важна съставка в нея, затова много държах да си го осигуря, преди да започна приготвянето на туршийката

В интерес на истината имам две рецепти за бърза туршия - едната е с олио, а другата - без.

Продукти:
6 кг зеленчук (2 големи зелки, моркови, камби, чушки,`карфиол, кервиз, чесън)
Нарязват се на по-ситно.

Марината:
1 ч.ч сол
3 ч.ч захар
4 ч.ч оцет
8 ч.ч вода

Не се слага олио – добавя се допълнително по желание.


Другата туршия се прави от същите продукти, но маринатата е по-различна:

Марината:
1 каф.ч. олио
2 каф.ч. оцет (ябълковият е по-мек)
2 суп. л. сол
6 суп. л. захар

Маринатата трябва да възври на котлона и с нея се поливат зеленчуците. След около 12 часа е готова.

 Ако се консумира веднага, може да мине и за салата, но след 12-я час определено прилича на туршия Важното е да й се даде време. Аз обикновено започвам консумацията веднага

Докато правих справка за рецептите в тефтера, открих доста интересни рецепти с мариновани зеленчуци, които не съм правила досега. Ще екпериментирам и ще споделя .

Много е измамно това самоуспокояване в стил - абе, то не е толкова важно какво ядеш, важното е да си добър човек, да си добър християнин, да не „ядеш” хора и т.н. Да, наистина това е по-важното, но точно защото е по-важно, то е и по-трудно постижимото. Значи ние едно просто ограничение не можем да спазим, едно ядене или неядене не можем да направим като хората, а ще постигаме големите работи ...?!  Да не стане така, че нито едното правим както трябва, нито другото .... Ако някой може да каже за себе си – аз съм добър християнин, аз обичам и помагам на хората, аз съм победил гордостта, простил съм на враговете си и т.н. – съгласна съм, че малките отклонения в храненето сигурно няма да попречат на духовното му спасение. Аз обаче не мога да кажа това за себе си и затова гледам да направя малките работи, които са ми по силите /поста в случая/, та поне някакво малко оправдание да имам в съдния ден.
Съжалявам, но не мога да приема, че съм фанатичка само защото не виждам животоспасяващи свойства в един бонбон. Много е успокояващо това оправдание – те другите са фанатици, затова спазват стриктно поста, пък аз нали съм над тези неща..... И на мен ми хареса това, което дядо хаджия пише, че му е казал монаха, обаче виждам съвсем друг смисъл в думите му. Да си над мисълта за храната, означава, че мислейки за духовното, храната ти остава на заден план, че като оставиш терзанията „ама какво точно ще закусвам, пък после какво ще обядвам”, тогава по-лесно се постига отказа от храна, а не че да не подбираш какво да ядеш. Аз също имам щастието да познавам един светогорски монах и мога да твърдя, че на тези хора въобще и през ум не им минава дори опитването на непостна храна, въпреки че в духовно отношение са една планина над нас.
И последно - за тези проловути почерпки с бонбони /което е обаче съвсем различно от това сам да се „подкрепиш”/, това което съм чувала от духовни старци е – ако смяташ, че ще обидиш черпещия, вземаш и изяждаш бонбона, но после го изповядваш - т.е. дори и в малките отклонения трябва да го има контрола на духовника, защото много лесно се пада в изкушението, че ядеш уж, за да не обидиш, а пък то всъщност ти се хапва...

Изключително точно!