Отровните родители
- Публикувана: 12 фев. 2013, 06:22 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2013, 15:51 ч.
# 255
14 фев. 2013, 10:33 ч.
...и аз така!!!!
Не може в зряла възраст да виниш друг за собствената си малоценност
Много сладко. И как по-точно си виновен ти за собствената си малоценност, ако баща ти те е малтретирал сексуално откак си навършила три? Или ако майка ти нежно те нарича "чудовище", откак се помниш? Или ако според родителите си ще станеш проститутка, чистачка или в най-общия случай, боклук? А каква е точно твоята вина, ако никой никога не си прави труда да разговаря с теб и всеки твой въпрос се парира с "не ме занимавай"? Ако не ти дават да отваряш хладилника, защото си изял дневната си доза храна? Ами докато млатят десетгодишния ти задник с пръчка, тупалка, ботуш или четка за коса, кого да виниш, себе си ли? Не се излагайте. Нима си мислите, че тези работи са само по книгите и филмите? Да се ненадява човек, какви смели и бойки са всички на приказки... все едно може дете, подлагано на системен тормоз вкъщи, да стори нещо. Нищо не може да стори. Може да запази здравия си разум, а може и да го изгуби, това е. Така или инак обаче, представите му за нормалния свят и за нормалните взаимоотношения ще започнат да се развиват не на 2-3, както би следвало, а на 20-30, в най-добрия случай.
.....Много неща слагате в устата ми...а поста ми бе относТно друг коментар...но да зрелия човек намира начин.......И не си мисля.....защото дълги години работих с деца с подобни съдби...Много пътувах и видях много неща...
Много от оплакващите се тук във всяка тема са неоправдани и мрънкащи.Търсят оправдание за собственото си безсилие....
Не смятам да влизам в безсмислени спорове!
Отровата разяжда всеки,стига до колко и позволяваш да те отритне.....
А децата са силни....много по вече от нас!
Виж целия пост
Последна опция!
Каквото и да са правили родителите ми, е било за наше добро. Който оценил - оценил. Това е. Обичам ги, въпреки че не са били идеалното семейство и съвсем не е бил безоблачен животът ни. По никакъв начин техният живот не е повлиял на моя.
Каквото и да са правили родителите ми, е било за наше добро. Който оценил - оценил. Това е. Обичам ги, въпреки че не са били идеалното семейство и съвсем не е бил безоблачен животът ни. По никакъв начин техният живот не е повлиял на моя.
...и аз така!!!!Не може в зряла възраст да виниш друг за собствената си малоценност
Много сладко. И как по-точно си виновен ти за собствената си малоценност, ако баща ти те е малтретирал сексуално откак си навършила три? Или ако майка ти нежно те нарича "чудовище", откак се помниш? Или ако според родителите си ще станеш проститутка, чистачка или в най-общия случай, боклук? А каква е точно твоята вина, ако никой никога не си прави труда да разговаря с теб и всеки твой въпрос се парира с "не ме занимавай"? Ако не ти дават да отваряш хладилника, защото си изял дневната си доза храна? Ами докато млатят десетгодишния ти задник с пръчка, тупалка, ботуш или четка за коса, кого да виниш, себе си ли? Не се излагайте. Нима си мислите, че тези работи са само по книгите и филмите? Да се ненадява човек, какви смели и бойки са всички на приказки... все едно може дете, подлагано на системен тормоз вкъщи, да стори нещо. Нищо не може да стори. Може да запази здравия си разум, а може и да го изгуби, това е. Така или инак обаче, представите му за нормалния свят и за нормалните взаимоотношения ще започнат да се развиват не на 2-3, както би следвало, а на 20-30, в най-добрия случай.
Много от оплакващите се тук във всяка тема са неоправдани и мрънкащи.Търсят оправдание за собственото си безсилие....
Не смятам да влизам в безсмислени спорове!
Отровата разяжда всеки,стига до колко и позволяваш да те отритне.....
А децата са силни....много по вече от нас!
# 256
14 фев. 2013, 10:36 ч.
Абсолютно.
А после идват едни пишман "знаещи" и те обвиняват в малоценност и безсилие
Колкото и да се правиш на силен и възрастен, винаги има едно малко същество в теб, което увредено в детството, ти повтаря: "Ти за нищо не ставаш, ти нищо няма да направиш достатъчно добре, че да им се хареса, така че по-добре никога не се захващай! А ти винаги, някъде дълбоко в себе си , макар и да го отричаш, ще търсиш тяхното одобрение. Защото ако те не те одобряват и обичат, тогава кой? "
Виж целия пост
То е ясно - ако те прецакат като дете, после години наред не можеш да се оправиш! Гадно си е. Дори да не са побоища и сексуален тормоз или откровени обиди, дори самото пренебрежение е като нож в сърцето за едно дете.
А после идват едни пишман "знаещи" и те обвиняват в малоценност и безсилие
Колкото и да се правиш на силен и възрастен, винаги има едно малко същество в теб, което увредено в детството, ти повтаря: "Ти за нищо не ставаш, ти нищо няма да направиш достатъчно добре, че да им се хареса, така че по-добре никога не се захващай! А ти винаги, някъде дълбоко в себе си , макар и да го отричаш, ще търсиш тяхното одобрение. Защото ако те не те одобряват и обичат, тогава кой? "
# 257
14 фев. 2013, 10:40 ч.
Интересно как се очаква от човек, който в детството е бил унижаван и му е натяквано, че за нищо не става, в бъдеще да бъде амбициозен и самоуверен
Виж целия пост
Колкото и да се правиш на силен и възрастен, винаги има едно малко същество в теб, което увредено в детството, ти повтаря: "Ти за нищо не ставаш, ти нищо няма да направиш достатъчно добре, че да им се хареса, така че по-добре никога не се захващай! А ти винаги, някъде дълбоко в себе си , макар и да го отричаш, ще търсиш тяхното одобрение. Защото ако те не те одобряват и обичат, тогава кой? "
Интересно как се очаква от човек, който в детството е бил унижаван и му е натяквано, че за нищо не става, в бъдеще да бъде амбициозен и самоуверен
# 258
14 фев. 2013, 10:53 ч.
старае се да търси и намира хора, които да му помогнат като открият това, което той може и му вдъхнат кураж.
Виж целия пост
# 259
14 фев. 2013, 10:57 ч.
Не е толкова лесно. Къде ще ги намери тия хора? Или направо при психолог да иде? Което пък е една доста скъпа услуга, та на мен ми се вижда затворен кръг
Виж целия пост
старае се да търси и намира хора, които да му помогнат като открият това, което той може и му вдъхнат кураж.
Не е толкова лесно. Къде ще ги намери тия хора? Или направо при психолог да иде? Което пък е една доста скъпа услуга, та на мен ми се вижда затворен кръг
# 260
14 фев. 2013, 10:58 ч.
По вероятно е никога да не бъде амбициозен и самоуверен. И изобщо не е задължително, нито възможно всички да са амбициозни и самоуверени. Важното е да не се и обвинява за това, а да открие нещата, с които се справя успешно.
Има много хора, на които конкуренцията и успехът не им понасят (аз например) и е най-добре да си обяснят и осъзнаят ограниченията си и да намерят хармония в това , с което се занимават.
Виж целия пост
Има много хора, на които конкуренцията и успехът не им понасят (аз например) и е най-добре да си обяснят и осъзнаят ограниченията си и да намерят хармония в това , с което се занимават.
# 261
14 фев. 2013, 11:02 ч.
Не е толкова лесно. Къде ще ги намери тия хора? Или направо при психолог да иде? Което пък е една доста скъпа услуга, та на мен ми се вижда затворен кръг
Първо осъзнава какво се е случило, а после търси изход от положението. Възрастният човек може да си наложи на волята да направи определена стъпка, и ако тази стъпка е търсенето на хора, които да помогнат, то той я прави, ако знае, че това ще му донесе полза. Да, да иде на консултация е също начин, поне ще си ги изприказва всичките неща, дето му тежат и ще му олекне, ако ще психологът да слуша като фикус. Но според мен може да се справи сам, щом веднъж е осъзнал как стоят нещата. МОже да е трудно и бавно, но е постижимо. Тези хора, които са ужасно смачкани, за съжаление имат малки шансове, но доста от тях пак опитват. ТОва е инстинкт за живот, ей, никой не тръгва така просто да се отказва и да мре (буквално и преносно)!
Виж целия пост
старае се да търси и намира хора, които да му помогнат като открият това, което той може и му вдъхнат кураж.
Не е толкова лесно. Къде ще ги намери тия хора? Или направо при психолог да иде? Което пък е една доста скъпа услуга, та на мен ми се вижда затворен кръг
Първо осъзнава какво се е случило, а после търси изход от положението. Възрастният човек може да си наложи на волята да направи определена стъпка, и ако тази стъпка е търсенето на хора, които да помогнат, то той я прави, ако знае, че това ще му донесе полза. Да, да иде на консултация е също начин, поне ще си ги изприказва всичките неща, дето му тежат и ще му олекне, ако ще психологът да слуша като фикус. Но според мен може да се справи сам, щом веднъж е осъзнал как стоят нещата. МОже да е трудно и бавно, но е постижимо. Тези хора, които са ужасно смачкани, за съжаление имат малки шансове, но доста от тях пак опитват. ТОва е инстинкт за живот, ей, никой не тръгва така просто да се отказва и да мре (буквално и преносно)!
# 262
14 фев. 2013, 11:10 ч.
Така е, Андариел, но отровата не свършва с родителите.
Винаги има и други отрови дебнещи баш "низшите духом" за да ги посвали още ако може.
Всичко това ми напомня борбата за малтретираните девойки в арабския свят - върви им обяснявай, че това не е нормално дори и като я оженят за мъж със същото поведение после и как трябва да се стегнат, разбираш ли.
Виж целия пост
Винаги има и други отрови дебнещи баш "низшите духом" за да ги посвали още ако може.
Всичко това ми напомня борбата за малтретираните девойки в арабския свят - върви им обяснявай, че това не е нормално дори и като я оженят за мъж със същото поведение после и как трябва да се стегнат, разбираш ли.
# 263
14 фев. 2013, 11:11 ч.
Е, аз си помогнах сама като четох книги.
Обаче за мен "амбициозен" е гадна дума. Може би точно защото нашите все ми повтаряха, че не съм достатъчно амбициозна. Ами мразя да се юркам и да се натягам излишно! В тълковния речник пише- "силно желание за преднина"? Преднина пред кого? Защо трябва да изпреварвам някого, за да се чувствам добре? "Виж я Ани, тя замина за чужбина да следва, а ти какво ..."
А аз какво. Живея си моя живот, имам си моите желания и успехи, постигам ги по мой си начин и въобще не ми дреме за Ани!
Виж целия пост
Обаче за мен "амбициозен" е гадна дума. Може би точно защото нашите все ми повтаряха, че не съм достатъчно амбициозна. Ами мразя да се юркам и да се натягам излишно! В тълковния речник пише- "силно желание за преднина"? Преднина пред кого? Защо трябва да изпреварвам някого, за да се чувствам добре? "Виж я Ани, тя замина за чужбина да следва, а ти какво ..."
А аз какво. Живея си моя живот, имам си моите желания и успехи, постигам ги по мой си начин и въобще не ми дреме за Ани!
# 264
14 фев. 2013, 11:18 ч.
Виж, добро насила не става - не можеш да спасиш някого, ако той самият не иска да се спаси! Човек, който не знае, че нещо му вреди, той и не копае там, не изпитва някакви вътрешни съмнения и въпрос, така че формално той не се чувства наранен, няма и смисъл да му правиш добро насила като му обясняваш колко всъщност той е наранен или жертва. По-добре да живее в спокойно невежество, отколкото да се почувства наранен. Но в темата става въпрос за хора, които вече са осъзнали, че отношенията им с родителите не са били хич любящи и грижовни, и те търсят изход. Те могат да потърсят и намерят помощ, стига да искат.
Виж целия пост
# 265
14 фев. 2013, 11:20 ч.
Ха, намират се и нова среда и нови хора, с които порасналият човек да бъде себе си. Дали уверен или неуверен, но просто да е себе си и да се чувства добре така. Но ако родителите са запазили стария си модел на поведение пред тях винаги ще е малко или много прикрит, защото вижда, че не среща разбиране. Имах в гимназията една преподавателка по психология, която e споменавала, че са отчуждени с родителите й и казваше : "Дори езикът на тялото ми е различен, когато майка ми е в една стая с мен, а какво остава за останалото ми поведение - налагам си цензура". Съвсем точно. А жената наближаваше 40.
Виж целия пост
# 266
14 фев. 2013, 11:30 ч.
А каза ли по- интересното- дали и защо продължава да очаква на 40 г. "разбиране", там, където 40 г. го е нямало и дали и какво е сторила, за да се избави от това потискащо усещане, което изпитва дори само в присъствието на майка си?
......................
Помощ може да се търси не само от психолози. Друг мой близък потърси помощ в религиозен свой наставник и я получи. Клиентка си намери духовно близки хора. Децата на един пияница го отсвириха и зарязаха.
Като при всяка болест е- ако искаш да се лекуваш се лекуваш, търсиш твоя начин, опитваш.
Това не е задължително, разбира се. Винаги може да се избере и отравяща пасивност и самосъжаление.
Виж целия пост
===. Но ако родителите са запазили стария си модел на поведение пред тях винаги ще е малко или много прикрит, защото вижда, че не среща разбиране.
Имах в гимназията една преподавателка по психология, която e споменавала, че са отчуждени с родителите й и казваше : "Дори езикът на тялото ми е различен, когато майка ми е в една стая с мен, а какво остава за останалото ми поведение - налагам си цензура". Съвсем точно. А жената наближаваше 40.
Имах в гимназията една преподавателка по психология, която e споменавала, че са отчуждени с родителите й и казваше : "Дори езикът на тялото ми е различен, когато майка ми е в една стая с мен, а какво остава за останалото ми поведение - налагам си цензура". Съвсем точно. А жената наближаваше 40.
А каза ли по- интересното- дали и защо продължава да очаква на 40 г. "разбиране", там, където 40 г. го е нямало и дали и какво е сторила, за да се избави от това потискащо усещане, което изпитва дори само в присъствието на майка си?
......................
Помощ може да се търси не само от психолози. Друг мой близък потърси помощ в религиозен свой наставник и я получи. Клиентка си намери духовно близки хора. Децата на един пияница го отсвириха и зарязаха.
Като при всяка болест е- ако искаш да се лекуваш се лекуваш, търсиш твоя начин, опитваш.
Това не е задължително, разбира се. Винаги може да се избере и отравяща пасивност и самосъжаление.
# 267
14 фев. 2013, 11:36 ч.
Между другото, за да кажа цялата истина, моите родители потърсиха помощ в религията.
И в интерес на истината, и двамата много се промениха.
Баща ми се укроти донякъде, майка ми имаше доста просветления и извинения към мен.
Обаче сега, дали с напредване на възрастта, пак взе "да ги бие сачмата".
И виждам, че не са се променили чак толкова.
Но и това е нещо.
Виж целия пост
И в интерес на истината, и двамата много се промениха.
Баща ми се укроти донякъде, майка ми имаше доста просветления и извинения към мен.
Обаче сега, дали с напредване на възрастта, пак взе "да ги бие сачмата".
И виждам, че не са се променили чак толкова.
Но и това е нещо.
# 268
14 фев. 2013, 11:43 ч.
Да, могат и СА намерили. Но това не заличава предходните 20+ години, колкото и лесно да изглежда отстрани.
Както и не променя факта, че голяма част от "отровените" нямат образователния и интелектуален ресурс да осъзнаят какво им се е случило и как да се справят с него. Или си въобразявате, че всички са наясно с проблема?
Виж целия пост
Те могат да потърсят и намерят помощ, стига да искат.
Както и не променя факта, че голяма част от "отровените" нямат образователния и интелектуален ресурс да осъзнаят какво им се е случило и как да се справят с него. Или си въобразявате, че всички са наясно с проблема?
# 269
14 фев. 2013, 11:44 ч.
А каза ли по- интересното- дали и защо продължава да очаква на 40 г. "разбиране", там, където 40 г. го е нямало и дали и какво е сторила, за да се избави от това потискащо усещане, което изпитва дори само в присъствието на майка си?
......................
Че защо да го очаква? Никак не го очаква вече, но примерно два пъти в годината се налага да се виждат и тези два пъти винаги киселеят. Хайде, да не е разбиране думата, а по-точно приемственост.
Виж целия пост
===. Но ако родителите са запазили стария си модел на поведение пред тях винаги ще е малко или много прикрит, защото вижда, че не среща разбиране.
Имах в гимназията една преподавателка по психология, която e споменавала, че са отчуждени с родителите й и казваше : "Дори езикът на тялото ми е различен, когато майка ми е в една стая с мен, а какво остава за останалото ми поведение - налагам си цензура". Съвсем точно. А жената наближаваше 40.
Имах в гимназията една преподавателка по психология, която e споменавала, че са отчуждени с родителите й и казваше : "Дори езикът на тялото ми е различен, когато майка ми е в една стая с мен, а какво остава за останалото ми поведение - налагам си цензура". Съвсем точно. А жената наближаваше 40.
А каза ли по- интересното- дали и защо продължава да очаква на 40 г. "разбиране", там, където 40 г. го е нямало и дали и какво е сторила, за да се избави от това потискащо усещане, което изпитва дори само в присъствието на майка си?
......................
Че защо да го очаква? Никак не го очаква вече, но примерно два пъти в годината се налага да се виждат и тези два пъти винаги киселеят. Хайде, да не е разбиране думата, а по-точно приемственост.
Препоръчани теми