Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са последствията от булимията?
Какви са основните проблеми при хиперфагия и емоционално хранене?
Какви са хранителните разстройства и как да се справим с тях?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са последствията от булимията?
-
Какви са основните проблеми при хиперфагия и емоционално хранене?
-
Какви са хранителните разстройства и как да се справим с тях?
Хранителните разстройства, като булимия, анорексия и компулсивно преяждане, включват нездравословни модели на хранене. За да се справите с тях е важно да потърсите професионална помощ, да развиете здравословен подход към храненето и навиците за управление на стреса. Също така е от решаващо значение да работите върху самоприемането и управлението на емоциите.
-
Какви са методите за контролиране на емоционалното хранене?
-
Какви са преживяванията на участниците с техните хранителни разстройства?
Само по-зле ще се почувстваш. 
another_one,както казваш ,дори си ми е бил напълно "нормален ден"... 
Сутринта с приятеля ми говорихме на тема хранене и body image issues - не знам как да се изразя в момента, сещате се за какво говоря. И той ми спомена съвсем кротко, без заяждане или някаква злоба, просто ми каза истината - че е забелязъл, че хапвам колкото него или дори повече понякога и това според него не е правилно. Каза също, че е ок да ям колкото искам, но да не очаквам да отслабна. Да уточня - не съм имала епизоди на преяждане скоро, но явно не искам да си призная, че апетитът ми е по-голям от нормалното за една жена и съответно си хапвам. Което му е направило впечатление и ми го каза. Знам, че няма за какво да се сърдя и той не го е казал с умисъл да ме нагруби, обиди или нещо такова. Истината си ми каза и ме заболя. Сега ми е много скапано, чувствам се грозна и дебела и скапана и ми се иска да се наям като за последно. А знам, че не трябва, тъкмо успях да направя цял месец без такива епизоди. Мъчно ми е, не се чувствам красива, изобщо не се чувствам добре. Много съм чувствителна на тази тема. 
Решила съм в най-скоро време да си направя едни изследвания. Да ви споделя преди седмица пътувах за България. По пътя не хапнах нищо само вода,там от притеснения също, и като си обух дънките още по-тесни още по-надута се чувствам. това ме отчайва още повече и започвам да се тъпча.... 
да ям пред приятеля ми /сега съпруг/,да не би да отбележи същото,че ям много. 
